Р Е Ш Е Н И Е
№ 803
гр. Пловдив, 16
април 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд-
Пловдив, VIIІ-ми
състав, в открито заседание на единадесети март, две хиляди и двадесета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕДЯЛКО БЕКИРОВ, при секретаря Д.К., като
разгледа административно дело №217 по описа на съда за 2020г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл.85, ал.6 от Закона за електронните съобщителни
мрежи и физическа инфраструктура (ЗЕСМФИ).
“ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“
№37, ЕИК *********, представлявано от юрисконсулт А.Т.- пълномощник, обжалва Решение
№470 от 12.12.2019г. на Комисията за регулиране на
съобщенията (КРС), в частите му по точка 2., с които на жалбоподателя са дадени
задължителни указания да измени
Общите условия на договорите за достъп до и ползване на елементи от
електроразпределителната мрежа на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД от оператори на
електронни съобщителни мрежи, както следва: 2.2. Да заличи
т.т.1-7 от “Изисквания към проектната и екзекутивната
документация, изпитвания“ от Приложение 1 “Технически параметри на аксесоари и
носеща арматура“ на Техническите условия на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД,
както и да заличи последното изречение на т.6.1.2 от Техническите условия; 2.3.
Да заличи т.6.2.1 от Техническите условия, касаещ
кабелно-въздушния преход; 2.4. Да премахне ограничението за брой елементи
разположени на стълб, като направи необходимите промени в т.6.7.6 от
Техническите условия и Приложение 2 към тях, както и на всички други относими места в Общите условия.
Претендира се отмяна на акта в оспорените му части
поради незаконосъобразност и присъждане на направените по делото разноски, съгласно
приетия по делото списък с разноски (лист 309), включително юрисконсултско
възнаграждение в размер от 200,00 лв., определен по реда на чл.78, ал.8 от
Гражданския процесуален кодекс (ГПК), във връзка с чл.24 от Наредбата за
заплащането на правната помощ (НЗПП). На 24.03.2020г. по факс по делото постъпва
писмена защита с Вх.№5207 (листи 325-338), в която се излагат подробни
съображения, подкрепящи жалбата. На 25.03.2020г. по делото постъпва същата
писмена защита с Вх.№5225 (листи 339-353).
Ответникът- Комисия за регулиране на съобщенията, чрез
юрисконсулт Ж.В.- пълномощник (лист 118), изразява становище за неоснователност
на жалбата; претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение; представя писмени бележки (листи 311-318), подкрепящи
изразеното становище.
Заинтересуваните лица- “ВИРДЖИНИЯ – ЕР ЕН“
ЕООД, “БО КАБЕЛ“ ООД, “АЙПИТИВИ“ ЕООД, “К и Г УНИСАТ – ТВ“ ООД, “НИКО НЕТ КОМ“
ЕООД, “ДИАНА КАБЕЛ ТВ“ ООД, не се представляват в съдебно заседание и не
изразяват становище по жалбата.
На 12.02.2020г. по
делото постъпва становище с Вх.№2866 (листи 146-149) от адвокат Е.Г.В.- пълномощник
на “К и Г УНИСАТ – ТВ“ ООД (лист 237), за неоснователност на жалбата. На
18.03.2020г. по делото постъпва писмено становище с Вх.№5070 (лист 321, 322,
323).
Заинтересуваното лице- “ЦИФРОВА
КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ“ ООД, чрез адвокат К.Т.- пълномощник (лист 140), изразява
становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за
възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява
становище по жалбата.
По допустимостта на жалбата съдът констатира
следното:
Решението (листи 83-106), части от което са
оспорени в настоящето производство, е изпратено до жалбоподателя и
заинтересуваните лица в производството по пощата като приложение към писмо с
Изх.№12-01-1838 от 19.12.2019г. (листи 107, 143-144), получено на 23.12.2019г.,
според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка (лист 108). От
своя страна, жалбата (листи 4-13) е подадена чрез ответника по пощата, като
пощенската пратка, съдържаща жалбата, постъпва при лицензиран пощенски оператор
на 06.01.2020г., според приетото по делото заверено копие на нарочна разписка
(лист 145), или в рамките на законоустановения срок. Освен
това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се
явява допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по преписка е започнато по искане
за даване на задължителни указания с Вх.№12-01-1838 от 08.08.2019г.
(листи 18-23) от “ВИРДЖИНИЯ – ЕР ЕН“ ЕООД, “БО КАБЕЛ“ ООД, “АЙПИТИВИ“
ЕООД, “К и Г УНИСАТ – ТВ“ ООД, “НИКО НЕТ КОМ“ ЕООД, “ДИАНА КАБЕЛ ТВ“ ООД и “ЦИФРОВА КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ“ ООД относно
публикуваните на сайта в интернет на жалбоподателя Общи условия на договорите
за достъп до и ползване на елементи от електроразпределителната мрежа на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД от оператори на електронни съобщителни мрежи (ЕСМ) (листи 293-300); Технически
условия за достъп до и ползване на стълбове- част от въздушна мрежа ниско
напрежение на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД от операторите на ЕСМ (листи 283-292)
и Цени и механизъм за ценообразуване (листи 301-303).
С Решение №317 от 15.08.2019г. (лист 25) на КРС,
на основание чл.82, ал.3 от ЗЕСМФИ, е определена специализирана комисия, която
да проведе процедурата по чл.чл.82-84 от ЗЕСМФИ във
връзка с процесното искане, в състав, съгласно Приложение
№1 към Решение №317 от 15.08.2019г. (лист 26).
С писмо Изх.№12-01-1838 от 20.08.2019г. (листи
27-28) на председателя на специализираната комисия (Ж.В.) членовете на Съвета
на директорите на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД се уведомяват, че в 7-дневен
срок следва да представят в КРС писмено становище по процесното
искане, както и съответните доказателства, които считат за необходими.
На 29.08.2019г. в КРС постъпва писмо с
Вх.№12-01-1838 (листи 36-41) от жалбоподателя, в което се излагат подробни
съображения във връзка с постъпилото искане.
С писмо Изх.№12-01-1838 от 20.09.2019г. (листи
42-43) на председателя на специализираната комисия са изискани допълнителни
доказателства по чл.84, ал.1 от ЗЕСМФИ.
На 07.10.2019г. в КРС постъпва писмо с
Вх.№12-01-1838 (листи 119-124) от жалбоподателя, в отговор на писмото с Изх.№12-01-1838
от 20.09.2019г., за което се сочи, че представлява “търговска тайна“.
На 05.11.2019г. е проведено заседание на
специализираната комисия за обсъждане на искането и събраните доказателства, за
което е съставен нарочен протокол от същата дата (листи 67-68), както и присъствен
списък (лист 224).
Освен това, по преписката постъпват допълнително
становище от “АЙПИТИВИ“ ЕООД (лист 71), от “БО КАБЕЛ“ ООД (лист 72), от “ВИРДЖИНИЯ
- ЕР ЕН“ ЕООД (лист 73), от “ЦИФРОВА КАБЕЛНА ТЕЛЕВИЗИЯ“ ООД (лист 74), от “НИКО
НЕТ КОМ“ ЕООД (лист 75), от “К и Г УНИСАТ – ТВ“ ООД (лист 76), както и допълнителна информация с Вх.№12.01.1838
от 21.11.2019г. (листи 77-78) от жалбоподателя.
С писмо Изх.№12.01.1838 от 28.11.2019г. (листи
80-82) на председателя на специализираната комисия е изискано становище по
чл.81, ал.4 от ЗЕСМФИ от страна на председателя на Комисията за енергийно и
водно регулиране (КЕВР), като е указан срок от 14 дни за представянето му.
Според процесното
решение (лист 106), по преписката няма постъпило становище от КЕВР до 12.12.2019г.
На 12.12.2019г. е
проведено редовно заседание на КРС, за което е съставен Протокол №48 (неприложен
по делото, но достъпен на страницата на КРС в интернет на адрес: https://crc.bg/files/prot_12.12.2019_48.pdf)
Според точка 6. от Раздел Б на Протокол №48 от 12.12.2019г., КРС единодушно приема резултатите от работата (доклад)
на специализираната комисия, определена с Решение №317 от 15.08.2019г., след
което е издадено Решение №470 от 12.12.2019г.
При така установената фактическа обстановка настоящият
състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, съобразно установеното от
нормите на чл.чл.10 и 11 от Устройствения
правилник на Комисията за регулиране на съобщенията и на нейната администрация
(УПКРСНА), приет на основание чл.28, ал.3 от Закона за електронните съобщения
(ЗЕС), и в рамките на законоустановения срок по
чл.85, ал.2, т.4 от ЗЕСМФИ, протвино на направеното в
тази връзка възражение от страна на жалбоподателя. .
Решението, части от което са предмет на настоящето
производство, е издадено от компетентен орган, тъй като е прието единодушно от
КРС (чл.10, ал.1 от УПКРСНА) и е подписано от председателя на КРС (И.Д.),
главния секретар (К.Х.) и директора на дирекция “Правна“ (Н.К.), съгласно
чл.12, ал.1 от УПКРСНА.
Решението, части от което са предмет на настоящето
производство, е издадено в съответствие с изискването за форма на този вид
актове по чл.85, ал.2 от ЗЕСМФИ, тъй като същото е мотивирано- посочени са
фактическите и правните основания, послужили за издаването му, както и редът за
неговото оспорване.
От правна страна съдът
намира следното:
Според мотивите на Решение №470 от 12.12.2019г., същото се издава на основание чл.85, ал.1, т.1 и
ал.2, т.2 и чл.82, ал.1, във връзка с чл.81, ал.1, т.1, чл.3, ал.1 и чл.15,
ал.2, както и на основание чл.85, ал.4 от ЗЕСМФИ, както и на основание чл.3 и
чл.15, ал.2 от Наредбата за правилата и нормите за проектиране, разполагане и
демонтаж на електронни съобщителни мрежи (НПНПРДЕСМ, Обн.
ДВ. бр.92 от 22.11.2019г.).
Оспорени са дадените задължителни указания за
изменение на Общите условия на договорите за достъп до и ползване на елементи
от електроразпределителната мрежа на жалбоподателя от оператори на ЕСМ, както
следва:
2.2. да заличи т.1-7 от
„Изисквания към проектната и екзекутивната документация, изпитвания“ (лист 289)
от Приложение 1 “Технически параметри на аксесоари и носеща арматура“ (листи
288а-289) на Техническите условия на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД (листи
283-292), както и да заличи последното изречение на т.6.1.2 от Техническите
условия (лист 284);
2.3. да заличи т.6.2.1 от Техническите условия, касаеща кабелно-въздушния преход (лист 284);
2.4. да премахне ограничението за брой елементи
разположени на стълб, като направи необходимите промени в т.6.7.6 от
Техническите условия (лист 285) и Приложение 2 към тях (лист 290), както и на
всички други относими места в Общите условия (листи
293-300).
Според точка 3. от Решение №470 от 12.12.2019г., предписанията по точка 2 следва да бъдат изпълнени
в 15-дневен срок от уведомяване на жалбоподателя.
Решението на КРС е мотивирано
със следните съображения:
Относно допустимостта на искането са изложени доводи,
че всяко едно дружество, което е оператор на ЕСМ по смисъла на §1, т.4 от ДР на
ЗЕСМФИ има право да иска даване на задължителни указания, тъй като сключването на
нов договор за достъп по чл.15, ал.2 от ЗЕСМФИ е обвързано с приемането на общи
условия от стана на жалбоподателя. С влизането в сила на ЗЕСМФИ (09.03.2018г.) за
жалбоподателя възниква задължение за предоставяне на достъп и ползване на
физическата му инфраструктура и описаните от жалбоподателя договори по Закона
за задълженията и договорите (ЗЗД) се превръщат в регулирани отношения в частта
им относно задължението за предоставяне на достъп и ползване, въпреки че все
още не са приведени в съответствие с действащите общи условия по реда на §3,
ал.2 от ПЗР на ЗЕСМФИ.
По т.2.2 от процесното решение
КРС приема, че предвидените от жалбоподателя изисквания се явяват прекомерни и
следва да отпаднат от Приложение 1 на Техническите условия, както и на всички
други места в Общите условия. На същото основание КРС счита, че от т.6.1.2 на Техническите
условия следва да отпадне последното изречение “Исканията за предварително одобрение трябва да бъдат придружени със съпътстващата
техническа документация на производителя, декларации за съответствие на приложимите
стандарти, сертификат за управление на качеството ISO 9001 на производителя и
мостра“.
От КРС е дадено задължително указание на жалбоподателя
да заличи т.т.1-7 от “Изисквания към проектната и
екзекутивната документация, изпитвания“ от Приложение 1 “Технически параметри
на аксесоари и носеща арматура“ на Техническите условия, както и да заличи
последното изречение на т.6.1.2 на Техническите условия. КРС се позовава на
чл.4, ал.2 от НПНПРДЕСМ, като посочва, че в същата не е разписано съдържанието
на работния проект за разполагане на ЕСМ, като не са предвидени подобни изисквания
за предоставяне на документацията, съгласно Приложение 1 от Техническите
условия. Посочват се съображения, че подобни изисквания към съдържанието на
работния проект няма и при условията на Закона за устройство на територията (ЗУТ)
и в Наредба №4 от 21.05.2001г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните
проекти (Наредба №4).
В частта по т.2.3 от решението относно искането на
Техническите условия на операторите на ЕСМ, че текстът на т.6.2.1 от Техническите
условия по отношение на кабелно-въздушния преход е неясен и задължителното
използване на стълб налага издаване на разрешение за строеж, КРС приема, че
условието в т.6.2.1 на Техническите условия е ограничаващо и е дава задължително
указание да бъде заличена т.6.2.1 от Техническите условия, тъй като, съгласно
чл.15, ал.1, т.т.4 и 5 от НПНПРДЕСМ са предвидени и
други начини за кабелно-въздушния преход, като според КРС забраната на жалбоподателя
за ползването на един от законоуредените начини за
въздушно разполагане се явява прекомерна.
Позовавайки се на нормата на чл.15, ал.2, изр.2 от
НПНПРДЕСМ от страна на КРС е прието, че е налице противоречие на т.6.7.6 от Техническите
условия и Приложение 2 с чл.15, ал.2 от НПНПРДЕСМ, и е дадено задължителното
указание по т.2.4 от жалбоподателят да премахне ограничението за брой елементи,
разположени на стълб, като направи необходимите промени в т.6.7.6 от Техническите
условия и Приложение 2 към тях, както и на всички други места в Общите условия.
Търговците, подали
искането за даване на задължителни указания, представляват “оператори на ЕСМ“ по
смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗЕСМФИ, а жалбоподателят е “мрежов оператор“ по
смисъла на §1, т.4 от ДР на закона.
Съгласно чл.15, ал.2 от ЗЕСМФИ, мрежовите
оператори предоставят достъп до и/или съвместно ползване на физическата си
инфраструктура с писмен договор при предварително оповестени на интернет
страницата си прозрачни, пропорционални и справедливи общи условия, включително
цена.
Според §1, т.10 от ДР на ЗЕСМФИ, “физическа
инфраструктура“ е всеки елемент от мрежа на мрежови оператор по т.3, който е
предназначен за разполагане на други елементи от мрежа, без самият той да се
превръща в активен елемент от мрежата, като тръбопроводи, мачти, канали,
инспекционни шахти, шахти, разпределителни кутии,
сгради или подстъпи към сгради, антенни съоръжения, кули и стълбове.
