Присъда по дело №384/2018 на Районен съд - Разград

МОТИВИ към присъда № 81/14.02.2019г. постановена по НОХД №384 по описа за 2019г. на РРС.

 

          Обвинението срещу подс.Е.К.Г., холандски гражданин, живущ в РБългария е за престъпление по чл.290 ал.1 НК, за това, че на 21.03.2017г. в гр.Разград, пред съдия Константин Косев от Районен съд-Разград,като свидетел съзнателно е потвърдила неистина в съдебно заседание по НЧХД №614/2016г. на РРС, водено срещу Х. Г. за престъпление по чл.130 ал.2 НК, а именно,че/през цялото време докатое влязла С.М. в сградата на и докато е излязла, Е.К. е била със съпруга си Х. Г.и той не е упражнил насилие над С.М.- престъпление по чл.290 ал.1 НК.

           На съд.следствие подсъдимата отказва да говори на майчиния си език. Нейният защитник твърди, че й е обяснил обвинението и тя не се признава за виновна по него, като желае да даде обяснения на нидерландски език. Същият твърди, е в хода но досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото й на защита, изразяващи се в невъзможността същата да разбере обвинението на езика на държавата, чиито гражданин е тя.  По същество счита, че не са налице законовите основания, които да обосноват постановяването на осъдителна присъда. Твърди, че Х. Г.и С. Я.са бивши съдружници, които са в обтегнати отношения.Показанията дадени от подсъдимата по НЧХД №614/16г. да напълно житейски реални, тъй като всичко се е разиграло за секунди. Дори и да се приеме, че Х. Г.е направил нещо на С., то е възможно съпругата му да не го е видяла, поради което тя е казала истината.

           Представителят на РРП поддържа обвинението. Счита същото за безспорно доказано. Предлага на съда да наложи на подсъдимата наказание лишаване от свобода към минималния размер, тъй като не са налице предпоставките на чл.55 НК и заменянето му с пробационни мерки.

           Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства гласни доказателства, вкл. четените показания на свидетелките , дадени на досъдебното  производство, приложените писмени-протокол от съдебно заседание, присъда с мотиви по НЧХД №614/16г., поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

           С присъда №169/05.04.2017г. по НЧХД №614/2016г. на РРС Х. Г.е признат за виновен в това, че на 19.07.2016г. в гр.Разград е причинил лека телесна повреда на С.Г.М. ***, изразяваща се в болка и страдание-престъпление по чл.130 ал.2 НК, поради което и на основание чл.78а НК му е наложил адм.наказание глоба от 1000лв. В съдебно заседание по НЧХД №614/16г., проведено на 21.03.2017г. подсъдимата е разпитана като свидетел. Същата се е съгласила да даде свидетелски показания. Предупредена за наказателната отговорност по чл.290 НК и е обещала да говори истината. При разпита на свидетелката съдът е ползвал преводач от и на турски език, с помощта на който подсъдимата е дала обстойни показания. В с.з. тя е твърдяла, че двамата със съпруга й са били в офиса си, вратата на който била отворена и имало видимост в коридора. Първо дошла Пепа, а след малко при нея влязла С.. Вратата на офиса била отворена. Съпругът й казал, че ще отиде да види за какво е дошла С.. На Е.Г. й се причуло, че С. отправя заплахи към съпруга й, и затова излязла от стаята, като си взела телефона, с цел да запише разговора. В показанията си Е. Г. твърди, че е дошла в офиса и е застанала между съпруга си и С.. Между нейното влизане и влизането на съпруга й имало няколко секунди. Твърди, че е стояла очи в очи с П.. Категорично заявява, че е била през цялото време със съпруга си докато св. С.М. влезе и излезе от сградата, и съпругът й не е упражнявал насилие над С.. Когато е станала разправията Е.Г. била първо в коридора до вратата и другите не я виждали, и след това влязла вътре. За да постанови осъдителната присъда съдът е обсъдил показанията на разпитаните свидетели-П.Ц. и Е.Г.. Първата свидетелка е заявила, че при инцидента са присъствали единствено тя, пострадалата С.М. и подс.Г.. Съпругата на подсъдимия е твърдяла, че е била с него и той не е упражнявал насилие над С.М.. Тези показания съдът не е кредитирал, като ги е счел за пристрастни, с оглед факта че свидетелката е съпруга на подсъдимия, а и показанията й се оборват от останалите събрани по делото доказателства. Съдът обаче е кредитирал изцяло показанията на св.П.Ц., които намират опора и в съдебно-медицинската експертиза, която е установила полученото от пострадалата увреждане. Съдът е приел обвинението за напълно доказано.

              Постановената осъдителна присъда е потвърдена с въззивно решение №71/26.07.2017г. по ВНЧХД №178/2017г. на РОС.

