ПРОТОКОЛ
№ 127
гр. Силистра, 11.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на единадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Н. Димитров
Съдия:Кремена Ив. Краева
при участието на секретаря Антоанета Н. Ценкова
Сложи за разглеждане докладваното от Кремена Ив. Краева Въззивно
гражданско дело № 20223400500209 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛ: А. И. К. – редовно призовани чрез процесуален
представител адв.Д. – не се явява, вместо него се явява АДВ.Д..
ОТВЕТНИК: „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“АД – редовно призовани,
не се явява законен представител, вместо тях се явява АДВ.С., надлежно
упълномощен и приет в първоинстанционното производство.
ПО ДАВАНЕ ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ.Д. – Моля да се даде ход на делото.
АДВ.С. - Моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЪТ ДОКЛАДВА: Проектът за доклад се съдържа в Определение
№293 четено в закрито съдебно заседание на 06.07.2022г.
АДВ.Д. – Запознати сме с определението на съда. Поддържам
въззивната жалба. Нямам искания. Нямам възражения против доклада.
АДВ.С. – Жалбата е неоснователна. Нямам доказателствени искания.
Запознат съм с проекта за доклад. Нямам възражения по същия.
СЪДЪТ, като се запозна със становищата на страните
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за доклад по делото, съдържащ се в определение
№293/06.07.2022г.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и дава ход на
делото
ПО СЪЩЕСТВО:
АДВ.Д. – Уважаеми Окръжни съдии, моля да имате предвид подробно
изложените от мен съображения във въззивната жалба, относно
противоречието на първоинстанционното решение със закона. Ще резюмирам
съвсем накратко основанията си за протокола:
При постановяването на първоинстанционното решение е нарушен един
от основните принципи на гражданския процес, а именно диапозитивното
начало, тъй като съдът е постановил решението си основавайки се на факти,
които не са били доказани пред него.
2
В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът е негов клиент, че е
присъединен към електропреносната мрежа, че между страните е налице
правновалидно правоотношение, че ответникът е собственик на сграда, която
е стопанска постройка, което му предава качеството на небитов клиент. На
тези твърдения в писмения ни отговор съм отправила възражения, че не е
доказано качеството на клиент на ответника, не е доказано с писмен договор,
че е налице валидно правоотношение между страните, не е доказано, че
същият е собственик на стопанска сграда, което му предава качеството на
небитов клиент, както и че въобще липсва доказателство за потребление на
електрическа енергия.
Съгласно чл.154, ал.1 от ГПК - „всяка страна е длъжна да установи
фактите на които основава своите искания“ Това са изложените факти, които
аз изрично съм оспорила, но въпреки това ищецът не проведе доказването им
пред първата инстанция. Такава е и непротиворечивата практика на ВКС -
решение №139 от 15.06.2022г. по гр.д.№3840/21г. на IV – ГО, където е
прието, че:“При оспорването на факти или обстоятелства от страна по спора,
то страната, която черпи права от този факт или от това обстоятелство носи
тежестта да го установи с допустимите за това доказателствени средства. При
липса на проведено надлежно доказване в зависимост от твърдения факт или
обстоятелство, съдът ще следва да го приеме за доказан или недоказан“
Въпреки моите възражения, съдът е възприел и се е доверил на всички
твърдения направени от страна на ищеца, без да ги е установил по надлежния
ред, чрез събиране на доказателства. Единственото изключение от принципа
на диспозитивното начало е посочено в чл.155 от ГПК, а именно: „не
подлежат на доказване общоизвестните и служебно известните на съда
факти“. В този случай обаче, ако са налице такива факти, съдът следва да
уведоми за това страните, което не е направено. Едва ли може да се приеме за
общоизвестен факта и едва ли е бил известен на съда факта, че ответникът
има сключен валиден договор с ищеца, че той е собственик на сграда, което
му предава качеството на небитов клиент и че дължи процесните суми. Ето
защо, искът се явява недоказан и като такъв следваше да бъде отхвърлен от
СсРС.
Освен това ще вметна, че липсва основание за начисляване на
процесните суми. Същите се начисляват въз основа на решение на Комисията
3
за енергийно и водно регулиране, което влиза в противоречие с императивна
правна норма, а именно чл.118 от Законът за енергетиката, където се казва,
че:“Операторите са длъжни да осигурят достъп до електропреносната мрежа
при условие на равнопоставеност за ползвателите“, т.е. възприемането на
различен подход, спрямо различните категории клиенти - битови и небитови,
при начисляване на такса „достъп до електропреносната мрежа“ е
незаконосъобразно, поради което решението на Комисията в тази му част, не
следва да се изпълнява.
Моля, като имате предвид изложеното от мен днес, както и подробно
изложените ми съображения във въззивната жалба, да отмените решението на
СсРС и да постановите такова, с което да отхвърлите иска на „Енерго - Про
продажби“АД.
АДВ.С. - Уважаеми Окръжни съдии, аз ще бъда по – кратък. На първо
място, ще отбележа, че няма как, след като не са в облигационни отношения -
жалбоподателят и енергодружеството, съответно на него да му бъде
предоставена електрическа енергия.
На следващо място, много е относително твърдението, че видите ли, той
не употребявал електрическа енергия и затова не дължи суми към
дружеството. В един момент изпадаме в ситуацията: нямаме облигационна
връзка, но твърдим, че не потребяваме електрическа енергия, т.е. не дължим
нищо на енергодружеството.
Законодателят е предвидил част от ДКЕВР, че въпреки факта, че не се
потребява електрическа енергия, дължи цена за мрежовата услугата, която се
предоставя, а именно това е достъп и пренос на електрическа енергия по
електроразпределителната мрежа.
В случая са резервирани 39 Kw, т.е няма значение дали е потребявал
или не, той дължи сума за тези резервирани 39 kW мощност. Предвидена е
възможност, ако не желае да ги получава, т.е. не желае да му бъдат
резервирани като мощност, той да подаде до енергодружеството искане, с
което да прекрати договора и съответно това му задължение за заплащане и
тези резервирани 39 kW ще изчезнат.
На следващо място считам, че по безспорен начин сме доказали, че
претендираната сума се дължи от страна на ищеца.
4
Считам, че Районен съд правилно е постановил своето решение,
съобразявайки се с тези наши мотиви и ще Ви моля, да се съобразите с това,
което съм изложил в отговора на жалбата и да се произнесете с решение, с
което да потвърдите първоинстанционното решение като правилно и
законосъобразно.
Моля за присъждане на направените по делото разноски, за което
представям Списък по чл.80 от ГПК.
АДВ.Д. - Запознах се със Списъка по чл.80 от ГПК. Нямам възражения.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа и правна страна и
обяви, че ще се произнесе с решение в законоустановения срок.
Заседанието приключи в 10.13 часа.
ПРОТОКОЛЪТ е воден в съдебно заседание и изготвен на 12.10.2022г.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5