Определение по дело №882/2019 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 721
Дата: 27 декември 2019 г. (в сила от 27 декември 2019 г.)
Съдия: Димитър Пандалиев Бозаджиев
Дело: 20195200500882
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 16 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

       № 721     27.12.2019г., гр. Пазарджик

         

ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на двадесет и седми декември две хиляди и деветнадесета година:                                                                         

         Председател: Минка Трънджиева

                                                                             Членове: Венцислав Маратилов

                                                                                                      Димитър Бозаджиев

 

като разгледа докладваното от съдията Бозаджиев в.ч.гр.д.№882 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.274 и  сл., във вр. с чл.414 и чл.414а от ГПК.

Образувано е по постъпило Обжалвано- възражение, с вх.№9673/29.10.2019. на П.В.Б. срещу Определение №479/17.10.2019г., постановено по ч.гр.д.№382/2019г. по описа на РС- П..

Твърди в същото от страна на жалбоподателят Б., че съдът не е приел възражението му с вх.№3077/4.10.2019г., тъй като същото не е било подадено в законоустановения срок. Счита се, че това не е вярно, като в тази връзка представя бланка получена от З.И.- деловодител при ЧСИ А. от покана на дата 27.09.2019г., а не на 27.07., както се твърди от страна на съдията от районния съд.

Отрича се, че не е писал бланка- образец, като причината за това е, че такава не му е бела дадена от деловодителя при съдебния изпълнител.

Визира се, че кредитът е изплатен, а се предявяват претенции.

В срок от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД не е постъпил писмен отговор.

За да се произнесе по същество на жалбата, съдът прецени данните по делото  и намира за установено от фактическа страна следното:

Производството по ч.гр.д.№382/2019г. по описа на РС- П. е образувано по повод на подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от страна на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД.

Видно от Разпореждане от 29.05.2019г. е издадена Заповед №252/29.05.2019г. съгласно която е разпоредено длъжникът П.В.Б., да заплати на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД сумата от 519,91лв.- главница, ведно със законната лихва, считано от 27.05.2019г. до окончателното й изплащане; 4,29лв.- договорна лихва за периода от 15.06.2018г. до 15.11.2018г.; 51,71лв.- обезщетение за забава за периода от 15.06.2018г. до 14.05.2019г., както и 75лв.- разноски по делото, от които 25лв.- държавна такса и 50лв.- юрисконсултско възнаграждение. Въз основа на тази заповед с Разпореждане №657/29.05.2019г. е разпоредено да се издаде изпълнителен лист на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД по отношение на присъдените суми, съгласно заповедта. Такъв е издаден, видно от Изпълнителен лист №296/29.05.2019г.

От Покана за доброволно изпълнение до П.В.Б. се установява, че на последната страница има следното отбелязване: 27.07.2019г. и връчител: З.И.- деловодител.

Видно от Разписка- л.9 се установява, че на 27.09.2019г. на П.Б. от страна на З.И.- деловодител е връчена Покана за доброволно изпълнение, с изх.№7127/26.06.2019г., ведно с Изпълнителен лист, издаден на 05.06.2019г. от РС- П..

Видно от Възражение подадено от П.В.Б., с вх.№3077/04.10.2019г. е посочено, че по изп.дело №201988440400503, с изх.№10458/27.09.2019г. и ЧГД №382/2019г. е връчено на последния на 27.09.2019г. от З.А.- деловодител на ЧСИ- А.. Визирано е, че възражението се състои, че задължението от 519лв. е изплатено с договорената лихва 4,29%, като други суми към „Ти Би Ай Банка“ не се дължат.

От Платежно нареждане- л.10 от 07.02.2018г. е видно, че П.В.Б. е наредил за превод на „Ти Би Ай Банка София“ ЕАД, сумата от 313,23лв.

Видно от Определение №479/17.10.2019г., първоинстанционният съд не е приел възражение с вх.№3077/04.10.2019г. на П.В.Б. от гр.С. срещу Заповед №252/29.05.2019г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК, издадена от РС- П. по ч.гр.д.№383/2019г.

При тези данни от правна страна, настоящата инстанция приема за установено следното:

Пазарджишкият окръжен съд намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.275, ал.1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

За да постанови обжалвания съдебен акт, първата инстанция е приела, че Поканата за доброволно изпълнение, ведно с изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение са били връчени на длъжника П.Б. на 27.07.2019г. от З.И.- деловодител при ЧСИ- М. А.. На 04.10.2019г., длъжникът П.Б. е подал възражение в свободен текст, а не по образеца, приложен към заповедта до съда за недължимост. Прието е, че възражението е подадено извън установения двуседмичен срок, считано от връчване на заповедта, който срок е преклузивен.

Настоящата въззивна инстанция не приема тези изводи, като правилни и законосъобразни, дали съответно основание на районния съд да не приеме подаденото възражение по чл.414 от ГПК.

Разпоредбата на чл.414, ал.1 от ГПК визира, че длъжникът може да възрази писмено срещу заповедта за изпълнение или срещу чат от нея. Обосноваване на възражението не се изисква освен в случаите по чл.414а.

Алинея 2 на този член сочи, че възражението се прави в двуседмичен срок от връчване на заповедта, който не може да бъде продължаван.

В конкретният казус се установява, че Поканата за доброволно изпълнение на практика е връчена на 27.09.2019г., а не както е констатирано на 27.07.2019г. Последно посочената дата е отразена на поканата за доброволно изпълнение, но реално тя не удостоверява надлежно връчване на последната и оттам започване на преклузивния двуседмичен срок за подаване на възражение. Такова връчване надлежно в случая се удостоверява от представената Разписка- л.9. От последната категорично се установява, че именно на датата: 27.09.2019г. на П.Б. от страна на З.И.- деловодител е връчена Покана за доброволно изпълнение, с изх.№7127/26.06.2019г., ведно с Изпълнителен лист, издаден на 05.06.2019г. от РС- П..

При наличие на връчване на дата 27.09.2019г., то за настоящата инстанция следва извод, че възражението подадено от П.В.Б.  вх.№3077/04.10.2019г. е подадено в преклузивния двуседмичен срок. В случая, без значение се явява констатацията, че то не е подадено в изискуемата се форма. В тази връзка следва да се отбележи, че от данните в последното се коментира, че е налице погасяване на дължима се сума.

Предвид на това, след като въззивния съд приема, че възражението е подадено в срок е налице основание за отмяна на обжалваното определение с което не се приема последното. В последица от това, делото да се върне на районния съд за провеждане процедурата предвидена в разпоредбата на чл.414а и сл. от ГПК.

Водим от изложеното, Пазарджишки окръжен съд

       

        О П Р Е Д Е Л И :

 

ОТМЕНЯВА Определение №479/17.10.2019г., постановено по ч.гр.д.№382/2019г. по описа на РС- Пазарджик.

ВРЪЩА делото на РС- П. за продължаване на следващите се съдопроизводствени действия, съобразно указанията дадени в обстоятелствената част на определението.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

                                               

       Председател:

 

                                                                                        

                                                                                  

                                                    Членове: 1.

 

 

 

                                                                     2.