              По настоящото дело са разпитани две свидетелки П.Ц. и С.М.. Първата твърди, че през лятото на 2016г. докато е била в офиса си, на отворена врата, в него е влязла С.М., като след нея връхлетял Х., крещейки нещо и се нахвърлил върху С.. Първо я хванал, а след това я блъснал. В този момент свидетелката станала от стола си и тръгнала към двамата. Тогава Х. се дръпнал встрани, но продължил да и говори на турски нещо за наемателите, защото казвал „кираджии“. Свидетелката твърди, че е абсолютно сигурна че Х. е говори на турски, а не на друг език. Свидетелката твърди, че когато се е налагало да говори с него по работа винаги е ползвала преводач от и на турски език. Не е имало случай, в който да не се разберат при ползването на турски език.Според нея когато съпрузите Г. искали да не бъдат разбрани от околните си говорили на нидерландски език. Срещу вратата на нейния офис има друг офис, който е необитаем, като офисът ползван от подсъдимата и нейния съпруг се пада встрани, по диагонал. Между двата офиса, при отворени врати, няма пряка видимост. Ако човек стои изправен на вратата на офиса на св.Ц. тогава би имал видимост към офиса на подсъдимата. Свидетелката е категорична, че вътре в офиса са били единствено тя, св.С.М. и Х. Г.. Подсъдимата не е била вътре в офиса, нито на вратата. Според свидетелката Х. Г.е таял неприязън към св.М. и С. Я. и са имали влошени отношения. Свидетелката предполага, че е възможно подсъдимата да е била в офиса, тъй като двамата съпрузи винаги ходели заедно, но категорично не е била вътре в нейния офис, нито на вратата му и няма как да е имала видимост какво става вътре. За да има видимост в офиса подсъдимата е трябвало да застане на вратата, което е място видно за свидетелката, иначе е щяла само да чува случващото се вътре.Свидетелката твърди, че не си спомня дали въпросния ден изобщо е виждала подсъдимата. 

             Св.С.М. описва аналогична фактическа обстановка, като твърди че Х. Г.започнал да я обижда и гони от сградата на турски език, още докато се качвала по стълбите към офиса на св.Ц.. Свидетелката твърди, че владее и разбира перфектно турски. Малко след като свидетелката влязла в офиса на П.Ц. се появил Х. и хванал св.М. за ръката и започнал да я дърпа, при което тя изпищяла.Свидетелката твърди, че седнала срещу П. и нямала видимост спрямо отворената врата. Според нея подсъдимата е била в техния офис. След прочитане на показанията й, дадени на досъдебното производство, свидетелката е категорична, че Е. я е нямало в офиса.     

             Всички събрани на съдебното следствие доказателства са единни и непротиворечиви и доказват по несъмнен начин възприетата от съда по-горе фактическа обстановка. От същата по несъмнен начин  се установява, че подсъдимата е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.290 ал.1 НК, тъй като на инкриминираната дата 21.03.2017г. пред съд, като свидетел по НЧХД №614/16г. на РРС, водено срещу нейния съпруг  за престъпление по чл.130ал.2 НК е потвърдила неистина /че през цялото време докато е влязла С.М. в сградата и докато е излязла е била със своя съпруг и той не е упражнил насилие над С.М./.

             Престъплението "лъжесвидетелстване" може да бъде осъществено, ако извършителят му, при даване на показания в качество на свидетел потвърди неистина- свидетелства, че е възприел определен факт, без той обективно да се е осъществил, или го възпроизведе не по начина, по който го е възприел; или затаи истина- като премълчава факти, които е възприел. Понеже престъплението лъжесвидетелстване е престъпление против правосъдието, правнозащитените обществени отношения са свързани с нормалното осъществяване на правосъдната дейност. Те биват засегнати, когато свидетелят депозира пред съд /или друг надлежен орган/, неверни показания, защото по тази начин се създава опасност да не бъде разкрита обективната истина, което е цел на правораздаването, което от своя страна може да доведе и до неправилно приложение на материалния закон.

             Изхождайки от родовия и от непосредствения обект на посегателство на престъплението, в доктрината и в съдебната практика трайно се приема, че престъплението лъжесвидетелстване не може да бъде осъществено чрез възпроизвеждане на факти, които са извън предмета на доказване. Следователно, за да е консумиран състава на обсъжданото престъпление, е необходимо деецът съзнателно да е потвърдил неистина или да е затаил истина за факти и обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по конкретното производство и имат значение за правилното решаване на делото, защото само тогава би могло да се попречи на правилното и обективно правораздаване. И обратно- когато едно лице свидетелства за факти и обстоятелства, които не са свързани с предмета на доказване по конкретното дело и нямат значение за правилното му решаване, независимо, дали потвърждава неистина или затаява истина, то поведението на това лице, макар и укоримо, не осъществява състава на престъплението лъжесвидетелстване.

               В случая подсъдимата е твърдяла факти и обстоятелства, които са включени в предмета на доказване по НЧХД №614/2016г. на РРС, а именно причинил ли е Х. Г.болка и страдание на С.М. и тези факти съдът е установил, че противоречат на събраните по делото гласни и писмени доказателства.  До този извод е стигнал и съда по НЧХД №614/16г., като е установил фактическа обстановка, че Е.Г. не е присъствала в офиса на св.Ц. в момента, в който съпругът й е причинил болка и страдание на С.М.. Причиняването на болка и страдание е безспорно установен факт от съда, на база на който е постановена влязлата в сила осъдителната присъда. Следователно пред съда Е.Г. съзнателно е потвърдила неистинските факти: че е била през цялото време със съпруга си, и че той не е проявявал насилие спрямо С.М..

              Достоверността на показанията на св.Г. и св.Ц. съдът е анализирал не само с оглед на тяхната достоверност, но и с оглед кореспондиращите им други доказателства, приобщени по нчхд № 614/2016г. Подсъдимата е приела да свидетелства след разясняване правото й по чл.119 НПК, след което е изложила твърденията си за възприетото от нея във връзка с инцидента, предмет на доказване по частната тъжба на С.М. за причинената й лека телесна повреда. В рамките на свидетелските си показания тя категорично е отрекла съпругът й са е упражнявал насилие над С.М., твърдейки че е била през цялото време с него, като несъмнено това й твърдение, включва и отричането на обстоятелството съпругът и да е упражнявал насилие. След като не се е възползвала от правото си да откаже да свидетелства по чл.119 НПК, за подсъдимата е възникнало безусловното задължение, в качеството си на свидетел да говори истината- т.е. да заявява пред съответния орган, възприетите от нея факти, така както ги е възприела- максимално точно, обективно и съответстващо на действителността. Единственото отклонение от задължението да се говори истината от свидетел в наказателното производство е предвидено в разпоредбата на чл.121 НПК и то само в ясно посочените хипотези- по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление нея, нейните възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което се намира във фактическо съжителство, както и във връзка с обстоятелства, поверени на свидетеля като защитник или повереник. При това, правото по чл.121 НПК на свидетеля да откаже да свидетелства, не се приравнява на предоставена му от закона възможност да заявява неистински обстоятелства (в хипотезата на "потвърждаване на неистина, какъвто е конкретният случай), а единствено възможност да не отговаря на определена категория въпроси.

              В конкретния случай, пред съдия, в хода на съдебно следствие по наказателно частен характер дело, след разясняване правото й да откаже да свидетелства по чл.119 НК и след разясняване на отговорността й по чл.290 НК, подсъдимата е заявила категорично обстоятелството, че във "въпросния ден е била със съпруга си и той не е упражнявал насилие над С.М.". Показанията на разпитаната по делото св.Ц., както и надлежно установеното, чрез нарочно производство с наказателен характер, приключило с осъдителна присъда срещу Х. Г., обуславят и извода за неистинност на заявеното от подсъдимата обстоятелства. Потвърждаването на неистина, в конкретния случай, се състои във фрапиращото разминаване на обективно възможното за възприемане от подсъдимата и това, за което е свидетелствала в показанията си по нчхд №614/2016г. на РРС. Посоченото по-горе обуславя крайното заключение, че с деянието си подсъдимата е осъществила обективните и субективните признаци, включени в състава на престъплението по чл.290 ал.1 НК, поради което е призната за виновна. За да стигне до този извод съдът съобрази и задължителната съдебна практика, обективирана в решение №76/09.05.16г. ВКС по н.д.№240/2016г. на IIIн.о; решение №481/20.01.16г. по н.д.№1514/15г. на Iн.о.; решение №13/ 22.02.16г. на ВКС по н.д.№1657/15г.  Iн.о. и др.

             Разпитаните по настоящото дело две свидетелки отново установяват, същите факти установени и от съда по НЧХД №614/16г. на РРС относно местонахождението на подсъдимата и възможността й да възприеме станалото в офиса. Същата хипотетично е имала възможност да чуе разговора в офиса на св.Ц., но не и да види случващото се там, освен ако не е на вратата на офиса, при което положение е щяла да бъде забелязана от св.Ц..     

            При определяне размера на наказанието на подс.Г. като смекчаващо отговорността обстоятелство съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимата, влошените отношения между нея и съпругът й, и св.С.М. и С. Я. Като отегчаващи такива отчете липсата на критично отношение към извършеното, използването на всички средства, вкл. злоупотреба с права, за да препятства разкриването на обективната истина. За съответно на извършеното престъпно деяние, съгласно чл.54 и чл.36 НК на подсъдимата, съдът приема наказанието "лишаване от свобода" в размер на три месеца. По този начин биха се постигнали най-пълно както целите на индивидуалната, така и на генералната превенция. Не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи  отговорността обстоятелства с оглед евентуалното приложение на чл.55 ал.1 б.”б” НК за замяна на предвиденото наказание с по-леко по вид.

          Подс.Г. следва да заплати по сметка на РРС сумата от 384лв., направени разноски в съдебната фаза на наказателния процес по сметка на РРС и тези на досъдебното производство в размер на 225лв. по сметка на ОДМВР-Разград.

           В този смисъл съдът постанови присъдата си.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: