Р Е Ш Е Н И Е
№ ................/24.03.2021 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ,
VIII
състав, в открито
съдебно заседание, проведено на четвърти март две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕВГЕНИЯ МЕЧЕВА
при участието на секретаря
Величка Велчева,
като разгледа докладваното
от съдията
гражданско дело № 5799 по
описа на съда за 2020 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по предявени от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. №
*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 14, чрез процесуалния му представител – юрк.
Н. М., срещу И.И.И.,
ЕГН **********, с адрес: ***, обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК да бъде прието за установено в отношенията между
страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата 10930.08 лв.,
представляваща дължима главница по сключения между страните Договор за
потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11399678/14.08.2015 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 29.10.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 299.69 лв.,
представляваща възнаградителна лихва, дължима за
периода 20.04.2016 г. – 20.05.2016 г., както и сумата 3776.82 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода 20.08.2016 г.
– 11.10.2019 г., които суми са предмет на заповед № 8794/20.11.2019г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. №
17676/2019 г. по описа на ВРС, ХХVI състав.
В исковата си молба и
уточняващата молба към нея от 24.06.2020 г. ищецът БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А.,
Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон
България излага, че с договор за потребителски заем от 14.08.2015 г. е
отпуснал на ответника И.И.И. паричен кредит в размер
на 11000 лв., както и закупуването на застраховка от 2475 лв. Поддържа, че е
изпълнил задълженията си по кредита, като усвояването на посочената сума
ответникът е удостоверил с полагането на подписа си в поле „Удостоверение на изпълнението“.
Посочва, че съгласно чл. 3 от договора за кредитополучателя е възникнало
задължението да погаси заема на 60 месечни вноски – всяка по 319.97 лв., които
вноски съставляват изплащане на главницата по заема, ведно с оскъпяването,
съгласно уговорените годишен процент на разходите – 21.25 % и годишен лихвен
процент – 17.76 %. Твърди, че ответникът е преустановил плащането на вноските
по кредита на 20.04.2016 г., като към тази дата са погасени 7 месечни вноски.
Поддържа, че вземанията по кредита са станали изискуеми в пълен размер, на
основание чл. 5 от договора, предвид неплащането на две или повече месечни
вноски. Твърди, че кредитът е станал предсрочно изискуем на 20.05.2016 г. Посочва,
че е изпратил покана за доброволно изпълнение до ответника на 17.10.2017 г., в
която изрично е обявил вземането си за изискуемо и е поканил длъжникът да го
изпълни. Счита, че тази покана е връчена на длъжника при условията на фингирано връчване по чл. 14, ал. 2 ЗПК. Излага, че в
негова полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по образуваното ч. гр. д. № 17676/2019 г. по описа на ВРС, XХVI състав, за дължимите му от ответника
суми. Поддържа, че е предявил иск за установяване на вземането си в срока по
чл. 415, ал. 4 ГПК, предвид дадените от съда указания в този смисъл. По изложените съображения моли предявените искове да бъдат уважени.
Претендира присъждане на сторените в заповедното и в настоящото производство
разноски. В условията на
евентуалност предявява осъдителен иск за вземанията си, в случай че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно
обявена предсрочна изискуемост на кредита.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника И.И.И.,
чрез назначения му особен представител – адв. К.А.. Поддържа становище за неоснователност
на предявените искове. Оспорва същите по основание и размер. Поддържа, че
представеният договор за потребителски паричен кредит от 14.08.2015 г. не
отговаря на изискуемите в чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК условия, което води до
неговата недействителност, както е посочено в разпоредбата на чл. 22 ЗПК.
Оспорва обстоятелството, че кредиторът е изпълнил точно задълженията си по
договора и е бил добросъвестен при неговото съставяне. Посочва, че в исковата
молба се иска и възнаградителна лихва, която обаче
никъде не е упомената в процесния договор, поради
което счита, че такава не може да се претендира. Излага, че няма представени
доказателства за уведомяване на кредитополучателя за настъпилата предсрочна
изискуемост на задължението. По изложените съображения
моли предявените искове да бъдат отхвърлени.
В проведеното по делото открито
съдебно заседание на 04.03.2021 г. ищецът депозира нарочна молба, в която
поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да
бъдат уважени.
Ответникът се представлява от назначения
особен представител – адв. К.А., която поддържа
становище за неоснователност на исковите претенции и моли същите да бъдат
отхвърлени.
Съдът, след като взе предвид становищата
на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон,
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК.
По настоящото дело е приобщено ч. гр. д. № 17676/2019 г. по описа на
ВРС, XXVI състав, от което е видно, че в полза на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу ответника за
сумите, предмет на установителните искове. Заповедта е
връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, като в изпълнение на дадените
от съда указания с разпореждане от 23.03.2020 г. заявителят е депозирал искова
молба в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.
За основателността на така предявените
искове е необходимо ищецът при условията на пълно и главно доказване да
установи следните обстоятелства: наличието на валидно облигационно
правоотношение между страните по сключен Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11399678/14.08.2015 г.; че
кредитополучателят е усвоил главницата по договора за потребителски кредит; че
са настъпили предпоставките съгласно договора за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем; че е уведомил надлежно ответника за обявяването на кредита
за предсрочно изискуем; изискуемостта на вземането за главница и възнаградителна лихва, както и техния размер; изискуемостта
на претендираното обезщетение за забава и неговия
размер.
По
делото не е спорно, а и от представения договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта PLUS-11399678, се
установява, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение,
по силата на което „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД, в качеството му на кредитор, е
предоставило в заем на И.И.И. - кредитополучател,
сумата от 11000лв., срещу насрещното задължение същият да върне заетата сума,
при лихвен процент от 17.76 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 21.25 %.
Наред с това, кредитополучателят се е задължил да заплати на кредитора
застрахователна премия от 2475 лв. и такса ангажимент от 385 лв. Общата дължима
сума по договора е отразена в размер на 19198.20 лв., платима на 60 равни
месечни вноски в размер на 319.97 лв. всяка, при първа погасителна вноска с
падеж 20.09.2015 г., съгласно приложения към договора погасителен план.
Според договора /последен абзац – л. 20 от делото/, с подписване
на същия клиентът потвърждава, че е получил пълния размер на уговорения кредит.
Предвид цитираната клауза и доколкото договорът е подписан от ответника и
подписът му не е оспорен в настоящото производство, съдът приема, че сумата от
11000 лв. е изцяло усвоена.
Това обстоятелство се потвърждава и от заключението на изготвената по делото
съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице Е.Т., съгласно което главницата по
кредита е предоставена по банков път по банкова сметка, *** „Инвестбанк“ АД, с титуляр на сметката И.И.И.,
на 14.08.2015 г.
В
отговора на исковата молба назначеният особен представител на ответника е
направил възражение, че договорът за потребителски кредит не отговаря на
изискуемите в чл. 10, ал. 1 и чл. 11 ЗПК условия, поради което и същият е
недействителен на основание чл. 22 ЗПК. Следва да се отбележи, че това
оспорване е общо и не са въведени някакви конкретни основания за противоречието
на процесния договор със Закона за потребителския
кредит, поради което и действително ищецът обективно не може да наведе
аргументи в своя защита, както посочва в молбата си от 17.11.2020 г. За пълнота
на изложението обаче съдът намира за нужно да посочи, че намира това възражение
за неоснователно по следните причини: договорът е в писмена форма, посочени са
датата и мястото на сключването му, индивидуализирани надлежно са страните по
него, посочен е общият на кредита, лихвеният процент и годишният процент на
разходите. Договорът съдържа и погасителен план, който посочва дължимите
плащания и сроковете и условията за извършването на тези плащания. Ясно е
посочено, че общия размер на дължимата по договора сума 19198.20 лв. следва да
бъде заплатена на 60 месечни вноски, всяка на стойност 319.97 лв. Уговорено е
падеж на първата дължима погасителна вноска, съответно на всяка една последваща такава. В случая лихвеният процент е
фиксиран – 17.76 % за целия срок на
договора, поради което съдът приема, че договорът за потребителски кредит не
противоречи на ЗПК /ясно е посочено какъв е оставащият размер на главницата
след всяко извършено плащане на месечната погасителна вноска/.
Неоснователни
са и възраженията, че в договора никъде не е упомената дължимостта
на претендираната „възнаградителна
лихва“. Напротив. Лихвата е цената за ползването на предоставените услуги, в
случая – възнаграждението за ползването на предоставената главница по кредита.
Лихвеният процент е ясно уговорен и посочен в договора и доколкото същият е
възмезден по своя характер, то кредитополучателят дължи и договорената между
страните лихва.
