Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260714
гр.Бургас, 19.05.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 17–и
наказателен състав, в публично заседание на 19.04.2021 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:АНАТОЛИ БОБОКОВ
при участието на секретаря Д. Михайлова, като разгледа НАХД № 298
по описа на БРС за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63 и
сл. от ЗАНН и е за трети път висящо пред БРС. Обжалва се НП № 15/21.12.2017 г.
на заместник-министър на културата, с което на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***,
за административно нарушение на чл. 200,
ал. 1 от ЗКН е наложена имуществена санкция в размер на 16000/шестнадесет
хиляди/ лв. и за административно нарушение на чл. 221а, ал. 1 от ЗКН е наложена
имуществена санкция в размер на 6000/шест хиляди/ лв.
Първоначално горепосоченото
наказателно постановление е било обжалвано от ***, като е било образувано АНД №
480/2018г. по описа на Районен съд - Бургас. С Решение № 1104/25.07.2018г.
състав на Районен съд Бургас е изменил оспореното пред него наказателно
постановление, като е намалил размера на наложените наказания, съответно от 16
000 лв. на 15 000 лв. и от 6 000 лв. на 5 000 лв. В останалата част, съдът е
приел, че наказателното постановление е законосъобразно издадено. Срещу така
постановеното решение е била подадена касационна жалба и образувано КАНД №
2541/2018г. по описа на Административен съд Бургас. С решение №
2184/23.11.2018г. по това дело, съдът е отменил решение № 1104/25.07.2018г. по
АНД № 480/2018г. на Районен съд Бургас и е върнал делото за ново разглеждане от
друг състав на същия съд.
При второто разглеждане на делото -
АНД № 5447/2018г. по описа на Районен съд – Бургас, съдът е приел, че не може
да се извлече несъмнен извод за допуснати от „Бургас 2011“ АД нарушения, които
са били описани в процесното НП, с оглед на което с Решение № 133/05.02.2019г.,
наказателното постановление е било отменено.
Това съдебно решение също е било
обжалвано от Министерство на културата, като е било образувано КАНД № 674/2019г
по описа на Административен съд - Бургас.
С Решение № 1353/15.07.2019г. по
КАНД № 674/2019г по описа на Административен съд – Бургас, е отменил Решение №
133/05.02.2019г. по АНД № 5447/2018г. по описа на Районен съд - Бургас.
Касационната инстанция е изменила процесното наказателно постановление №
НП-15/21.12.2017г. на зам.-министъра на културата, с което на ***, за нарушение
на чл. 161, ал. 1, изр. първо от Закона за културното наследство е наложена
имуществена санкция в размер на 6 000 лв. на основание чл. 221а, ал. 1 от същия
закон и за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1, б. „б“, вр. с б. „г“, вр. с чл.
84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за културното наследство е наложена имуществена
санкция в размер на 16 000 лв., на основание чл. 200, ал. 1, предл. първо от
ЗКН, като е била определена имуществена санкция в размер на 5 000 лв. на
основание чл. 221а, ал. 1 от Закона за културното наследство за нарушение на
чл. 161, ал. 1, изр. първо от същия закон и имуществена санкция в размер на 15
000 лв. на основание чл. 200, ал. 1, предл. първо от Закона за културното
наследство за нарушение на чл. 83, ал. 1, т. 1,6. „б“, вр. с б. „г“, вр. с чл.
84, ал. 1 и ал. 2 от същия закон.
Жалбоподателят ***, депозирал искане до БОП, в което е
посочено, че към настоящия момент е открито ново доказателство, което не е било
известно на страните и съда, постановил крайния съдебен акт, което е от
съществено значение за разкриване на обективната истина, с оглед на което са
релевирани твърдения за наличие на предпоставки за възобновяване на
административнонаказателното производство на основание чл. 72, ал.1, вр. чл.
70, б. ”в” от ЗАНН. Окръжния
прокурор на гр. Бургас възприел тезата на жалбоподателя и е изготвил
предложение за възобновяване на производство. Административен съд Бургас
преценил, че са налице двете изискуеми предпоставки за възобновяване на
производстовото и с Решение № 52/15.01.2021г. по КАНД № 1679/2020г по описа на Административен
съд – Бургас, същото било възобновено и върнато на БРС за ново разглеждане от
друг състав.
Във въззивната жалба се оспорват
нарушенията и се излагат основания за отмяна на наказателното постановление.
Твърди се, че са налице нарушения на материалния и процесуалния закон. Излагат
се подробни доводи за недоказаност на авторството на така вменените нарушения,
както и за несъставомерност от обективна и субективна страна на нарушенията
по чл. 200, ал. 1 от ЗКН и чл. 221а, ал.
1 от ЗКН. Моли се за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
В съдебното производство
процесуалният представител на дружеството жалбоподател поддържа жалбата по
изложените в нея доводи и моли за отмяна на НП.
Процесуалният представителна административнонаказващия орган пледира за
неоснователност на жалбата. В представени писмени бележки сочи, че издаденото
НП е законосъобразно и правилно и следва да бъде потвърдено.
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на срока за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН. Жалбата е подадена от
легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което
следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
От фактическа страна:
Била извършили проверка в границите на
археологическа недвижима културна ценност „Античен некропол на Аполония” от втората половина на V - края на III
в.пр.Хр., в местността
„Буджака”на 13.06.2017г. от инспектори в Регионални инспекторати в Главна
дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство” в Министерство на
културата (МК), а именно – С. И., А.К. и К.А.. Проверката била извършена на основание чл. 192, ал. 1, т. 1 от ЗКН,
съгласно Заповед № РД 09-56/19.01.2016 г., Заповед № РД 09-55/19.01.2016 г. и
Заповед № РД 09-57/19.01.2016 г. на Министъра на културата, на място в поземлен
имот с идентификатор по КК № 67800.4.43 (стар № 5289), в местността
,,Буджака”(Калфата) по плана на гр.Созопол, Бургаска област, относно извършени
изкопни дейности и строителство на ограда, по границата на поземления имот в
участъка, граничещ с поземлен имот № 67800.4.80 и № 67800.4.81. На място
проверяващите установили, че е изкопан канал и е частично изградена бетонна
ограда и положени кофражи за изливането на друга част. Оградата била с плътна
стоманобетонна основа и ажурна част. По границите на една част от имота били
поставени метални колове, залети с бетон и свързани с ажурната ограда.
Установило се, че е извършено археологическо проучване на обект в поземлен имот
с идентификатор по КК 67800.4.43 (стар № 5289), „Буджака“, землище на гр.
Созопол, проведено в периода от 01.05.2017 г. до 02.05.2017 г. Археологическото
проучване било извършено в съответствие с Разрешение № 280/25.04.2017 г. на
Съвета за теренни проучвания, издадено на П.Д - научен ръководител. Според
доклада, при започване на проучването по границата на урегулирания парцел,
граничеща с поземлен имот № 67800.4.80 и № 67800.4.81, вече е била частично
изградена бетонна ажурна ограда и положен кофраж за изливането на друга част. Същата
е с плътна стоманобетонна основа и ажурна част, а в останалата част на имота са
поставени метални колове, залети с бетон и свързани с ажурната ограда.
|
го9_ |
При огледа на място инспекторите
констатирали, че изграждането на оградата било започнало в нарушение на
предписанията в Протокол от 10.05.2006 г. за определяне границите и режимите за
ползване на територията и охранителната зона на археологически паметници на
културата „Античен некропол на Аполония. Според т. „А”, б. „в” от Протокола от
10.05.2006 г., територията на античния некропол била определена за
предварително археологическо проучване в рамките на цялата площ на отделните
имоти. Всички изкопни и строителни дейности следвало да се извършват след
съгласуване с Министерство на културата по реда на чл. 83, ал 1, т.1, буква „б“
и „г“ от ЗКН, и след съгласуване на чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН, а строителството
се предхожда от археологическо проучване, съгласно чл. 161, ал 1 от ЗКН.
Проверяващите се позовали и на по
публикации в сайта „Флагман” от 22.12.2016 год. /http://www.flagman.bg/article/117272/,
като приели, че строителството на оградата започнало в периода от месец
декември 2016г.
Бил изготвен и констативен протокол
от 13.06.2017 г. на ГД ИОКН с вх.№ 10-00-288/28.08.2017 г. на Министерство на
културата за установените констатации.
При тези данни актосъставителят
св.К. преценил, че ***, ЕИК *** е нарушило чл. 83, ал 1, т.1, буква „б“ и „г“
от ЗКН и чл. 161, ал 1 от ЗКН и съставил
срещу дружеството АУАН №12/31.08.2017 г. Актът е съставен за това, че през
периода от 22.12.2016 г. до 01.05.2017г. ***,
в качеството му на собственик на поземлен имот с идентификатор по КК
67800.4.43” (стар № 5289 по КВС), в местността ,,Буджака”(Калфата) по плана на
гр.Созопол, при изпълнение на инвестиционен проект - строителни дейности,
представляващи извършване на изкопи и изграждане на стоманобетонна ограда
(плътна част с височина до
При съставянето на акта не
присъствал управителя на дружеството или упълномощен представител, въпреки че
бил уведомен за това. В последствие АУАН бил връчен чрез органите на МВР. АУАН
е предявен и връчен срещу разписка на управителя на дружеството. В срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН възражения не са постъпили.
АНО след като се запознал с преписка
е приел, че АУАН е законосъобразно съставен при спазване на сроковете,
предвидени в чл. 34 от ЗАНН, както и на изискванията, относно съставянето и
връчването. Въз основа на съставения акт и събраните в хода на
административнонаказателното производство доказателства заместник-министър на
културата издал атакуваното наказателно постановление с което на основание чл.
200, ал. 1 от ЗКН и чл. 221а, ал. 1 от
ЗКН санкционирал дружеството жалбоподател с посочените по-горе санкции.
Така
изложеното се установява от приложените по делото множество документи, както и
от показанията на разпитаните свидетели. По същество, установените факти не се
оспорват от страните, но се правят различни правни изводи.
Съдът, с
оглед установената фактическа обстановка и съобразно възраженията и доводите на
жалбоподателя, както и като съобрази задължението си да проверява изцяло
законосъобразността на наказателното постановление, независимо от основанията,
посочени от страните, намира от правна страна следното:
Съдът като инстанция
по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването
на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на
процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган и в законовия срок. Не са налице
основания за отмяна на НП на процесуално основание.
Налице е обаче материална
незаконосъобразност по следните съображения:
Жалбоподателят е
санкционирано за бездействие, което означава, че следва да се установи дали е
било налице правно задължение за действие, каквото указание има дадено в
първото отменително решение на БАС. Както в АУАН, така и в НП се твърди, че
изграждането на въпросната ограда е започнало в нарушение на Протокол от
10.05.2006 г. за определяне на границите и режимите на ползване на територията
на археологически паметници на културата „Античен
некропол на Аполония“. В т. „А”, б. „а” на протокола, определяща териториалния
обхват на паметника, никъде не е упоменат въпросният имот. При това положение
съдът приема, че липсва волеизявление на компетентния държавен орган, с което
да се създават ограничения в правото на собственост по отношение на процесния
имот. Едва в съдебното производство по НАХД 5447/2018г. на БРС наказващия орган
се позовава на протокола на комисията от 2001 г. и за неговата връзка с
протокола от 2006 г., като основание за възникване на административноправно
задължение за дружеството жалбоподател. Такива факти липсват в АУАН и НП, което
на практика означава, че те са непълни откъм фактическа страна, което води до
нарушаване правото на защита.
Видно от Констативен акт
№187/07.11.2011г. се установява, че оградата по тази заповед в частта по Зона 3
в значителната си част съвпада по местоположение с това на оградата, предмет на
нарушенията по НП №15/21.12.2017г. на зам. министъра на Културата.
Съобразявайки ажурния й характер, тя съвпада и по описание в частта,
разположена на границата между имоти с кадастрални номера 67800.4.43 и
67800.4.80. Видно от протокол №ОС-421-I от 05.11.2014г. за констатиране на
принудителното премахване на незаконен строеж - ограда, предмет на Заповед №
ДК-02-ЮИР/2011г. на За Началник РДНСК-югоизточен район в частта, касаеща Зона 3
е констатирано премахването от *** - изпълнител на принудителното премахване на
метални колове и стоманена мрежа по цялата дължина на зона 3, измерена като
70,00м., според измерване на място. За бетоновата част, не се констатира
премахване, според същия протокол. Отбелязано е изрично, че „оставащата
бетонова част не препятства достъпа до имотите“. Следва да се приеме, че това
обстоятелство води до извода, че бетоновата част на ажурната ограда не е била
премахната в края на 2014г. и
действително е възможно констатираната с АУАН като извършена бетонова
отливка да съвпада с непремахнатата такава при принудителното изпълнение на
Заповед № ДК-02-ЮИР/2011г., извършено на 05.11.2014г.
Следва да се съобрази и, че Заповед
№ ДК-02-ЮИР/2011г. на началника на „За Началник“ като новооткрито
доказателство, не е било известно на нарушителя, АНО и съдебния състав към
момента на разрешаване на съдебния спор при предходни разглеждания. Този
индивидуален административен акт, чийто адресат жалбоподателят не е, е насочена
против „неизвестен извършител“. Следва да се съобрази и момента на издаването й
- жалбоподателят не е бил собственик на имот 67800.4.43 към него момент, видно
от приложения нотариален акт №665, т.4, дело №550 от 10.09.2016г. на нотариус
при БРС. Жалбоподателят не е бил и адресат на принудителното й изпълнение.
Процесният имот е придобит от жалбоподателя на 10.09.2016г., когато стената
вече е била изградена от неустановен извършител /цитат от Заповед № ДК-02-ЮИР/2011г./.
Предвид изложеното, съдебният състав приема, че след като жалбоподателя е
придобил имота на тази дата няма как да отговаря за действие извършено от
предишни собственици. По тази причина неправилно е определен автора на сочените
нарушения, поради което съдът прие, че АНО неправилно е определил субекта на
нарушенията.
Съгласно чл. 303 НПК нарушението
следва да бъде доказано по категоричен начин. След преценка на доказателствата
по делото не може да се приеме по категоричен начин, че жалбоподателя е автор
на сочените нарушения. По тази причина и НП подлежи на отмяна.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.1 предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № НП-15/21.12.2017
г. на заместник-министър на културата, с което на ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: ***, за административно нарушение на чл. 200, ал. 1 от ЗКН е наложена имуществена
санкция в размер на 16000 /шестнадесет хиляди/ лв. и за административно
нарушение на чл. 221а, ал. 1 от ЗКН е наложена имуществена санкция в размер на
6000 /шест хиляди/ лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна
жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /А. Бобоков/
Вярно с оригинала: Д.М.