№ 1228
гр. Варна, 20.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110202316 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. То е образувано по жалба на М.
И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. „Капитан Петко № 25,вх.А, ет.4, ап.12,
депозирана чрез процесуален представител -адв.Й.А., против Наказателно
постановление № 24-0819-005012, издадено на 20.12.2024г. от Началник група в ОД на
МВР- Варна, Сектор „Пътна полиция“- Варна, с което му е наложено :
административно наказание „глоба" в размер на 50 /петдесет / лв. на основание чл.183,
ал.4, т.7 от ЗДвП, за нарушение на чл137а, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата на се иска отмяната на НП като се твърди, че то е неправилно,
незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални
нарушения. Оспорва се описаната в него фактическа обстановка, като се твърди, че
въззивникът не е извършил нарушение по ЗДвП. В заключение се излагат пространни
аргументи за наличие на предпоставките на чл.28 от ЗАНН. Иска се и присъждане на
сторените по делото разноски.
В съдебно заседание възз. не се явява, но се представлява в две поредни заседания от
своя процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания. В пренията си по съществото на делото моли за отмяната на НП.
Въззиваемата страна- наказващ орган Началник група в ОД-МВР- Варна, Сектор
„Пътна полиция“- Варна, редовно призована, в съдебно заседание не изпраща
представител. По делото са постъпили писмени бележки от процесуален представите -
1
юрисконсулт, който ангажира становище за законосъобразност на НП, като моли
същото да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение .
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Въззивникът М. И. М. е правоспособен водач на МПС от месец март 2023г., като
притежава СУМПС за категория „В“,, и „ М“. През периода от придобиването на
правоспособност до настоящия момент срещу него са издадени и влезли в сила 2 НП и
51 фиша за различни нарушения на ЗДвП .
На 13.11.2024 г., възз.М. управлявал лек автомобил - „Опел Астра“ с рег.
№В7326ТТ. Около 22:40ч. на същата дата , той се движел с горепосочения автомобил в
гр.Варна, по бул.“Сливница“ в посока ул.“Пирин“. В същото време екип на Сектор ПП-
Варна, в състав свидетелите К. Й. Д. и Р. Г. К. извършвали контрол над пътното
движение. При движение успоредно на въззивника полицейският екип забелязал, че
той управлява автомобила без поставен обезопасителен колан. Поради това
полицейските органи предприели извършване на проверка на водача, като го спрели на
кръстовището с ул.“Георги Бенковски“. В рамките проверката установили
самоличността и правоспособността на водача да управлява МПС.
При тези констатации, св.Д. съставил срещу възз. АУАН Серия GA,
№3222369/13.11.2024г., като описал допуснатото според него нарушение на ЗДвП, а
именно на чл.137а, ал.1 от ЗДвП. Въззивникът бил запознат със съдържанието на
АУАН , като последният го подписал без възражения. Възражения не постъпили и в
срокът по чл.44 от ЗАНН.
Впоследствие на 20.12.2024г. срещу въззивника било издадено и атакуваното НП. В
него наказващия орган приел изцяло фактическите и правни констатации на
актосъставителя. Затова и наложил наказание на основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 и
чл.185 ЗДвП.
НП било връчено лично на жалбоподателя на 21.05.25г.. На 03.06.2025г. чрез
наказващия орган възз. депозирал жалба до ВРС.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосътавителят К. Д., както и
очевидеца на деянието - свидетелят Р. К..
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като
са непротиворечиви, кореспондиращи с писмените материали по делото и помежду си.
Те подробно и добросъвестно изложиха възприятията си относно проверката на
въззивника и своите констатации, че същият е управлявал автомобил без поставен
обезопасителен колан по време на движение..
Съдът изцяло кредитира писмените доказателства приобщени в хода на съдебното
2
следствие.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно кредитираните от съда
свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН,
справка за нарушител/ водач и др.които не навеждат на различни правни изводи.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 03.06.2025г. видно от
входящия номер поставен на същата/ от надлежна страна - ФЛ спрямо което е издадено
атакуваното НП, в установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по местоизвършване на
твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана
по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Началник група в
ОД-МВР- Варна, Сектор „Пътна полиция“- Варна, съгласно т.3.11 от Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е издаден от
компетентен орган- мл.автоконтрольор в Сектор ПП-Варна, оправомощен съгласно
същата заповед.
В случая е безспорно видно, че проверката е извършена от компетентни органи, в
рамките на предвидените им правомощия в ЗДвП, в Инструкция № 8121з-749 от 20
октомври 2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол
на пътното движение и цитираната по-горе заповед на министъра на вътрешните
работи.
АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3
от ЗАНН.
При цялостната проверка на атакуваното НП, настоящият съдебен състав не
констатира нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН - относно описание на
нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и
мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършене. Посочени
са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя - трите имена, адрес и ЕГН.
Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на
чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено
пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено,
на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.
3
АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел очевидец, присъствал
при установяване на нарушението и съставянето на акта. Действително АУАН е
съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение не е съществено, т.к. не
ограничава правото на защита на наказания субект да разбере в какво е обвинен. А
значение в административно наказателния процес имат нарушения които реално, а не
формално рефлектират върху правата на наказания субект. Поради това и не се
споделя становището на в жалбата за допуснати съществени процесуални нарушения.
Съдът намира, че липсата на мотиви в НП, защо АНО приема, че не е налице
хипотезата на чл.28 от ЗАНН не е съществено процесуално нарушение от категорията
да опорочи НП. По аргумент от разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН,
административно-наказващият орган има задължение да извърши преценка за наличие
на предпоставките за прилагане на чл. 28 от ЗАНН и ако прецени, че случаят е
„маловажен", да не издава наказателно постановление, като предупреди устно или
писмено нарушителя. Но административно-наказващият орган няма задължение да
мотивира така извършената преценка и да изложи съображения като задължителен
реквизит от съдържанието на наказателното постановление. С издаването на
наказателното постановление последният недвусмислено е изразил становището си, че
според него случаят не е маловажен.
Наказващият орган не е нарушил задължението вменено му с нормата на чл. 52, ал.4
от ЗАНН. Съгласно последната разпоредба преди да се произнесе по преписката,
наказващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и
обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства, а когато е
необходимо, извършва и разследване на спорните обстоятелства. В случая възражения
по АУАН не са постъпили и спорни обстоятелства в хода на АНП не са установени.
При горните констатации, съдът изведе следните правни изводи:
С НП административно наказание „глоба" в размер на 50 /петдесет / лв. на
основание чл.183, ал.4, т.7, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на чл137а, ал.1 от ЗДвП.
От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че
жалбоподателят М. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.137а, ал.1 от ЗДвП, за което е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност.
Съобразно цитираната правна норма, водачите и пътниците в моторни превозни
средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани. Чл.149,
ал.1, т.2, б."а"от ЗДвП указва, че към категория М1 спадат моторните превозни
средства за превоз на пътници, в които броят на местата за сядане, без мястото на
4
водача, е не повече от 8, какъвто безспорно е бил автомобила управляван от
жалбоподателя. От обикновена справка в интернет пространството е видно, че
техническите характеристики на лек автомобил марка „Опел Астра“ включват 5 места
за сядане. Така, че автомобилът безспорно се числи към една от категориите в чл.137а
от ЗДвП, а именно категория М1.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП, редовно съставените актове по ЗДвП
имат доказателствена сила до доказване на противното. От разпита на актосъставителя
и свидетеля по акта, както и от другите приложени по делото доказателства, безспорно
се установява, че на 13.11.2024г. жалбоподателят е управлявал процесния автомобил,
като при направената му проверка е било установено, че не е бил поставил
обезопасителния си колан, с който е бил оборудван автомобилът му по време на
управление на същия. Превозните средства са оборудвани с колани, за да преминават
по съответния ред през тялото на водачите и за да ги предпазват от наранявания по
време на движение. Именно за това същите са обезопасителни и следва да се
използват по указания ред. Налице е верига от преки и косвени доказателства за
авторството на деянието. Служителите на реда извършили проверка на въззивника са
категорични, , че водачът не е имал поставен обезопасителен колан , поради което и
при забелязаното нарушение органите на реда са взели отношение и се предприели
неговото спиране за проверка и санкциониране. При предявяване на съставения АУАН,
въззивникът не е вписал, че има възражения или , че е бил с поставен обезопасителен
колан. По делото не са ангажирани доказателства, че възз. е лице, чието физическо
състояние не позволява използването на обезопасителен колан /съгласно разпоредбата
на чл.137а, ал.2, т.2 от ЗДвП/ . Липсват доказателства възз. да попада и в другите
изключения визирани в разпоредбата на чл.137а, ал.2 от ЗДвП. Затова и съдът намира,
че в случая са налице безспорни и категорични доказателства, че именно М. на датата
посочена в АУАН и НП, е управлявал МПС, респективно е имал качеството на водач на
МПС по см. на §6, т. 25 от ДР на ЗДвП и като такъв не е изпълнил задължението си по
закон да бъде с поставен обезопасителен колан по време на управление, респективно е
извършил нарушението, за което е бил санкциониран.
Нарушението е осъществено и от субективна страна, тъй като жалбоподателят като
водач на МПС знае правилата за движение, както и задължението си да носи предпазен
колан. Всеки водач на МПС дължи спазване и уважение към закона.
Поради горното и предвид доказаността на нарушението, основателно е ангажирана
административно наказателната отговорност на водача на ППС съгласно нормата на
чл.183, ал.4, т.7, предл.1 от ЗДП, която предвижда, че се наказва с глоба от 50 лв.,
водач който не изпълнява задължението за използване на предпазен колан. С оглед на
санкционната правна норма, която предвижда абсолютен размер на административната
санкция, наложеното с обжалваното постановление наказание „глоба" в размер на 50
5
лв. то се явява законосъобразна.
С оглед посоченото по-горе, и за прецизност , съдът следва да посочи още и че
намира, че разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е неприложима по отношение наказаното
лице. Очевидно наложените множество адм.наказания по ЗДвП /51 фиша и 2 НП/ и то
само в рамките на две години не са успели да превъзпитат въззивника към
съобразяване с разпоредбите на ЗДвП. Констатираното поведение на въззивника, не би
могло да се толерира, а следва да се накаже с цялата предвидена в закона строгост.
Прилагането на разпоредбата на чл.28 от ЗАНН спрямо конкретния нарушител би
създало у въззивника чувството за безнаказаност, би култивирало липса на критичност
към извършване на деяния от подобен род, което обезсмисля една от основните
функции на административнонаказателния закон, а именно индивидуална превенция
на нарушенията.
На осн. Наредба № 1з-2539 на МВР на жалбоподателя са били отнети и общо 10
точки, като съдът намира, че не следва да обсъжда въпроса за отнетите контролни
точки, тъй като намира, че същите по своя характер не съставляват административно
наказание по смисъла на чл.13 от ЗАНН, и обжалването им не е предмет на
настоящото производство.
С оглед направеното искане от страните за присъждане на разноски по делото,
съдът установи от правна страна следното:
На основание чл. 63д, ал.3 от ЗАНН (Нов - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от
23.12.2021 г.) В производствата пред районния и административния съд, както и в
касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се произнася по разноските сторени
по делото, което разглежда, когато страните са поискали това.
От процесуален представител на наказващия орган е направено искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането за присъждане на разноски
от страна на процесуалния представител на наказващия орган е направено
своевременно. В настоящото производство юрисконсулт е извършил процесуално
представителство, като е депозирал писмено становище по делото и с оглед крайния
изход на спора и направеното от негова страна искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, въззивникът следва да бъде осъден на основание
чл.63д, ал.4 вр. чл. 143, ал. 4 от АПК да заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, определено съгласно чл. 144 от АПК, вр. чл. 78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредба за заплащането на
правната помощ. Макар законът и цитираната наредба да предвиждат възнаграждение
за представителство по административно- наказателни дела в размер от 80 до 150 лв. ,
съдът намира, че следва да бъде присъдено такова в минимален размер, тъй като
липсва каквато и да било фактическа и правна сложност на случая, което е видно и от
6
липсата на каквито и да било процесуални усилия на ю.к по поддържане на
обвинителната теза на АНО. Това мотивира съда да присъди в тежест на възз. да
заплати на ОД на МВР-Варна юрисконсултско възнаграждение в минимален размер—
80лв.
Идентично искане за присъждане на разноски е направено и от въззивника, но
предвид изхода на спора, а и предвид липсата на доказателства за тяхната направа,
същото се отхвъърля от съда.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.9 вр. ал.2, т.5 вр. ал.1 вр. чл.58д, т.4 и
чл.63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0819-005012, издадено на
20.12.2024г. от Началник група в ОД на МВР- Варна, Сектор „Пътна полиция“- Варна,
с което на М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. „Капитан Петко №
25,вх.А, ет.4, ап.12 е наложено : административно наказание „глоба" в размер на 50
/петдесет / лв. на основание чл.183, ал.4, т.7 от ЗДвП, за нарушение на чл137а, ал.1 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА М. И. М., ЕГН **********, с адрес: гр. Девня, ул. „Капитан Петко №
25,вх.А, ет.4, ап.12 да заплати на ОД на МВР-Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение по АНД №2316/2025г. на РС-Варна.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7