Р Е Ш Е Н И Е
Номер 260256/19.10.2020г. град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети
наказателен състав,
на осемнадесети август, две
хиляди и двадесета година,
в публично съдебно заседание в
следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа докладваното от
председателя
АНД № 2811 по описа на съда за 2020 година,
Р
Е Ш И :
Изменя
наказателно постановление № 03-010989/14.08.2019 г. на директора на Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна, с което на основание чл.416 ал.5 във връзка с
чл.414 ал.1 от Кодекса на труда на Дария ЕООД със седалище и адрес на
управление ***, с Булстат ***, представлявано от А.Д.С. ЕГН **********, е
наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева
за извършено нарушение на чл.152 от Кодекса на труда, като намалява размера на
имуществената санкция на 1500 лева.
Осъжда
Дария ЕООД Булстат 200 428 266 да заплати на Дирекция Инспекция по
труда гр.Варна сумата от 60 лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Да
се изпратят съобщения на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна и Дария ЕООД чрез
адв.Р.К., че е изготвено решението.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски Административен съд в
четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението
е изготвено, по реда на глава XII на Административно-процесуалния кодекс.
След
влизане на решението в сила административно-наказателната преписка да се върне
на Дирекция Инспекция по труда гр.Варна.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството
е на основание чл.59 и следващите от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/ въз основа на жалба от Дария ЕООД против наказателно
постановление № 03-010989/14.08.2019 г. на директора на Дирекция Инспекция по
труда – гр.Варна.
Във
въззивната жалба се твърди, че горепосоченото наказателното постановление е
незаконосъобразно и необосновано, постановено при допуснати съществени
процесуални нарушения, с оглед на което се моли съда да го отмени изцяло, а в
условията на евентуалност да намали размера на наложената имуществена санкция.
В
съдебно заседание въззивникът, редовно призован чрез
управителя и представляваща дружеството А.Д.С., не се явява, представлява се от
адв.Р.К. от Адвокатска колегия гр.Варна, редовно
упълномощен. По същество адв.К. пледира, че
отговорността следва да носи длъжностното лице, на което е възложено да съставя
графиците за работа, а не дружеството и че се касае за грешка в изготвения
график, поради което моли съда да отмени наказателното постановление или да го
измени като наложи санкция в минимален размер.
Въззиваемата страна се представлява от
юрисконсулт Дарина О., редовно упълномощена. В съдебно заседание О. моли съда
за потвърждаване на наказателното постановление и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След
като прецени доводите на въззивника и становището на въззиваемата страна, с
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят
е представляващ Дария ЕООД, стопанисващ обект супермаркет Наблизо, намиращ се в
гр.Варна ж.к.Чайка под блок 51.
На
17.07.2019 г. служителите на Дирекция Инспекция на труда/ДИТ/ гр.Варна С.И. и Д.
И. извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в описания
обект. При проверката била връчена призовка на
продавач-консултанта М.А. на 24.07.2019 г. Дария ЕООД да представи в
Дирекция Инспекция на труда гр.Варна документи, свързани с оценка на риска,
инструктажите, трудови досиета, отчитане на работното време, заплащане на
положения труд, отпуски, трудови книжки и др. След представянето на
необходимите документи било установено, че Дария ЕООД като работодател не е
осигурило междудневна почивка в размер не по-малко от
12 часа на лицето С.К.В. ЕГН ********** на длъжност „продавач-консултант“ – на
18.06.2019 г. е работила до 22 часа, а на 19.06.2019 г. е започнала работа от
07 часа За проверката бил съставен Протокол № ПР1923767 за извършената проверка,
в който е отразено нарушението и е дадено предписание на работниците да се
осигурява междудневна седмична почивка не по-малко от
12 часа. На 07.08.2019 г. копие от протокола за Дария ЕООД получила
упълномощеното лице Е.С.А. съгласно пълномощно 5246/25.07.11 г.
На
07.08.2019 г. инспектор С.Б.И. при Дирекция Инспекция по труда гр.Варна съставила
Акт за установяване на административно нарушение/АУАН/ № 03-010989, в който
описала горепосочените обстоятелства, като приела, че е налице нарушение на
чл.152 от Кодекса на труда. Акта бил връчен същия ден на упълномощеното лице Е.С.А.
съгласно пълномощно 5246/25.07.11 г., която не направила възражение по
констатациите в него.
Поради
ползване на платен отпуск актосъставителката С.Б.И.
не се яви в съдебно заседание, след изразено съгласие от страните и с оглед на
факта, че нарушението е установено документално, съдът заличи И. от списъка на
свидетелите.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена от приетите писмени
доказателства по делото, кредитирани от съда, които не се оспорват от страните,
а именно:
-
оригинали от: наказателно
постановление № 03-010989/14.08.2019 г., издадено от И.А.И. – директор на
Дирекция Инспекция по труда гр.Варна; акт за установяване на административно
нарушение № 010989/07.08.2019 г., съставен от инспектор С.Б.И. при Дирекция
Инспекция по труда гр.Варна;
-
заверени копия
от: пълномощно рег.№ 5246/25.07.2011 г. от регистъра на нотариус О.Ш., от А.Д.С.,
действаща като управител на Д.0. ЕООД за 5 лица, между които и Е.С.А. да я
представляват пред ДИТ-Варна като подписват от нейно име, подават и получават
всякакви документи, свързани с дейността на Д.0. ЕООД, включително да подписват
и получават актове и наказателни постановления, свързани с дружеството; график за месец юни на Д.0. ЕООД за супермаркет Наблизо – Чайка; присъствена форма за отчитане явяването на работа през
месец юни 2019 г. на Д.0. ЕООД за магазин Чайка бл.51; обяснения от Е.С.А.; Правилник за вътрешния трудов ред; Протокол № ПР1923767/07.08.2019 г. за извършената проверка;
идентификационна карта; писмо изх.№ 10989/23.08.2019 г. на ДИТ-Варна; известие
за доставяне от 27.08.2019 г.; адвокатско пълномощно за адвокат Р.К.; писмо
изх.№ ДОК 19013863/19.12.2019 г. на Главна дирекция Инспекция по труда; справка
от Търговски регистър при Агенцията по вписванията за Д.0. ЕООД; трудов договор
№ 2018-0053/09.07.2018 г. между Д.0. ЕООД и Мария Димитрова Ангелова;
длъжностна характеристика за длъжността „продавач-консултант“; график от Д.0.
ЕООД за работа в супермаркет Наблизо – Чайка за месец юни 2019 г.; заповед №
2018-004/31.07.2018 г. на управителя на Д.0. ЕООД; заповед № 0280 от 03.08.2010
г на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция Главна инспекция по труда.
На
14.08.2019 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в
АУАН, като е квалифицирал нарушението по чл.152 от Кодекса на труда и е
ангажирал обективната отговорност на Дария ЕООД на основание чл.416 ал.5 във
връзка с чл.414 ал.1 от Кодекса на труда и наложил наказание имуществена
санкция в размер на 2 000 лева.
Съдът
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
Наказателното
постановление е връчено на 26.08.2019 г. на служителя на дружеството Б.И.,
видно от известието за доставяне – заверено копие, жалбата е входирана в ДИТ
гр.Варна на 02.09.2019 г. Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока
на обжалване, от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване, поради което
следва да бъде разглеждана по същество.
АУАН
е съставен от компетентен орган - инспектор от Дирекция Инспекция по труда
гр.Варна - държавен контролен орган съгласно изискванията на чл.416 ал.1 от
Кодекса на труда.
Наказателното
постановление е издадено в шестмесечния преклузивен
срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН от компетентен орган – директора на Дирекция
Инспекция на труда гр.Варна съгласно чл.416 ал.5 от Кодекса на труда и Заповед
№ 0280 от 03.08.2010 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
Главна инспекция по труда.
Спазени
са нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като съставеният акт за установяване на
административно нарушение и издаденото наказателно постановление съдържат
всички реквизити, посочени в тези норми. Административно-наказващият орган е
описал нарушението, квалифицирал е същото от материално-правна страна,
респективно е посочил правното основание за ангажиране на обективната
отговорност на Д.0. ЕООД ***.
Наказателното
постановление е обосновано. Правилно и законосъобразно
административно-наказващият орган е приел, че е реализирано нарушение по чл.152
от Кодекса на труда. Нормата на чл.152 от Кодекса на труда вменява в задължение
на всеки работодател да осигури на работника непрекъсната междудневна
почивка, която не може да бъде по-малко от 12 часа. В представеното и приложено
заверено копие от Правилник за вътрешния трудов ред в Д.0. ЕООД, обект –
магазин кв.Чайка бл.50 в Раздел III. Работно време, почивки и отпуски, чл.14 е
посочено, че съгласно издадена заповед на управителя, в обекта се извършва сумарно
отчитане на работното време за период един месец. Въпреки, че няма приложената
към административно-наказателната преписка заповед на управителя за сумирано
отчитане на работното време и заповед, изискуема по чл.9а от Наредбата за
работното време, почивките и отпуските, с която работодателят утвърждава
поименни графици за работа за периода, за който е установено сумираното
изчисляване, съдът приема, че именно такава е била организацията на работа в
обекта. Според чл.15 от Правилника за вътрешния трудов ред в Д.0. ЕООД в обекта
първа смяна е от 07:00 до 19:00 часа, а четвърта смяна – от 10:00 до 22:00
часа. Съгласно чл.16 от Правилника работниците имат право на междудневна и седмична почивка съгласно Кодекса на труда.
От
приложеното към административната преписка заверено копие от график за месец
юни на Д.0. ЕООД за работа в супермаркет Наблизо – Чайка, е видно, че на
18.06.2019 г. С.В. е била четвърта смяна от 10 до 22 часа, а на 19.06.19 г. първа
смяна от 07 часа. По делото е установено, че в стопанисвания от Дария ЕООД обект
– супермаркет Наблизо в гр.Варна ж.к.Чайка под бл.51, дружеството в качеството
на работодател не е осигурило непрекъсната междудневна
почивка не по-малко от 12 часа на лицето С.К.В. на длъжност „продавач-консултант”.
Съдът не приема направеното от жалбоподателя възражение от въззивната
жалба, че единствено по графика за работа е направен извода за нарушението без
други доказателства, в присъствената форма са били отбелязани само отработените
часове, но е и от кога да кога са работили. Действително в присъствената форма
за отчитане явяването на работа през месец юни 2019 година в звено магазин
Чайка бл.51 на Д.0. ЕООД е отразено единствено, че С.К.В. на 18 и 19.06.2019 г.
е работила по 11 часа на обекта, без да е отбелязано от колко до колко часа, но
в представения от дружеството график за обекта за месец юни 2019 година изрично
е отбелязано, че Вълчева на 18.06.2019 г. е била смяна 4, а на 19.06.2019 г. е
била смяна 1, а на гърба на този график в графичен вид са изложени часовите
диапазони на отделните смени, а именно 4 – 10:00 – 22:00 и 1 – 7:00 – 19:00.
Съдът не приема направеното от жалбоподателя възражение от въззивната
жалба, че АУАН е бил предявен и връчен на пълномощник, което
е нарушение на чл.40 ал.1 и чл.43 ал.1 от ЗАНН и чл.416 ал.3 от Кодекса на
труда. Към преписката има приложено заверено копие от пълномощно рег.№
5246/25.07.2011 г. от регистъра на нотариус О.Ш., от А.Д.С., действаща като
управител на Д.0. ЕООД за 5 лица, между които и Е.С.А. да я представляват пред
ДИТ-Варна като подписват от нейно име, подават и получават всякакви документи,
свързани с дейността на Д.0. ЕООД, включително да подписват и получават актове
и наказателни постановления, свързани с дружеството.
Съдът не приема направеното от жалбоподателя възражение от въззивната
жалба, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като
в наказателното постановление не се съдържало пълно, точно и ясно описание на
нарушението, не са посочени обстоятелствата, при които е било извършено, кой е
изготвил графиците за работа, имало ли е възлагане на задълженията от
работодателя към съответно длъжностно лице да съставя графиците. В
наказателното постановление достатъчно пълно и ясно е описано нарушението и
обстоятелствата, при които е било извършено. Кое длъжностно лице от дружеството
е било натоварено със задължението да съставя графиците за работа е въпрос на
вътрешна организация и не влия върху задължението на работодателя да осигури на
работника непрекъсната междудневна почивка не
по-малко от 12 часа.
Съдът не приема направеното от жалбоподателя възражение от въззивната
жалба, че не е доказано по
безспорен начин твърдяното нарушение, тъй като С.В. е работила на 18.06.2019 г.
от 10 до 22 часа, а на 19.06.2019 г. е започнала работа от 10 до 22 часа и по
този начин ѝ е била осигурена междудневната
12-часова почивка между работните дни. Но в разпечатания график се е получила
размяна на часовете за Соня и Севинч, която е работила от 07 до 19 часа. Именно
по представения от дружеството график за работа на работниците в обекта през
месец юни 2019 година е било установено категорично нарушението, а другите
обстоятелства са единствено твърдения от жалбоподателя, за които не бяха представени
никакви доказателства, поради което не се приемат от съда.
Съдът не приема направеното от жалбоподателя възражение от въззивната
жалба, че е приложима е
разпоредбата на чл.415в ал.1 от Кодекса на труда, тъй като нарушението е било
отстранено веднага след констатирането му – през следващия месец, няма
произтекли вредни последици за работника, тъй като е ползвал полагащата му се
12-часова почивка. В случая тази правна норма е неприложима, тъй като няма
възможност нарушението да се отстрани – с факта на неосигуряване на междуневна почивка в пълен размер нарушението е довършено и
няма как да се отстрани. Съдът не приема твърдението, че няма произлезли вредни
последици за работника, тъй като недостатъчната почивка категорично оказва
влияние върху здравословното състояние на работника, върху неговата
концентрация и възможността му пълноценно да изпълнява трудовите си задължения.
Съдът не приема направеното от жалбоподателя възражение от въззивната
жалба, че е допуснато съществено процесуално нарушение, като
била нарушена разпоредбата на чл.27 от ЗАНН, като не са изложени мотиви защо е
наложена имуществена санкция в размер на 2 000 лева, липсват данни за
други нарушения на дружеството, както и други факти и обстоятелства, отегчаващи
отговорността на дружеството и е следвало да се наложи наказание в минимален
размер. Никъде на административно-наказващия орган в нормативен акт не е
въведено задължение да излага мотиви за определения размер на наказанието,
задълженията му по чл.27 от ЗАНН са единствено наказанието да е в законопредвидените граници и при определянето му да се
вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и
другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното
състояние на нарушителя.
Съдът не приема направеното от жалбоподателя възражение от въззивната жалба
и изложено и от процесуалния представител в съдебно заседание, че е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като не работодателят
следва да отговаря за това нарушение, а длъжностното лице М.А., на която според
длъжностната ѝ характеристика е възложено изготвянето на графика за
работа и отчитане на присъствието. Работодателят бил издал правилник за
вътрешния трудов ред и нарочна заповед, в която е определил длъжностните лица и
срокове за изготвяне на присъствените форми за явяване на работа и по този
начин бил изпълнил задължението си за осигуряване на необходимата почивка на
работниците и служителите. Графиците за работа в обектите може да се изготвят
от определено длъжностно лице, но в крайна сметка се утвърждават от
работодателя и именно преди това утвърждаване работодателят следва да провери
дали са осигурени предвидените почивки на работниците и едва тогава да утвърди
графиците. Освен това в приложената длъжностна характеристика на длъжността
„продавач-консултант“ в раздел I.Основни длъжностни задължения, точка 8 е
посочено, че утвърждава поименни графици за работа в обект Наблизо кв.Чайка
бл.50 за всеки месец съгласно заповед на прекия ръководител. Действително е
представена такава заповед от жалбоподателя, с която изрично на Мария Димитрова
Ангелова е вменено задължение за утвърждаване на графиците. В тази връзка съдът
не кредитира представения втори график за работа през месец юни 2019 година в
супермаркет Наблизо – Чайка, в който вече е отразено, че С.В. е работила на 18.06.2019 г. от 10 до 22 часа и на
19.06.2019 г. от 10 до 22 часа и по този
начин ѝ е била осигурена междудневната
12-часова почивка между работните дни, тъй като същият не е подписан от работниците,
не е утвърдена от управителя на дружеството, представен е едва в съдебното
заседание и според съда е изготвен на по-късен етап, а не в определения от
наредбата и в самата заповед на управителя на дружеството срок – до 25 число на
текущия месец за следващия месец. Съдът
кредитира първоначално представения от Дария ЕООД график за полагане на труд
през месец юни 2019 г., тъй като от дружеството сами са представили този
документ на проверяващите и единствено от там те са направили констатациите за извършеното
нарушение. От въззивника не бяха представени други доказателства, като
ведомости за заплащане на труда или други, които биха могли да оборят
отразените констатации в наказателното постановление. Разпоредбите на Кодекса
на труда относно размера на непрекъснатата междуседмична
почивка са императивни, нито работникът, нито прекият му ръководител има право
да внася промени, като по този начин намалява размера на непрекъсната междуседмична почивка, а работодателят е длъжен да създаде
условия за недопускане на такива нарушения.
Разпоредбата
на чл.414 ал.1 от Кодекса на труда предвижда административно наказание глоба
или имуществена санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото
законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и безопасни
условия на труд в размер от 1 500 до 15 000 лв. Съдът счита, че наложеното
наказание имуществена санкция в размер на 2 000 лева е завишено и не отговаря
на тежестта на нарушението. В административно-наказателната преписка не са
ангажирани доказателства за други нарушения на дружеството в тази област,
поради което съдът приема, че нарушението е извършено за първи път. Наложена е
имуществена санкция, която според съдът не отговоря на тежестта на
административното нарушение, още повече, че от това нарушение не са последвали
имуществени или други щети за клиентите на дружеството или държавата, поради
което съдът намали размера на имуществената санкция към предвидения в закона
миниум от 1 500 лева.
Съдът
счита, че в случая не е налице маловажен случай на административно нарушение.
Нарушението е в сферата на осигуряване на безопасни и здравословни условия на
труд и пълноценното възстановяване на работника, поради което не може да се
каже, че неговата обществена опасност е незначителна.
С
оглед направеното искане от процесуалния представител на въззивника за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът
установи от правна страна следното:
Съгласно чл.63 ал.3 от ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административно-процесуалния кодекс/АПК/, като според ал.5 на същия член в
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът
на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/,
според който заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Това е Наредбата за заплащането на правната помощ,
където в чл.27е
е посочено, че възнаграждението
за защита в производства по Закона за административните
нарушения и наказания
е от 80 до 120 лева.
В
настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на
наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото наказателно
постановление. Доколкото разпоредбата на чл.143 ал.1 от АПК урежда присъждане
на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното наказателно
постановление, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл.144 от АПК субсидиарно
да намери приложение Гражданско-процесуалния кодекс/ГПК/. В нормата на чл.78
ал.1 и ал.3 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на
присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от
иска. В контекста на приложението на цитираната разпоредба към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния
представител на административно-наказващия орган, съизмеримо с размера на
намаляване на имуществената санкция. Съгласно чл.37 ал.1 от ЗПП заплащането на
правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност. Като взе
предвид, че производството по делото е приключило в едно съдебно заседание, съответно
същото не представлява фактическа и правна сложност, изискваща специални процесуални усилия по поддържане на
обвинителната теза на административно-наказващия орган, съдът счете, че следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата
на чл.27е от Наредбата, а именно сумата от 80 лева. В съответствие с правилото на чл.78 ал.3 вр. с ал.1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди
заплащане на разноските за юрисконсултско
възнаграждение, намалени пропорционално съобразно изменения размер на
административната санкция, а именно сумата от 60 лева.
Воден
от гореизложените съображения, съдът постанови решението си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: