Определение по дело №1772/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е образувано по жалба на Р. П. К. от с.Индже Войвода, с [ЕГН], чрез адв.Д. М., против Акт за установяване на публично държавно вземане по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г. за кампания 2022 г., № 01-6500/502#6 от 30.09.2024г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", с който на Р. К. е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 82 691,22 лв. Иска се отмяна на акта, като неправилен и незаконосъобразен.

В жалбата се съдържа и особено искане за спиране предварителното изпълнение на АУПДВ до окончателното произнасяне на съда с влязъл в сила съдебен акт по основателността на жалбата, в подкрепа на което са приложени писмени доказателства.

Ответникът – заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ изпраща административната преписка по издадения акт. В придружителното писмо с вх.№10767/15.10.2024г., с което е изпратена преписката, сочи, че не са налице нови факти и обстоятелства, като в тази връзка не са представени и убедителни доказателства.

Съдът, след като се запозна с жалбата, доказателствата, приложени към нея, както и с постъпилата преписка, намира, че искането за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на АУПДВ, е неоснователно. Съображенията за това са следните:

Актът за установяване на публично държавно вземане е издаден на основание чл.27, ал.3 , ал.5 и ал.7 от Закона за подпомагане на земеделските производители.

Съобразно чл.27, ал.8 от Закона за подпомагане на земеделските производители, обжалването на издадените от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" или от оправомощените от него длъжностни лица актове за установяване на публични държавни вземания не спира изпълнението им. Съгласно Тълкувателно решение №5/08.09.2009 г. по тълкувателно дело № 1/2009 г. на ОС на Върховния административен съд, при допуснато по силата на специален закон предварително изпълнение на административен акт (какъвто е и процесния случай), приложим при съдебния контрол за законосъобразност на административния акт е чл.166, ал.2 от АПК.

Съгласно чл.166, ал.2 от АПК при всяко положение на делото до влизането в сила на решението по искане на оспорващия съдът може да спре предварителното изпълнение, допуснато с влязло в сила разпореждане на органа, издал акта по чл.60, ал.1, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда.

Съгласно чл.166, ал.4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може по искане на оспорващия да бъде спряно от съда при условията на ал.2. Анализът на текста предпоставя обоснования извод, че в тежест на лицето, поискало спиране на предварителното изпълнение е да докаже вероятността за причиняване на оспорващия на значителна или труднопоправима вреда, но само въз основа на нови обстоятелства. Т. е. законът изисква наличието на две кумулативно дадени предпоставки за допускане на спиране на предварителното изпълнение - възможност за причиняване на значителна или трудно поправима вреда и възникнали след постановяване на акта нови обстоятелства. Съответно в тежест на оспорващия е да докаже наличието на вероятност от настъпване на вредоносни за него последици, които да са значителни или трудно поправими. Във всеки конкретен случай съдът, разглеждащ искането за спиране по чл.166, ал.2 от АПК, преценява дали незабавното му изпълнение може да причини такава вреда на адресата, която да бъде противопоставима на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК. Жалбоподателят следва да заяви и докаже вида и вероятността за настъпване на твърдените от него вреди от изпълнението, за да се прецени дали са значителни или трудно поправими, съставляващи основание за спирането на оспорения административен акт.

Жалбоподателят твърди, че дължимата сума по АУПДВ е 82 691 лв., а общия размер на задълженията му към момента е 260 824 лв. Съдът установи, че към момента не е започнало принудително изпълнение на оспорения акт, чрез налагане на запор или възбрана, принудителна продажба или други. Такива доказателства и твърдения по делото няма, поради което по никакъв начин не е препятствана дейността на жалбоподателя. Отделно от това при започване на предварително изпълнение на административния акт, жалбоподателят ще може да поиска отсрочване и разсрочване на изпълнението съгласно чл.278 от АПК, поради което интересите му максимално ще бъдат охранени.

Действително дължимата сума по АУПДВ е на значителна стойност, но съдебната практика трайно приема, че в категорията на трудно поправимите вреди не попадат тези от финансово естество

Спиране на изпълнението следва да се основава на конкретни и безспорни доказателства. Предположението, че от предварителното изпълнение сериозно ще се наруши финансовата стабилност на стопанството на К. е бъдещо и несигурно събитие, поради което не може да обуслове, че са налице доказателства, чрез които се установява, че за жалбоподателя ще настъпи значителна или трудно поправима вреда.

От съществено значение в случая е и факта, че по силата на чл.166, ал.2, изречение второ АПК, изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Представените с жалбата писмени доказателства не обективират "ново обстоятелство", каквото е императивното изискване на чл.166, ал.2, изречение второ АПК, а обстоятелства, съществуващи към момента на издаване на административния акт

Изложеното налага извод, че към момента не са налице предпоставките по чл.166, ал.2, вр. ал.4 от АПК за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на акта.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.166, ал.4 от АПК, Административен съд –Бургас, дванадесети състав,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Р. П. К. от с.Индже Войвода, с [ЕГН], чрез адв.Д. М. за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Акт за установяване на публично държавно вземане по мярка 11 „ Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014-2020г. за кампания 2022 г., № 01-6500/502#6 от 30.09.2024г., издаден от заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие".

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред тричленен състав на Върховния административен съд на Република България в седмодневен срок от съобщаването на страните.