№ 130
гр. Разград, 05.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на шести юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И.
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от ДОРОТЕЯ ЕНЧ. И. Административно
наказателно дело № 20213330200775 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от СВ. Д. ИВ. от с. Дряновец против наказателно
постановление № 38-0003206/01.11.2021г. на Директор РД „АА” гр.Русе към
ИА “Автомобилна администрация” гр.София, с което на основание чл.93,
ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози му е наложена глоба в размер на
4000 лв. за нарушение на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ. В
бланкетната жалба сочи, че НП е неправилно, незаконосъобразно, издадено в
разрив с разпоредбите на ЗАНН, поради което моли да бъде отменено изцяло.
В с.з. жалбата се поддържа от проц.представител на същия- адв.К., който
навежда доводи и за маловажност на нарушението с искане за отмяна на НП.
Въззиваемата страна – РД “Автомобилна администрация”- Русе към
Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” гр.София, в
придружителното писмо към преписката заявява становище, че НП е
съобразено с материалните и процесуалните правила при издаването му.
Нарушението е безспорно установено от приложените към преписката
документи, като е спазен материалния и процесуалния закон, не са налице
основанията на чл.28 от ЗАНН, поради което и обжалваното НП следва да
бъде потвърдено. При редовност в призоваването не се явява представител в
с.з.
Районна прокуратура гр.Разград при редовност в призоваването, не
се явява в с.з. и не заявява становище по жалбата и НП.
Разградският районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Обжалваното НП е издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение от 11.10.2021г., съставен срещу жалбоподателя,
1
за това, че “на 11.10.2021г. около 12.30 часа в общ.Разград, път Русе-Разград,
к.п. Стария кладенец П-І-2 км 61, като водач на товарен автомобил /влекач/
МАН ТГА 01 категория N3 с рег.№ **** с прикачено полуремарке Фрьоф
ТФ34Ц1 от категория O4 с рег.№ ****, извършващ обществен превоз на
товари-слънчоглед с пътен лист № 759221 от 11.10.2021г. от Русе до Разград
и с товарителница сер.Г № 0049872 от 11.10.2021г. и със заверено копие към
лиценз с № **********. При проверката констатирах следното нарушение:
Водача И. при извършване на превоза не представя карта за квалификация на
водач и след направена справка в информационната система на ИААА, че
водача И. не е притежавал картата за квалификация, с което е нарушил
разпоредбите на чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ“.
Обстоятелствата по акта са отразени и в самото НП, в което на
основание чл.52, ал.4 от ЗАНН след извършена проверка в информационните
масиви на ИААА, е прието, че нарушението е извършено в условията на
повторност по смисъла на чл.27 от ДР на ЗАвП - НП № 38-0002387 от
22.12.2020г., влязло в сила на 18.02.2021г., поради което на И. е наложена
глоба в размер на 4000 лв. на основание чл.93, ал.1, т.2 от ЗАвП. Наказващият
орган е приел и, че липсват предпоставките за приложението на чл.28 от
ЗАНН, предвид тежестта на нарушенията, наличието на подбуди за
извършването им и целите на чл.12 от ЗАНН.
Към административно наказателната преписка са приложени освен
цитираните НП и АУАН, и заповед за определяне на компетентни лица, пътен
лист, тахошайба, товарителница, справка за извършени нарушения, справка за
издадени карти за квалификация на водач, НП № 38-0002387 от 22.12.2020г.,
разписка за връчване.
От изисканата справка вх.№ 1740/25.02.2022г. става ясно, че по
вносна бележка № YB17149 от 15.10.2018г. лицето СВ. Д. ИВ. е заплатило
такса в размер на 68.40 лв. за издаване на карта за квалификация на водач на
МПС, но към датата на плащане дължимите такси не е депозирано заявление
за издаване на такава пред органите на ИААА. Заявление за издаване на Карта
за квалификация на водач на МПС е подадено на 11.10.2021г. около 14:59ч.,
като към заявлението регистрирано с № 41-02-99-29359/11.10.2021г. е
приложен документ за платена такса за издаване на карта с № YB17149 от
15.10.2018г. Преди дата 11.10.2021г.в информационните масиви на ИААА не
е постъпвало заявление за издаване на Карта за квалификация на водач на
МПС от лицето СВ. Д. ИВ..
Жалбоподателят представя като доказателства два броя вносни
бележки за заплащане на такси за издаване карта на водача от 15.10.2018г.,
удостоверение № 115-001950/01.09.2018г. за професионална компетентност
за извършване на превоз на товари съгласно което е провел периодично
обучение по чл.18 за времето от 23.08.2018г. до 01.09.2018г., карта за
квалификация на водач на МПС от 18.10.2021г. с валидност до 30.08.2023г.,
удостоверение за психологическа годност от 18.10.2021г.
По делото са разпитани свидетелите И. /актосъставител/, П. и Н..
Първият по същество потвърждава изложените в АУАН обстоятелства, а
именно, че на посочената дата и място са спрели за проверка състав от ППС,
състоящ се от влекач и полуремарке, управляван от И.. При извършената
проверка водачът не могъл да представи карта квалификация на водача, като
2
при извършената справка в базата данни на ИААА установили, че водача И.
не притежава карта за квалификация на водач и за това нарушение му
съставил АУАН.
Св. П. излага факти относно начина на подаване на заявление за
издаване на карта квалификация на водач, като процедурата е била същата и
през 2018г., но не си спомня лицето да е подавало такова заявление тогава.
Спомня си, че е идвал скоро да си вади карта-квалификация.
От показанията на св. Н. става ясно, че с жалбоподателя са приятели
и му се оплакал, че е глобен за документи, които занесъл, а всъщност се
оказало, че не ги е занесъл. Свидетелят не може да каже какви документи са
носили, чакал го е в колата. Носили са ги до Кауфланд.
Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е допустима, като подадена в срок от надлежна страна
срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява частично основателна и доказана.
С оглед дадените от закона правомощия, съдът извърши цялостна
проверка на обжалваното НП констатира, че същото е издадено от
компетентни органи, но при неспазване на предвидената за това процедура,
тъй като констатира съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, съдът намира, че нарушението на жалбоподателя не
е индивидуализирано от обективна и субективна страна съобразно
изискванията на закона. Наказващият орган е приел, че е нарушението на
жалбоподателя е съставомерно по чл.93, ал.1, т.2 от ЗАвП предвиждащ, че
Водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва със:
1. (доп. - ДВ, бр. 99 от 2003 г., изм., бр. 85 от 2006 г., бр. 17 от 2011
г., бр. 9 от 2017 г.) глоба 2000 лв. - при първо нарушение;
2. (изм. - ДВ, бр. 85 от 2006 г., бр. 9 от 2017 г.) глоба 4000 лв. - при
повторно нарушение. В ал.2 от същия член е предвидено наказание за водач,
който към момента на проверката не представи посочените в ал.1 документи.
Според контролните органи конкретната разпоредба, която е
нарушена е чл.87, т.3 от Наредба № 33 от 03.11.1999г. на МТ, определяща
изискванията към водачите на автомобил за обществен превоз на товари, а
именно че Водачът на автомобил за обществен превоз на товари отговаря на
следните изисквания:
1. да притежава свидетелство за управление, валидно за съответната
категория МПС;
2. (доп. - ДВ, бр. 50 от 2000 г., изм., бр. 108 от 2002 г., бр. 46 от 2006
г., бр. 48 от 2018 г.) да притежава валидно удостоверение за психологическа
годност по смисъла на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за
3
движението по пътищата;
3. (нова - ДВ, бр. 13 от 2011 г., доп., бр. 52 от 2012 г., изм., бр. 48 от
2018 г.) да притежава валидна карта за квалификация на водача по смисъла на
наредбата по чл. 7б, ал. 5 от Закона за автомобилните превози.
Посочената наредба по чл.7б, ал.5 от ЗАвП е Наредба № 41 от
4.08.2008 г. за условията и реда за провеждане на обучение на водачите на
автомобили за превоз на пътници и товари и за условията и реда за
провеждане на изпитите за придобиване на начална квалификация.
От описаното в АУАН и НП става ясно, че по време на извършената
проверка на 11.10.2021г. жалбоподателят едновременно не представя карта за
квалификация на водача и едновременно не притежава карта за квалификация
на водача, което сочи на два отделни състава на нарушения- по чл.93, ал.1 и
по чл.93, ал.2 от ЗАвП. Това нарушение на процесуалните правила съдът
намира за съществено, тъй като от даденото описание на нарушението не
става ясно за какво жалбоподател е извършил и за какво нарушение ще бъде
санкциониран.
На второ място, наложеното наказание е за нарушение, извършено
повторно, без обаче това да е посочено в АУАН, който слага началото на
административно наказателното производство /АНП/. За да е налице
повторност, нарушителят следва да е извършил същото нарушение, след като
вече е бил санкциониран с влязъл в сила акт за същото нарушение. Това
обстоятелство следва да бъде посочено както в АУАН, така и в НП, тъй като в
предвидените от закона случаи наказанието за нарушения, извършени
повторно са по-тежки. Посочвайки това обстоятелство едва в НП,
контролните /наказващия/ органи са допуснали съществено нарушение на
процесуалните правила, тъй като са нарушили правото на защита на
жалбоподателя, който трябва във всеки един момент от образуване на АНП да
е наясно какво нарушение е извършил.
Ето защо съдът намира, че НП се явява незаконосъобразно и
неправилно, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила и като такова следва да бъде отменено от съда без да бъде разглеждан
спора по същество.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателното
постановление № 38-0003206/01.11.2021г. на Директор РД „АА” гр.Русе към
ИА “Автомобилна администрация” гр.София, с което на основание чл.93,
ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози на СВ. Д. ИВ. от с. Дряновец му
е наложена глоба в размер на 4000 лв. за нарушение на чл.87, т.3 от Наредба
№ 33 от 03.11.1999г. на МТ.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд Разград в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
4
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
5