Основателно
е възражението, че предсрочната изискуемост по договора за кредит не е надлежно
обявена на ответника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда. Към исковата молба е приложена последна покана до И.И.И. /л. 35 от делото/ от 17.10.2017 г., като липсват обаче
доказателства същата да е връчена надлежно на адресата. Следва да се отбележи
обаче, че предсрочната изискуемост по процесния кредит е
настъпила в хода на процеса с връчване на книжата по делото на особения
представител на ответника, което е осъществено
на 19.08.2020 г. Този факт, настъпил в хода на процеса, следва да
бъде зачетен и съобразен от съда, съгласно чл. 235, ал. З ГПК. Съгласно
константната съдебна практика и задължителната практика на Върховния касационен
съд - исковата молба се счита за изявление за разваляне, прекратяване или
изменение на договор между страните, а в конкретния случай – за покана за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем. В този смисъл са разрешенията, дадени
в постановените по реда на чл. 290 от ГПК решения №№ 178/12.11.2010 г. по т. д.
№ 60/2010 г. по описа на ВКС, II т. о. и 156/30.10.2012 г. по т. д. № 772/11 г.
по описа на ВКС, II т. о. Специфичното в случая е, че исковата молба не е
връчена лично на ответника, а на назначения му от съда по реда на чл. 47 ГПК
особен представител. Особеният представител, назначен от съда на основание чл.
47, ал. 6 ГПК може надлежно да приема изявления от името и за сметка на
страната, която е назначен от съда да представлява /така определение № 736/2016
г. по т. д. № 2352/2015 г. по описа на ВКС, II т. о./. В тази връзка следва да се приеме, че
връчването на всички книжа по делото на ответника е надлежно, ако е направено
на особения представител и от този момент се пораждат свързаните с факта на
връчването правни последици.
Отделно от посоченото следва да
се отбележи и обстоятелството, че крайният падеж на плащанията по договора за
кредит е 20.08.2020 г., поради което и на това основание съдът приема, че в
случая са дължими и изискуеми всички вземания по процесния
кредит.
Съгласно задължителните
разрешения, дадени в т. 1 от Тълкувателно решение № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК на ВКС, според които е допустимо предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ. Предявеният
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към
датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК.
На още
по-голямо основание съдът приема, че тези разрешения са относими
и в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК като продължение на издадена по реда
на чл. 410 ГПК заповед за изпълнение, какъвто е и настоящият случай.
По
изложените съображения съдът намира, че установителните
претенции за главница и възнаградителна лихва са
доказани по основание. Относно размера на същите съдът цени заключението на вещото лице Е.Т. по допуснатата и приета без възражение от страните
съдебно-счетоводна експертиза, съгласно което непогасената главница по кредита
възлиза на сумата 10187.58 лв., а възнаградителната
лихва за претендирания период 20.04.2016 г. –
20.05.2016 г. – 299.69 лв.
В този смисъл съдът приема, че предявеният иск за главницата е
основателен и следва да бъде уважен в размера, установен от вещото лице по приетата
експертиза – 10187.58 лв. За разликата над 10187.58 лв. до претендираните
10930.08 лв. искът е неоснователен и подлежи на отхвърляне. По отношение на законната
лихва съдът приема, че същата е дължима от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 29.10.2019 г., но
само върху падежиралата към този момент главница,
която е в размер на 7614.51
лв., съгласно заключението по изслушаната съдебно-счетоводна експертиза. И това
е така, доколкото изискуемостта на остатъка от главницата по кредита е
настъпила в хода на настоящия процес, което обстоятелство е съобразено при
крайния изход на спора, но не обосновава присъждането на законна лихва върху същата от минал момент, към който все още плащанията не са били
дължими.
Исковата претенция относно възнаградителната
лихва следва да бъде уважена изцяло. В тази връзка следва да се отбележи, че независимо, че предсрочната
изискуемост на кредита не е надлежно обявена на ответника, то кредиторът е
спрял да начислява договорна /възнаградителна/ лихва,
доколкото е счел, че са настъпили предпоставките за предсрочна изискуемост.
Това обстоятелство в случая ползва ответникът, доколкото сумата, която се
претендира от него, е в минимален размер – след 20.05.2016 г. кредиторът не
търси заплащане на възнаградителна лихва.
По отношение на иска за
обезщетение за забава върху главницата за периода 20.05.2016 г. – 11.10.2019 г.
съдът намира следното: Както бе посочено и по-горе в изложението, предсрочната
изискуемост на кредита не е надлежно обявена на ответника. При изчисляването на
обезщетението за забава при втория поставен вариант на експертизата – при липса
на предсрочна изискуемост, вещото лице е включило в главницата и дълга за
застраховка, съответно период, който е извън исковата претенция /от 20.04.2016
г. до 19.05.2016 г./, което съдът намира за необосновано и неправилно. Следва
да се отбележи, че вземането за застраховка е отделно такова и не се обхваща от
издадената по делото заповед за изпълнение /липсва изрично такова искане от
заявителя, съответно такова произнасяне от заповедния съд/, поради което и
обезщетението за забава следва да се изчислява само върху чистата стойност на
кредита, в който смисъл е и приетият за окончателен доклад по делото. Ето защо
е необходимо коректно преизчисляване на дължимите суми с оглед и на заявения
период на претендираното обезщетение за забава. За
целта съдът използва програмния продукт Апис Финанси.
Следва да се отбележи, че с оглед разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД, забавата
настъпва след определения ден на задължението, тоест обезщетението за забава е
дължимо от деня, следващ падежа на всяка падежирала
главница, а не както е посочило вещото лице в заключението си /включена е и
съответната дата на падежа/. Конкретните изчисления са както следва:
|
Падежна дата |
Главница в лв. |
Период на олихвяване |
Дължима сума /лихва/ в лв. |
|
20.04.2016 г. |
127.92 |
20.05.2016г. – 11.10.2019г. |
44.06 |
|
20.05.2016 г. |
129.82 |
21.05.2016г. – 11.10.2019г. |
44.70 |
|
20.06.2016 г. |
131.75 |
21.06.2016г. – 11.10.2019г. |
44.19 |
|
20.07.2016 г. |
133.70 |
21.07.2016г. – 11.10.2019г. |
43.74 |
|
20.08.2016 г. |
135.68 |
21.08.2016г. – 11.10.2019г. |
43.21 |
|
20.09.2016 г. |
137.68 |
21.09.2016г. – 11.10.2019г. |
42.68 |
|
20.10.2016 г. |
139.72 |
21.10.2016г. – 11.10.2019г. |
42.13 |
|
20.11.2016 г. |
141.79 |
21.11.2016г. – 11.10.2019г. |
41.56 |
|
20.12.2016 г. |
143.89 |
21.12.2016г. – 11.10.2019г. |
40.95 |
|
20.01.2017 г. |
146.02 |
21.01.2017г. – 11.10.2019г. |
40.31 |
|
20.02.2017 г. |
148.18 |
21.02.2017г. – 11.10.2019г. |
39.63 |
|
20.03.2017 г. |
150.37 |
21.03.2017г. – 11.10.2019г. |
39.06 |
|
20.04.2017 г. |
152.60 |
21.04.2017г. – 11.10.2019г. |
38.32 |
|
20.05.2017 г. |
154.86 |
21.05.2017г. – 11.10.2019г. |
37.61 |
|
20.06.2017 г. |
157.15 |
21.06.2017г. – 11.10.2019г. |
36.80 |
|
20.07.2017 г. |
159.47 |
21.07.2017г. – 11.10.2019г. |
36.01 |
|
20.08.2017 г. |
161.84 |
21.08.2017г. – 11.10.2019г. |
35.16 |
|
20.09.2017 г. |
164.23 |
21.09.2017г. – 11.10.2019г. |
34.26 |
|
20.10.2017 г. |
166.66 |
21.10.2017г. – 11.10.2019г. |
33.38 |
|
20.11.2017 г. |
169.13 |
21.11.2017г. – 11.10.2019г. |
32.41 |
|
20.12.2017 г. |
171.63 |
21.12.2017г. – 11.10.2019г. |
31.46 |
|
20.01.2018 г. |
174.17 |
21.01.2018г. – 11.10.2019г. |
30.43 |
|
20.02.2018 г. |
176.75 |
21.02.2018г. – 11.10.2019г. |
29.36 |
|
20.03.2018 г. |
179.37 |
21.03.2018г. – 11.10.2019г. |
28.40 |
|
20.04.2018 г. |
182.02 |
21.04.2018г. – 11.10.2019г. |
27.25 |
|
20.05.2018 г. |
184.71 |
21.05.2018г. – 11.10.2019г. |
26.11 |
|
20.06.2018 г. |
187.45 |
21.06.2018г. – 11.10.2019г. |
24.88 |
|
20.07.2018 г. |
190.22 |
21.07.2018г. – 11.10.2019г. |
23.67 |
|
20.08.2018 г. |
193.04 |
21.08.2018г. – 11.10.2019г. |
22.36 |
|
20.09.2018 г. |
195.90 |
21.09.2018г. – 11.10.2019г. |
21.00 |
|
20.10.2018 г. |
198.80 |
21.10.2018г. – 11.10.2019г. |
19.67 |
|
20.11.2018 г. |
201.74 |
21.11.2018г. – 11.10.2019г. |
18.21 |
|
20.12.2018 г. |
204.72 |
21.12.2018г. – 11.10.2019г. |
16.78 |
|
20.01.2019 г. |
207.75 |
21.01.2019г. – 11.10.2019г. |
15.23 |
|
20.02.2019 г. |
210.83 |
21.02.2019г. – 11.10.2019г. |
13.64 |
|
20.03.2019 г. |
213.95 |
21.03.2019г. – 11.10.2019г. |
12.18 |
|
20.04.2019 г. |
217.12 |
21.04.2019г. – 11.10.2019г. |
10.49 |
|
20.05.2019 г. |
220.33 |
21.05.2019г. – 11.10.2019г. |
8.81 |
|
20.06.2019 г. |
223.59 |
21.06.2019г. – 11.10.2019г. |
7.02 |
|
20.07.2019 г. |
226.90 |
21.07.2019г. – 11.10.2019г. |
5.23 |
|
20.08.2019 г. |
230.26 |
21.08.2019г. – 11.10.2019г. |
3.33 |
|
20.09.2019 г. |
233.67 |
21.09.2019г. – 11.10.2019г. |
1.36 |
Общо: 1187.04 лв.
Дължимото обезщетение
върху падежиралата главница по договора за кредит за
периода 20.05.2016 г. – 11.10.2019 г. възлиза на сумата 1187.04 лв. До този
размер искът е основателен и следва да бъде уважен. За разликата над 1187.04 лв.
до претендираните 3776.82 лв. искът е неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
Доколкото в производството
е съобразено обстоятелството, че крайният падеж на договора за кредит е
настъпил, поради което и вземанията по него са изцяло изискуеми, съдът приема,
че не са налице предпоставките за разглеждане на предявените в условията на евентуалност
осъдителни претенции и съдът не дължи произнасяне по същите.
Предвид
изхода на спора и направеното от ищеца искане за присъждане на разноски, съдът
намира следното:
В заповедното
производство ищецът претендира разноски в общ размер от 410.83 лв. /за държавна
такса и юрисконсултско възнаграждение/, така както са
посочени и в издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. След извършените
изчисления съдът приема, че в полза на страната следва да бъдат присъдени
разноски в размер на 319.60 лв., съразмерно с уважената част от предявените
искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
В настоящото
производство ищцовото дружество претендира разноски
за държавна такса /385.83 лв./, юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер /100 лв./, депозит за особен представител
/1000 лв./ и депозит вещо лице /250 лв./. С оглед крайния изход на делото,
съдът приема, че от общо дължимите в производството разноски – 1735.83 лв. в
полза на страната следва да бъдат присъдени такива в размер на 1350.38 лв., на основание
чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК, съразмерно с уважената част от предявените искове.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че И.И.И., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. №
*********, чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Младост 4“, Бизнес
парк София, сграда 14, сумата 10187.58 лв. /десет хиляди сто осемдесет и седем
лева и петдесет и осем стотинки/, представляваща дължима главница по
сключения между страните Договор за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта PLUS-11399678/14.08.2015
г., ведно със законната лихва върху
главницата в размер на 7614.51 лв. /падежирала към
датата на подаване на заявлението в съда – 29.10.2019 г./, считано от датата на
подаване на заявлението в съда – 29.10.2019 г. до окончателното й изплащане; сумата 299.69 лв. /двеста деветдесет и
девет лева и шестдесет и девет стотинки/, представляваща възнаградителна лихва, дължима за периода 20.04.2016 г. –
20.05.2016 г., както и сумата 1187.04 лв. /хиляда сто осемдесет и седем лева и
четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
периода 20.08.2016 г. – 11.10.2019 г., на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, които
суми са предмет на заповед № 8794/20.11.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 17676/2019 г. по описа на
ВРС, ХХVI
състав, като ОТХВЪРЛЯ исковете за разликата над 10187.58 лв. до претендираните 10930.08 лв. /главница/ и за разликата над 1187.04 лв. до претендираните 3776.82 лв. /обезщетение за забава/.
ОСЪЖДА И.И.И., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на „БНП
ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС” С. А., Париж, рег. № *********, чрез „БНП ПАРИБА
ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС“ С. А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление:***, ж. к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 14, сумата 319.60 лв. /триста и деветнадесет
лева и шестдесет стотинки/, представляваща сторените в заповедното
производство по ч. гр. д. № 17676/2019г.
по описа на ВРС, ХХVI състав, съдебно-деловодни
разноски, както и сумата 1350.38 лв. /хиляда триста и петдесет
лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща сторените в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски, съразмерно с уважената част от
предявените искове, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: