НОХД № 375/2016 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против подс. Е.М.А. *** за престъпление,
както следва:
1. по чл.191 ал.3 във вр. с чл.191 ал.1 от НК за това,
че от 27.04.2015 г. до 12.05.2015 г., в с. К., обл. Пазарджик, като пълнолетен,
без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило
14 годишна възраст- С.Д.Я., с ЕГН- **********,***. по чл.191 ал.1 от НК за
това, че от 12.05.2015 г. до 11.02.2016 г., в с. К., обл. Пазарджик, като
пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16 годишна възраст- С.Д.Я., с ЕГН- **********,***.
Производството пред първата инстанция е по реда на
Глава ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Подсъдимият се явява лично в съдебно
заседание, като се признава за виновен, признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на ОА и се отказва от събиране на доказателства за тях.
Представителят на Районна прокуратура- гр. Пазарджик
поддържа обвиненията. Пледира за налагане на наказания лишаване от свобода при
условията на чл.58а ал.1 и чл.66 от НК за всяко едно от деянията и приложение
на чл.23 ал.1 от НК.
Районният съд след като обсъди и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, при
спазване разпоредбите на чл.301 от НПК, прие за установено следното:
Подсъд. Е.А.
и С.Я., родена на *** г., живеели в ромската махала на с. К., обл. Пазарджик и
се познавали от деца. Когато Я. била ученичка в пети клас, през 2013 г. двамата
се харесали и започнали да се срещат, като с течение на времето между тях се
порадили чувства на взаимно привличане и приятелството им прераснало във
връзка. По тази причина подсъд. А. и Я. решили да заживеят заедно съпружески.
Подсъд. А. бил наясно с обстоятелството, че пострадалата няма навършени 14
години. В изпълнение на решението си, от 27.04.2015 г. подсъд. А. и Я.
установили трайно фактическо съжителство, наподобяващо отношенията между съпруг
и съпруга, като заживели в дома на подсъдимия в с. К., на ул. „29-та” № 2,
където съжителстват и до настоящия момент. На посочената дата двамата имали за
пръв път полов контакт. Подсъд. А. и Я. уведомили родителите си за своето
решение. Първоначално бащата на Я. не одобрил решението им поради ниската
възраст на дъщеря му и факта, че престанала да ходи на училище, но впоследствие
се съгласил с това решение, както и родителите на А. и изразили готовност да
помагат на младото семейство. И до настоящия момент близките и роднините на
подсъд. А. и Я. ги подкрепят, като са им осигурени подслон, безопасна среда,
финансови средства и подходящи условия за живот на непълнолетната Я..
По сигнал
на Отдел „ЗД” при Дирекция „СП” гр. Септември, отправен до РП- Пазарджик било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Гореописаната фактическа обстановка
съдът възприе въз основа на самопризнанията на подсъдимия за фактите, изложени
в обстоятелствената част на обвинителния акт и събраните по делото
доказателства, които подкрепят самопризнанията, а именно показанията на
свидетелите С.Я., Д.Я., М.А. и Галя Асенова, както и писмените доказателства, приети
по делото.
Съдът кредитира изцяло събраните
писмени и гласни доказателства, т.к. същите са непротиворечиви и взаимно се
допълват.
При така установената фактическа обстановка безспорно
се установи, че подс. Е.А. е осъществил от обективна и субективна страна
признаците на престъпния състав на чл.191 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, тъй като
от 27.04.2015 г., в с. К., обл. Пазарджик, като пълнолетен, без да е сключил
брак, е заживял съпружески с лице от женски пол, ненавършило 14 годишна възраст-
С.Д.Я., с ЕГН- **********,***;
Авторството на
деянието и другите обстоятелства за времето, мястото и начина на извършване се
доказват по един несъмнен начин.
Престъплението е
осъществено при форма на вина пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК, тъй
като подсъдимият е съзнавал обстоятелствата, че е пълнолетен и без да сключи
граждански брак заживява на съпружески начала с малолетно лице.
Съдът призна подс. А. за невиновен и го оправда по
обвинението за извършено второ престъпление по основния състав, а именно по
чл.191 ал.1 от НК за това, че от 12.05.2015 г. до 11.02.2016 г., в с. К., обл.
Пазарджик, като пълнолетен, без да е сключил брак, е заживял съпружески с лице
от женски пол, ненавършило 16 годишна възраст- С.Д.Я., с ЕГН- **********,***.
Няма съмнение, че на 12.05.2015 г. С.Я. е навършила
14-годишна възраст, а подсъдимият е продължил да съжителства с нея вече като
непълнолетна, т.е. като лице навършило 14, но ненавършило 16 години. Това обаче
не може да бъде квалифицирано като отделно престъпление по чл.191 ал.1 от НК.
Деянието на подсъдимият е едно и то е започнало в първия момент на тяхното
съжителстване, когато тя е била малолетна, т.е. още на 27.04.2015 г. Деянието е
едно, защото независимо от възрастта на пострадалата, то засяга едни и същи
обществени отношения и има един предмет. За това в случая е налице привидна, а
не действителна идеална съвкупност от престъпления по чл.191 ал.3 във вр. с ал.1
от НК и по чл.191 ал.1 от НК. При тези хипотези по-тежкият престъпен резултат
поглъща по-лекия, поради което деянието се квалифицира като едно престъпление
по чл.191 ал.3 във вр. с ал.1 от НК.
При определяне вида и размера на
наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се ръководи от изискванията на
чл.36 от НК- относно целите на наказанието, както и от разпоредбите на чл.54 от НК- относно индивидуализацията на същото.
Самият подсъдим е личност с
ниска степен на обществена опасност. Не е осъждан и не е криминално проявен, а
по местоживеене е положително охарактеризиран.
В конкретния случай
обществената опасност на деянието е завишена, предвид на обстоятелството, че
св. Я. едва на 13 години е започнала съжителството с пълнолетния подсъдим,
прекратила е обучението си, като престанала да ходи на училище, а от друга
страна съществува риска да стане майка на една сравнително крехка възраст и при
недостатъчна психофизическа зрялост.
Като смекчаващи отговорността обстоятелства се
отчетоха направеното самопризнание, оказаното съдействие на органите на
полицията, чистото съдебно минало, добрите характеристични данни и адекватните
грижи, които подсъдимият полага за непълнолетната. Отегчаващи обстоятелства не
се отчетоха.
При тези данни съдът намери,
че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при наличието
на които и най-лекото, предвидено в закона наказание ще се окаже несъразмерно
тежко. С оглед на това съдът приложи разпоредбата на чл.58а ал.4 във вр. с чл.55
ал.1 т.1 от НК като определи наказанието под минимума предвиден в закона и
осъди подс. А. на три месеца лишаване от свобода, което намери за съответно и с
което ще се постигнат целите по чл.36 от НК.
С оглед данните за личността на
подсъдимия съдът намери, че за постигане
целите на наказанието и преди всичко за неговото поправяне и превъзпитание не
се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода,
поради което и на основание чл.66 ал.1 от НК отложи изтърпяването за изпитателен
срок от три години.
Възпитателната работа с условно осъдения се възложи на
Наблюдателната комисия при Община Септември.
По изложените съображения, съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: