Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 147 от 10.07.2020 г., гр.
Кюстендил
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд – Кюстендил, в открито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН ДЕМИРЕВСКИ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА СТОЙЧЕВА
АСЯ СТОИМЕНОВА
при секретар Светла Кърлова и с участието на прокурор Йордан Г., като
разгледа докладваното от съдия Ася Стоименова касационно административнонаказателно дело № 58 по описа за
2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с
чл. 63, ал. 1, изр. 2 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Делото е образувано по касационна жалба от Е.Г.Е.,
с ЕГН ********** и адрес: ***, чрез адвокат Г.Й.Г., от Адвокатско дружество „Г.
и Петров”, срещу Решение № 7/06.01.2020 г., постановено по
административнонаказателно дело №1302/2019 г. по описа на Районен съд –
Дупница, в частта, с която е потвърдено Наказателно постановление (НП) № 19-5310-001252/22.10.2019 г., издадено от началника на група
„Контрол на пътното движение по главни пътища и автомагистрали” (КПДГПА) към
сектор „Пътна полиция” (ПП) при Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи (ОД на МВР) – Кюстендил, в частта на постановлението, с която
на Е.Е. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от Закона за движението по
пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание глоба в размер на 50,00 лева за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. В останалата
част решението на първоинстанционния съд не е обжалвано и е влязло в
сила. В жалбата е наведено касационното основание по чл. 348, ал. 1, т.
1 от Наказателно-процесуалния кодекс. Претендира се отмяна на решението в обжалваната
част и на наказателното постановление в потвърдената част, както и присъждане на
основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА) на адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Е.
в касационното производство.
Касаторът не се явява и не се представлява в
съдебното заседание по делото.
Група
КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил не изразява становище по касационната жалба и не изпраща процесуален
представител в съдебното заседание по делото.
Прокурорът дава заключение за неоснователност на
жалбата.
Касационната жалба е допустима.
Подадена е от страна с право на касационно оспорване по смисъла на чл. 210, ал.
1 от АПК, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и в преклузивния
14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, и отговаря на изискванията за форма и
съдържание по чл. 212 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:
Предмет
на въззивно обжалване е НП № 19-5310-001252/22.10.2019 г., издадено
от началника на група КПДГПА към сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, с което на Е.Е. на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 и чл. 185 от
ЗДвП са наложени съответно административни
наказания глоба в размер на 50,00 лева за
нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП и глоба в размер
на 20,00 лева за нарушение по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Районният съд
е установил от фактическата страна на спора, че на 09.10.2019
г. около 21:35 часа в община Дупница, на автомагистрала А-3,
км 56+570, в посока към гр. София, Е. е управлявал товарен автомобил марка „***”, модел „***”,
с рег. № ***. Същият бил спрян за проверка от полицейските служители Г.
В. С. и Б. К. В., които непосредствено при спирането му установили, че той
управлява автомобила без да е поставил задължителния обезопасителен колан, с
който е оборудван същият. След извършена справка с работна
станция за отдалечен достъп било установено, че водачът
има неплатени глоби. Срещу Е. е съставен Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № 1262/09.10.2019 г. за нарушения по чл. 137а, ал. 1 и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Въз основа на съставения акт е
издадено процесното НП, в което са възпроизведени фактическите констатации по акта. В
производството пред районния съд са разпитани Г. С. (актосъставител) и Б. В. (свидетел по акта), които с показанията си
потвърждават констатациите в същия.
Районният
съд е приел от правна страна липса на допуснати нарушения в процедурата по
съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното
постановление и компетентност на
административнонаказващия орган, наличие на реквизитите по чл. 42 и чл. 57, ал.
1 от ЗАНН съответно в акта и в наказателното
постановление по отношение на деянието по чл. 137а, ал. 1
от ЗДвП, доказано противоправно поведение на Е.Е. по
отношение на това деяние и законосъобразно наложено
административно наказание за същото, както и неяснота на
обвинението по отношение на деянието по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, довело до
накърняване на правото на защита на Е.. По посочените
правни доводи съдът е потвърдил наказателното постановление в частта по отношение на деянието по чл. 137а, ал. 1 от
ЗДвП и го е отменил в частта по отношение на деянието по 190,
ал. 3 от ЗДвП.
В
пределите на касационната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК и във връзка с наведеното в жалбата касационно
основание настоящият касационен състав намира, че
решението на районния съд е валидно и допустимо,
а преценено за съответствие с материалния закон в
обжалваната част – правилно.
Правилни
са изводите на първоинстанционния съд за
законосъобразно проведена процедура по съставяне на процесния АУАН и издаване на наказателното постановление по
отношение на деянието по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, както и за доказаност на административното нарушение. Събраните писмени и гласни
доказателства са достатъчни, за да обосноват извод за извършено от Е. нарушение
по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените
актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното.
Тежестта да обори презумпцията е на адресата на акта, но доказателства в тази насока не са представени по делото.
Актосъставителят и свидетелят по акта поддържат отразената в последния
констатация, че Е. е управлявал автомобила без поставен обезопасителен колан. Свидетелят Г. С. заявява, че при
преминаване на автомобила покрай тях и непосредствено при спирането на водача и
представянето си до кабината на автомобила е видял, че същият управлява без
поставен обезопасителен колан. Осъщественото
от касатора административно нарушение е доказано от обективна и субективна
страна. Правилно и в съответствие със закона същото е скрепено със санкционната
норма на чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП, която
определя наказанието
в абсолютен размер (50,00 лева) и изключва възможността на
административнонаказващия орган за преценка по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН.
По
изложените съображения настоящият касационен състав намира, че процесното
наказателно постановление в частта, с която на Е.Е.
на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50,00 лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, е
законосъобразно и като го е потвърдил, районният
съд е постановил правилно решение.
При
този изход на спора на Адвокатско дружество „Г. и Петров” не следва
да се присъжда претендираното на основание чл. 38, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 2
от ЗА адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна помощ на Е.Е.
в касационното производство.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 от АПК във
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. 2 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение № 7/06.01.2020
г., постановено по административнонаказателно дело № 1302/2019
г. по описа на Районен съд – Дупница, в
частта, с която е потвърдено Наказателно постановление №
19-5310-001252/22.10.2019 г., издадено от началника на група КПДГПА към
сектор ПП при ОД на МВР – Кюстендил, в частта на
постановлението, с която на Е.Г.Е., с ЕГН **********, на
основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 50,00 (петдесет) лева за нарушение по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.