Разпоредбата на §3, ал.2 от ПЗР на ЗЕСМФИ
установява, че в срок до 7 месеца от публичното оповестяване на условията за
предоставяне на достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура
мрежовите оператори и операторите на ЕСМ привеждат действащите договори за
достъп до и/или съвместно ползване на физическа инфраструктура в съответствие
със ЗЕСМФИ, актовете по прилагането му и условията за предоставянето на достъп
на съответния оператор. В случай на спор между оператор на ЕСМ и мрежов
оператор по отношение на изпълнението на посочената разпоредба, всеки от тях
може да отнесе въпроса за решаване пред КРС (§3, ал.4 от ПЗР на ЗЕСМФИ).
Съгласно чл.81, ал.1, т.1 от ЗЕСМФИ Комисията
решава спорове по този закон във връзка с предоставяне на достъп до и/или
съвместно ползване на физическа инфраструктура, включително прилагането на
условия и цени за достъп в съответствие с този закон и подзаконовите актове по
неговото прилагане.
С приемането на ЗЕСМФИ (в сила от 09.03.2018г.) в
разпоредбите на §4, ал.ал.11 и 12 от ПЗР на същия е
въведен ред за премахване на изградени в нарушение на разпоредбите на закона
ЕСМ. С приемането на специалния закон се уреждат заварените правоотношения на
собствениците на посочените ЕСМ, каквото е дружеството жалбоподател, независимо
от времето на изграждането им.
Правилно е прието от КРС, че част от предприятията,
подали искането за даване на задължителни указания с Вх.№12-01-1838 от 08.08.2019г., имат действащи договори с жалбоподателя преди
влизането в сила на ЗЕСМФИ.
Изрично е предвидена възможност в чл.15, ал.4 от
ЗЕСМФИ, че Общите условия по ал.2 и договорите не могат да противоречат на ЗЕС и
да ограничават задължения, наложени с актове, приети по неговото прилагане във
връзка с регулиран достъп до и съвместно ползване на физическа инфраструктура и
на електронни съобщителни мрежи по смисъла на ЗЕС, на други специални закони и
правила, приложими по отношение на физическата инфраструктура по ал.1. Индивидуалните
договори с операторите на ЕСМ не могат да противоречат на общите условия по
ал.2.
Съгласно чл.15, ал.ал.5
и 6 от ЗЕСМФИ, предоставянето на достъп до физическа инфраструктура не създава
съсобственост на операторите върху инфраструктурата, мрежите или върху имотите,
в които те са изградени, освен ако страните се договорят за друго.
Собствениците на имотите не придобиват право на собственост върху разположените
в имота физическа инфраструктура и/или мрежи, освен ако страните се договорят
за друго.
Съгласно разпоредбата на чл.30, ал.1, т.1 от
ЗЕСМФИ, освен в случаите по чл.15 и 17 операторите на ЕСМ имат право да
разполагат ЕСМ и да изграждат свързаната с тях физическа инфраструктура въз
основа на писмен договор, включително на договор за наем, договор или
административен акт, върху, над или под имоти, представляващи публична или
частна държавна или общинска собственост. Съгласно чл.30, ал.2 от ЗЕСМФИ, за (изграждането
на) физическа инфраструктура на приемно-предавателни станции на безжични ЕСМ се
изисква сключването на писмен договор за наем или на друг вид договор,
предоставящ временно право на ползване на оператора за определен срок.
По отношение на даденото задължително указание на жалбоподателя
да заличи т.1-7 от “Изисквания към проектната и екзекутивната документация,
изпитвания“ от Приложение 1 “Технически параметри на аксесоари и носеща
арматура“ на Техническите условия, както и да заличи последното изречение на
т.6.1.2 на Техническите условия, следва да се посочи, че се споделят мотивите
на административния орган досежно включените
допълнителни изисквания в Приложение 1 на ТУ в “Изисквания към проектната и
екзекутивната документация, изпитвания“
В чл.4, ал.2 от НПНПРДЕСМ е разписано съдържанието
на работния проект за разполагане на ЕСМ, като не са предвидени подобни
изисквания за предоставяне на документацията, съгласно Приложение 1 от Техническите
условия на жалбоподателя.
С влизането в сила на ЗЕСМФИ се регламентира кои
от дейностите по изграждане на ЕСМ и физическа инфраструктура се извършват по
реда на ЗУТ.
В случай, че предвидените в определен проект
действия са изведени от приложното поле на ЗУТ, съгласно чл.47, ал.4 и чл.49 от
ЗЕСМФИ, във връзка с чл.51, ал.1 ЗЕСМФИ, следва да се разгледат по реда на този
закон (ЗЕСМФИ), който се явява специален по отношение на ЗУТ.
С нормата на чл.47, ал.1 от ЗЕСМФИ дейностите по
инвестиционно проектиране, съгласуване и одобряване на инвестиционните проекти,
по издаване на разрешения за строеж и въвеждане в експлоатация на физическа
инфраструктура за разполагане на ЕСМ са извадени от регламентация на закона и
остават обект на правна уредба в ЗУТ. Дейностите по разполагане на ЕСМ се
извършват по реда на чл.чл.49 - 68 от ЗЕСМФИ. Редът
за полагане на тези електронни съобщителни мрежи е разписан в чл.63 от ЗЕСМФИ,
а за премахването им в чл.64 от закона, с изключението по чл.67, ал.3 от
закона.
Предвид изложеното, правилно от страна на КРС е
прието, че предвидените от жалбоподателя изисквания се явяват прекомерни и
следва да отпаднат от Приложение 1 на Техническите условия, както и на всички
други места в Общите условия. На същото основание от т.6.1.2 на Техническите
условия следва да отпадне последното изречение “Исканията за предварително одобрение трябва да бъдат придружени със
съпътстващата техническа документация на производителя, декларации за
съответствие на приложимите стандарти, сертификат за управление на качеството
ISO 9001 на производителя и мостра“.
На следващо място, настоящият състав на съда намира
за неоснователни възраженията на жалбоподателя срещу разпореденото
заличаване на текста на т.6.2.1 от Техническите условия по отношение на кабелно-въздушния
преход .
Съгласно чл.1, ал.1, т.2 от ЗЕСМФИ, този закон
урежда обществените отношения, свързани с осигуряването на достъп до и
ползването на съществуваща физическа инфраструктура, включително такава инфраструктура,
обслужваща други видове мрежи.
Действително, използването на съществуваща вече
инфраструктура е по-рационално и целесъобразно, защото няма да се изгражда
паралелна инфраструктура от всеки оператор на ЕСМ. Отделно от това, няма
предвидено изискване в закона за задължително поставяне на помощен пилон, за да
се осъществи кабелно-въздушен преход.
Съгласно чл.31, ал.1 от НПНПРДЕСМ, преходът на ЕСМ
извън сградата с точката за достъп в сградата се осъществява чрез въвод. Съгласно чл.31, ал.3 от НПНПРДЕСМ, се допуска
въздушен въвод, ако кабелната ЕСМ (КЕСМ) е
разположена въздушно при условията на чл.63, ал.2, т.2 и 3 от ЗЕСМФИ.
Според чл.31, ал.ал.4 и
5 от НПНПРДЕСМ, разстоянието от въздушния въвод на
сградата до най-близкия стълб е не повече от 20 m. Допуска се въздушен въвод в сграда на подземна КЕСМ, ако съобщителният кабел от
повърхността до въвеждането му в сградата се защити с тръба.
Правилно е прието, че забраната на жалбоподателя за
ползването на един от законоустановените начини за
въздушно разполагане се явява прекомерна. В този смисъл, условието на т.6.2.1.
от Техническите условия противоречи на чл.15,т.т.4 и
5 от НПНПРДЕСМ.
По отношение на т.6.3.2 от Техническите условия следва
да се съобрази разпоредбата на чл.15, ал.2, изр.2 от НПНПРДЕСМ, според която броят
на кабелите в сноп и прилежащите елементи на ЕСМ може да бъде ограничаван от
мрежовия оператор единствено от съображения за товароносимост
на стълбовете при отчитане и на резервирания капацитет.
В т.6.7.6 от Техническите условия е посочено, че “Кабелна
муфа се закрепя към опорния (магистрален) съобщителен кабел по начин, указан в
приложение “Начин на окачване на елементи
от ЕСМ върху стълбове-част от ВМНН на ЕР Юг“ (лист 290). На една кота определена за окачване на прилежаща ЕСМ не се допуска
монтаж на повече от една кабелна муфа на един стълб.
Кабелната муфа представлява прилежащ елемент на ЕСМ,
поради което заложеното условие от жалбоподателя е в пряко противоречие с
нормата на чл.15, ал.2 от НПНПРДЕСМ, в какъвто смисъл е оспореното указание на
КРС по т.2.4 от Решение №470 от 12.12.2019г.
С оглед на противоречието на т.6.7.6 от Техническите
условия и Приложение №2 с чл.15, ал.2 от НПНПРДЕСМ, настоящият състав на съда
намира, че решението на КРС е правилно и законосъобразно в частта му, с която е
дадено задължително указание да бъде премахнато ограничението за брой елементи
разположени на стълб, като се направят необходимите промени в т.6.7.6 от Техническите
условия и Приложение 2 към тях, както и на всички други места в Общите условия.
Настоящият състав на съда намира, че не е налице
незаконосъобразност на оспорените части от процесното
решение по смисъла на чл.168, ал.1, във връзка с чл.146, т.4 от АПК,
противоречие с материалноправни разпоредби на закона.
Съответно, оспорените части от решението са издадени
в съответствие с основните принципи, установени посредством целта на закона.
Нужно е за пълнота на изложението да се посочи, че
КРС изпълнява ролята на орган за решаване на спорове по Глава осма от ЗЕСМФИ,
във връзка с чл.10, §1 от Директива 2014/61/ЕС (от 15 май 2014 година) и че
съобразно чл.81, ал.1, т.1 от ЗЕСМФИ предмет на посочените спорове могат да
бъдат и прилагането на условия и цени за достъп в съответствие с този закон и
подзаконовите актове по неговото прилагане.
Правомощията на КЕВР са изчерпателно уредени в
чл.21 от Закона за енергетиката (ЗЕ), сред които са регулиране на цените, изброени
в чл.30 от този закон, включително цените за предоставяни на клиентите услуги,
свързани с лицензионната дейност. Всички останали дейности, които не са
свързани с лицензионната дейност, се осъществяват по цени, които се формират
свободно от операторите на електроразпределителните мрежи.
Специално по отношение определянето на цените от
регулаторна гледна точка, при възникване на спор по отношение на ценовите
условия, КРС като компетентен орган, следва да оцени съответствието с всички относими изисквания на ЗЕСМФИ и подзаконовата нормативна
уредба.
В случая, КРС отлага произнасянето по въпросите за
цените, които са свързани с лицензионната дейност на жалбоподателя в точка 4 от
Решение №470 от 12.12.2019г., както е предвидено в
чл.81, ал.4 от ЗЕСМФИ.
Неотносими са доводите на жалбоподателя, че КРС не е събрала
необходимите доказателства за постановяване на решението.
Следва да бъде посочено, че в тежест на
жалбоподателя е да установи онези факти и обстоятелства, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици. Декларативното оспорване на
констатациите, направени от КРС, неподкрепено от доказателства, не е основание
да се приеме, че действително обжалваното решение е незаконосъобразно, още по-
малко че направените констатации не отговарят на обективната действителност.
При липсата на ангажирани от страна на
жалбоподателя доказателства, опровергаващи направените констатации от КРС,
настоящият съдебен състав намира, че обжалваните части от процесното
решение са постановени въз основа на правилно и в пълнота изяснена фактическа
обстановка.
В този ред на мисли следва да се посочи, че
представените доказателства в хода на съдебното производство (листи 242-282) от
жалбоподателя не оборват изводите на ответника в производството, тъй като представените
писма и извадки от обяснителни записки към проекти за ЕСМ, съдържат
количествено-стойности сметки към тези проекти на дружествата “ЕС КОМ“ ЕООД,
“ИЗИ НЕТ“ ЕООД и “БУЛСАТКОМ“ ЕАД, а от писмата, съдържащи метеорологична
информация за интензивност на валежи за периодите 2012г., 2014г., 2015г. и
2019г. не са относими към разглеждания спор.
Останалите представени доказателства също не доказват тезата на жалбоподателя,
че заложените условия съответстват на нормативната уредба.
Настоящият състав на съда намира за недоказано и опровергано
от доказателствата, съдържащи се в преписката по издаване на процесното решение, твърдението в жалбата, че същото не съответства
на целта на закона и следва да бъде отменено със законните последици от това.
Всички становища, които са постъпили са отразени и обсъдени от КРС.
Обстоятелството, че КРС не е възприела становището
по поставените въпроси на жалбоподателя не прави акта, завършващ тази
специфична и сложна процедура, какъвто акт е процесното
решение, незаконосъобразен и негоден да породи правни последици поради това, че
отрицателното становище на участник не е възприето от КРС.
В чл.42а и чл.42б от ЗЕС е направено ясно
разграничение на хипотезите на обвързана компетентност и оперативна
самостоятелност при издаване на решения от страна на КРС. Несъмнено
формулировката “съобразява в най- голяма степен“ сама по себе си предполага
оперативна самостоятелност на органа, тъй като не съдържа императив “да се съобрази
изцяло“. В случай на спор, чийто предмет са новите Общи условия на жалбоподателя
по чл.15, ал.2 от ЗЕСМФИ, всяка страна може да сезира КРС с искане за даване на
задължителни указания с решение по чл.85, ал.1, т.1 от ЗЕСМФИ. Такова решение
КРС следва да приеме в срок до 4 месеца от постъпване на искането, който може
да бъде удължен с до два месеца при наличието на изключителни обстоятелства
(чл.85, ал.2, т.2 и ал.4 от ЗЕСМФИ). Самото решение на КРС е предмет на съдебен
контрол (чл. 85, ал. 6 от ЗЕСМФИ, във връзка с чл.10, §6 от Директива 2014/61
/ЕС).
Следователно, като издадени от компетентен орган,
в съответствие с целта на закона, без противоречие с материалноправни
разпоредби, при липсата на съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и на изискванията за форма на акта, оспорените части от Решение №470 от
12.12.2019г. на КРС, са валидни и законосъобразни, поради
което жалбата против същите е неоснователна и като такава не следва да бъде
уважена.
С оглед очерталия се изход на делото, искането за
присъждане на разноски и юрисконсултско възнаграждение
в полза на жалбоподателя е неоснователно и не следва да бъде уважено. В полза
на КРС следва да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.78, ал.8 от ГПК,
чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП) и чл.24 от НЗПП, във връзка с чл.144 от АПК.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ №37, ЕИК
*********, против Решение №470 от 12.12.2019г. на
Комисията за регулиране на съобщенията, в частите му по точка 2., с които на жалбоподателя
са дадени задължителни указания да измени
Общите условия на договорите за достъп до и ползване на елементи от
електроразпределителната мрежа на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД от оператори на
електронни съобщителни мрежи, както следва: 2.2. Да
заличи т.т.1-7 от “Изисквания към проектната и
екзекутивната документация, изпитвания“ от Приложение 1 “Технически параметри
на аксесоари и носеща арматура“ на Техническите условия на “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД, както и да заличи последното изречение на т.6.1.2 от Техническите
условия; 2.3. Да заличи т.6.2.1 от Техническите условия, касаещ
кабелно-въздушния преход; 2.4. Да премахне ограничението за брой елементи
разположени на стълб, като направи необходимите промени в т.6.7.6 от
Техническите условия и Приложение 2 към тях, както и на всички други относими места в Общите условия.
ОСЪЖДА “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. “Христо Г. Данов“ №37, ЕИК *********, да
заплати на Комисията за регулиране на съобщенията, ЕИК *********, сумата от
100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Адм. съдия:.........................
/Н.Бекиров/