Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1758 29.11.2019г.
Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На четвърти ноември Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Теодора Теодорова
Като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №4128 по описа на съда за 2017 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е делбено- I фаза, по допускане
на делбата.
С исковата молба е предявен е иск от Н.К.В. с ЕГН:********** и А.В.К. с ЕГН:**********, и двете със съдебен адрес:г***, против Р.М.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, на следния недвижим имот: УПИ ***по плана на село Б., с площ от 505 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ ***и УПИ ***заедно с построените в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв., гараж със застроена площ от 36 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 15 кв.м. Съдебно предявеното право произтича от съсобственост, възникнала между страните по наследствено правоприемство от М.П. В.и Т.Т.В.. Твърди се в исковата молба, че доколкото смъртта на наследодателя М.В.е настъпила при действието на СК от 1968г. неговата 1/ 2 идеална част е наследена от децата му В.М.В.и Р.М.И.. Сочи се, че Т.Т.В. с договор за издръжка и гледане от 16.03.1989г. е прехвърлила на сина си В.В., чийто наследници са ищците, собствената си 1/ 2 идеална част от процесния имот. Заявено е в исковата молба, че имотът се ползва единствено от ответницата, поради което и на основание чл.344, ал.2 ГПК ищците претендират осъждане на ответниците за плащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота в общ размер на 150 лв., по 75лв. за всяка от ищците, считано от датата на влизане на решението за допускане на делбата до реалното извършване на делбата.
В срока за отговор по чл.131 ГПК ответницата Р.М.И., чрез процесуален представител оспорва иска за 1/ 2 идеална част от УПИ ***в кв.18 по плана на с. Б., на първия етаж от масивната жилищна сграда, както и на 1/ 2 идеална част от гаража и стопанската постройка. Сочи, че е завладяла първия етаж от процесната жилищна сграда, както и 1/ 2 идеална част от дворното място и подобренията в него, като е отстранила ищците от владението на посочените имоти като представя нотариален акт. Твърди, че ищците не се интересуват имота и от 15 години не са го посещавали. Допълнително изтъква, че е прехвърлила на В.П.И. собствения си етаж от двуетажната жилищна сграда и 1/ 2 идеална част от дворното място и подобренията в него, поради което искът спрямо нея следва да бъде отхвърлен в тази му част. Същият съделител смята, че до делба следва да бъде допуснат само втория етаж от сградата, както и 1/ 2 идеална част от дворното място и подобренията в него. Прави възражение с правно основание чл. 87,ал.3 ЗЗД за разваляне на сключения между ищците и Т.Т.В. договор за издръжка и гледане. Твърди, че е неоснователна претенцията на ищците за получаване на обезщетение за лишаване от ползите от имота.
С нарочно определение от 10.10.2017г. съдът е конституирал В.П.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, като страна в процеса по искане на ищците, като в молбата за конституирането на ответника е релевирано и възражение по чл.76 ЗН за относителна недействителност на прехвърлителната сделка сключена между ответниците спрямо ищците. Копие от ИМ с приложенията са изпратени до него с указанията по чл.131 ГПК.
В срока за отговор ответникът И. оспорва предявения иск за делба на 1/ 2 ид.ч. от УПИ ***в кв.* по плана на с.Б. и на първи етаж от масивна двуетажна жилищна сграда, построена в описания имот, както и на 1/ 2 ид.ч от гаража и стопанската постройка построена в имота. Изтъква, че е изключителен собственик на цитираните имоти, доколкото е добросъвестен техен приобретател, придобил ги от собственик, придобил собствеността върху тях посредством давностно владение. Поради горното заявява, че посочените имоти следва да бъдат изключени от делбата. По възражението с правно основание чл.76 ЗН ответникът дава становище, че същото не е приложимо в конкретната хипотеза, доколкото неговият праводател е станал изключителен собственик на процесните имоти, преди прехвърлителната сделка.
В първото по делото заседание ищците Н.К.В. и А.В.К. са предявили инцидентен установителен иск срещу ответниците Р.М.И. и В.П.И. с правно основание чл.76 ЗН за обявяване на относителната недействителност по отношение на ищците на договор за покупко-продажба 20.04.2017г. сключен между двамата ответници и обективиран в Нотариален акт № ***. на нотариус В.Я.с район на действие ПРС.
В срока за отговор по инцидентния установителен иск, ответниците дават становище за неговата неоснователност. Твърди се, че имотът предмет на разпоредителната сделка обективирана в Нотариален акт № ***. на нотариус В.Я.с район на действие ПРС е придобит по давност от първата ответница, поради което разпоредбата на чл.76 ЗН е неприложима. Отделно от това ответниците се позовават на изтекла в тяхна полза при Нотариален акт № ***. на нотариус В.Я.с район на действие ПРС придобивна давност.
След като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Не се спори по делото, а и видно от представените писмени доказателства, че с Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС М.П. В.и съпругата му Т.Т.В. са признати за собственици на основание давност, наследство и делба на УПИ ***по плана на с.Б. с площ от 468кв.м. и неуредени сметки по регулация за 221 кв.м., ведно с построената в мястото двуетажна жилищна сграда със застроена площ от 81кв.м. С Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС М.П. В.и съпругата му Т.Т.В. са придобили и неуредените към този момент 221кв.м. по регулация и са станали собственици на целия имот. Не се спори по делото, а и от всички приети по делото писмени доказателства, включително скици, е видно, че гореописаният имот е идентичен с УПИ ***по действащия регулационен план на село Б.
от 1979г. с площ от 505 кв.м., в които се включват и 23кв.м. от общински имот по неприложена регулация.
В горепосочения нотариален акт не са посочени документи, които да касаят годината на построяване на двуетажната жилищна сграда. По делото е приета като доказателство молба от М.П. В./л.124 от делото/, която е депозирана по гр.д.№1567/1975г. на ПРС, видно от която същият е получил плана на къщата, който е бил приложен по същото дело. По настоящето дело обаче не е представен такъв план. По делото е прието като доказателство писмо от Община Перник от 05.07.2019г., видно от което в същата община няма одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, които да касаят сграда в процесния имот. Същото писмо е по повод заявление на ищците. В с.з. на ПРС от 16.09.2019г. ответниците са заявили, че са извършили справки в кметствата в с.Б., с.*** на Община Перник, но там също не са открити одобрени строителни книжа и разрешение за строеж, които да касаят сграда в процесния имот.
По делото е приложено гр.д.№1567/1975г. на ПРС, като от показанията на всички разпитани свидетели /лист 41 и 42 от същото дело/, както и от всички приложени декларации /лист 68-70/, е видно, че строежът на процесната сграда е извършен през 1948- 1949г. от П.В., както и синовете му М., К.и И.В..
Видно от удостоверението за наследници след смъртта на М.П. В.на ***. при действието на СК от 1968г. правото на собственост върху неговата 1/ 2 идеална част от гореописания имот е преминало върху децата му В.В.и Р.И., т.е по 1/ 4 идеална част
С Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС е сключен договор за издръжка и гледане, с който Т.Т.В. е прехвърлила на сина си В.В., наследници на който са ищците, собствената си 1/ 2 идеална част от процесните имоти.
С Нотариален акт №***. на нотариус М. М.ответникът Р.И. и призната за собственик по наследство и давност на 1/ 2 идеална част от УПИ ***по плана на село Б., с площ от 505 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ ***и УПИ ***заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв., и 1/ 2 идеална част от общите части и подобренията в имота.
С Нотариален акт № ***. на нотариус В.Я.с район на действие ПРС Р.И. е продала на сина си В.И. вещните права, за които е съставен Нотариален акт №***. на нотариус М. М..
Видно от съдебно- техническата експертиза на в.л.Е.А. в процесния УПИ е изградена масивна двуетажна жилищна сграда. Същата е тухлена, върху каменни основи, измазана, с двускатна дървена покривна конструкция, покрита с керемиди. От стълбищна клетка се осъществява достъп до първия и втория етаж. На първия етаж от хол- вестибюл се влиза в стая- всекидневна, стая спалня- изпълнена с мивка, кухня- в която има обособено помещение- баня с тоалетна. На втория етаж от хол- вестибюл се влиза в стая- всекидневна и в две стаи спални. От стълбищната клетка за достъп до подпокривното пространство е изпълнена дървена капандура.
Видно от заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л.Е.А., както и обясненията на в.л. в съдебно заседание на ПРС от 04.11.2019г., така както са изградени двата етажа не представляват самостоятелни обекти по действащите правила, тъй като има изградена само една тоалетна, като водоснабдяване има само на първия етаж, докато електроснабдяването за двата етажа е с общо табло. Видно от обясненията на вещото лице при съвременните технически възможности не е трудно да се обособят два самостоятелни етажа в процесната сграда.
Видно от заключението по съдебно- техническата експертиза на в.л.Е.А., както и обясненията на в.л. в съдебно заседание на ПРС от 04.11.2019г. така както е изграден първият етаж на двуетажната жилищна сграда отговаря на изискванията на чл.40 ЗУТ за обособяване на самостоятелно жилище.
