РЕШЕНИЕ
№ 2541
гр. Варна, 28.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:мл. с. Ивелина Чавдарова
при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева
като разгледа докладваното от мл. с. Ивелина Чавдарова Гражданско дело №
20223110101558 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Г. СТР. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. .... № ...., ет. ..., ап. ...., срещу "ДЗИ - О. З." ЕАД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление: гр. С., р-н ...., бул. ...., № ...., осъдителен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за осъждане на ответното дружество
да заплати на ищеца сумата от 1250 лева – частичен иск от вземане в общ
размер от 1800 лв. /след допуснато с протоколно определение от 29.06.2022г.
изменение на иска чрез увеличаване на неговия размер/, представляваща
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи
се в увреждане на предна броня, фар за мъгла и протектор предна броня на
собствения на ищеца л.а. "Т. Л. К." с peг. № * **** **, причинени в резултат
на реализирано на 11.03.2021г., в гр. Варна, ПТП по вина на водача на т.а. "Ф.
Т.", с рег. № * **** **, застрахован по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 08.02.2022г. до окончателното ѝ изплащане.
По твърдения в исковата молба, ищецът е собственик на л.а. "Т. Л. К." с
peг. № * **** **. На 11.03.2021г., в гр. Варна, в двора на УМБАЛ „Света
Марина", посоченият автомобил бил блъснат от т.а. "Ф. Т.", с рег. № * ****
**, с водач А. М.. Излага се, че ПТП е настъпило при следните обстоятелства:
на посочената дата собственият на ищеца л.а. "Т. Л. К." с peг. № * **** ** бил
1
паркиран в двора на УМБАЛ „Света Марина“. Около 12,30 часа, водачът на
т.а. "Ф. Т." с рег. № * **** ** паркирал същия, но не го обезопасил, поради
което автомобилът самопотеглил и блъснал собствения на ищеца л.а. "Т. Л.
К." с peг. № * **** **, както и още три автомобила. За настъпилото ПТП бил
съставен от компетентните органи, след посещението им на място, Протокол
за ПТП с № 1823021 от 11.03.2021г., в който като виновен водач е посочен
водачът на т.а. "Ф. Т.", с рег. № * **** **. Сочи се, че към датата на ПТП –
11.03.2021г. т.а. "Ф. Т.", рег. № * **** **, е бил застрахован при ответното
дружество въз основа на сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност" на автомобилистите, със срок на застрахователно покритие от
30.04.2020г. до 29.04.2021г. Ищецът излага, че е уведомил ответника за
настъпилото застрахователно събитие, като последният от своя страна
извършил оглед на автомобила, изготвил снимков материал и съставил Опис -
заключение по щета № 43080312100221/12.03.2021г., в който като увредени
детайли били посочени: предна броня, фар за мъгла и протектор предна броня
/ролбар/. Сочи още, че е извършил проучване в няколко сервиза относно
цената на ремонта на МПС, в резултат на което е установил, че сумата, която
му е необходима е в размер на 1 800 лв. Поддържа, че до момента не е
получил застрахователно обезщетение от ответното дружество. Отправеното
до съда искане е за уважаване на частичната искова претенция и присъждане
на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба,
в който излага становище за неоснователност на предявения иск, а в
условията на евентуалност – същият се оспорва по размер с твърдението, че
претендираното обезщетение е завишено и несъответно на действителния
размер на вредите. Не се оспорва, че между собственика на т.а. "Ф. Т." с рег.
№ * **** ** и ответника е налице сключен Договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите по
застрахователна полица № BG/06/120000944868 от 06.04.2020г., действаща
към датата на настъпване на процесното ПТП, както и че ответникът е
уведомен от ищеца за настъпилото застрахователно събитие. Излага се, че
ищецът не с изпълнил задълженията си към "ДЗИ - О. з." ЕАД, доколкото не е
представил всички изискани от последния документи по реда на чл. 106, ал. 3
КЗ. Сочи се, че от страна на ответника е определено застрахователно
обезщетение, но същото не е изплатено на ищеца именно поради
неизпълнение на неговото задължение да представи всички необходими
документи по щета № 43080312100221/12.03.2021г. Излагат се подробни
съображения срещу размера на претендираното обезщетение. В тази връзка се
сочи, че посочената в исковата молба стойност е значително по-висока от
средната пазарна цена на увредените детайли на МПС, ведно с вложени труд
и материали по тяхното възстановяване, доколкото увреденият автомобил е
произведен през месец юли 2000г. и към момента на настъпване на ПТП е бил
на повече от двадесет и една години. Поради това ответникът счита, че
дължимото обезщетение следва да се определи по действителната, а не по
възстановителната стойност на автомобила, доколкото противното би довело
до неоснователно обогатяване на ищеца. Оспорва се като недоказано и
2
твърдението на ищеца, че посочените в Опис - заключение по щета №
43080312100221/12.03.2021г. увреждания по процесния автомобил са пряка
последица от процесното ПТП. Оспорва се и дължимостта на законната
лихва върху застрахователното обезщетение, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда. По изложените съображения се моли за отхвърляне
на иска и присъждане на разноски.
В проведеното открито съдебно заседание по делото ищецът, редовно
призован, не се явява. Чрез процесуалния си представител адв. Й.А. от ВАК
поддържа иска и моли за неговото уважаване, ведно с присъждане на
сторените разноски, съобразно представен списък по чл. 80 ГПК.
Ответното дружество, редовно призовано, не изпраща представител. С
предварително депозирана молба вх. № 43183/27.06.2022г., чрез
процесуалния си представител адв. П. О. от АК – София, заявява, че
поддържа отговора на исковата молба и моли за отхвърляне на предявения
иск. Претендира разноски, за които представя списък по чл. 80 ГПК.
След преценка на събрания по делото доказателствен материал и
като съобрази доводите на страните, съдът приема за установено
следното от фактическа и правна страна:
Нормата на чл. 498, ал. 3 от КЗ обвързва допустимостта на прекия иск с
наличието на започната процедура по доброволно уреждане на отношенията
между пострадалия при ПТП и застрахователя по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“.
В конкретния случай по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се
от доказване на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК, а и се установява от приетото
като писмено доказателство Уведомление за щета № 43080312100221 по
полица BG/06/120000944868 ГО на МПС от 12.03.2021г., че на посочената
дата ищецът е завел пред ответното дружество застрахователна претенция във
връзка с процесното ПТП, по която е заведена щета № 43080312100221 по
описа на "ДЗИ - О. з." ЕАД. Предвид инициираното от ищеца специално
рекламационно производство и съвпадащите твърдения на страните за липса
на извършено плащане по заведената извънсъдебна застрахователна
претенция в предвидения в чл. 496 КЗ тримесечен срок, както и към момента
на предявяване на иска, съдът намира, че са налице кумулативно
необходимите условия, въведени с разпоредбата на чл. 498, ал. 3, предл.
първо от КЗ, респективно предявената по съдебен ред претенция се явява
допустима.
За успешното провеждане на прекия иск срещу застрахователя с правно
основание чл. 432 КЗ, в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване: 1) наличието на валидно сключен договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между увредилото го лице и ответното
дружество, действаща към датата на настъпване на ПТП; 2) настъпило
увреждане, причинено от виновно и противоправно деяние от страна на
застрахования; 3) наличието на причинно-следствена връзка между деянието
и вредоносния резултат, както и 4) вида и размера на претърпените вреди.
По настоящото дело, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК, с
Определение № 5942/02.06.2022г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от
3
доказване обстоятелството, че между собственика на т.а. "Ф. Т." с рег. № *
**** ** и ответника е налице сключен Договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите по застрахователна полица №
BG/06/120000944868 от 06.04.2020г., действаща към датата на настъпване на
процесното ПТП.
Не се спори и относно това, а и се установява от приложеното по делото
Свидетелство за регистрация част І № *********, че ищецът е собственик на
процесния л.а. "Т. Л. К." с peг. № * **** **.
Спорът между страните по настоящото дело е съсредоточен върху
наличието на причинно-следствена връзка между процесното ПТП, съобразно
установения негов механизъм /относно който също не е налице спор между
страните/ и вредоносния резултат, както и върху обема на отговорността на
застрахователя, съответно размера на дължимото застрахователно
обезщетение.
За установяване на механизма на ПТП ищецът се позовава на приетия
като писмено доказателство по делото Протокол за ПТП № 1823021 от
11.03.2021г., съставен от посетилия мястото на ПТП мл. автоконтрольор при
ОДМВР – Варна, в който е отразено, че на посоченото място – двора на
УМБАЛ „Света Марина“, гр. Варна, паркираният от водача А. М. т.а. "Ф. Т." с
рег. № * **** ** самопотегля и блъска паркирания л.а. "Т. Л. К." с peг. № *
**** **, както и още три автомобила. Посочено е и че на водача на т.а. "Ф. Т."
с рег. № * **** ** е съставен АУАН за нарушение на чл. 96 от ЗДвП.
Приобщено към доказателствения материал по делото е и заключението
на вещото лице А.В. по допуснатата комплексна съдебно-автотехническа и
оценителна експертиза, неоспорено от страните, което настоящият съдебен
състав кредитира изцяло като обективно изготвено, даващо компетентен и
добре обоснован отговор на поставените задачи. Посоченият от вещото лице
механизъм на процесното ПТП, а именно: на 11.03.2021г., около 12:30 часа, л.
а. "Т. Л. К." с peг. № *******, собственост на Г. СТР. Г., е паркиран в гр.
Варна, в двора на УМБАЛ „Св. Марина". Т.а. "Ф. Т.", с рег. № * **** **,
управляван от А. М., е паркиран на същия паркинг, като самопотегля и удря
паркираните МПС с peг. № *******, МПС с peг. № *******, процесния л. а.
"Т. Л. К." с peг. № ******* и МПС с peг. № *******, т.е. пряк контакт между
пет превозни средства, като четири от тях са в покой, а петото започва
самостоятелно движение и удря останалите четири паркирани превозни
средства, съвпада с отразения в Протокол за ПТП № 1823021 от 11.03.2021г.,
с оглед на което и при съобразяване на процесуалното поведение на
ответника, съдът приема същия за безспорно установен по делото.
В тази връзка настоящият съдебен състав намира, че установеното по
делото поведение на застрахования водач на т.а. "Ф. Т." с рег. № * **** ** –
необезопасяването на паркирания от него автомобил съставлява нарушение
на правилата за движение и по-конкретно на разпоредбата на чл. 96 от ЗДвП,
предвиждаща, че водачът на спряно за престой или паркирано пътно превозно
средство е длъжен да вземе мерки то да не може да се приведе в движение
или да потегли само.
Настъпилите по процесния лек автомобил щети, както и пряката
4
причинно-следствена връзка между тях и процесното ПТП, също се
установяват от експертното заключение, видно от което описаните в Опис -
заключение по щета № 43080312100221/12.03.2021г. увреждания по
процесния автомобил, констатирани при извършения оглед на автомобила от
представител на застрахователя и видими на приобщения по делото снимков
материал /по предна броня, фар за мъгла и протектор предна броня (ролбар)/,
са в зоната на удара, който за л. а. "Т. Л. К." с peг. № ******* е в предна част
на автомобила, като същите са вследствие на деформация и изместване на
увредени детайли, и е възможно да настъпят в резултат от процесното ПТП
при установения негов механизъм.
При така установените обективни елементи от фактическия състав на
деликта – противоправност на деянието на водача на застрахования при
ответника лек автомобил, изразяващо се в неизпълнение на задължението му
по чл. 96 от ЗДвП и наличието на пряка причинно-следствена връзка, между
настъпилото вследствие на това противоправно деяние ПТП и констатираните
по процесния л.а. "Т. Л. К." с peг. № ******* щети, субективният елемент –
вината за настъпване на ПТП се предполага, като по настоящото дело тази
законова презумпция не беше оборена.
По горните съображения съдът приема, че са налице основанията за
ангажиране на отговорността на ответника, като същият следва да бъде
осъден да заплати на ищеца застрахователно обезщетение за настъпило
застрахователно събитие, представляващо покрит риск по сключения между
него и собственика на т.а. "Ф. Т.", с рег. № * **** ** договор за застраховка
„Гражданска отговорност” на автомобилистите, валидна към датата на
процесното ПТП.
Относно размера на дължимото застрахователно обезщетение, съдът
намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 386, ал. 1 КЗ, при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което не може да надхвърля застрахователната сума (лимита на
отговорност). Ал. 2 на същия член предвижда, че при настъпване на
застрахователно събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение, което е равно на действително претърпените вреди към деня на
настъпване на събитието. В тази връзка следва да се съобрази и трайната
практика на ВКС, обективирана в Решение № 115 от 9.07.2009г. по т.д. №
627/2008 г., II т.о. на ВКС, Решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. №
1586/2013г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 37 от 23.04.2009г. по т.д. №
667/2008г., І т.о. на ВКС, Решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. №
1069/2010г., ІІ т.о. на ВКС, Решение № 167 от 11.05.2016г. по т.д. №
1869/2014г., II т.о. на ВКС и др., актуална и след влизане в сила на
действащия Кодекс за застраховането (в сила от 01.01.2016г.), че при съдебно
предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение същото се
определя в рамките на договорената застрахователна сума и по
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие /съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда/. Обезщетението не може да надвишава действителната
5
/при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго ново от същия вид и
качество, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка,
строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400 от КЗ).
Действителната стойност на вредата е съизмерима със средните пазарни цени.
Съдът намира, че при съдебно предявена претенция за заплащане на
застрахователно обезщетение за частична увреда на МПС, в хода на която
липсват данни за реално извършен ремонт и доказателства за осъществени
разходи, както и при съобразяване на обстоятелството, че увредените и нужни
за подмяна резервни части не се оригинални такива, а са допълнително
монтирани аксесоари, които не се предлагат като оригинални резервни части,
което се установява от заключението по комплексната съдебно-
автотехническа и оценителна експертиза /а и липсват твърдения от страна на
ищеца същите да са били нови оригинални такива/, то размерът на дължимото
застрахователно обезщетение следва да се определи от съда, съобразно
действителната стойност на вредата към момента на настъпване на
застрахователното събитие, въз основа на изготвеното експертно заключение,
без съдът да е обвързан при кредитирането му с проверка относно това дали
не се надвишават минималните размери по Методиката към Наредба №
24/08.03.2006г. на КФН. Методиката към Наредба № 49/16.10.2014г. не
дерогира приложението на разпоредбите на Кодекса за застраховането и не
ограничава отговорността на застрахователя. Същата представлява указание
за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато
обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени
фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното
обезщетение е ограничена само досежно минималния си размер, съобразно
правилата, заложени в Методиката /в този см. Решение № 52 от 8.07.2010г. на
ВКС по т. д. № 652/2009г., I т. о., ТК, актуално и при действието на Кодекса
за застраховането в сила от 01.01.2016г./.
Видно от заключението на в.л. А.В. по изготвената комплексна
съдебно-автотехническа и оценителна експертиза, стойността, необходима за
възстановяване на щетите по автомобила на ищеца, като обща сума по средни
пазарни цени към датата на събитието е в размер на 1 250,24 лева, в която
глобална сума са включени необходимите за ремонтиране брой часове труд /в
сервизи, притежаващи европейски сертификат за качество ISO 9001:2008 и
такива без този сертификат/ и стойността на съответните материали и части.
По изложените съображения, предявеният частичен иск с правно
основание чл. 432 КЗ се явява основателен и доказан, поради което и следва
да бъде уважен изцяло.
Предвид основателността на главната претенция, основателна се явява и
акцесорната такава за присъждане на законна лихва върху определеното
обезщетение. Съдът намира, че в настоящия случай, законна лихва, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.02.2022г. до
окончателното изплащане на задължението следва да бъде присъдена върху
6
първоначално предявения размер на частичната претенция – 50 лева, а върху
частта, с която искът е увеличен – 1200 лева, то законна лихва е дължима и
следва да се присъди, считано от датата на молбата по реда на чл. 214, ал. 1,
изр. 3, предл. 1 ГПК – 29.06.2022г. до окончателното изплащане на
задължението /в този см. Решение № 60141 от 25.11.2021 г. на ВКС по т. д. №
2022/2020 г., I т. о., ТК и др./.
Относно съдебно-деловодните разноски:
С оглед изхода на спора, своевременно отправеното искане за
присъждането им и представените доказателства за извършването им
/Договор за правна защита и съдействие от 21.06.2022г., в който е отразено,
че уговореното адвокатско възнаграждение в размер на 380 лева е платено
изцяло в брой/, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски в общ размер на
730 лева, от които 50,00 лева – внесена държавна такса, 380 лева – заплатено
адвокатско възнаграждение и 300 лева – внесен депозит за САТОЕ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА "ДЗИ - О. З." ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н ...., бул. ...., № ...., ДА ЗАПЛАТИ на Г. СТР. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...., ет. ..., ап. ...., сумата от 1250 лева
(хиляда двеста и петдесет лева) – частичен иск от вземане в общ размер
от 1800 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени
имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на предна броня, фар за
мъгла и протектор предна броня на собствения на ищеца л.а. "Т. Л. К." с peг.
№ * **** **, в резултат на реализирано на 11.03.2021г. в гр. Варна ПТП по
вина на водача на т.а. "Ф. Т.", с рег. № * **** **, застрахован по договор за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
при ответното дружество, ведно със законната лихва върху сумата от 50
лева, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 08.02.2022г. до
окончателното изплащане на задължението, както и върху сумата от 1200
лева, считано от датата на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК –
29.06.2022г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл.
432 КЗ.
ОСЪЖДА "ДЗИ - О. З." ЕАД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. С., р-н ...., бул. ...., № ...., ДА ЗАПЛАТИ на Г. СТР. Г., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул. .... № ...., ет. ..., ап. ...., сумата от 730 лева
(седемстотин и тридесет лева), представляваща сторените по делото
разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по посочената от
ищеца банкова сметка с IBAN *********************** – специална
сметка с титуляр адвокат Й.К. А., открита в „.......“ ЕАД.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването на препис от същото на страните.
7
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, на осн. чл. 7, ал. 2
ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8