№ 76
гр. Враца, 11.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калина Хр. Христова
при участието на секретаря Наталия Мл. Петрова
като разгледа докладваното от Калина Хр. Христова Гражданско дело №
20211420103233 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от „Аденис“ ООД, ЕИК *********,
против „Опал-Т“ ООД, ЕИК *********, с която е предявен отрицателен установителен иск с
правна квалификация чл. 439 ГПК за признаване за установено, че не му дължи поради
частичното погасяване по давност и заплащане на непогасения по давност остатък сумата 22
555,83 лева, представляваща неолихвяеми вземания по изпълнителен лист, издаден на
28.09.2012 г. по т. д. № 32/2012 г. по описа на САС, въз основа на който е образувано
изпълнително дело № 20218990401214 по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899 и
район на действие - района на Врачански окръжен съд.
В исковата молба ищецът „Аденис“ ООД, ЕИК *********, твърди, че след влизане в
сила на решение по търг. д. № 32/2012 г. по описа на САС, на 28.09.20212 г. против него е
издаден изпълнителен лист, по силата на който е осъден да заплати на ответника „Опал-Т“
ООД, ЕИК *********, сумата от 62 716,67 лева, представляваща неплатена цена за
доставени строителни материали и стоки по подробно описани в изпълнителния лист
фактури, ведно със законната лихва, считано от 08.04.2011 г. до окончателното й изплащане,
обезщетение за забава в размер на мораторната лихва върху посочените суми, начислена за
периода от 19.01.2010 г. до 08.04.2011 г. в размер на 4 293,99 лева, деловодни разноски в
размер на 5 840 лева пред първата инстанция и 2 136 лева за въззивната инстанция.
Поддържа, че въз основа на издадения изпълнителен лист, на 19.10.2012 г. е
образувано изпълнително дело № 690 по описа за 2012 г. на ЧСИ Валери Йотов, рег. № 723,
с район на действие Врачански окръжен съд, по което са предприети следните
принудителни действия: на 31.10.2012 г. е наложен запор върху вземанията на длъжника от
„Търговска банка Д“ АД по договор за наем на недвижим имот и на 02.11.2012 г. е вписана
1
възбрана върху имот на дружеството - длъжник. Посочва, че на 09.11.2012 г. двете
дружества са подписали споразумение за плащане и по молба на „Опал –Т” ООД
изпълнителното дело е спряно от ЧСИ В. Йотов на същата дата. Сочи, че съгласно
постигнатото между двете дружества споразумение, размерът на дълга към 09.11.2012 г. е
78 988,54 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 62 716,67 лева, считано от
08.04.2011 г. до окончателното изплащане. Изтъква, че е изготвен погасителен план за
изплащане на тази сума, с последна погасителна вноска на 10.07.2014 г., като страните
изрично са се съгласили, че законната лихва ще се изплати от „Аденис“ ООД еднократно
след изплащане на посочените в предходното изречение суми. Твърди, че с молба от
16.10.2017 г. с приложена към нея справка за платени общо 29 500 лева, ответникът „Опал -
Т“ ООД е поискал възобновяване на спряното изпълнително дело, насрочване на опис и
насрочване на публична продан на възбранения имот. Поддържа, че по изпълнителния лист
задълженията са в размер 74 986,66 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
62 716,67 лева, а не 78 988,54 лева, както е посочено в споразумението и че разликата от 4
001,88 лева е недължима. Посочва, че по това споразумение е извършил плащания в общ
размер 62 738,47 лева, както следва: 9 000 лева на 03.12.2012 г.; 1 500 лева на 11.12.2012 г.; 1
500 лева на 11.01.2013 г.; 1 500 лева на 13.02.2013 г.; 1 500 лева на 20.03.2013 г.; 500 лева на
30.04.2013 г.; 1 500 лева на 28.05.2013 г.; 1 500 лева на 08.07.2013 г.; 1 500 лева на
24.10.2013 г.; 6 600 лева на 07.02.2014 г.; 2 000 лева на 24.03.2014 г.; 600 лева на 11.07.2014
г.; 300 лева на 29.07.2014 г.; 80,70 лева на 26.09.2014 г.; 3 877,00 лева на 12.11.2014 г.;
1 952,99 лева на 12.11.2014 г.; 1 008.94 лева на 12.11.2014 г.; 990,25 лева на 18.11.2014 г.; 1
755,97 лева на 03.12.2014 г.; 13 380,35 лева на 03.12.2014 г.; 709,69 лева на 07.05.2015 г.; 213
лева на 24.09.2015 г.; 234 лева на 30.10.2015 г.; 193,90 лева на 25.11.2015 г.; 43 лева на
03.12.2015 г.; 1 090,42 лева на 05.02.2016 г.; 136,08 лева на 07.06.2016 г.; 7 475,09 лева на
02.05.2017 г. и 72 лева на 02.05.2017 г. Заявява, че в подписаното между страните
Споразумение от 2012 г. /страница първа, изречение последно/ същите изрично са
уговорили, че първо се погасява главницата, а след това законната лихва, поради което
всички плащания са отнесени за погасяване на главницата. Сочи, че на 07.12.2017 г. между
страните е подписано второ споразумение, в което е прието, че дължимата към този момент
главница е 30 177,41 лева, а законната лихва, изчислена до 29.11.2017 г., е 23 490,69 лева.
Твърди, че това споразумение е нищожно на основание чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД - липса на
основание за подписването му - несъществуващ дълг, тъй като към деня на подписването му
- 07.12.2017 г., е бил заплатил напълно цялата главница. Последната вноска за погасяване на
главницата е на 02.05.2017 г. и до тази дата следва да се изчисли законната лихва.
Поддържа, че към деня на подписване на второто споразумение - 07.12.2017 г.,
законната лихва за периода от 08.04.2011 г. до 02.05.2014 г. е погасена по давност, а
непогасената по давност законна лихва за периода от 02.05.2014 г. до 02.05.2017 г. - датата
на последната вноска по главницата, е била 10 409,41 лева. Посочва, че след подписване на
споразумението „Опал-Т“ ООД отново е депозирал молба за спиране на принудителното
производство на основание чл. 432, т. 2 ГПК. Изтъква, че за периода от 11.12.2017 г. до
26.02.2020 г. е заплатил общо сумата 14 696,27 лева, както следва: 941,99 лева на 11.12.2017
2
г.; 1 341,00 лева на 13.12.2017 г.; 1 852,74 лева на 13.12.2017 г.; 1 492,97 лева на 13.12.2017
г.; 866,50 лева на 24.03.2018 г.; 942,05 лева на 23.03.2018 г.; 597,21 лева на 26.02.2018 г.; 2
009,51 лева на 04.05.2018 г.; 1 000,30 лева на 24.05.2018 г.; 224,00 лева на 24.05.2018 г.;
168,00 лева на 27.07.2018 г.; 290,10 лева на 12.09.2018 г.; 72,53 лева на 12.09.2018 г.; 415,80
лева на 26.06.2019 г.; 847,00 лева на 25.10.2019 г.; 772,76 лева на 10.02.2020 г.; 264,60 лева
на 26.02.2020 г., която сума е отнесена за погасяване на законната лихва. Твърди, че след
прекратяване дейността на ЧСИ Валери Йотов, първоначално изпълнителното дело е прието
за продължаване от ЧСИ Цветозар Найденов, и на 01.12.2020 г. „Опал-Т“ ООД е подало
молба за възобновяване на делото, а на 02.03.2021 г. - за изпращането му на ЧСИ Иванка
Цонкова, peг. № 899 за продължаване на действията, където е преобразувано под № 379/2021
г. Поддържа, че с Постановление на ЧСИ Иванка Цонкова делото е перемирано на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. На 07.07.2021 г. взискателят-ответник „Опал-Т“ ООД е
подал молба за образуване на ново изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен
лист, като след приспадане на извършените плащания е претендирал неолихвяема сума в
размер 22 555,83 лева. Твърди, че „Аденис“ ООД няма задължения към „Опал-Т“ ООД,
произтичащи от издадения изпълнителен лист по т. д. № 32/2012 г., тъй като сумите са
издължени в пари и със строителни материали, като в двете счетоводства на дружествата
погасяването на задължението е надлежно отразено. Поддържа, че към деня на подписване
на второто споразумение - 07.12.2017 г., главницата е напълно погасена; претенцията за
лихви от 22 555,83 лева, отразена в ПДИ, изпратена от ЧСИ Иванка Цонкова, в периода от
08.04.2011 г. до 02.05.2014 г. е погасена по давност, а законната лихва за периода от
02.05.2014 г. до 02.05.2017 г. - датата на последната вноска по главницата, е 10 409,41 лева.
Прави възражение за недължимост на сумата 22 555,83 лева като погасена по давност и
твърди, че е заплатил напълно непогасената по давност претенция за лихва в размер
10 409,41 лева, като е надплатил сума в размер на 4 286,86 лева. Счита, че към деня на
образуване на изп. д. № 1214 по описа за 2021 г. на ЧСИ Иванка Цонкова, peг. № 899, част
от вземанията на ответника са погасени по давност, а останалите непогасени вземания са
напълно заплатени от ищеца. Моли съда, след като докаже по основание и размер исковите
си претенции, да постанови решение, с което признае за установено по отношение на
ответника, че не му дължи поради частичното погасяване по давност и заплащане на
непогасения по давност остатък сумата 22 555,83 лева, представляваща неолихвяеми
вземания по изпълнителен лист, издаден на 28.09.2012 г. по т. д. № 32/2012 г. по описа на
САС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20218990401214 по описа на
ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899 и район на действие - района на Врачански окръжен съд,
както и да му присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
В депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът „Опал -
Т“ ООД, ЕИК *********, оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че във
връзка с издадения по т. д. № 32/2012 г. по описа на САС изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 690/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, peг. № 721 в КЧСИ, и че
след образуване на изпълнителното дело страните са подписали споразумение от 09.11.2012
3
г. Твърди, че в споразумението страните са приели, че задължението на ищеца към
ответника по изп. д. № 690/2012 г. по описа на ЧСИ Йотов към 09.11.2012 г. е в размер
78 988,54 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 62 716,67 лева, считано от
08.04.2011 г. до окончателното й плащане. Поддържа, че споразумението урежда
„задължението по изпълнително дело № 690/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, peг. №
721 в КЧСИ“, а не задължението по „изпълнителен лист, издаден по т. д. № 32/2012г. по
описа на САС“, като в размера на вземането са включени и допълнителните разноски по
образуването на изпълнителното дело от 4 001,88 лева, които също са за сметка на
длъжника-ищец. Посочва, че поради неизпълнение от страна на ищеца на задълженията му
по сключеното споразумение, на 07.12.2017 г. е сключено ново споразумение за разсрочване
на остатъка от задължението. Към момента на сключване на това споразумение ищецът е
бил заплатил по споразумението от 09.11.2012 г. частично главницата, посочена в това
споразумение, която съгласно същото се изплаща първо, поради което и страните са
уговорили, че към 07.12.2017 г. задължението на ищеца по изпълнителното дело е в размер
на 53 668,10 лева, от които 30 177,41 лева – главница /остатък/ и 23 940,69 лева – законна
лихва до 29.11.2017 г. Оспорва твърденията на ищеца, че към момента на сключване на
второто споразумение главницата е била заплатена, че споразумението е нищожно на
основание чл. 26, ал. 2, предл. 4 ЗЗД – поради липса на основание за подписването му -
несъществуващ дълг, както и че към деня на второто споразумение - 07.12.2017 г., законната
лихва за периода 08.04.2011 г. до 02.05.2014 г. е била погасена по давност. Изтъква, че
сключвайки първото споразумение, с което страните са се споразумели да се погасят първо
главницата и разноските по делото, а едва след това погасяване да се дължи законната лихва,
страните са уговорили, че моментът, от който се дължи тази лихва е моментът на погасяване
на цялата главница и разноски /чл. 2, предпоследно изр. - Законната лихва ще се изплати от
втората страна еднократно след изплащане на посочените по-горе суми/. Следователно
счита, че длъжникът-ищец не може да се позовава на изтекла давност за момент, в който
страните са се споразумели, че все още не е била дължима лихва; такава давност, както са
уговорили страните, започва да тече от момента на цялостното погасяване на главницата.
Моли съда да отхвърли иска и да му присъди сторените от него разноски по делото.
Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени
събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа следното:
С доклада по делото, неоспорен от страните, за безспорни между тях и поради това
ненуждаещи се от доказване са обявени следните обстоятелства: че в полза на „Опал-Т“
ООД, ЕИК *********, е бил издаден изпълнителен лист от 28.09.20212 г. въз основа на
решение по търговско дело № 32/2012 г. по описа на САС, с който „Аденис“ ООД, ЕИК
*********, е осъдено да му заплати сумата 62 716,67 лева – главница, представляваща
неплатена цена по доставени строителни материали и стоки по подробно описани в
изпълнителния лист фактури, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 08.04.2011
г. до окончателното й изплащане, мораторната лихва върху посочените суми за периода от
19.01.2010 г. до 08.04.2011 г. в размер на 4 293,99 лева, деловодни разноски в размер на 5
4
840 лева пред първата инстанция и 2 136 лева пред въззивната инстанция; че въз основа на
този изпълнителен лист последователно са били образувани изпълнителни дела № 690/2012
г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, рег. № 723, впоследствие продължило под № 379/2021 г.
и след това № 1214/2021 г. и двете по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, peг. № 899 с район на
действие Врачански окръжен съд, с длъжник „Аденис“ ООД; че между страните са
сключени две споразумения - от 09.11.2012 г. и от 07.12.2017 г., по които длъжникът
„Аденис“ ООД е извършвал плащания на дълга по изпълнителния лист.
Горните обстоятелства се установяват и от приложените по делото копия от
изпълнителен лист от 28.09.2012 г., 2 бр. споразумения съответно от 09.11.2012 г. и от
07.12.2017 г., както и от приетите копия от изп. д. № 379/2021 г. и № 1214/2021 г. и двете по
описа на ЧСИ Иванка Цонкова, peг. № 899.
Спорните между страните въпроси са достатъчни ли са били всички извършени от
ищеца плащания, за да погасят изцяло дължимите към ответника суми, за които е издаден
изпълнителният лист и са включени в споразуменията, подписани от двете дружества, както
и изтекла ли е погасителната давност за законната лихва върху главницата, начислена за
периода от 08.04.2011 г. до 02.05.2014 г.
От приетото по делото копие от изп. д. № 379/2021 г. по описа на ЧСИ Иванка
Цонкова е видно, че въз основа на изпълнителния лист първоначално на 19.10.2012 г. е
образувано изп. д. № 690/2012 г. по описа на ЧСИ Валери Йотов, с взискател „Опал – Т“
ООД и длъжник „Аденис“ ООД. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника
на 30.10.2012 г., като от същата се установява, че към 19.10.2012 г. задължението е в общ
размер на 93 066,36 лева, като включва всички суми по изпълнителния лист и разноските по
изпълнителното дело.
Изпълнителното дело е спряно на 09.11.2012 г. по молба на взискателя поради
сключено с длъжника споразумение от 09.11.2012 г.
Видно от споразумение от 09.11.2012 г., страните са уговорили, че към датата на
сключването му задължението на „Аденис“ ООД към „Опал – Т“ ООД е в размер на
78 988,54 лева, ведно със законната лихва върху сумата от 62 716,67 лева, считано от
08.04.2011 г. до окончателното й изплащане. Уговорено е сумата от 78 988,54 лева да бъде
заплатена разсрочено, съгласно инкорпориран в споразумението погасителен план с
последна вноска на 10.07.2014 г., а законната лихва да бъде заплатена еднократно след
изплащане на посочените суми.
Поради неизпълнение на уговореното в споразумението, изп. д. № 690/2012 г. е
възобновено, а на 07.12.2017 г. отново е спряно по молба на взискателя поради сключено
второ споразумение с длъжника.
Видно от споразумение от 07.12.2017 г., страните са уговорили, че задължението на
„Аденис“ ООД към „Опал – Т“ ООД е в размер на 53 668,10 лева, от които 30 177,41 лева –
главница и 23 490,69 лева – законна лихва до 29.11.2017 г., ведно със законната лихва върху
главницата до окончателното заплащане на вземането. Уговорено е разсрочено плащане на
5
сумите на 11 равни месечни вноски в размер на 4 500 лева всяка и една последна
изравнителна вноска в размер на 4 168,10 лева, дължима на 28.12.2018 г.
Впоследствие след прекратяване дейността на ЧСИ Валери Йотов изпълнителното
дело е прието под № 5388/2020 г. от ЧСИ Цветозар Найденов, а след това под № 379/2021 г.
от ЧСИ Иванка Цонкова. С Постановление от 23.06.2021 г. изп. д. № 379/2021 г. е
прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК поради настъпила перемпция.
На 07.07.2021 г. по молба на „Опал – Т“ ООД и въз основа на същия изпълнителен
лист е образувано изп. д. № 1214/2021 г. по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, като в молбата е
посочено, че след извършените от ответника плащания дължимият остатък по
изпълнителния лист е в размер на 22 555,83 лева.
От заключението на съдебно – счетоводната експертиза, неоспорено от страните, след
справка в счетоводствата на двете дружества вещото лице е установило, че за периода от
сключване на първото споразумение на 09.11.2012 г. до сключване на второто споразумение
– 07.12.2017 г. „Аденис“ ООД е извършило плащания в общ размер на 62 746,37 лева, а за
периода от подписване на второто споразумение – 07.12.2017 г. до датата на последното
плащане – 26.02.2020 г. – е изплатило сума в общ размер на 14 696,27 лева. Плащанията са
извършвани в брой и в строителни материали, като са осчетоводени и от двете дружества.
Вещото лице сочи, че в сумата, посочена като дължима в споразумението от 09.11.2012 г. в
размер на общо 74 986,66 лева са включени следните суми: 62 716,67 лева – главница,
4 293,99 лева – мораторна лихва върху главницата за периода от 19.01.2010 г. до 08.04.2011
г., 5 840 лева – разноски пред първоинстанционния съд, 2 136 лева – разноски пред
въззивния съд, както и 4 001,88 лева – разноски по изп. д. № 690/2012 г. /вкл. адвокатски
хонорар, такси по ТТРЗЧСИ, депозит вещо лице, такса опис/. Вещото лице е взело предвид
постигнатата между страните в първото споразумение уговорка с плащанията да се
погасяват първо главницата, лихвата за забава и разноските, а след това законната лихва
върху главницата от 08.04.2011 г. до окончателното изплащане и в таблици № 6 и № 7 е
съотнесло плащанията за погасяване на задълженията в този им ред.
Видно от таблица № 6 от заключението, след приспадане на общо платената сума за
периода от 09.11.2012 г. до 07.12.2017 г. в размер на общо 62 746,37 лева по реда, уговорен в
споразумението от 09.11.2012 г. – главница, лихва за забава, разноски съгласно
изпълнителния лист и разноски по изпълнителното дело, е видно, че главницата в размер на
62 716,67 лева е изцяло погасена на 02.05.2017г., погасена е и част от лихвата за забава.
Дължими са останали лихва за забава и разноски съгласно изпълнителния лист /посочени от
вещото лице като сбор в колона „присъдени суми по ИЛ“/ общо в размер на 12 240,29 лева,
разноски по изпълнителното дело в размер на 4 001,88 лева и изчислената за периода от
08.04.2011 г. до 02.05.2017 г. /датата на последното плащане по това споразумение/ лихва за
забава върху главницата в размер на 20 473,87 лева или общо остатък за плащане 36 716,04
лева.
В таблица № 7 е посочено, че със сумата от общо 14 696,27 лева, платена по второто
споразумение от 07.12.2017 г., са погасени 12 240,29 лева присъдени суми по изпълнителен
6
лист /а именно остатък от лихва за забава и разноски за двете инстанции/, както и част от
разноските по изп. д. № 690/2012 г., като след плащанията са останали неплатени следните
суми: 1 545,90 лева – остатък от разноските по изп. д. № 690/2012 г. и 20 473,87 лева законна
лихва.
Съдът кредитира като цяло заключението на вещото лице като пълно, обективно и
съдържащо отговор на поставените му задачи, с известни резерви към част от заключението.
Същото е извършено след извършване на нужните справки в счетоводствата на двете
дружества и съответните изчисления, извършени от вещото лице.
Съдът не коментира и не цени заключението на вещото лице по задача № 1,
поставена от ищеца с оглед твърденията му за изтекла погасителна давност на законната
лихва върху главницата, тъй като както ще бъдат изложени мотиви по-долу, такава не е
изтекла.
Съдът приема заключението по задача № 3 в частта по таблица № 7 с известна
критика, а именно, че съгласно второто споразумение, плащанията по което обективира тази
таблица, погасителната вноска включва главница и законната лихва, начислена до
29.11.2017 г. Т. е. при второто споразумение, за разлика от първото, плащането на законната
лихва не е отложено, а начислената от 08.04.2011 г. до 29.11.2017 г. законна лихва е
включена в погасителния план и се дължи заедно с другите суми. Доколкото обаче самата
главница е била вече погасена към тази дата и съответно законна лихва вече не се е
начислявала, а останалите суми – мораторна лихва, разноски съгласно изпълнителния лист и
разноски по изпълнителното дело, също са неолихвяеми, то редът за тяхното погасяване не
рефлектира върху интереса на длъжника, а пресметнато чисто аритметично, размерът на
законната лихва след приспадане на плащанията е еднакъв с посочения от вещото лице, а
именно сумата от 20 473,87 лева.
Други доказателства в производството не са ангажирани.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 ГПК
за признаване за установено, че ищецът „Аденис“ ООД, ЕИК *********, не дължи на
ответника „Опал-Т“ ООД, ЕИК *********, сумата в размер на 22 555,83 лева,
представляваща остатък по изпълнителен лист, издаден на 28.09.2012 г. по т. д. № 32/2012 г.
по описа на САС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20218990401214
по описа на ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899 и район на действие - района на Врачански
окръжен съд.
С оглед твърденията на ищеца, искът е допустим, за което съдът се е произнесъл и в
определението по чл. 140 ГПК. Предпоставка за допустимост на този иск, както предвижда
чл. 439, ал. 2 ГПК, е ищецът да се позовава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, като
ищецът се позовава на погасяване на дълга по изпълнителния лист чрез плащане, както и
7
погасяване на задължението за законна лихва върху главницата за периода от 08.04.2011 г.
до 02.05.2014 г. поради изтекла погасителна давност. И двете твърдения представляват нови
факти по смисъла на чл. 439 ГПК, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издаден изпълнителният лист от 28.09.2012 г. Плащането на
сумите по изпълнителното основание в периода след приключване на съдебното дирене
безспорно представлява такъв факт и обуславя правния интерес на ищеца, респ.
допустимостта на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК /в този смисъл Определение № 135/02.02.2016
г. по гр. д. № 5651/2015 г., ВКС, III г. о./. Същото се отнася и за твърденията за изтекла
погасителна давност. След като са наведени твърдения, че са налице последващи устните
състезания фактически обстоятелства, които погасяват или изключват правото на
принудително изпълнение, те са достатъчни да обосноват допустимост на иска с правно
основание чл. 439 ГПК. Осъществили ли са се твърдените факти и годни ли са те да
изключат вземането на взискателя към длъжника, е въпрос по основателност на предявения
иск, а не за неговата допустимост.
Защитата на длъжника срещу материалната незаконосъобразност на изпълнителния
процес се осъществява по исков път, именно чрез предявяване на иска по чл. 439, ал. 1 ГПК.
Този иск по съществото си е отрицателен установителен иск за оспорване на вземането,
който може да бъде основан само на обстоятелства, настъпили след приключването на
съдебното дирене в производството, по което е постановено решението, което се изпълнява.
За основателността на предявения иск в тежест на ответника е да докаже
обстоятелствата, обуславящи съществуването и дължимостта на отричаното от ищеца
вземане, а именно: че разполага с изпълнителен лист за сумите, чиято дължимост ищецът
оспорва.
В тежест на ищеца е да установи своето правопогасяващо възражение – в случая че
към датата на подаване на исковата молба задълженията по изпълнителния лист са погасени
чрез плащане, а задължението за законна лихва върху главницата за периода от 08.04.2011 г.
до 02.05.2014 г. е погасено поради изтекла погасителна давност.
Предпоставките, чието доказване е в тежест на ответника, са приети за безспорни
между страните – че разполага с изпълнителен лист за сумите, чиято дължимост ищецът
оспорва.
Както е видно от заключението на вещото лице по изготвената съдебно- счетоводна
експертиза, след приспадане на платените суми и прихващане на сумите по фактури и
стокови разписки, осчетоводени в счетоводствата на двете дружества, за което не е налице
спор между страните, дължимият остатък по изпълнителния лист е в размер на 20 473,87
лева - законна лихва върху главницата за периода от 08.01.2011 г. до 02.05.2017 г. Размерът
на законната лихва следва да се изчисли именно към датата на последното плащане, с което
е погасена окончателно главницата – 02.05.2017 г., тъй като след погасяването й спира да се
начислява законна лихва.
Сумата от 1 545,90 лева – остатък от разноските по изп. д. № 690/2012 г. не е част от
сумите, за които е издаден изпълнителният лист.
8
Оспорването на ищеца, че сумата от 4 001,88 лева – разноски по изп. д. № 690/2012 г.
не е била дължима, тъй като делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, е
неоснователно. Действително, по арг. от чл. 79, ал. 1, т. 1 ГПК, когато делото е прекратено
на основание чл. 433 ГПК, освен поради плащане, направено след започване на
изпълнителното производство, разноските по изпълнението са за сметка на взискателя.
Първо, може да се приеме, че е налице предвиденото в разпоредбата изключение, тъй като
всички плащания на задължението са след образуване на изпълнителното дело. Дори и да се
приеме, че не е налице това изключение, доколкото сумите не са постъпвали по сметка на
съдебния изпълнител по изпълнителното дело, следва да се има предвид, че сумата в размер
на 4001,88 лева е включена в сбора на дължимата сума в споразумението от 09.11.2012 г., т.
е. страните са уговорили, че ищецът следва да заплати на ответника и тези сторени от него
по изпълнителното дело разноски. Ето защо сумата е дължима между страните съгласно
постигнатите между тях договорки.
Неоснователно е възражението за изтекла погасителна давност на начислената върху
главницата законна лихва за периода от 08.04.2011 г. до 02.05.2014 г. Както бе посочено по –
горе, със споразумението от 09.11.2012 г. плащането на законната лихва върху главницата е
отложено след плащане на останалите суми по споразумението, т. е. след 10.07.2014 г.,
когато е уговорен падежът на последната погасителна вноска. Доколкото обаче ищцовото
дружество не е изпълнило задълженията си в срока по споразумението, то не е настъпил и
падежът на законната лихва на 10.07.2014 г. Плащанията на сумите по изпълнителния лист е
продължило до 26.02.2020 г. и дори и след тази дата все още е дължима сумата от 1 545,90
лева – остатък от разноските по изп. д. № 690/2012 г. по описа на ЧСИ Йотов. Последното
плащане по първото споразумение е на 02.05.2017 г., когато е погасена окончателно
главницата и доколкото във второто споразумение липсва уговорка за отлагане плащането
на законната лихва, то следва да се приеме, че същата е дължима именно от 02.05.2017 г. –
последното плащане преди подписване на второто споразумение, с което е окончателно
погасена главницата по изпълнителния лист. След като вземането е присъдено с влязло в
законна сила решение, то на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД давността е 5 годишна и
независимо дали е спирана или прекъсвана, към датата на предявяване на исковата молба –
26.08.2021 г. не е изтекла. Освен това давността е била прекъсната с налагане на възбрана
върху собствен на длъжника „Аденис“ ООД недвижим имот на 23.07.2021 г. по изп. д. №
1214/2021 г. по описа на ЧСИ Цонкова. От този момент е започнала да тече нова давност.
Ето защо законната лихва, изчислена от 08.04.2011 г. до 02.05.2014 г. не е погасена по
давност.
Споразумението от 07.12.2017 г. не е сключено за несъществуващо задължение, още
по-малко е нищожно, каквито твърдения се излагат в исковата молба.
С оглед всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск е основателен за сумата
от 2 081,96 лева и следва да бъде уважен в тази му част, а в останалата част за разликата до
пълния предявен размер от 22 555,83 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
9
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски възниква и за двете страни.
Ищцовото дружество претендира такива в общ размер на 2 653,82 лева съгласно
списък по чл. 80 ГПК, както следва: 905,82 лева – държавна такса, 200 лева – депозит за
вещо лице, 48 лева – такси по ТТЗЧСИ и 1 500 лева – платен адвокатски хонорар. Видно от
платежните документи по делото, държавната такса е в размер на 902,27 лева, а депозитът за
вещо лице – 200 лева. Банковите комисиони за извършен превод в полза на съда, както и
платените такси по ТТРЗЧСИ не следва да се присъждат като сторени разноски по смисъла
на чл. 78, ал. 1 ГПК. Видно от договора за правна защита и съдействие от 25.08.2021 г.,
„Аденис“ ООД и адв. В. са уговорили хонорарът в размер на 1 500 лева да бъде платен в
брой до първото по делото заседание. По делото не са представени доказателства ищцовото
дружество действително да е заплатило адвокатско възнаграждение в полза на своя
пълномощник в уговорения срок, поради което претендираната сума не следва да се
присъжда – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение от 06.11.2013 г. по тълк. дело №
6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК и съобразно уважената част на иска ответното дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ищцовото разноски в производството в размер на
101,74 лева.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква и за ответното
дружество, което претендира такива съгласно списък по чл. 80 ГПК, както следва: 200 лева
депозит за вещо лице и 1 500 лева – адвокатски хонорар. Видно от договор за правна защита
и съдействие от 17.09.2021 г., „Опал – Т“ ООД е заплатило на адв. Ч. възнаграждение в
размер на 1 500 лева, същото е платено в брой при сключване на договора, за което
последният служи като разписка. Следователно „Аденис“ ООД следва да бъде осъдено да
заплати на „Опал – Т“ ООД разноски в размер на 1 543,09 лева съразмерно с отхвърлената
част на иска.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439, ал. 1 ГПК, че „Аденис“ ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Иванка Ботева“ № 30,
представлявано от управителите Денислав Митов и Адриана Цекова, НЕ ДЪЛЖИ на „Опал
– Т“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Мито
Орозов“ № 28, представлявано от управителя Тодор Топалски, сумата от 2 081,96 лева /две
хиляди осемдесет и един лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща част от
дължимата сума по изпълнителен лист, издаден на 28.09.2012 г. по т. д. № 32/2012 г. по
описа на САС, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20218990401214 по
описа на ЧСИ Иванка Цонкова, рег. № 899 и район на действие - района на Врачански
окръжен съд, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от 22 555,83
10
лева /двадесет и две хиляди петстотин петдесет и пет лева и осемдесет и три стотинки/ като
неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Опал – Т“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Мито Орозов“ № 28, представлявано от
управителя Тодор Топалски, ДА ЗАПЛАТИ на „Аденис“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Иванка Ботева“ № 30, представлявано от
управителите Денислав Митов и Адриана Цекова, сумата от 101,74 лева /сто и един лева и
седемдесет и четири стотинки/ - разноски в настоящото производство съразмерно с
уважената част на иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Аденис“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Иванка Ботева“ № 30, представлявано от
управителите Денислав Митов и Адриана Цекова, ДА ЗАПЛАТИ на „Опал – Т“ ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Враца, ул. „Мито Орозов“ № 28,
представлявано от управителя Тодор Топалски, сумата от 1 543,09 лева /хиляда петстотин
четиридесет и три лева и девет стотинки/ - разноски в настоящото производство съразмерно
с отхвърлената част на иска.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – гр. Враца в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
11