Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. Карлово, 06.07.2020 година
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД, втори наказателен състав в
публично съдебно заседание на двадесет и трети юни две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Донкова- Кутрова
с
участието на секретаря Петя Василева, като разгледа НАХД
№ 199 по описа на Карловски районен съд за 2020 година, докладвано от съдията,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ,
раздел V от ЗАНН.
С наказателно постановление №
***година на Началника на група Пътен контрол в Р.н.М.К.н.Н.В.Н., ЕГН
********** ***, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е наложено
административно наказание глоба в размер
на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за
нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, както
и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба № Iз
-2539 на МВР, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр.1,2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
Недоволно от наказателното
постановление е останало наказаното лице и е депозирало жалба срещу него пред
съда в законоустановения 7-дневен срок. В жалбата се сочи, че наказателното
постановление е незаконосъобразно и неправилно, тъй като деянието му е несъставомерно поради крайна необходимост. В съдебно
заседание жалбоподателят поддържа жалбата.
Ответната по жалбата страна – Р.н.М.К. редовно призована,
не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срок, срещу
подлежащ на съдебен контрол акт, поради което и допустима.
Разгледана от съда е основателна.
След като обсъди събраните по делото
гласни и писмени доказателства, съдът намира за установено следното:
На 14.02.2020г. свидетелят
М.М., който притежавал лек автомобил Лада/ВАЗ 1500 с
прекратена регистрация от две години, тъй като бил бракуван, тръгнал с
посоченото МПС, управлявайки го към вилата си в местността С.. в землището на
с. К... Същата била високо в планината, на 12 км. и достъпът до нея бил
затруднен, там достигали само високопроходими
автомобили, както и леки автомобили, чиито собственици не изпитвали притеснения
от повреждането им, какъвто бил автомобилът на свидетеля, използван от него
само с тази цел. С М. били и негови приятели, сред които жалбоподателят.
Вечерта си легнали, но през нощта М.., който имал сърдечно заболяване, се
почувствал зле, започнал да се задушава,
а гърдите му да хъркат. Събудил приятелите си и те уплашени от животозастрашаващото му състояние, решили да го транспортират
до с. К.., като наближавайки да се обадят за линейка, която да ги пресрещне,
тъй като в планината нямало обхват. В изпълнение на решението качили М. на
автомобила и потеглили към с. К.., като автомобилът управлявал жалбоподателят
Н.. Достигайки на около 2 км. от селото, се появил обхват и Н. позвънил на тел.
112, съобщил за състоянието на приятеля си и поискал медицинска помощ, като
било уточнено линейката да ги пресрещне в с. К... При влизане в селото,
управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян от служители н.Р.н.М.К. сред
които свидетелят С., който забелязал, че МПС е без поставени регистрационни
табели. При проверката установил, че превозното средство не е регистрирано по
надлежния ред. Възприел и състоянието на свидетеля М., който бил видимо зле, не можел да си поеме въздух и
разбрал, че се очаква пристигането на линейка, която следвало да вземе болния
от селото, понеже нямало как да си придвижи по планинския път. Водачът Н. не
представил и свидетелство за управление на МПС.
За констатираното от свидетеля С. бил съставен акт за
установяване на административно нарушение бл. № 286551/15.02.2020г., в който нарушенията били квалифицирани по чл. 140
ал. 1 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
По отношение на деянието по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП била
започната полицейска проверка. С постановление на Районна прокуратура, гр.
Карлово от 20.03.2020г.
било отказано образуването на досъдебно производство за престъпление по чл. 345
ал. 1 от НК, поради малозначителност, а материалите
по преписката били изпратени н.Р.н.М.К. по компетентност и преценка относно
данни за нарушение по ЗДвП.
Възоснова на
постановлението на РП Карлово и издадения АУАН,
компетентният за това орган, съгласно чл. 189 ал. 12 от ЗДвП и Заповед № 8121з-515/14.05.2018г. на
Министъра на вътрешните работи, Началникът на група Пътен контрол в Р.н.М.К. е
издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя на
основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и
лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца за нарушение на чл.
140 ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 10 контролни точки на основание Наредба №
** на МВР, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр.1,2 от ЗДвП е наложено
административно наказание глоба в размер на 10
лв. за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП. Обстоятелствата по
извършване на нарушенията са посочени по идентичен начин с тези в АУАН.
Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав
следва да провери изцяло обжалваното наказателно постановление по отношение на
неговата законосъобразност, като не констатира пороци в съдържанието на АУАН и НП и процедурата по
съставянето на АУАН, които да налагат отмяна на това
основание.
По същество, събраните по делото доказателства безпротиворечиво установяват, че жалбоподателят на процесната дата е управлявал моторно превозно средство,
което не е било регистрирано по надлежния ред, както и не е носил свидетелство
за управление на МПС и контролен талон към него, тези обстоятелства не се и
оспорват. Възраженията му са в посока несъставомерност,
поради наличие на обстоятелство, изключващо обществената опасност на деянието,
крайна необходимост. Съдът счита, че действително на посоченото основание не
следва да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на Н..
Съгласно разпоредбата на чл. 13 от НК, приложим по силата на чл. 11 от ЗАНН, не
е общественоопасно деянието, което е извършено от
някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси,
както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност,
която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието
вреди са по-малко значителни от предотвратените. Крайната необходимост като
фактически състав е съвкупност от три основни елемента - непосредствена
опасност, която може да застрашава обществени отношения от всякакъв вид,
отблъсващо/ защитно деяние, насочено да неутрализира отрицателното въздействие
на непосредствената опасност върху съществуващи обществени отношения и особени
изисквания към това деяние и причинените от него вреди. Съдът установи в случая
наличието на посочените елементи. Безспорно установено по делото, както от
гласните, така и от писмените
доказателства, е внезапно възникналото животозастрашаващо
състояние на свидетеля М., налагащо транспортирането му по спешност в лечебно
заведение. Избягването на непосредствената опасност за живота на М. е наложила
нарушаването на правилата за движение по пътищата- инцидентното управление от
страна на жалбоподателя на нерегистрираното МПС и без да носи СУМПС, тъй като свидетелят е следвало да се придвижи до
болница по най-бързия начин. Вредите, причинени от жалбоподателя се изразяват в
извършването на нарушение по чл. 140 ал. 1 от ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП, т. е. нарушил е обществените отношения, свързани с правилата за движение
по пътищата. Жалбоподателят е бил наясно, че управлява нерегистриран автомобил
и без да носи СУМПС, но поведението му е било
насочено да се окаже спешна медицинска помощ. За да се приеме, че деянието е било
извършено при условията на крайна необходимост, следва да се установи, че не е
съществувал друг правомерен начин за избягване на опасността. По делото се
установи, че здравословното състояние на М. рязко се е влошило, докато са били
на отдалечено място в планината, на труднодостъпен терен за автомобили и
линейки, както и при липсата на покритие от мобилна мрежа, при което не е била
налице възможност нито да позвънят на място за помощ, нито да изчакат
пристигане на друг автомобил, който да свали болния до населеното място.
Причиняването на вреди при крайна необходимост е оправдано, само ако тези вреди
са по-малко значителни от предотвратените. Случаят е точно такъв, тъй като
макар с поведението си жалбоподателят да е засегнал обществените отношения, регулирани
от ЗДвП, той не е допуснал настъпването на вреди за конкретен правен субект. А
с поведението си е спомогнал за спасяване живота на свидетеля М., т.е. вредите,
които жалбоподателят е предотвратил с поведението си, са по-значителни от
причинените от него с управлението на нерегистрирано МПС без да носи СУМПС. Не е налице и изключението на чл. 13 ал. 2 от НК,
тъй като в случай, че отбягването на опасността е правонарушение от друг вид
освен престъпление, крайната необходимост е допустима и деецът може да се
позове на нея. В случая извършеното от Н. не съставлява престъпление.
Тъй като съгласно чл. 8 от ЗАНН, не са административни
нарушения деянията, извършени при крайна необходимост, каквато се установи по
делото, съдът счита, че наказателното постановление следва да бъде отменено.
По изложените
мотиви КАРЛОВСКИ РАЙОНЕН СЪД
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № ***година на Началника на група Пътен контрол в Р.н.М.К. с
което на Н.В.Н., ЕГН ********** ***, на основание чл. 175 ал. 3 пр. 1 от ЗДвП,
е наложено административно наказание
глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца за нарушение на чл. 140 ал. 1 от ЗДвП, както и са отнети 10
контролни точки на основание Наредба № Iз -2539 на
МВР, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 пр.1,2 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 10 лв. за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 от ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред
Административен съд – Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
К.Б.