По делото са събрани и гласни доказателства: свидетелят С.Л.К./***А. К./ твърди, че са посещавали и ползвали процесната сграда заедно със съпругата си в периода 2001г.-2016г. Същите показания обаче са изолирани и съдът ги преценява като заинтересовани от изхода на делото. В показанията си св.Д.И. Б.не свидетелства за ползване на процесната къща от страна на ищците, а за това, че ги е виждала в магазин на същото село. С показанията си свидетелите Р.С.П.и Т.З.С.свидетелстват за благоустрояване и ползване на първия етаж от къщата и дворното място от ответниците. С показанията си последните свидетели твърдят, че през зимния период ответниците са живеели в град С., като едва в последните години са се установили да живеят в с.Б. непрекъснато.
От правна страна:
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. на ВКС нотариалният акт, независимо дали е констативен или за сделка, притежава легитимиращо действие, т.е. притежава обвързваща доказателствена сила за третите лица и съда, като ги задължава да приемат, че посоченото в акта лице е собственик на имота. При оспорване на признатото с нотариален акт право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК. Оспорването може да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да отпадне легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. В процесния случай съделителят В.И. се легитимира като собственик на първия етаж от процесната сграда на основание сделка- покупка от майка си Р.И., която от своя страна основава правото си на собственост върху констативен Нотариален акт №***. на нотариус М. М.и изтекла в нейна полза придобивна давност. В настоящето производство същата твърди, че е владяла процесния етаж в периода 2001г.- 2016г., като е направила и значителни подобрения.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено, че процесната двуетажна сграда е извършен през 1948- 1949г.
С Тълкувателно решение № 96/16.11.1971 г. на ОСГК на ВС е прието че при решаване на въпроса относно възможността за самостоятелно ползване на етаж или част от етаж следва да се отчете, че пар. 155 от ППЗПИНМ от 1950г. и пар.38 и 39 от Строителните правила и норми до изменението им от 05.04.1960г. уреждат положението на сградите, които предстои да се изграждат след влизането им в сила. Взето е предвид, че съобразно пар.158 и сл. от ППЗПИНМ от 1950 г. и пар.121, 290 и сл. от новия ППЗПИНМ построените по време на стари строителни правила и норми сгради си остават да съществуват със старите им вид и архитектурно устройство и могат да бъдат само преустройвани и съобразявани с новите строителни правила и норми при изрично предвидените в цитираните текстове условия. Прието е, че самостоятелното ползване на тези заварени сгради, макар и частично неотговарящи на изискванията на новите строителни правила и норми е позволено от закона. Според даденото тълкуване при делба на заварени към 17.05.1963 г. съсобствени жилищни сгради отредените в реална собственост етажи или части от етажи могат и да не отговарят на нормите на пар.38 и 39 от Строителните правила и норми, ако тези етажи или части от етажи представляват обособени от по-рано отделни жилища. Поради това и съдът намира, че първият етаж от процесната жилищна сграда, построена преди 17.05.1963г. може да бъде самостоятелен обект на разпореждане, съответно на придобивна давност.
Дори да се приеме, че обособяването на първия етаж като самостоятелно жилище е извършено впоследствие, то съгласно съдебната практика когато недвижимата вещ е сграда, самостоятелно може да се придобива само такава част от нея, която по силата на архитектурен /инвестиционен/ проект, одобрен съгласно действащите строителни правила и норми, е обособена като самостоятелен имот /жилище, ателие или др.подобни/. А по аргумент от Тълкувателно решение /2014 на ОСГК на ВКС инвестиционният проект може да съвпада, но може и да следва по време придобиване на имота.Ако към момента на сключване на сделката инвестиционен проект не е изготвен и не е одобрен, договорът е действителен, но неговият вещен ефект ще настъпи след осъществяването на останалите елементи от фактическия състав на придобиването: обособяването на реално определената част, като отделна вещ, или като придадена част към друга отделна вещ, съгласно сключения договор, и одобрения инвестиционен проект при спазване на строителните правила и норми. А предвид изслушаното заключение на съдебно- техническата експертиза на в.л.Е.А. при съвременните технически възможности не е трудно да се обособят два самостоятелни етажа в процесната сграда.
Предвид гореизложената фактическа обстановка ПРС намира, че ищците не са опровергали фактите, обосноваващи придобиването по давност на процесния етаж от съделителя Р.И.. В показанията си св.Д.И. Б.не свидетелства за ползване на процесната къща от страна на ищците, а за това, че ги е виждала в магазин на същото село. Единствено свидетелят С.Л.К./***А. К./ твърди, че в периода 2001г.-2016г. са посещавали и ползвали процесната сграда заедно със съпругата си. Посещаването на един имот обаче само по себе си не е действие, което може да прекъсне давността. Съгласно възприетото от задължителна практика на ВКС /Решение №39/25.04.2016г. по гр.д.№3611/2015г. на ВКС, IIг.о., Решение №330/28.11.2011г. по гр.д.№1519/2010г. по описа на ВКС,ІІго,Решение №92/21.06.2013г. по гр.д.№327/2012г. по описа на ВКС,ІІг.о. и Решение №170/11.04.2012г. по гр.д.№961/2011г. по описа на ВКС,І г.о., прекъсването на придобивната давност за вещно право или вещ се постига чрез предявяване на иск за собственост в различните му форми, както и на ония искове,например исковете за делба,с които страната се домогва да установи наличието на самата съсобственост между определени лица,както това става с решението за допускане на делбата.Съгласно член 84 ЗС във връзка с чл.116 ЗЗД, давностният срок на владение се прекъсва само с определени,изрично посочени действия.Едно от тях е предявяването на установителен или осъдителен иск за собственост за спорния имот, предявен от собственика срещу владелеца на имота, тъй като последиците на погасителната давност са свързани с бездействието на носителя на правото,като ако искът не бъде уважен давността не се смята прекъсната,ако се уважи, след влизане в сила започва да тече нова давност,а изтеклата губи своето значение.Освен това давността може да се счита прекъсната само ако трето лице е осъществило такова действие,с което е попречило на владелеца да упражнява занапред установената от него фактическа власт върху имота, като тези действия следва да са довели до отстраняването на владелеца от имота за повече от 6 месеца-в този смисъл разпоредбата на член 81 ЗС. Дори и да се приеме, че в посочения период ищците са посещавали процесния имот, то това не е от естеството да прекъсне давността.
Доколкото ищците не са опровергали легитимиращото действие на Нотариален акт №***. на нотариус М. М., то и съдът е длъжен да зачете неговото легитимиращо действие, съответно придобиването от съделителя В.И. право на собственост върху 1/ 2 идеална част от УПИ ***по плана на село Б., с площ от 505 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ ***и УПИ ***заедно с първия етаж от построената в него двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв., и 1/ 2 идеална част от общите части и подобренията в имота.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.05.2004г. по гр.д.№ 1/2004г. на ОСГК на ВКС разпоредбата на чл. 76 ЗН установява правилото, че актовете на разпореждане на сънаследник с отделни наследствени предмети са недействителни, ако тези предмети не се паднат в негов дял при делбата. Съгласно същото решение систематичното място на чл. 76 ЗН и граматичното тълкуване на нормата сочат, че основната и защитна функция касае определен кръг лица при определени условия- само сънаследниците в спора относно ликвидиране съсобствеността, породена при наследяване. В настоящия случай съсобствеността е комбинирана /смесена/ съсобственост, тъй като е възникнала в резултат на повече от един юридически факт- наследяване и правна сделка- продажба. Поради това и искът с правно основание чл.76 ЗН следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно възражението за разваляне на договора за издръжка и гледане, обективиран в Нотариален акт №***. на нотариус към ПРС до размер на 1/ 4 идеална част от процесните имоти съдът намира, че същото е заявено за първи път от ответника И. с отговора на исковата молба. Впоследствие с молба от 18.12.2017г. молителят И. е конкретизирала, че се касае за иск за разваляне на договора, поради което и с Определение 04.01.2018г. на ПРС производството по делото е отделено в друго производство поради недопустимост от съединяването на конститутивни искове в производството по делба. Въз основа на отделения иск е образувано производството по гр.д.№155/2018г. на ПРС, в което Н.К.В. и А.В.К. са направили възражение за погасяване на иска по давност. С молба от 29.05.2018г. ищецът Р.И. е оттеглила иска си, поради което и с протоколно определение на ПРС от с.з. на 30.05.2018г. производството по делото е било прекратено. В настоящето производство адв. Б., процесуален представител на съделителя Р.И., е въвела това възражение за първи път с писмените си бележки, което е недопустимо, тъй като е извън срока по чл.133 ГПК. Съдът намира, че това е злоупотреба с право, като се опитва да се заобиколи валидно направено от насрещната страна възражение за изтекла погасителна давност в нарочно образуваното производство за това.
Предвид гореизложеното съдът намира, че съделителят В.И. притежава правото на собственост върху с първия етаж от двуетажната масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м., ведно с прилежащите идеални части от общите части, като този самостоятелен обект следва да бъде изключен от делбата.
Съдът намира, че към 2001г.- началото на придобивната давност и при отчетено действие на договора за издръжка и гледане, ищците са притежавали общо 3/ 4 идеални части от правото на собственост или към този момент квотите в съсобствеността на процесните имоти са за Н.К.В. с 3/ 8 идеални части, А.В.К.- 3/ 8 идеални части и Р.М.И.- 2/ 8 идеални части част. Доколкото първият етаж от процесната двуетажна жилищна сграда е придобит по давност и впоследствие продаден, то съдът намира, че по отношение на втория етаж от същата сграда, ведно с прилежащите идеални части, че същият следва да бъде допуснат до делба между съделителите Н.К.В. с 3/ 8 идеални части, А.В.К.- с 3/ 8 идеални части и Р.М.И.- с 2/ 8 идеални части.
Процесният УПИ ***по плана на село Б., с площ от 505 кв.м., при съседи: от две страни улици, ведно с приращенията в имота- гараж със застроена площ от 36 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 15 кв.м., следва да бъдат допуснати до делба между съделителите В.П.И.- с 8/ 16 идеални части, Н.К.В. с 3/16 идеални части, А.В.К.- 3/ 16 идеални части и Р.М.И.- 2/ 16 идеални части.
Относно искането на ищците с правно основание чл.344, ал.2 ГПК, с което претендират осъждане на ответниците за плащане на обезщетение за лишаване от ползването на имота в общ размер на 150 лв., по 75лв. за всяка от ищците, считано от датата на влизане на решението за допускане на делбата до реалното извършване на делбата, то съдът намира, че следва да отхвърли същото като неоснователно. От събраните по делото доказателства е видно, че ответниците използват първия етаж от къщата, като не са лишили ищците от възможността да ползват останалата част от процесните имоти. Ищците не са изпълнили задължението си да докажат лишаване от ползване. Нещо повече – видно от показанията на св. Д.И. Б., посочени от ищците, същата не знае някой от ответниците да гони или не допуска ищците в имота. Това се потвърждава и от показанията на свидетелите Р.С.П.и Т.З.С..
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБА между Н.К.В., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, А.В.К., с ЕГН:********** и съдебен адрес:г***, Р.М.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, и В.П.И., с ЕГН:********** и адрес:с***, по отношение на следния недвижим имот: УПИ ***по плана на село Б., с площ от 505 кв.м., при съседи: от две страни улици, УПИ ***и УПИ ***, заедно с построените в него гараж със застроена площ от 36 кв.м. и второстепенна постройка със застроена площ от 15 кв.м., при следните делбени квоти от правото на собственост:
-8/16 идеални части за съделителя В.П.И.
-2/16 идеална част за съделителя Р.М.И.
-3/16 идеални части за съделителя Н.К.В.
-3/16 идеална част за съделителя А.В.К.
ДОПУСКА ИЗВЪРШВАНЕТО НА ДЕЛБА между Н.К.В., А.В.К. и Р.М.И. по отношение на следния недвижим имот: втори етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м., изградена в УПИ ***по плана на село Б., ведно с прилежащите идеални части от общите части, при следните делбени квоти от правото на собственост:
-2/8 идеални части за съделителя Р.М.И.
-3/8 идеални части за съделителя Н.К.В.
-3/8 идеални части за съделителя А.В.К.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Н.К.В. и А.В.К. срещу Р.М.И. и В.П.И. за допускане до делба и на следния недвижим имот: първи етаж от двуетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 81 кв.м., изградена в УПИ ***по плана на село Б., ведно с прилежащите идеални части от общите части.
ОТХВЪРЛЯ КАТО
НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Н.К.В. и А.В.К.
срещу Р.М.И. и В.П.И., с който се иска на основание чл.76 ЗН да бъде обявен
за относително недействителен по отношение на ищците договор за покупко-продажба,
сключен между двамата ответници с Нотариален акт № ***,
***, дело №***. на нотариус В.Я.с
район на действие ПРС.
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН иска на Н.К.В. и А.В.К. срещу Р.М.И.
и В.П.И., с правно основание
чл.344, ал.2 ГПК, за осъждане на ответниците за плащане на месечно обезщетение за лишаване от ползването на имота в общ размер
на 150 лв., по 75лв. за всяка от ищците,
считано от датата на влизане
на решението за допускане
на делбата до реалното извършване на делбата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен
съдия: