№ 15295
гр. София, 07.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МАЯ Й. МИХАЙЛОВА
при участието на секретаря НАТАША П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от МАЯ Й. МИХАЙЛОВА Гражданско дело №
20231110139390 по описа за 2023 година
Ищецът „Б... III“ ООД е предявил срещу ответника „Т..“ ЕАД частичен
осъдителен иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 137, ал. 2 ЗЕ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 472.57 лв. (съобразно
допуснатото изменение на предявения иск в проведеното на 22.05.2024 г.
открито съдебно заседание по делото), част от обща сума от 15 000.00 лв.,
представляваща обезщетение за ползване на съоръжения за присъединяване
към топлопреносната мрежа, а именно - съоръжение за присъединяване към
топлопреносната мрежа, включващо присъединителен топлопроводи,
абонатна станция, находящи се на адрес гр. София, ул. „Н. Й. Вапцаров“ № 5,
за периода от 25.06.2022 г. до 14.07.2023 г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба - 14.07.2023 г., до окончателното
изплащане на сумата. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че е собственик на присъединителен топлопровод и
абонатна станция, включващи присъединителен топлопровод със съответна
дължина по трасе и абонатна станция. Същата била изградена след
съгласуване с ответника за нуждите от топлоснабдяване на жилищна сграда с
адрес: гр. София, ул. „Н. Й. Вапцаров“ № 5. Владението на съоръжението
било предадено на ответника считано от 17.05.2003 г. Твърди, че ответникът
не го е изкупил, поради което смята, че на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ му се
дължи обезщетение за ползване. Твърди, че за процесния период от 25.06.2022
г. до 14.07.2023 г. такова не му е изплащано. Сочи, че за съоръжението няма
1
сключен договор за използването му, въпреки че реално се използва от
ответника, който до момента не е заплащал цена за ползването му.
В едномесечния срок по чл. 131 ГПК ответникът „Т..“ ЕАД е депозирал
отговор, в който оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва ищецът
да е собственик на съоръжението. Твърди, че ищецът не е представил
необходимите документи, за да се извърши изкупуване на съоръженията,
поради което ответникът не бил отказал неоснователно да изкупи същите.
Сочи, че ищецът не желае реално да продаде съоръженията, а да получава
стойност за ползване. Претендира разноски.
Съдът, съобразно чл. 235 от ГПК във връзка с наведените в исковата
молба доводи и възраженията на ответниците, намира за установено
следното:
През процесния период от 25.06.2022 г. до 14.07.2023 г. отношенията
между страните по повод ползването на абонатната станция и
присъединителния топлопровод са били регулирани от нормите на чл. 137, ал.
1 - 3 ЗЕ. Съгласно цитираните разпоредби, при присъединяване на клиенти на
топлинна енергия за битови нужди присъединителният топлопровод,
съоръженията към него и абонатната станция се изграждат от
топлопреносното предприятие и са негова собственост. Изграждането на
съоръженията по ал. 1 може да се извършва от клиентите след съгласуване с
топлопреносното предприятие. В този случай топлопреносното предприятие
заплаща цена за ползване на съоръженията по ал. 1, изградени от клиентите.
Собствеността върху съоръженията, изградени от клиентите, се прехвърля в
срок до три години, като отношенията се уреждат в договора за
присъединяване по чл. 138, ал. 1.
От изложената правна уредба следва изводът, че изграждането на
съоръженията за присъединяване на сградата в режим на етажна собственост
и абонатната станция поначало е задължение на топлопреносното
предприятие, а когато те не са изградени от топлопреносното предприятие,
същото има задължението да ги изкупи от изградилите ги собственици в
тригодишен срок, като междувременно заплаща обезщетение за ползването
им. Размерът на обезщетението и редът за неговото плащане може да се уреди
в договора за присъединяване по чл. 138, ал. 1 ЗЕ или в отделно съглашение, в
който случай между страните възниква наемно правоотношение. Възприетата
2
правна уредба не обвързва плащането на обезщетение със сключване на
договор за наем между топлопреносното предприятие и собственика, за
възникване правото на обезщетение е необходимо единствено съоръженията
да не са били изградени от топлопреносното предприятие и последното да ги
ползва фактически, без да ги е изкупило от техния собственик. В тази насока
нормата на чл. 137, ал. 2, изр. 2 ЗЕ представлява специална хипотеза на
неоснователно обогатяване, която касае конкретно изброените в нея
съоръжения, и урежда размера на дължимото обезщетението в отклонение от
общия принцип – дължи се определената от КЕВР цена, вместо пазарната
наемна цена.
За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже
кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки:
правото си на собственост върху съоръженията за присъединяване, за чието
ползване претендира заплащането на обезщетение, че същите са изградени от
ищеца след съгласуване с топлопреносното предприятие, че ответникът
ползвал съоръженията през исковия период, както и размера на
претендираното обезщетение.
В тежест на ответника е да докаже възражението си за наличие на
валидно основание за ползването на съоръженията.
Не са спорни между страните по делото, а и същите обстоятелства се
установяват от представените по делото писмени доказателства, че абонатната
станция и топлопровода, наречени „съоръжения за присъединяване“ са
изградени от ищеца с негови средства след съгласуване с топлопреносното
предприятие; въведени са в експлоатация с разрешение за ползване от
17.05.2003 г.; на ответника е предоставен достъп до съоръженията през
исковия период за целите на преноса на топлинна енергия до други клиенти.
По делото несъмнено се установяват обстоятелствата, че ищцовото
дружество е изградило топлопреносните съоръжения и е техен собственик. В
тази връзка неоснователен е доводът на жалбоподателя, че „Б... III“ ООД не се
е легитимирало като собственик на съоръженията. Разпоредбата на чл. 137,
ал. 2 от ЗЕ еднозначно дефинира възмездното ползване от топлопреносното
предприятие на присъединителния топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция, в случаите, когато са изградени от клиентите на
топлоенергия за битови нужди. Според дадената в § 1, т. 3 от ДР към Наредба
3
№ 16-ЗЗ4 за топлоснабдяването легална дефиниция на понятието "сградна
инсталация", това е съвкупността от топлопроводи и съоръжения за
разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до
имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални
разпределителни линии. Съгласно чл. 140, ал. 3 от ЗЕ сградните инсталации за
отопление и горещо водоснабдяване са обща етажна собственост. Абонатната
станция и присъединителният тръбопровод следователно не попадат в обхвата
на режима на етажната собственост. Обща част е помещението в сградата, в
което са разположени съоръженията, които по смисъла на § 1, т. 1 от ЗЕ
представляват "абонатна станция", но не и самата абонатна станция. При това
положение, при липса на данни за прехвърляне на процесните съоръжения,
включая абонатната станция, на етажните собственици при придобиване на
индивидуални обекти в сградата, възражението на топлопреносното
предприятие, за което е нормативно предвидено задължение за изкупуването
им, се явява неоснователно.
Неоснователно е възражението на ответното дружество, че
получаването на обезщетение за ползване на съоръжението от страна на
ищцовото дружество би довело до неоснователното му обогатяване и до
потъпкване на принципа, съгласно който никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение, което според ответника се изразява в
непредставяне на необходимите документи за изкупуване на съоръжението в
по-кратки срокове, поставяйки го в обективна невъзможност да придобие
собствеността съобразно договореното. Твърдяното неправомерно поведение
от страна на ищеца не се доказва, напротив – по делото се установи, че той е
изпълнил точно задълженията си по сключения между страните договор,
което е признато от представител на ответника с подписването на становище в
тази насока. Освен това, както вече беше посочено, по делото е безспорно
установено, че изграждането на процесната инсталация отговаря на
изискванията и проектните книжа, каквато констатация се съдържа и в
неоспореното заключение на съдебно-техническата експертиза. Това
опровергава поддържаното от ответника становище, че ищецът не е изпълнил
задълженията си да представи необходими документи по повод окончателното
уреждане на отношенията между страните посредством договор за покупко-
продажба на съоръжението.
При това положение са налице всички предпоставки за изкупуване на
4
обектите от страна на ответника. По делото няма спор, че през процесния
период ответното дружество ползва така описаните обекти. Следователно за
ответникът като топлопреносно предприятие е възникнало задължението за
заплащане стойността на осъщественото ползване.
Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните експертно
заключение по допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът
кредитира като пълно, ясно и компетентно изготвено, процесната абонатна
станция е въведена в експлоатация (включена е в топлопреносната мрежа на
гр. София от м.06.2003 г. и се ползва от ответника „Т..“ ЕАД и за процесния
период, като размерът на цената за ползване за периода от от 25.06.2022 г. до
14.07.2023 г. възлиза на сумата от 1 472.57 лева.
В доказателствена тежест на ответника е да установи наличието на
основание за ползването, който не е провел каквото и да било доказване на
развитите от него доводи и възражения в тази насока.
По делото нито се твърди, нито се доказва ответникът да е заплатил и
обезщетение за ползване на съоръженията през исковия период. При тези
данни ответното топлопреносно дружество следва да заплати обезщетение на
ищеца за ползване на собствените му съоръжения за целите на своята
търговска дейност по доставка на топлинна енергия на други абонати.
Предвид гореизложеното, предявеният осъдителен иск е основателен до
предявения размер от 1 472.57 лева и следва да бъде уважен.
Като законна последица от това ответникът следва да бъде осъден да
заплати и законна лихва от 14.07.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата.
По разноските:
Разноските на ищеца следва да се присъдят (чл. 78, ал. 1 ГПК) - в размер
на 1 258.90 лв. (държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско
възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
5
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „..., да заплати на „Б... III“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, .., на основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 137, ал. 2
ЗЕ сумата от 1 472.57 лева, представляваща обезщетение за ползване през
периода от 25.06.2022 г. до 14.07.2023 г, на съоръжения за присъединяване
към топлопреносната мрежа, а именно - съоръжение за присъединяване към
топлопреносната мрежа, включващо присъединителен топлопроводи,
абонатна станция, находящи се на адрес гр. София, ул. „Н. Й. Вапцаров“ № 5,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
14.07.2023 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК ... със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. „..., да заплати на „Б... III“ ООД, ЕИК .., със седалище и адрес на
управление: гр. София, .., сумата от 1 258.90 лв. – разноски за
първоинстанционното разглеждане на делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6