№ 24464
гр. София, 13.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЗОРНИЦА ИВ. Т.
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА ИВ. Т. Гражданско дело №
20231110149421 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от ответника **********, в която се съдържа
искане за изменение на постановеното по гр.д. № ******** по описа на *********
Решение № ********* в частта му за разноските, като разноските по делото бъдат
възложени в тежест на ищеца, доколкото ответникът с поведението си не е дал повод
за завеждане на иска, а при условията на евентуалност разноските, за които е осъдено
ответното дружество бъдат намалени като се съобрази направен от ищеца частичен
отказ от иск.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с
който изразява становище за неоснователност на молбата, като са изложени подробни
съображения.
Молбата е подадена от процесуално легитимирана страна и в предвидения за
това срок, поради което същата се явява процесуално допустима, а по същество е
частично ОСНОВАТЕЛНА.
Производството е образувано по искова молба на ***********, находяща се на
адрес: *************, представлявани от управителя ***********, по реда на чл. 422
ГПК след постъпило от длъжника ********** възражение срещу издадената по ч.гр.д.
№ ********** по описа на ******** Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК № ********
С отговора на исковата молба ответникът е оспорил иска при множество
възражения, които са разгледани с постановения краен акт по делото.
В разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК, на която се позовава ответникът в
искането си по чл. 248 от ГПК, е предвидено, че ако ответникът с поведението си не е
дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. В случая, обаче не е приложимо това изключение. Законът изисква
кумулативното наличие и на двете предпоставки – ответникът да не е дал повод за
завеждане на иска, от една страна, и от друга страна – да е признал иска. В случая не е
налице нито една от посочените предпоставки, доколкото към момента на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение ищецът-заявител е имал изискуемо
вземане срещу ответника от една страна и от друга – ответникът, в качеството му на
1
длъжник в заповедното производство е възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу
издадената заповед за изпълнение, с което е предизвикал последващото процесуално
поведение на заявителя – да предяви иск за установяване на вземането под страх, че
заповедта за изпълнение може да бъде обезсилена. Не е налице и признание на иска,
доколкото с отговора на исковата молба е оспорен предявеният иск. В този смисъл
съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане, както на заповедното
производство, така и на развилото се исково такова за установяване на вземането по
заповедта за изпълнение, като в този случай последващото изявление за признание на
иска, респективно погасяване на вземането чрез плащане, е без значение.
Съдът намира обаче, че възражението на ответника относно обстоятелството, че
при разпределението на отговорността за разноските в заповедното производство,
съдът не е взел предвид, че ответникът не е предявил иск за цялото вземане, се явява
основателно. Заповедта за изпълнение по ч.гр.д. № ********** е издадена за сумите:
сумата 161,46 лева, представляваща неплатени вноски за ******* за периода от
01.01.2019 г. до 16.06.2023 г. и сумата 100,80 лева, представляваща неплатена такса
управление на ******* за период от 01.05.2022 г. до 16.06.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 16.06.2023 г. до изплащане на вземането, както и държавна такса в
размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. В
изпълнение на указанията на съда по чл. 415 ГПК, заявителят е предявил иск за
установяване на вземане по оспорената заповед за изпълнение само за част от
вземането по издадената заповед, но не е предявил иск за част от общо присъдената
сума в размер на 161,46 лв., а именно за сумата от 107,64 лв., представляваща
неплатени вноски за ********** за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. Именно
поради тази причина с Определение № ********, постановено по ч.гр.д.№ **********
по описа на ******** съдът е обезсилил Заповед за изпълнение на парично
задължениепо чл. 410 ГПК № **********, издадена по ч. гр. д. № ********** по описа
на *********, в частта за сумата за сумата от 107,64 лв., представляваща неплатени
вноски за ********** за периода от 01.01.2019 г. до 31.12.2021 г. При тези данни са
налице основания за намаляване отговорността за разноските на длъжника в
заповедното производство, като се съобрази размерът на обезсилената част на
заповедта за изпълнение, за което не е предявен установителен иск по чл. 422 ГПК.
Съдът като взе предвид предявената част на вземането и тази, за която не е предявен
иск и заповедта за изпълнение е обезсилена, сторените от заявителя разноски в
заповедното производство в общ размер на 75 лв. следва да бъдат редуцирани до
размера на 42,91 лв.
В исковото производство разноските не подлежат на редуциране на посоченото
по-горе основание, тъй като вземането, в частта в която е обезсилена заповедта за
изпълнение никога не е била предмет на иска и поради това не може да се възприеме,
че е налице отказ от иск, въпреки неправеното от ищеца изявление в исковата молба в
този смисъл.
Поради изложеното решението следва да бъде изменено в частта за разноските,
като бъде отменено в частта, с която **********, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: *********** е осъден да запрати на ***********, находяща се на
адрес: *************, представлявани от управителя ***********, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата над 42,91 лв. до 75 лв. – разноски в заповедното производство.
В останалата част молбата подлежи на отхвърляне.
Мотивиран така, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение № *********, постановеното по гр.д. № ********* по описа
на ********* частта му за разноските, като ГО ОТМЕНЯ в частта за разноските , с
която **********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ***********
е осъден да запрати на ***********, находяща се на адрес: *************,
представлявани от управителя ***********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата над
42,91 лв. до 75 лв. – разноски в заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ молбата на ответника ********** за изменение на постановеното
по делото решение в останалата й част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен
срок от връчване на съобщението пред Софийски градски съд.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3