№ 10311
гр. София, 30.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ
при участието на секретаря Диана Г. Димитрова
като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело №
20221110159275 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба (уточнена с молба от 24.11.2023 г., на
лист 67 от делото) на „Топлофикация София“ ЕАД срещу К. К. Г.
(първоначално посочена като К. К. А.), с която са предявени претенции за
признаване за установено по отношение на ответницата, че дължи на
дружеството следните суми – 1654,61 лева за доставена за периода месец май
2018 г. до месец април 2020 г. до топлоснабден имот с адрес С., ж.к. „Д.“, бл.
*, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2022 г.,
до окончателното плащане; 357,77 лева – лихва за забава за плащане на
посочената по-горе сума за периода 15.09.2019 г. – 09.06.2022 г.; 32,88 лева –
цена за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ за
гореописания топлоснабден имот за периода месец май 2019 г. – месец април
2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 29.06.2022 г., до окончателното плащане,
и 8,17 лева – законна лихва за забава за плащане на последната описана сума
за периода 01.07.2019 г. – 09.06.2022 г. – вземания по заповед за изпълнение,
издадена по частно гражданско дело № 34826/2022 г. по описа на Софийския
районен съд, 28. състав.
В исковата молба се излагат твърдения, че ответниците били „клиенти
на топлинна енергия“, тъй като били собственици или титуляри на вещно
право на ползване на топлоснабдения имот, и били длъжни да заплащат
доставената до имота им топлинна енергия съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона
за енергетиката (ЗЕ). Излагат се доводи, че падежът на задълженията бил
1
определен в публикувани от дружеството общи условия, които съгласно чл.
150 ЗЕ ставали задължителни за клиентите след одобрението им от
Комисията за енергийно и водно регулиране и публикуване в един
ежедневник. Сочи се, че в общите условия на дружеството от 2016 г. падежът
на задълженията бил определен на 45-ия ден след края на месеца, за който се
дължат. Излагат се доводи, че освен прогнозни месечни сметки за
потреблението на топлинна енергия, в края на всеки отоплителен период
(месец май на съответната година) са изготвяни изравнителни сметки за
съответната година от дружество, извършващо услугата „дялово
разпределение“. Излагат се доводи, че това дружество е „Техем Сървисис“
ЕООД, като поради това се иска привличането му по делото като трето лице –
помагач, у което се намират доказателства за потреблението на ответниците.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е подаден отговор от ответницата – К. К. Г., с
който предявеният иск се оспорва по основание. Поддържа се, че ответницата
не е собственик на имота, за който ищецът твърди, че е доставял топлинна
енергия, че няма документи в тази насока, че вземанията са погасени по
давност. По вземането за цена на услугата „дялово разпределение“ се сочи, че
ищецът твърди да е извършена от друго лице и не е ясно защо следва същата
да се плаща на него. Оспорва, че дължи лихва за забава, тъй като не се
установявал падеж на задълженията. Иска отхвърляне на исковете.
Претендира разноски. Възразява срещу искането на ищеца за прихващане на
разноските.
Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и
възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Съгласно представен на лист 94 протокол от открито съдебно заседание
от 28.05.1990 г. по гражданско дело № 3802/1989 г. на Софийския районен
съд на същата дата е одобрена съдебна спогодба, по силата на която ищцата –
тогава с име К. К. А., е получила в дял и изключителна собственост недвижим
имот – апартамент с адрес: С., ж.к. „Ч. з.“, бл. *, ет. 5*, ап. **. Съгласно
представена на лист 15 от делото Молба от 19.09.1991 г. ответницата е
поискала пред ищеца да бъде заличена като абонат. Няма данни за решение
по това искане.
Съгласно представен на лист 14 от делото споразумителен протокол
между страните от 28.02.2001 г. на последната дата ответницата е признала,
че на нейно име има партида с аб. № 176828 и иска да се извършва топлинно
счетоводство от третото лице – помагач, като данните да се предават на
ищеца. Съгласно представена на лист 97 – 102 от делото ищцата (записана с
име К. К. А.) се е декларирала за данъчни цели като единствен собственик на
жилище с адрес: с., ж.к. „Д.“, бл. *, вх. *, ет.*, ап. **.
Съгласно представени на лист 40 – 41 от делото Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-
1/27.06.2016 г., абонатите на ищцовата страна са длъжни да заплащат
2
месечните си сметки в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се
отнасят (чл. 33, ал. 1), а съгласно чл. 33, ал. 2 във връзка с чл. 32, ал. 3 от
същите срокът за плащане на годишните изравнителни сметки е 45 дена от
издаването на изравнителната сметка. Съгласно чл. 22, ал. 2 извършените
разходи за услугата „дялово разпределение на топлинна енергия“ се заплащат
чрез ищеца. Съгласно чл. 33, ал. 3 във връзка с чл. 32, ал. 3 от общите условия
при неплащане в срок на годишната фактура се начислява законна лихва за
забава.
Съгласно представени на лист 72 – 74 от делото от третото лице –
помагач – „Техем Сървисис“ ЕООД, протокол за главен отчет, същият не е
подписан, като се поддържа, че е извършено посещение в имота, описан в
исковата молба като такъв на ответницата, на 26.06.2020 г., и има отчетена
енергия, като е посочен абонатен № 176828.
С доклада по делото, обявен за окончателен с протоколно определение
от 18.12.2023 г. (на лист 76 от делото), е обявено за безспорно, че
потреблението на топлинна енергия за посочения имот е за 1654,61 лева за
процесния период, а за цена за дялово разпределение – 32,88 лева.
Съгласно служебно извършена адресна справка по заповедното дело (на
лист 12 от същото) в регистрите на населението ищцата – с ЕГН: **********,
е записана с променена фамилия Г., като със същия ЕГН ищцата е записана
като К. К. А. в данъчната декларация от 1998 г. (напр. на лист 99 от делото),
споразумителния протокол (на лист 14 от делото) и молбата от 1991 г. (на
лист 15 от делото).
Въз основа на така установените факти съдът намира следното от
правна страна:
Предявени са кумулативно съединени искове за заплащане на доставена
топлинна енергия и стойност на услугата дялово разпределение, ведно със
законната лихва върху тези задължения с правна квалификация чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответницата излага възражения за изтекла погасителна давност съгласно чл.
111, б. „в“ ЗЗД.
Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е
собственик или титуляр на вещно право върху имот в сграда в режим на
етажна собственост, до който ищецът е доставял топлинна енергия, като се
заплаща количеството на доставената енергия при единичната цена на
енергията, одобрена от регулатора. Лихва за забава се дължи само върху
годишните изравнителни сметки съгласно общите условия на ищеца. Искът за
цена на услугата „дялово разпределение“ се уважава, ако се установи
извършването , договорна клауза, въз основа на която се дължи заплащането
на услугата на ищеца, и настъпване на уговорения падеж на задълженията.
Законна лихва се начислява от падежа на задължението. Искът ще се
отхвърли за погасената по давност част, ако не се установи признаване на
задълженията.
По иска за цена на топлинна енергия:
3
Единственият спорен въпрос по тази претенция е дали ответницата е
собственик на имота, за който се иска от нея заплащане на енергия.
Действително по делото има изявление за закриване на партида от 1991 г., но
след подаването му ответницата многократно е признавала, че е собственик
на жилището – в данъчната декларация от 1998 г. и изрично в
споразумителен протокол от 2001 г., поради което следва да се приеме, че не
се установява същата да е прехвърлила собствеността си върху процесния
апартамент, получена по силата на съдебна делба от 1990 г.
Доколкото доставката на топлинна енергия и цената за доставените
количества е призната изрично от ответницата, искът следва да се уважи, като
размерът се определя с оглед на изтеклата давност.
Ответницата е направила възражение за погасяване на задълженията по
давност, като искът се смята за предявен на 29.06.2022 г., а давността е 3-
годишна съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Поради това са погасени всички
задължения с падеж преди 29.06.2019 г. Съгласно общите условия на ищеца,
срокът за плащане е 45 дена от края на месеца, за който е начислена сметка,
поради което следва да се приеме, че са погасени всички задължения за
периода до април 2019 г. включително. Издаването на изравнителна сметка
при уговорени месечни падежи на сметките не санира изтеклия давностен
срок, тъй като давността тече от изискуемостта на вземането – ако ищецът
иска давността да се брои от издаване на изравнителна сметка, то и падежът
на задълженията към него трябва да е не месечен, а след издаване на такава
сметка, тъй като иначе ищецът би се ползвал от ползите на отложеното
плащане, но не и от тежестите му.
Следователно са останали да се дължат само задълженията за
отоплителния сезон от май 2019 г. до април 2020 г., които възлизат на 932,34
лева съгласно фактурата на лист 23 от делото, както и задълженията по
издадената на 31.07.2019 г. фактура (на лист 25 от делото), които възлизат на
разликата между месечно начислените суми за 661,06 лева и 719,87 лева, или
на сумата от 58,81 лева. Искът следва да се уважи за сумата от 991,15 лева и
за периода от май 2019 г. до април 2020 г., като се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер от 1654,61 лева и за дължимите се месечни сметки за
периода от месец май 2018 г. до месец април 2019 г. включително.
По иска за лихва за забава върху цената на топлинна енергия:
Съгласно чл. 33, ал. 3 от общите условия на ищеца лихва за забава се
начислява само за задълженията по годишните изравнителни сметки, като тя
тече от 45-ия ден след издаване на фактурите, който е 15.09.2020 г. в случая
(падежите на фактурите са на 14.09. на съответната година – вж. лист 23 – 24
от делото). Искът върху изравнителната сметка, издадена за отоплителния
сезон, приключил през май 2019 г., е с падеж на 15.09.2019 г. И двете
вземания не са погасени по давност. Съдът намира за неоснователно
възражението на ответника за противоречивост на общите условия, като 45-
дневния срок при изравнителните фактури следва да е от издаването им.
Разпоредбата не уврежда потребителя, тъй като иначе срокът за плащане е 14-
дневен съгласно чл. 303а ТЗ, а договорите следва да се тълкуват с цел
4
запазване на действителността им.
Доколкото искът се уважава за цял отоплителен сезон съдът намира, че
следва да определи размера на дължимата се лихва за забава, като приложи
чл. 162 ГПК, и определи дължимата се лихва с лихвения калкулатор на НАП –
единствен такъв на държавна институция. Така върху задължението за
изравнителната сметка, издадена на 31.07.2019 г. от датата след датата на
падежа – 15.09.2019 г. до 09.06.2022 г. (когато е краят на исковия период), се
дължат върху 58,81 лева обезщетения за забава в размер на 16.32 лева (вкл.
като се има предвид спирането на теченето на лихва по чл. 6 ЗМДВИППП в
редакцията, действала от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.)., а за задължението по
втората изравнителна сметка от датата на падежа – 15.09.2020 г. до 09.06.2022
г. върху 932,34 лева е в размер на 163,95 лева, като искът следва да се уважи
общо за сбора от двете суми – 180,27 лева, и да се отхвърли за разликата до
предявените 357,77 лева, както и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г.
включително.
По иска за цена на услугата „дялово разпределение“:
От представените по делото годишни отчети и изравнителни сметки се
установява, че за имота на ответницата е извършвана тази услуга в процесния
период. Съгласно чл. 22, ал. 2 от общите условия на ищеца, които обвързват
ответницата съгласно изразеното от нея в заявлението-декларация съгласие,
цената се плаща на ищеца, а не на топлинния счетоводител.
По делото съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за
уговорената цена на услугата (на лист 58 от делото, предпоследен абзац на
втората страница), като ответникът възразява за изтекла давност, като при
липса на данни кога са начислени съответните цени искът остава недоказан и
следва да се отхвърли.
По иска за лихва за цената на дялово разпределение:
Тъй като за тази цена не е определен падеж за плащане, забавата
настъпва при условията на чл. 84, ал. 2 ЗЗД – след покана на длъжника, като в
случая няма доказателства да е изпращана такава до ответницата, поради
което искът следва да се отхвърли изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът
пропорционално на уважената част от исковете (1171,42 лева от 2053,43 лева,
или за 57,05 % от първоначалния размер) ответницата – пропорционално на
отхвърлената част (на 42,95 %) основание чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК.
Ищецът е доказал разноски в размер на 41,07 лева – държавна такса
(платени са повече, но отговорност за надвнесеното не следва да се носи от
ответника), като съдът определя и 150 лева – юрисконсултско
възнаграждение, или общо 191,07 лева, поради което следва да му се
присъдят пропорционално общо 109,01 лева разноски в исковото
производство. От разноските в заповедното производство по заповедта следва
пропорционално да му се присъдят 51,96 лева.
Ответницата е доказала разноски в исковото производство в размер на
5
550 лева съгласно договор за правна защита от 09.02.2023 г. (на лист 56 от
делото), който съдържа разписка за плащане в брой, а в заповедното – 350
лева съгласно договор за правна защита от 15.08.2022 г. (на лист 18 от
делото), който съдържа разписка за плащане в брой. Ищецът е възразил с
исковата молба за прекомерност на хонорарите, като съдът намира с оглед на
фактическата и правна сложност по делото и проведените само две заседания,
че следва да намали тези възнаграждения, определени и при нисък риск за
адвоката с оглед на ниската цена на исковете, на съответно 300 лева в
исковото производство и 100 лева в заповедното, от които пропорционално
да присъди съответно 128,85 лева и 42,95 лева.
Ищецът е направил възражение за прихващане, което следва да се
уважи, тъй като с настоящия съдебен акт възникват две насрещни парични
вземания, а прихващането съгласно чл. 103 ЗЗД става с едностранно
изявление и съгласието на другата страна няма значение, поради което следва
да се извърши прихващане, след което по исковото дело ищецът дължи на
ответницата 19,84 лева, а по заповедното – ответницата дължи на ищеца 9,01
лева. Тези две вземания също следва да се компенсират, като накрая
ответницата дължи на ищеца 10,83 лева.
Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „Топлофикация
София“ ЕАД по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правна квалификация чл.
79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 153, ал. 1 ЗЕ; чл. 150 ЗЕ, и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, по отношение на К. К. Г., с ЕГН: **********, и адрес: С., ж.к. „Д.“,
бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, че същата дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с
ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“, № 23б, сумите от 991,15
лева (деветстотин деветдесет и един лева и 15 стотинки) – цена за доставена
за периода месец май 2019 г. до месец април 2020 г. до топлоснабден имот с
адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, топлинна енергия, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение – 29.06.2022 г., до окончателното плащане, и 180,27 лева (сто и
осемдесет лева и 27 стотинки) – лихва за забава за плащане на посочената по-
горе сума за периода 15.09.2019 г. – 12.03.2020 г. и 09.04.2020 г. – 09.06.2022
г.;, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за топлинна енергия за разликата над
присъдените 991,15 лева до пълния предявен размер от 1654,61 лева
(хиляда шестстотин петдесет и четири лева и 61 стотинки) и за периода от
месец май 2018 г. до месец април 2019 г. ; иска за лихва за забава върху
цената на топлинна енергия – за разликата над присъдените 180,27 лева и
пълния предявен размер от 357,77 лева (триста петдесет и седем лева и 77
стотинки); иска за цена за услугата „дялово разпределение на топлинна
енергия“ за гореописания топлоснабден имот за периода месец май 2019 г. –
месец април 2020 г. в размер на 32,88 лева (двадесет и два лева и 88
стотинки), и иска за 8,17 лева (осем лева и 17 стотинки) – законна лихва за
6
забава за плащане на последната описана сума за периода 01.07.2019 г. –
09.06.2022 г. – вземания по Заповед за изпълнение № 19441/07.07.2022 г. по
частно гражданско дело № 34826/2022 г. по описа на Софийския районен съд,
28. състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК К. К. Г. , с ЕГН: **********,
и адрес: С., ж.к. „Д.“, бл. *, вх. *, ет. *, ап. **, да плати на „Топлофикация
София“ ЕАД, с ЕИК: *********, и адрес: София, ул. „Ястребец“, № 23б,
сумите от 10,83 лева (десет лева и 83 стотинки) – разноски в исковото
производство, по компенсация.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския
градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7