M О Т И В И по НОХД №46/2012 г.:
Подсъдимия В. З.В. е признат за невиновен в това, че през
м. март 2004 г. в гр. П. и гр. С., чрез използване на
документи с невярно съдържание и неистински такива -комплект документи с покана
за провеждане на Общо събрание, с неверен превод на български език, протокол от проведено
Общо събрание на съдружниците от „Б.Б." ООД от 8.03.2004 год., Договор за управление на фирма "Б. ***" ЕООД от
същата дата, Договор за
управление на фирма Б. *** ЕООД от 15.03.2004 год. и с
помощта на тези документи е извършена промяна в регистрацията на горепосочените
фирми и банкови нареждания в „Б." АД – клон П., получил без правно основание
чуждо движимо имущество - дружествени дялове и парични активи на фирмите „Б.Б." ООД и „Б. ***" ЕООД с обща стойност
от 3 777 167 лв., като деянието е в
особено големи размери /в абсолютна стойност 31 475.39 пъти минималната работа
заплата кьм 2004 г./ и същото представлява особено тежък
случай, като по
предявеното обвинение по чл. 212 ал.5 вр. с ал.1 от НК го оправдава.
Със същата присъда подсъдимия В.З.В. е признат за
невиновен в това, че на 07.04.2004 год. в условията на продължавано престъпление, в качеството си на
длъжностно лице – Управител
на „Б. ***" ЕООД е
присвоил пари в големи размери, които в това си качество е пазел и управлявал, като в банка „Б." – клон П. е превел на
личната си сметка №*** сумата от 30 000 лв. от сметката на „Б. ***" ЕООД.
На 07.04.2004 г. в качеството си на длъжностно лице -
Управител на „Б. ***" ЕООД е присвоил пари, който в това си качество е пазил и
управлявал, като от банка "Б." – клон П. е превел по
личната си сметка сумата от 1 289 щ.д. от сметката на „Б. ***" ЕООД.
На 7.04.2004 год. в качеството си на
длъжностно лице - Управител на „Б. ***" ЕООД е присвоил пари в големи размери, които в това си
качество е пазил и управлявал, като от банка „Б." – клон П. е превел по личната си сметка
от сметката на „Б. ***" ЕООД сумата от 31 400 евро.
На 8.04.2004 год. в качеството си на
длъжностно лице - Управител на „Б. ***" ЕООД е присвоил пари в големи размери,
които в това си качество е пази и управлявал, като от банка „Б." – клон П. е превел на
личната си сметка сумата от 127
611 щ.д. от сметката на „Б. ***" ЕООД., като по така предявеното му
обвинение по чл. 202 ал.2 т.1 вр. с чл.
26 ал.1 от НК на основание чл. 304 ал.1 от НПК го оправдава.
Признава подсъдимия Д.И.Д. за невиновен в това, че в периода за
времето от 7.04.2004 г. до 10.11.2004 г. в условията на продължавано
престъпление, в качеството
си на длъжностно лице
- Управител на
„Б. Г." ООД е
присвоил пари в големи размери, които в това си качество пазел и управлявал, като от банка „Б." - клон П. е превел на
личната си сметка №*** сумата
от 47 000 лв. по сметка
№*** е превел сумата от 11 000 щ.д. по сметка №*** сумата от 123 000 евро, както и на 10.11.2004 год. е превел по сметка №***
в банка „А. Б." - клон М. сумата от 33
500 евро или общо е превел сумата от 371 205.98 лв. от сметката на „Б. Г.” ООД гр. Р., като до приключване на разследванего присвоените
суми са възстановени,
като по предявеното му обвинение по чл. 205 ал.1 т.3 вр. с чл. 202 ал. 2 т.1 вр. с чл.201 вр. с чл. 26 ал. 1 от НК и чл. 304 ал.1 от НПК го оправдава.
Представителя на Пернишка окръжна прокуратура подържа обвинението така
както е предявено и иска от сьда да признае двамата подсъдими за виновни по
повдигнатите им обвинения и да им наложи наказания съответно от десет години
лишаване от свобода за първия подсъдим и три години с четири години изпитателен
срок за втория.
Частния обвинител поддържа становището на представителя на прокуратурата и
отправя същите искания.
Защита на двамата подсъдими, в своята пледоария заявяват, че така повдигнатите
обвинения са необосновани и недоказани и правят извода, че на базата на събраните по делото
доказателства не може да се направи извод за тяхната виновност и искат от съда
двамата подсъдими да бьдат оправдани по повдигнатите им обвинения.
Пернишки окръжен съд след като се запозна със становището на страните и
наличните събрани по делото гласни и писмени доказателства счете за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
С решение на СГС от 20.04.1993 год. е регистрирано
търговско дружество - „Б.Б." ООД, сьс сьдружници „Б. - АГ" - Ш. със 75 дружесгвени
дяла и св. Ц. като физическо лице с 25 дружесгвени дяла от уставния капитал.
През 2002 год. е
извършена промяна като дяловете на „Б. - АГ" -
Ш. са прехвърлени на „Б. Х." Гмбх, а св. Ц. запазва своя капитал състоящ се от 25
дружествени дяла. Впоследствие
капитала на „Б.Б." ООД е увеличен, като вследствие на това дружествените
дялове на съдружниците са увеличени съответно - 375 бр. за „Б. Х." и 125 бр. за
св. Ц..
С решение на ПОС от 08.01.1998 г. е регистрирано
ново дружество „Б. ***" ООД в което съдружници са „Б. И.Х." - Б. с 24 000 дяла и „Б.Б.а" ООД със 16 000
дяла от дружествения капитал. През 1999 г. уставния
капитал на дружеството е увеличен като съдружника „Б. И.Х." - Б. става със 75000
дяла, а втория съдружник „Б.Б." ООД съответно със 50000 дяла.
С решение на ПОС от 17.05.2002 год. дяловете на „Б. И.Х." АД в „Б. ***"
ООД са прехвърлени възмездно на „Б.Б." ООД и дружеството става едноличен
собственик на капитала,
със същото решение е преобразувано „Б.***" става ЕООД. С решение па ПОС от 1.10.2004 год. участието на „Б.Б." ООД във фирма „Б. ***" ЕООД е прекратено
,като дяловете на пьрвото дружество са прехвърлени на фирма „Б. Х." Г., който става едноличен собственик на капитала. Двукратното
прехвърляне на капитала е станало под номинална на акциите но по делото липсва
счетоводна и друга финансова документация за осъществените сделки.
С решение от 26.03.1996 год на ПОС е регистрирано търговско
дружество "Б. Г." ООД със съдружници в
него „Г." ООД е „Б.Б." ООД. На 1.10.2004 г. с решение участието на втория
съдружник е прекратено,
чрез прехвърляне на неговите дялове на „Б. Х.” Г.. С решение от 14.04.2005 год. на
ПОС е прекратено участието на „Г." ООД,
като дружествените му дялове са прехвърлени на дружеството „Б. Б." ООД. По този начин
мажоритарния собственик св. К. е прехвьрлил дружествените дялове към
представляваните от него дружества. Към началото на 2004 год. управител на дружествата „Б.Б." ООД и на „Б. ***" ЕООД е бил св. Ц..
На 4.03.2004 год. св. К. провежда среща в кантората на св. А., на която среща
присъстват и подс. В.,
св. П. и подс. Д.. При проведените преговори се е обсъждало състоянието на
фирмата „Б. Х." и е било
решено св. А. да бъде упълномощена да представлява фирмата за насрочено Общо
събраиие. След
постигане на съгласие по всички въпроси св. К. подписва пълномощно на св. А. да го
представлява и да участва активно в изготвяне на промени във фирмата,
пълномощното е заверено от нотариус и е подписано от мажоритарния собственик
св. К.. Избрана е
такава форма поради това, че представител само с изрично нотариално заверено
пълномощно може да свика и проведе Общо събрание на „Б.Б.„ ООД. На тази среща е обсъждан и въпроса за
евентуална смяна на управителя в случая св. Ц., поради това, че същия е
прикривал информация за финансовото състояние на фирмата, отказал е да бъде извършен одит на
същата, както и не е
предоставил изискуемите се счетоводни документи. Във връзка с комплектоването на
необходимите документи /с оглед вписване в СГС - фирмено отделение/ на евентуални
промени в дружествения договор до св. А. са изпрагени два факса - покани на английски
език, като първата
е изпратена от управителя на фирмата Х.Х., а втората в която фигурира точка за
освобождаване на управителя на двете дружество е изпратена от св. К.. На св. Ц. е изпратена
първата покана произхождаща от Х.. Същите са дадени за превод на лицензиран преводач, св. К. /л.150 т 1 от сл.д./. На предварителното производство е разпитан
и управителя на фирмата, който е заявил, че при постъпване материалите се разпределят на
съответния преводач и същия няма никаква представа за какво е необходим
превеждания документ. Също така на досъдебното производство К. е представила
две фото копия от получените за превод факсове, които действително /ценени наравно с
останалите писмени документи и извършената въз основа на тях графологични
експертиза/ се установява
че има разлика във факса изпратен от Х., в които липсва точката за смяна на управителя до във
втория факс изпратен според показанията на св. К. от него тази точка фигурира.
Обяснимо е и напълно възможно е да се получи грешка при комплектоването на тези
два превода на базата на случайно съвпадение. К. е била привлечена като
обвиняема по обвинение по чл. 212 ал. 5 от НК като впоследствие делото срещу
нея и св. А. са били прекратени и постановленията за прекратяване е потвърдено
от съответния съд. В обвинителния акт прокуратурата не е посочила в списъка на лицата
за призоваване К., като е
сметнала, че нейните показания са не съотносими към предмета на доказване/ в
тази насока има категоричните показания на св. К. относно заявената от него
воля, като едноличен собственик на фирмата./На 8.03.2004 г. в изпълнение на
поетия ангажимент
св. А. посетила х. "П. х. –М.", където съгласно отправената покана е
следвало да се проведе Общо събрание на съдружниците, мястото и часът, за които
е бил известен и св. Ц.. Поради неявяването на същия в изпълнение на дадените и
правомощия А. изготвила протокол за проведено Общо събрание на съдружниците на
фирма „Б.Б.” ООД /всъщност
съдружниците са само двама, мажоритарния собственик К. и св. Ц./. В протокола
същата вписала в т. 4 и 5, че е извършена смяна на управителя на фирма "Б.Б." ООД и на фирма „Б. ***" ЕООД, като вместо
досегашния управител Ц., управител на двете дружества става подс. В.. На базата на
протокола от Общото събрание и изготвените фирмени договори и други изискуеми
от закона документи е било извършено вписване на промените сьответно в СГС и
ПОС. Независимо от
факта, че още същия ден, св. Ц. е направил проверка във фирмено отделение на СГС и
депозирал жалба, срещу исканите
промени, съдът е
приел, че
документите са редовни и всички основания са налице на следващия ден е вписал
промените с решение. Аналогична е
и ситуацията при регистрацията във фирмено отделение на ПОС.
На предварителното производство, като писмени доказателства
са събрани различни договори уреждащи правния статут на двамата подсъдими, в качеството им на
управители на двете фирми. Това че подсъдимите В. и Д. имат качеството на
„длъжностни лица" по смисъла на чл. 93 ал.1 б"б" от НК не се
спори от нито една от страните. Безспорно е, че като управители на въпросните дружества същите са
имали всички пълномощия да се разпореждат с повереното им имущество в рамките
на договорите за управление сключени със всеки един от тях. Съгласно допълнително
споразумение от 15.03.2004 г. към договор
сключен на 8.03.2004 год. /т. 6а л55/ между
подсъдимия В. като управител на „Б. ***" ЕООД и св. К. като управител на „Б.
Х." Гмбх, мажоритарен съдружник в „Б.Б." ООД са се споразумели, че
подс. В. има изричното право да прехвърли от банковата сметка на управляваното
от него дружество по свои лични сметки сумите от 30 000 лв., 31 400 евро, 128 900 щ.д., като същия се
задължава при поискване от страна на мажоритарния собственик, незабавно да
възстанови сумите по сметката на управляваното от В. дружество. Освен това
допълнително споразумение по делото е представено и писмо от св. К. за нуждите
на следствието /т. 6а л.57/, че във връзка с извършените преводи на суми към личната
сметка на В. са били възстановени и дружеството няма претенции към него. Аналогична
декларация е представена и по отношение на втория подсъдими Д. /т6а л 75/ освен това в том 28б
е представена цялата налична счетоводна документация относно това как и за
какво са изразходвани изтеглените от подс. Д., суми от сметката на дружеството
„Б. Г.", които са
възстановени напълно.
На досъдебното производство са назначени и изготвени
няколко експертизи - графалогична на изпратените от св. К. и Х. факсове
доколкото същите представляват покана за провеждане на Общо събрание на
съдружниците, относно имали умишлено въздействие върху предоставените
документи. Освен това са
изготвени значителен по брой и обем съдебно счетоводни експертизи с цел
установяване наличието на щети от дейността на двамата подсъдими. В съдебно заседание
бе назначена и допълнителна съдебно счетоводна експертиза, както и бе извършен подробен разпит на
св. К. по делегация /същия е в
изключително напреднала възраст и не може да пътува поради което бе
процедираното по този начин/. На същия бяха изпратени въпросни листове, както
от прокуратурата така и от защита на подсъдимите.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Първоначално предварителното производство е било образувано на 19.07.2004 г. срещу ВИНОВНО ЛИЦЕ
за престъпление по чл. 255 ал.1 от НК С постановление от м. ноември същата
година е привлечен като обвиняем подсъдимия В. и му е предявено обвинение по
чл. 309 и по чл. 255 ал. 1 от НК на 11.02.2005 год. му е повдигнато ново обвинение по
чл. 257 ал.1 във вр. с чл. 255 ал.1 от НК и по чл. 215 ал.5 и по чл. 202 ал.2 т.1 във вр. с чл. 201 ал.1 и чл. 26 ал.
1 от НК, като впоследствие по отношение на обвинението по чл.309, чл. 255 и чл.257
от НК е прекратено.
По същото време и със същото Постановление са привлечени в качеството на
обвиняеми лица и св. К. и св. А. и им е предявено обвинение по чл.212 ал.5 от НК. В последствие по отношение на тях досъдебното производство е прекратено,
като прекратяването е потвърдено с решение на САС. /2.09.2009 г./. С постановление за привличане на
обвиняем от 29.06.2010 г. е привлечен и подсъдимия Д. като му е предявено
обвинение по чл. 205 ал. 1 т. 3 вр. с чл. 202 ал.2 т.1 вр. с чл. 201 ал.1 и чл.
26 ал.1 от НК.
Настоящето производство е класически пример как със средствата и възможностите на
наказателния процес отделни граждани се стремят да решат стоящите пред тях чисто гражданско правни
спорове и как след години на разследване се стига до един предизвестен резултат. По
делото са назначени и
изслушани значителен брой съдебно счетоводни и икономически експертизи. Първата е
назначена с постановление от 11 месец 2004 год. /т. 2 л. 74/ като
поставените и задачи и дадените отговори в нейната констативна част излизат значително извън пределите на целите и
възможностите, както и на кръга въпроси на които тя може да отговори на базата на специалните
знания и навлиза в
материя, която е единствено от компетентност на разследващите органи и съда, но именно
на базата на тази експертиза,
прокуратурата приема,
че подсъдимия В. е
ощетил двете дружества със сумата от 3 777 167 лв. Разбита по пера съгласно заключението на тази
експертиза е както следва: сумата от 1 685 244 лв. стойността на дяловете за
който според експерта
подсъдимия В. е съдействал на св. К. да придобие дялове от фирмите „Б. ***" ООД и „Б. Г." ООД и по този начин е
ощетил фирма „Б.Б.„ ООД. Сумата
от 726 652 лв.
представляваща общата сума на прехвърлените по личните сметки на подс. В. /сумата от 403 432.91 лв./ и подс. Д. /сумата
от 323 219.09 лв./, както и сумата от 1 365 270
лв. стойност на липсваща продукция - стоманено предпазна ограда -15 000 комплекта от фирма „Б. ***" ЕООД по договор с „Б.", последните обстоятелства въобще не са предмет на
обвинението. Съдът съвсем
формално прие частично тази експертиза само и относно обстоятелствата за сумите
прехвърляни от подсъдимите по личните си сметки. В останалата част не възприема
експертизата поради това, че същата е некомпетентна, тенденциозна и в явно
противоречие с останалия доказателствен материал.
Втората съдебио икономическа експертиза /т. 5 л.145/ е
назначен с постановление от 4.02.2008 г., но същата е не съотносима към
предмета на доказване, тъй като същата касае производствената дейност на фирма
„Б. Г." относно правилното съхранение и разходване на стоково -материални
ценности във фирмата и по-специално закупуването и разходване на цинк за
производството. Тази
експертиза е изключена от доказателствения материал по изложените по-горе
съображения. Единственото обстоятелство, което може да се извлече от нея, макар
само като индиция е това, че за двете фирми „Б.Б.„ ООД и „Б. ***" ЕООД не са открити никакви счетоводни документи за 2004
год. поради това, че св. Ц. не ги е предал и по този повод е образувано
предварително производство срещу неизвестен извършител №407/2004 г. което е било спряно поради не
разкриване в законовия срок на извършителя. Към посочената по-горе икономическа
експертиза с постановление от 06.01.2011 г. е назначена
допълнителна експертиза, която е отговаряла на въпроси по отношение на които
досъдебното производство е прекратено, съдът след като е изслуша в съдебно
заседание прие само и единствено заключението в частта относно размера на
преведените суми от сметките на двете дружества по личните сметки на подс. В. и
подс.Д., които са на
базата на извлечение от банковите документи, тези суми се различават значително от
сумите посочени в първата експертиза. Съдът прие това заключение в тази му част като правилно и
компетентно още повече, че то съответства и на събрание писмени доказателства.
С постановление от 1.02.2010 г. е назначена
съдебно-икономическа експертиза в която на досъдебното производство за първи
пьт се поставят въпроси на вещото лице касаещи предмета на обвинението, така както е внесе по
обвинителния акт. /т6 ст.65/,с оглед поставените въпроси вещото лице се
постарало максимално и обективно в кръга на своята компетентност да даде
задоволителни отговори.
Според заключението на същото се дава подробна информация относно
създаването и промените извършени във трите дружества станали обект на
разглеждане в настоящето производство. Като в заключение се налага извода, че вписаните промени
в трите дружества представляват волеизявление на юридически лица, и от
наличните по делото документи не могат да се направят изводи за нарушения на
финансовите и данъчни изисквания при вписване на сделките. Освен това се дава отговор на основния
въпрос, касаещ предявените обвинения по отношение на подсъдимите, касателно
прехвърлените от тях суми по личните им сметки, като е посочено въз основа на платежните
документи точния размер и тяхното движение в посока от сметките на дружествата
към личните сметки на подсъдимите и трети лица и фирми и обратното движение на
прехвърлените суми, които са приети от вещото лице като възстановени. Извършен
е подробен анализ на сделките с недвижими имоти, като е констатирано, че цената на сделките
е малко над данъчните оценки но не може да се даде заключение какъв е евентуалния
нереализиран доход за дружествата. Отговорил е също така, че по поставената задача да се
определи какви са щетите за физическото лице Ц. като съдружник в „Б.Б." ООД, поради разпоредбата
на чл. 133 ал.1 от ТЗ.
Съдът прие заключението на вещото лице и го приобщи към останалия
доказателствен материал, като прие че същото е компетентно и обосновано. Последната съдебно-икономическа
експертиза, бе назначена, като допълнителна на изслушаната тройна експертиза от
досъдебното производство в съдебно заседание. Съгласно заключението на същата се
установи по безспорен начин следните обстоятелства: Дяловете който Б.Б. ООД притежава в Б.
БВБ и в Г. ООД следва да се отчита като дългосрочна инвестиция в дъщерни или
асоциирани дружества.
Стойността на дружествения дял от имуществето на Б.Б. ООД не се определя на
базата на имуществото на Б. *** ООД и Б. Г. ООД а в баланса на дружеството
майка се отразяват резултатите от инвестициите в двете дружества съгласно
възприетия Национален счетоводен стандарт 28. Установено е че за периода от 8.03.2004 год. до 31.12.2005г. липсват счетоводни документи
от които да е видно да са извършвани сделки и да е прехвърляно имущество на
дружества свързани с подсъдимите В. и Д.. Съгласно заключението на вещите лица
за периода от 7.04.2004
год. до 31.12.2004
год. са извършвани преводи, като от сметките на дружеството и от сумите
преведени по личните сметки на подс. Д. са извършвани плащания, както и суми са
възстановявани по сметката на дружеството, от изготвената таблица, кьм
заключението е видно че всички суми постъпили по личните сметки на Д. са употребени
за разплащане с кредитори или са възстановени в касата на дружеството и са
осчетоводени по сметка 499 - други кредитори.
Почти аналогично е и заключението дадено по изготвената експертиза /т. 6
л.73 и 73/ по отношение на подсъдимия В., като вещото лице посочва в таблицата на л. 74, че получените и
разплатени на В. се покриват единствено се явява счетоводна разлика в графата са изплатените суми в евро. Цитирано
е и писмото на мажоритарния собственик на фирма Б. *** св. К. в които същия заявява, че всички суми са възстановени в
касата на дружеството и сметките са закрити и че фирмата няма никакви
имуществени претенции към него.
Освен това в съдебно заседание бяха представени от страна на защитата 15
бр. документи съотносими към предмета на доказване, решение на ВКС от което е видно, че производството по делото за
оспорване редовността на проведеното Общо
събрание на 08.03.2004 год. е прекратено поради това, че въззивната жалба е оттеглена от св. Ц., както и, че заведените от Ц.
искове с които се атакува
прехвърляне на дялове е прекратено като недопустимо, останалите документи са в същия смисъл
и представляват историята на неуспешните действия на Ц. да промени нещата в
своя полза.
Освен така посочените експертизи са изготвени на досъдебното производство и
приети от съда две графологични експертизи, относно целостта на извършения превод
и положените подписи под документите за регистрация внесени в СГС и ПОС. /т.2 л.38 и сл./ По своята същност направените от
експерта констатации не са оспорени от нито една от страните, както и подс.В. и св. А. не отричат
автентичността на подписите си под изследваните документи. Относно целостта на приложения превод
на инкриминирания факс за същия бе обяснено, че целостта не му е нарушена, която само
потвърждава извода, че К. е
допуснала смесване на преводите от двете покани за провеждане на Общо събрание на съдружниците. Съдът приобщи, така извършените
експертизи към материалите по делото, като ги прие за обективни и компетентни.
При преценката на
събраните гласни доказателства, бяха изслушани и разпитани в съдебно заседание
сравнително малък брой свидетели поради естеството на обвинението. Показанията на
разпитаните свидетели обаче следва да се преценява изключително внимателно
поради обстоятелството,
че всеки един от в една или степен са заинтересовани. Основни свидетели по делото са от една
страна св. К. от друга страна св. Ц.. В своите показания св. К. /същия е разпитан общо три пъти, като последняя път е
разпитан по делегация в хода на съдебното следствие/ е категоричен относно три основни факта и те не се опровергаха от
останалите доказателства по делото. Същия категорично заявява, че във факса изпратен
от него до св. А. е фигурирала като точка „смяна на управител на
дружеството", това се
потвърждава и от наличието на екземпляр както на английски и приложения превод
на български. Същия е
категоричен, че е сключил
договор със подсъдимия В. като управител на дружеството и с допълнителен анекс
към договора му е разпоредил да извърши преводи на суми от касата на предприятието по негови лични сметки, с цел да запази тези средства от
опитите на св. Ц. да се наложат запори и да се блокира дейността на дружеството в което св. К. е мажоритарен собственик. Също така писмено
е потвърдил пред досъдебното производство и в съдебно заседание, че извършените
преводи на суми е станало по негово изрично разпореждане и дружеството няма
никакви финансови претенции към двамата подсъдими, както и че всички суми са
върнати обратно в касата на фирмите управлявани от В. и Д. /в тази връзка
заключение дават и двете икономически експертизи относно възстановяване на
сумите/. В тази част, съдът възприе показанията му като правдиви и достоверни, още
повече, че те отговарят и на приложените писмени доказателства. Показанията на
този свидетел относно прехвърляне на дялове от спорните дружества и редът, по
който е станало това, съдът не кредитира, още повече, че същия се е позовал на
обстоятелството, че може да набеди себе си и ще разкрие конфедициална
информация за финансови операции на фирмите.
Свидетеля Ц. е разпитван многократно във
всички фази на процеса. Показанията, които той дава следва да се преценяват с
изключително внимание поради явната му предубеденост /същия е сигнализирал
прокуратурата многократно, писал е възражение срещу постановените прокурорски и
съдебни актове относно прекратяване на производството, квалификациите на
повдигнатите обвинения/. Неговите показания относно сделките с цинк и материали
за производство на мантинели, както и други обстоятелства във връзка със първоначално
повдигнатите обвинения по чл.255 и по чл.309 и чл.257 от НК са несъотносими към
настоящето производство доколкото в тази част досъдебното производство е прекратено.
Съдът кредитира единствено показанията му единствено относно реда за провеждане
на Общото събрание на 08.03.2004 г. и взетите на него решения, както и
относно фактите, че същия е депозирал показания относно прехвърлянето на суми
по личните сметки на подсъдимите. Така също кредитира показанията му относно
факта на познанството му със св. К. и историята на създаване на съвместната им
фирма и развитието на между фирмените отношения. Останалите негови твърдения отразени
в показанията му се опровергават от приложените писмени доказателства и изслушаните
по делото експертизи. Що се касае за това, че е налице твърдения за нарушение
допуснати по Търговския закон относно начина на провеждане на общи събрания на
съдружници и решенията, които могат да се вземат на тях, настоящия състав счита,
че те не са в пряка и причинна връзка с
повдигнато обвинение, още повече, че видно от приложените по време на съдебното
следствие писмени доказателства става ясно, че почти всички действия, за които
той твърди, че е нарушен закона са или отменени от съда, или са потвърдени.
Свидетелката А. първоначално на
досъдебното производство е била разпитана като свидетел, а впоследствие е
привлечена като обвиняема за престъпление по чл.215 ал.5 от НК /с Постановление
на прокуратурата по отношение на нея досъдебното производство е прекратено/ в
съдебно заседание същата е разпитана като свидетел. От показанията на същата
става ясно, че св. К. чрез заверено нотариално пълномощно я е упълномощил да го
представлява при провеждане на Общото събрание на Б.Б. в качеството на негов
представител. От самото пълномощно /т.1 л.100/ става ясно, че същата има
пълномощия да го представлява като представител на Б. Х. в качеството му на съдружник
в Б.Б., да свиква събрания, да определя дневния ред, да гласува по свое
усмотрение промени в дружествените договори, смяна на управителя, приемане на
нови съдружници и т.н. Същата в показанията си посочва, че в изпълнение на тези
свои правомощия и на базата на пълномощното и при предварително съгласуван със
св. К. дневен ред е свикано събранието на 08.03.2004 год. Същата не отрича, че
получените факсове с посочения дневен ред е дала за превод от английски на
български на К. и след това не е обърнала внимание на комплекта получен от нея.
Изготвила е необходимите документи и е отишла на срещата в хотел П. х. „М.",
където не се е явил никой и тя, след като подписала документите, същия следобед
ги е предала за подпис на подс. В., документите са занесени във фирмено
отделение на СГС от стажант на фирмата. Аналогичен е случая и със документите
постъпили в ПОС, касаещи смяната на управителя Ц. със В. и по отношение на Б. ***,
не отрича, че тя е изготвила и двата договора за управление на Б.Б. и на Б. ***.
Тези нейни показания съдът прие като съотносими към предмета на доказване, същите
са логични и последователни и се подкрепят от останалите доказателства по
делото. По делото са разпитани и св. М. и К., но техните показания се приеха от
съда за сведение дотолкова, доколкото не допринасят с нищо за изясняване на
обективната истина, а на св. К. само и единствено относно липсата на
документация за дейността на св. Ц..
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
Подсъдимия В.
е обвинен затова, че през м.март.2004 год. в гр. П. и гр. С., чрез използване
на документи с невярно съдържание и неистински такива - Комплект от документи с
покана за провеждане на Общо събрание с неверен превод на български език, Протокол
от проведено Общо събрание на съдружниците от Б.Б. ООД от 08.03.2004 год.,
Договор за управление на Б.Б. ООД от същата дата, Договор за управление на Б. ***
ЕООД от 15.03.2004 год. и с помощта на тези документи е извършил промяна в регистрацията
на посочените фирми и банкови нареждания в „Б." - АД клон П. е получил без
правно основание чуждо движимо имущество - дружествени дялове и парични активи
на фирмите Б.Б. и Б. *** на обща стойност 3 777167 лв., като деянието е в
„особено големи размери" и представлява особено тежък случай -
престъпление по чл.212 ал.5, във вр. с ал.1 от НК.
Съгласно
Постановление на Пленума на ВС № 8/78 г. в т.4 и 5 от него изрично е
подчертано, че субект на престъплението по чл.212 от НК може да бъде всеки, включително
и длъжностно лице. Длъжностното лице обаче не следва да упражнява фактическа
власт върху предмета на престъплението. Ако този, предмета на престъпление му е
връчен в това му качество да го пази и управлява, то тогава няма документна
измама, а длъжностно присвояване, както и, че документна измама е възможна само
и единствено при форма на вината - пряк умисъл, поради наличието на користна
цел.
Осъществяване
на престъплението по чл.212, ал.1 от НК, което е съставно престъпление,
е необходимо на първо място, деецът да използва документ с невярно съдържание,
неистински или преправен документ, а на второ място - да получи чуждо
имущество, което вследствие на акта на имуществено разпореждане преминава от
фактическата власт на пострадалия във фактическата власт на субекта на
престъплението. Ролята на документа, използван като средство на документната
измама по чл.212, ал.1 от НК, е да създаде привидно правно основание за
разпореждане с имуществото, предмет на престъплението, от страна на лицето,
имащо фактическа власт върху него. По този начин документът /неистински, с
невярно съдържание или преправен/ е средството, способът, чрез който
пострадалият се въвежда в заблуждение и именно той го мотивира да се разпореди
със своето имущество в полза на субекта на престъплението. Това престъпление от
субективна страна може да бъде извършено само с пряк умисъл - деецът трябва да
съзнава, че използва документ с невярно съдържание, неистински или преправен
документ, че с този документ той въвежда в заблуждение измаменото лице, както и,
че ще получи чуждото имущество /на заблуденото лице/ именно в резултат на
въвеждането му в заблуда чрез представения документ /Решение № 393/2011 г. на
ВКС/. В конкретния казус, е установено безспорно, че подсъдимия В., като
управител на Б.Б. и Б. *** е длъжностно лице по смисъла на чл.93 т.1 от НК. На
същия е поверено разпореждането и управлението на имуществото на двете
дружества. За да осъществи
състава на престъплението в което го обвиняват, е следвало да се възползва от
документа с невярно съдържание или неистински такива съгласно обвинението по
обвинителен акт. Първо следва
да се отбележи, нито в обстоятелствената част на обвинителния акт нито в
диспозитива на същия не са прави разграничени и не се посочва дали цитираните
документи по своята
същност са с невярно съдържание или са неистински такива, дали представляват официални по
смисъла на закона или частни такива документи.
Съгласно цитирания диспозитив на обвинението по отношение на В. са инкриминирани следните документи: 1.Комплект
документи с покана за провеждане на Общо събрание на съдружниците на Б.Б..
2. Договор за управление на фирма Б.Б. с дата 8.03.2004 год.
З. Договор за
управление на фирма Б. *** с дата от 15.03.2004 год.
4 Протокол от проведено Общо събрание на съдружниците с вписана промяна на
управителя на двете дъщерни фирми.
Съгласно Постановление №3 /1982 год на Пленума на ВС
В чл. 93, т. 6 НК е посочено кой документ е неистински. Определението на
понятието неистински документ, дадено в чл. 93, т. 6 НК, не включва
съдържанието на писменото изявление като елемент на този документ. Следователно
дали документът е с вярно или с невярно съдържание е без значение за неговата неистинност. От значение е дали
авторът, посочен в документа, действително е съставил документа. Законът
свързва неистинността единствено с автора на документа - с произхода на
документа. Затова документът ще е неистински и когато е с вярно съдържание, ако
посоченият в него автор не е действителният.
Различието между неистински документ и документ с невярно
съдържание (лъжливо документиране) се заключва в това, че неистинността при
първия се отпася само до неавтентичността на автора на документа, докато при лъжливото документиране се касае
до истински по произход документ, т. е. издаден е от лицето, което има право да
го състави, но отразените в него обстоятелства или изявления не отговарят на
обективната действителност. Или в случая следва да се приеме, че прокуратурата твьрди в обвинителния
си акт, че сме изправени
пред втората хипотеза а именно на лъжливо документиране. Разглеждайки всеки един от тези
документа по отделно се установява следното. В комплекта документа представлява
покана за провеждане на събрание в период от английски на български език.
Безспорно е установено,
че до св. Ц. е изпратена покана от сътрудника на св. К. в които липсва точката за смяна на
управителя на фирмите. В приложения превод от страна на К. е приложен обаче
превод на български език на факса изпратен от К. до св. А. и по този начин се е
получило разминаване между английския текст и направения превод. Не се спори,че и
секретаря на мажоритарния собственик
на фирмата и св. К. са лица които са в кръга
на тези които могат да
изготвят и изпратят въпросната покана. Спори се, че разместването на английския текст и
на българския превод е станало умишлено с цел да се злепостави св. Ц. и без
негово знание да се извърши промяната в ръководството на двете фирми с цел неговото
ощетяване. Първо липсват
основание и не се събраха никакви доказателства по делото, които да дават основание да се приеме, че действията от
страна на К. и св. А. са умишлени, нещо повече прокуратурата сама е прекратила производството по отношение на тях като е приела, че се касае за несъзнателна грешка, следователно, след като от лицата допуснали
подобна грешка не може да се търси наказателна отговорност, то още по малко
може да се направи извода, че подсъдимия В. съзнателно се е възползвал от въпросните
документи. По отношение
останалите три документи, същите са съставени от св.А. в указани и по силата на
нотариално заверено пълномощно по силата на който същата има тези правомощия. Отразеното
в тях отговаря както на действителната
воля на авторът му така и
отразява обстоятелства които в никакъв
случай не са неверни. Именно на
базата на тези документи е извършено и вписването в съответните търговски
отделения на СГС и ПОС. Съдът или съдията за споровете, които са представени пред него в кръга на
неговата служба, не може да бъде обект на престъпление „измама" защото той е съдебен
орган, който тъкмо за това е създаден - да разкрива такива отношения между страните и
ако е приел, че има нещо нередно
или на базата на постъпилата жалба от страна на св. Ц. против вписването на въпросните изменение
то съдът е следвало да откаже вписването. Напротив съдът въпреки възражението е приел, че всички изискуеми
основание са налице и няма пречки да се впишат новите обстоятелства по фирменото дело. Обстоятелството, че една година по-късно това вписване е било отменено, неправи извършените
действия през този период недействителни. Като цяло от изложеното по-горе може да се направи категоричния извод, че подсъдимия В. не е ползвал документи с невярно
съдържание и вписаните
промени във фирменото дело на двете дружества са законосъобразни и не могат в
този обем да ангажират наказателната му отговорност.
На второ място елемент от състава на престъплението по чл. 212 от НК е размера на
полученото без правно основание имущество. В обвинителния акт е отразено, че подсъдимия чрез
документи с невярно съдържание е получил имущество и дружествени дялове на обща
стойност 3 777167 лв. 3а да изведе тази
сума прокуратурата се е позовала на
икономическата експертиза изготвена от инж. Г. /т.2 л.74/, която експертиза
съдът прие, като некомпетентна и не обективна, в размера на тази сума е
включено на първо място - 1 685 244 лв. като стойност на дружествени дялове с която св. К.
посредством дадената му от подсъдимия В. възможносг е ощетил Б.Б. ООД. Видно от приложената и
изслушана в съдебно заседание икономическа експертиза, такова изчисление на дружествените
дялове е невъзможна, единствено при ликвидация на фирмата /в каквато хипотеза
очевидно не се намира въпросната фирма/. Включена е и сумата от 1 365 271 лв. сума равна на
липсваща продукция за каквато продукция и стойност няма повдигнато обвинение.
Като цяло стойността на полученото без правно основание имущество на фирмата не
е посочено или този елемент от обективния състав липсва.
На последно
място деянието по чл.212 от НК може да се извърши само при форма на вината -
пряк умисъл поради наличието на користна цел. В настоящия казус липсват данни
за това, че на първо място същия е предполагал, допускал или е бил убеден, че
ползва документи с невярно съдържание. Дали при провеждане на Общото събрание
/на което той не е присъствал/ е проведено в нарушение на разпоредбите на
Търговския закон, относно начина на свикване и необходимия кворум за
провеждането му, това не касае предмета на делото, а е обект на производство
пред други съдебни инстанции /както е видно от приложените в съдебната фаза
писмени документи са се произнесли/, но всичко това не може да се вмени във
вина на подсъдимия и да се обоснове наличието на пряк умисъл. С оглед на
изложеното съдът счита, че предявеното по отношение на подсъдимия В. обвинение
по чл.215 ал.5, във вр. с ал.1 от НК не е осъществено нито от обективна, нито
от субективна страна и същото се явява несъставомерно, поради което и на осн.
чл.304 от НПК го призна за не виновен по това обвинение и го оправда.
По отношение на
подсъдимия В. е предявено и второ обвинение за това, че в условията на продължавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице - Управител на Б. ***Е ООД е
присвоил от касата на дружеството за периода от 07.04.2004 до 08.04.2004 год. и
привел по личните си банкови сметки /подробно посочени в диспозитива на обвинението/
в големи размери - пари - 30 000 лв.; 1 289 щ.д.; 31 400 евро; 127 611
щ.д., които в това му качество пазил и управлявал. И срещу подсъдимия Д. за
това, че в периода от 07.04.2004 г. до 10.11.2004 г. в условията на продьлжавано
престъпление, в качеството си на длъжностно лице - Управител на Б. Г. ООД е
присвоил пари в големи размери, които в това му качество пазил и управлявал, като
от сметката на дружеството е превел по личните си сметки съответно 47 000лв;
11000 щ.д; 123 000 евро или общо сумата от 371 205.59 лв., като до
приключването на съдебното производство сумата е била възстановена -
престъпление по чл.205 ал.1 т.3, във вр. с чл.202 ал.2 т.1, във вр. с чл.201 и
чл.26 ал.1 от НК.
От обективна
страна, изпълнителното деяние на престъплението по чл.201 НК се състои в
присвояване на вещите, които са връчени или поверени на длъжностното лице за
пазене и управление. "Своенето" представлява промяна на отношението
на дееца към повереното му имущество и се изразява чрез предприемане на
действия по разпореждане с това имущество като със свое - в свой или чужд
интерес. Разпоредителните действия на дееца следва да бъдат безспорно установени,
тъй като липсата на поверените му пари, вещи или ценности може да се дължи на
различни причини, извън неговото поведение. /Решение № 331/2009 г. на ВКС./ На 15.03.2004
год. между подсъдимия В. и св. К. представител на Б. БВВ, управител в Б. Х. и
мажоритарен съдружник в Б.Б. е сключено допълнително споразумение по силата, на
което се дава право на подсъдимия В. да прехвърля от сметките на Б. *** по свои
лични сметки посочените по-горе суми, като същия се задължава при поискване
веднага да възстанови същите в касата на дружеството. В изпълнение на това
дадено му правомощия същия е извършил съответните финансови операции. Видно от
последващите разпити на св. К. и приложените по делото писмен документ същия
удостоверява, че няма претенции към подсъдимия В. и всички суми са възстановени
в касата на дружеството. В тази насока е извършената икономическа експертиза, в
която в табличен вид дава движението на въпросните суми съгласно банковите
извлечения. По делото няма никакъв спор и двамата подсъдими не отричат извършването
на въпросните трансфери, но са категорични, че сумите са възстановени и реална
щета на двете фирми не е настъпила. През 2005 год. е извършен одит, който е дал
заключение, че няма допуснати във финансово отношение нарушения. Ситуацията при
подсъдимия Д. е още повече изчистена откъм доказателства, съгласно разпита на
св. К. в показанията си същата е заявила, че действително от личните сметки на Д.
са привеждани суми, но същите са били за покриване разходите на фирмата и са
осчетоводени. Спрямо него също има направена декларация от мажоритарния
съдружник, че всички суми са възстановени и те нямат имуществени претенции.
Основния момент по този пункт на обвинението спрямо и двамата подсъдимия дали
от субективна страна е осъществен състава на „длъжностно присвояване".
Категорично е установено тяхното длъжностно качество, същите са длъжностни лица
по смисъла на чл.93 1т от НК. Категоричен е и размера на сумите, които са
преминали от патримониум на двете дружество, безспорно е, че трансфера на
сумите е извършен на базата за сключени договори между двамата подсъдими и св. К.
като мажоритарен съдружник в Б.Б. и управител на Б. Х. по силата, на който
писмен договор същите са прехвърлили сумите, установено е, че тези суми са
използвани за дейността на двете дружества и основната фирма няма финансови
претенции, също така и извършен през 2005 год., след като двамата вече не са
управители на фирмите и не е констатирано допуснато нарушение. Няма никакви
косвени нито преки доказателства, че двамата са се разпоредили със въпросните
суми в своя полза или в полза на чужди лица, или поне прокуратурата не
представи такива. Икономическата експертиза в тази връзка в заключението си
изрично посочва, че за въпросния период не са постъпвали или прехвърляни суми
към дружества, в които двата имат участие или по техни сметки в други
дружества. Следователно не може да се направи извод за това, че двамата са
„присвоили" инкриминираните суми. Категорично на базата на изложеното може
да се направи извода, че липсва субективния елемент на деянието „длъжностно
присвояване" по отношение и на двамата подсъдими, липсва прекия умисъл за
постигане на користната цел, щом това е така двамата подсъдими следва да се
признаят за не виновни по повдигнатото им обвинение и на осн. чл.304 да бъдат
оправдани.
Направените
разноски по делото остават в полза на държавата.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Председател: