№ 19854
гр. София, 04.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта годИ в
следния състав:
Председател:Виктория М. Станиславова
при участието на секретаря КРИСТИ Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело
№ 20221110121711 по описа за 2022 годИ
Производството е по реда на ГПК, част ІІ "Общ исков процес", дял І
"Производство пред първата инстанция".
Образувано е по повод искова молба вх. № 82019/21.04.2022 г. на „С В“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. ....... III“ ..., ет. 2 и 3, срещу
Л. Г. Х. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. София, ж. к. „................, с която са
предявени по реда на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193
ЗВ вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено в отношенията
между страните, че ответницата дължи на ищцовото дружество следните суми: 1./ 950,65
лева – главница, представляваща стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода през
периода 14.10.2015 г. – 17.10.2019 г. в имот, находящ се в гр. София, ж. к. ........ ап. 26, 2./
228,81 лева – мораторна лихва върху главницата за периода 14.11.2015 г. – 17.10.2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение 27.05.2020 г., до окончателното плащане – суми, за които
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 19984/2020 г. на СРС, 29
състав.
В исковата молба ищецът твърди, че между него и ответницата съществува валидно
облигационно отношение с предмет доставка на ВиК услуги до имот с адрес: гр. София, ж.
к. „.......... По силата на чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни
системи, получаването на ВиК услуги става чрез публично известни общи условия,
предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и
канализационните системи или от съответния регулаторен орган. По силата на чл. 3, ал. 1, т.
1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги
за процесния имот и е обвързана от договор за продажба при Общи условия. За исковия
период по партидата на имота е открита договорна сметка ********** и на база отчетените
показания ищецът е издавал ежемесечни фактури за имота.
1
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответницата Л. Г. Х.
М., чрез назначения й по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител – адвокат И Л..
Излага се становище за неоснователност на предявените искове. Твърди се, че не е налице
облигационно правоотношение между страните, съответно ответницата няма качеството на
потребител на ВиК услуги за обекта. Твърди, че не са налице данни за отчет на устройство за
измерване на потребеното количество вода и неговата годност, както и че не е установено
реалното предоставяне на ВиК услуги. Излагат се доводи, че ответницата не е поканена да
заплати задълженията си, поради което акцесорният иск за мораторна лихва е
неоснователен. Прави се възражение за погасяване на вземанията поради изтекла
погасителна давност.
Софийски районен съд, I Гражданско отделение, като съобрази доводите на
страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съгласно изискванията на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съдът е сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК
положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о,
ал. 1 от Закона за водите, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Основателността на иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1
от Закона за водите се обуславя от осъществяване на следните материални предпоставки
(юридически факти): 1./ ответникът да има качеството потребител на В и К услуги по
възникнало между страните облигационно правоотношение; 2./ за процесния период ищецът
да е доставил В и К услуги в претендираните количества в посочения обект, чиято стойност
възлиза на претендираните суми. Установяването на тези предпоставки съобразно правилото
на чл. 154 ГПК е в доказателствена тежест на ищеца по делото. При тяхното установяване, в
тежест на ответника е да докаже плащане на претендираните суми.
По главния иск
По делото е приложено заповедно дело № 19984/2020 г. по описа на СРС, ГО, 29
състав, от материалите по което се установява следното:
На 27.05.2020 г. „С В“ АД е депозирала пред СРС заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Л. Г. Х. М., ЕГН **********, за следните суми: 1./ 950,65
лева – главница, представляваща стойност на потребени ВиК услуги и доставена вода,
начислена по фактури, дължими за периода 14.10.2015 г. – 17.10.2019 г. в имот, находящ се в
гр. София, ж. к. ........ ап. 26, 2./ 228,81 лева – мораторна лихва върху главницата за периода
14.11.2015 г. – 17.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.05.2020 г., до
окончателното плащане.
С разпореждане от 15.06.2020 г., постановено по ч. гр. д. № 19984/2020 г. по описа на
СРС, ГО, 29 състав, съдът е постановил исканата заповед за изпълнение, като е присъдил в
полза на заявителя и сторените от него разноски в заповедното производство в общ размер
на сумата 75,00 лева, от които: 25,00 лева – държавна такса, както и 50,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение.
Препис от заповедта за изпълнение по чл. 40 ГПК е връчен на длъжника по реда на
чл. 47, ал. 5 ГПК, при събрани данни от длъжностното лице по призоваване, че Л. Г. Х. М. не
живее на регистрираните постоянен и настоящ адрес. На основание чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
на заявителя са дадени указания за предявяване на иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК ищецът е предявил искове за установяване на
вземанията си по исков ред.
Между вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, и
вземанията, предмет на установителната претенция, е налице обективен и субективен
2
идентитет.
Първият спорен между страните въпрос е дали за процесния период те са били
обвързани от валидна облигационна връзка.
Съгласно разпоредбата на чл. 193 от Закона за водите (ЗВ), обществените отношения,
свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране
на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), при спазване изискванията на
този закон.
Според текста на чл. 1, ал. 2 ЗРВКУ водоснабдителни и канализационни (В и К)
услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други
нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на
потребителите в урбанизираните територии (населените места и селищните образувания),
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения.
Според дадената в § 1, т. 2, б. "а" от ДР на ЗРВКУ легална дефиниция на понятието
"потребители“ на В и К услуги, това са юридически или физически лица – собственици или
ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги. В разпоредбата на
чл. 3, ал. 1 от приложимата Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване
на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи е
указано, че потребители на В и К услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на
водоснабдени имоти (в този смисъл е и чл. 2, ал. 1 от приложените ОУ на ищцовото
дружество). Получаването на тези услуги се осъществява при публично известни ОУ,
предложени от оператора и одобрени от собственика/собствениците на В и К системи и от
съответния регулаторен орган, които ОУ влизат в сила в едномесечен срок от публикуването
им в централен ежедневник – чл. 8, ал. 1 и ал. 3 от Наредбата. Следователно, за установяване
на обстоятелството, че ответницата е имала качеството на потребител на ВиК услуги през
исковия период, от страна на ищцовото дружество следва да бъдат ангажирани
доказателства, въз основа на което да се установи, че Л. Г. Х. М. е била собственик или
вещен ползвател на обект, находящ се в гр. София, ж. к. „........., или наемател на същия.
В конкретния случай ищецът не е ангажирал доказателства за наличието на валидно
възникнало между страните договорно правоотношение за предоставяне на ВиК услуги,
като същевременно ответникът изрично е оспорил качеството си на собственик или на
вещен ползвател на имота в срока за писмен отговор по чл. 131 ГПК. Единствените
доказателства по делото в подкрепа на фактическите твърдения на ищцовото дружество за
притежавани от ответницата вещни права върху процесния жилищен имот са представените
карнети на л. 5 и 6 от делото, в които като клиент е посочена Л. Г. Х. М., за която е положен
подпис, който не е оспорен по делото. Съдът приема, че с тези доказателства, макар те по
същество да представляват косвена индиция за наличие на облигационно правоотношение
между страните по делото, не е проведено пълно и главно доказване на това обстоятелство.
Това е така, тъй като ищецът не представя каквито и да е други преки или косвени
доказателства, нито прави доказателствени искания за събиране на доказателства, които да
сочат, че ответницата е собственик, ползвател на имота или наемател, който го ползва със
съгласието на собственика, и които преценени съвкупно с процесните карнети да доведат до
извод за наличието на облигационно правоотношение между страните по делото в исковия
период. Косвените доказателства дават указания за основния факт само косвено, като
установяват странични обстоятелства, непосредствено свързани с основния факт. Отделното
косвено доказателство обаче не е от естество само да установи основния факт пряко. За да
може да се изгради единен и безпротиворечив извод за проведено пълно доказване, е
необходимо съобразяването на косвените доказателства в тяхната съвкупност. Освен че
3
трябва да са установени по безспорен начин, косвените доказателства следва да се намират в
такава връзка едно с друго, че да доказват без съмнение главния факт. В процесната
хипотеза, при липса на каквито и да е други косвени доказателства в подкрепа на
представените карнети, настоящият съдебен състав намира, че не може да бъде изграден
единен извод за проведено пълно доказване на първата материална предпоставка, включена
в предмета на иска по чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите.
Предвид изложеното ищцовото дружество следва да понесе неблагоприятните
последици от недоказването на правопораждащите претендираното право факти, като
предявеният главен иск следва да се отхвърли като неоснователен, без да е необходимо
излагането на мотиви по останалите предпоставки за уважаването на иска – доставката на
ВиК услуги в претендираното от ищеца количество и на заявената стойност.
По акцесорния иск
С оглед неоснователността на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната
претенция за обезщетение за забава върху претендираното главно вземане.
Относно разноските:
Предвид този изход на делото право на разноски има ответната страна, която обаче в
случая не е сторила разноски и не претендира такива.
Така мотивиран, Софийски районен съд, I Гражданско отделение, 29 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С В“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „......................., срещу Л. Г. Х. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. София, ж. к. „................, положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 193 ЗВ вр. чл. 198о, ал.
1 ЗВ и чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено
в отношенията между страните, че Л. Г. Х. М., ЕГН **********, дължи на „С В“ АД, ЕИК
*********, сумата от 950,65 лева – главница, представляваща стойност на потребени ВиК
услуги и доставена вода през периода 14.10.2015 г. – 17.10.2019 г. в имот, находящ се в гр.
София, ж. к. ........ ап. 26, както и сумата от 228,81 лева – мораторна лихва върху главницата
за периода 14.11.2015 г. – 17.10.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 27.05.2020 г., до
окончателното плащане – суми, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч. гр. д. № 19984/2020 г. на СРС, 29 състав.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4