№ 980
гр. В. , 28.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В., VI СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и
осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Атанас В. Славов
при участието на секретаря Веска П. Петрова
като разгледа докладваното от Атанас В. Славов Гражданско дело №
20203100103456 по описа за 2020 година
Производството е с правно основание чл.26, ал.2 от ЗЗД в вр. чл.17 от ЗЗД.
Производството по делото е образувано по предявен от П. М. Ж., ЕГН:********** и
постоянен адрес: гр. В., ***, със съдебен адрес гр.В., ***, действаща чрез адв. М.Д., АК-В., в
качеството й на процесуален представител по пълномощие по реда на чл.32 от ГПК против
Е. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., **** иск с правно основание чл. 26, ал.
2 от ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД.
В исковата си молба ищцата твърди, че с Нотариален акт за дарение на недвижим имот
под № 25, т.VI, per. №15360, дело № 726/25.10.2018 год. на Нотариус Д. В., peг. № 480 на
НК, вписан в АВ с акт № 163, т. LXXVII, дело 16714, Дв.вх.рег. № 29544/26.10.2018 год.
ищцата е придобила от общота им наследодателката Д. И. И., притежаваните от нея /по
наследяване и прекратена СИО 4/6 ид.ч. от съсобствено ЖИЛИЩЕ, съставляващо
самостоятелен обект - АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор 10135.1030.370.6.3 по КККР.
Ищцата твръди, че договорът е симулативен, т.к. липсва намерение за обвързване
между страните по явната сделка, и двете страни са били съгласни да се създаде
привидността. Действителните отношения помежду си страните по договора са
обективирали в Договор за прехвърляне на недвижим имот, сключен на 10.08.2018 год.
В този договор са установили действителното си намерение т.е. прикрито съглашение.
В сключения между тях на 10.08.2018 год. Договор за прехвърляне на недвижим имот,
страните са договорили Д. И. И., от една страна, ПРЕХВЪРЛЯ на дъщеря си ищцата П. М.
Ж., от друга страна като приобретател, собствените си 4/6 идеални части от съсобствения
1
недвижим имот Апартамент № 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
10135.1030.370.6.3 по КККР, ведно с избено помещение №2, както и 15,1228 % ид.ч. от
общите части на сградата, срещу грижите и издръжката, които приобретателката е полагала
към прехвърлителката в периода от 1980 година до момента на сключване му.
В договора са постигнали прехвърлянето на имота да бъде оформено като дарение
Твръди се че описания договор за прехвърляне на недвижим имот представлява обратен
документ относно действителната воля на страните, сключили сделката.
С исковата молба ищцата е заявили петитум, с който моли съда да постанови решение,
с което
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН, по иска на П. М. Ж., ЕГН:**********, с постоянен
адрес: гр. В., ***, против Е. М. А., ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр. П., ****, Договор
за дарение, обективиран в Нотариален акт № 25, т.VI, peг. № 15360, дело № 726/25.10.2018
год. на Нотариус Д. В., peг. № 480, вписан в АВ с акт № 163, т. LXXVII, дело 16714,
Дв.вх.рег. № 29544/26.10.2018 год., с който Д. И. И., ЕГН:*** б.ж. на гр.В. поч. на *** год.,
за което е съставен акт за смърт № 1920/*** год. на Община В., е дарила на П. М. Ж.,
ЕГН:**********, притежаваните от нея 4/6 идеални части от съсобствения недвижим имот:
ЖИЛИЩЕ, съставляващо самостоятелен обект - АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор
10135.1030.370.6.3 (десет хиляди сто тридесет и пет. хиляда и тридесет, триста и
седемдесет, шест. три) по КККР на гр.В., одобрени със Заповед РД-18-32/26.04.2011 г. на ИД
на АГКК, със застроена площ от 78.06 (седемдесет и осем цяло и шест стотни) кв.м.,
последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от 12.08.2020 г., като
самостоятелният обект се намира на етаж трети в жилищна сграда - многофамилна с
идентификатор 10135.1030.370.6, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №
10135.1030.370, с административен адрес: гр. В., **, ***, състоящ се от коридор, баня-
тоалет, дневна с кухненски бокс, две спални, дрешник, баня-тоалет и две тераси, брой нива
на обекта - 1, при съседи по документ за собственост: стълбище, ул. „***", двор и УПИ № Х-
4: при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма, под обекта -
10135.1030.370.6.2 и 10135.1030.370.6.1, над обекта - 10135.1030.370.6.4, ведно с
прилежащото му избено помещение № 2 (две), с площ 6.98 (шест цяло и деветдесет и осем
стотни) кв.м., при съседи по документи за собственост: избен коридор и избени помещения
№ 1 и № 3, ведно с прилежащите 15,1228 (петнадесет цяло, хиляда двеста двадесет и осем
десетохилядни) % ид.ч. от общите части на сградата, като ПРИВИДЕН на основание чл.26
ал.2 от ЗЗД и ОБЯВИ за действителен сключения между Д. И. И. и П. М. Ж., прикрит
договор за прехвърляне на недвижим имот, подробно описан по-горе, срещу положени
грижи и издръжка от приобретателката към прехвърлителката за минало време в периода от
1980 год. до момента на прехвърляне, на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
Претендира направените по делото разноски.
2
С исковата молба са депозирани писмени доказателства.
В съдебно заседание ищцата редовно призована не се явява, представлява се от
процесуален представител по пълномощие, който поддържа иска. Претендира разноски, за
което е представила списък с разноските в срока по чл.80 от ГПК. Претендира разноски са в
размер на 3260,70 лева, от които 2 600 лева адвокатско възнаграждение.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от ответника Е. М. А., действаща чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. Д.П. от ак В. и съдебен адрес гр. В., ***,
с който намира искът за допустим, но го оспорва като неоснователен.
В отговора се твръди, че Договорът за дарение, сключен на 25.10.2018 г. с нот. акт №
25, том VI, per. № 15360, д. № 726/2018 г., вписан в Службата по вписванията акт № 163, том
LXXV1I, вх. per. № 29749, д. № 16714 не е привиден и не прикрива договор за издръжка и
гледане за минало време.
Твръди, се че привиден /симулативен/ обаче е сключеният на 10.08.2018 год. договор за
прехвърляне на недвижим имот, тъй като той прикрива договор дарение, а освен това той е
нищожен поради липса на основание за сключването му.
Твърди, че страните по договора за дарение са имали волята да бъдат обвързани от
него, независимо че е бил съставен договор за прехвърляне на недвижим имот на 10.08.2018
год.
В отговора твръди, че с договора се цели ответницата да бъде лишена от възможността
да иска възстановяване на запазената й част.
Твръди, че гледането и издръжката, посочени в него, не са били престирани преди
сключването му. Договорът за издръжка е нищожен, а също така е сключен без основание,
тъй като през периода от 1980 г. до 10.08.2018 год. Д. И. И., не се е нуждаела от издръжка и
гледане.
От друга страна семейството на ищцата не е разполагало с достатъчно средства да се
издържа. Към 1980 год. ищцата П. М. Ж. е била на19 години, но майка на две деца.
Твърди, че липсата на средства е станала причина през 2009 г. П. М. Ж. и съпругът й
Ж. Д. Ж. да сключат два договора за кредит със „Стопанска и инвестиционна банка" АД,
които са били обезпечени с договорна ипотека върху техен имот, находящ се в гр. В., ****.
Кредитите не са били погасявани и затова ипотекираният имот е бил изнесен на публична
продан от ЧСИ Д. П.а- Я. и продаден на трето лице.
Моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски, направени са доказателствени искания.
3
В съдебно заседание ответницата редовно призована не се явява, представлява се от
процесуален представител по пълномощие, който поддържа отговора и моли съда да
отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски за които е представил
доказателства в размер на 1900 лева. Прави възражение за прекомерност по реда на чл.78 от
ГПК за претендираните от ищцата разноски за адвокатско възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и
поотделно и съобразно чл. 235 ГПК, приема за установено следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Производството по делото е образувано пред Окръжен съд, след постановяване на
Определние № 263030/09.11.2020 год. по гр. дело № 14258/2020 год. на ВРС, с което съдът е
прекратил производството по делото и го е изпратил по компетентност на ОС-В., който да
разгледа иска както родово компетентен съд.
Страните по делото ищцата П. М. Ж. и ответницата Е. М. А. са сестри и наследници
по закон, като деца и низходящи на Д. И. И. с ЕГН:*** б.ж. на гр.В., поч. на *** год., за
което е съставен акт за смърт 1920/*** год. на Община В., **.
С Договор за дарение обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим
имотот 25.10.2018 год. № 25, т.VI, peг. № 15360, дело № 726/25.10.2018 год. на Нотариус Д.
В., peг. № 480 на НК и район на действие РС-В., вписан в АВ с акт № 163, т. LXXVII, дело
16714, Дв.вх.рег. № 29544/26.10.2018 год. наследодателката на страните Д. И. И. е дарила на
ищцата П. М. Ж. собствените си 4/6 идеални части следния недвижим имот: АПАРТАМЕНТ
№ 3 с идентификатор 10135.1030.370.6.3 по КККР,Одобрена със Заповед № РД-18-
32/26.04.2011 год. на ИД на АГКК, последно изменени със Заповед № 18-4633/28.06.2017
год. на началника на СГКК-В., находящ се в гр.В., ***, с застроена площ78,06 кв. метра,
състоящ се от коридор,две спални, дневна с кухненски блок, баня-тоалет, дрешник, баня –
тоалет и две тераси, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под
обекта-имот с идентификатор 10135.1030.370.6.2 и 10135.1030.370.6.1, над обекта
10135.1030.370.6.4, с граници по документ за собственост: стълбище, ***, двор и УПИХ-4,
ведно с избено помещение № 2, с полезна площ6,98, с граници: избен коридор и избено
помещение № 1 и № 3, както и 15,1228% идеални части от общите части на сградата.
На 10.08.2018 год. между Д. И. И. и ищцата е сключен Договор за прехвърляне на
недвижим имот, в писмена форма, с който: Д. И. И. прехвърля на дъщеря си ищцата П. М.
Ж. собствените си 4/6 идеални части следния съсобствен недвижим имот, а именно:
АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор 10135.1030.370.6.3 по КККР,Одобрена със Заповед №
РД-18-32/26.04.2011 год. на ИД на АГКК, последно изменени със Заповед № 18-
4633/28.06.2017 год. на началника на СГКК-В., находящ се в гр.В., ***, с застроена площ
78,06 кв. метра, състоящ се от коридор,две спални, дневна с кухненски блок, баня-тоалет,
дрешник, баня –тоалет и две тераси, при съседи самостоятелни обекти в сградата: на същия
4
етаж – няма, под обекта-имот с идентификатор 10135.1030.370.6.2 и 10135.1030.370.6.1, над
обекта 10135.1030.370.6.4, с граници по документ за собственост: стълбище, ***, двор и
УПИХ-4, ведно с избено помещение № 2, с полезна площ 6,98, с граници: избен коридор и
избено помещение № 1 и № 3, както и 15,1228% идеални части от общите части на сградата,
срещу грижите и издръжката, които преобритателката е полагала към дарителката в периода
от 1980 год. до настоящия момент, които грижи и издръжка страните оценяват на 100 000
лева.
Страните са договорили, че прехвърлянето на имотите да бъде оформено като
дарение, но истинските отношения между страните се уреждат от този договор.
В отговора на исковата молба ответницата е оспорила договора, като съставен с цел
да бъде лишена от възможността да проведе успешно иск възстановяване на запазената й
част по чл.30 от ЗН, която е нарушена с договора за дарение т.е. документа е съставен за
нуждите на процеса.
При така въведеното оспорване, съдът намира, че е налице оспорване на достоверна
дата на документа по смисъла на чл.181 от ГПК.
Съгласно чл.181 от ГПК договора от 10.08.2018 год. няма достоверна дата за
ответницата, която не е страна по него и се явява трето лице. В този случай за нея договора
може да има достоверна дата 04.07.2019 год. /датата на която Д. И. И. е приета в болницата с
Изхимичен инсулт л.98 от дело/, от който момент е настъпилата и физическа невъзможност
тя да подпише договора.
При така наложеното се налага извод, че договора от 10.08.2018 год. не обвързва
ответницата с достоверност на датата съставяне.
Независимо от горното, договора от 10.08.2018 год., може да се сита като писмено
начало по смисъла на чл.165 ал.2 от ГПК, за допускане в полза на ищцата свидетелски
показания /страна по договоро от 25.10.2018 год./, соито да докаже, че изразеното в договора
обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имотот 25.10.2018 год. № 25, т.VI,
peг. № 15360, дело № 726/25.10.2018 год. на Нотариус Д. В., peг. № 480 на НК и район на
действие РС-В., вписан в АВ с акт № 163, т. LXXVII, дело 16714, Дв.вх.рег. №
29544/26.10.2018 год., съгласие е привидно.
Съдът е допуснал в полза на ищцата свидетели, с оглед доказване на привиност на
съгласието на ищцата в договора обективиран в нотариален акт от 25.10.2018 год.
От разпитана свидетелката Д. Д. Д. съдът установи, че познава баба Д., като съседка.
От тяхното сейство е закупила гаража през 2000 год. Познава Д. от 2003 год. Магазинът се
намира срещу бившия апартамент на П. на ***, а магазина, в който работя е на ***.
Въпреки, възраста си била облечена с вкус, изглеждала жизнена и енергична за възрастта си.
През зимния период съм я виждала по-често. Спомням, че през зимата е пребивавала по-
5
често. Свидетелката знае, че някъде до лятно кино „**” са имали къща и са им я съборили и
на това място строят апартамент, но фирмата се е забавила. Д. посещавала пенсионерски
сбирки. Свидетелката заявява, че Д. оставала при П. на *** заради сбирките. След
продажбата на апартамента 2015 г. апартамента, свидетелката виждала Д. в апартамента на
М. , с когото П. живее на съпружески начала. Свидетлката е запозната, че Д. живее в
останалото време на Д., разказвала за градинката си, за селото, носела лалета.
От разпита на св. М. И. Д., това е мъжът, който живее на съпружески начела с
ищцата П. М. Ж. месец януари 2013 год. От показания съдът установи, че свидетеля се
запознал с майката на П. се запознах, която в повечето време живеела в Д., в една малка
виличка. Тя беила дейна, жизнена жена, поддържала малка градинка, но събота и неделя си
идвала в града за да посещава пенсионарски клуб до читалище “**”, зад училище “Елин
Пелин” и ставала да спи в техния апартамент ***, а след като го продали идвала в дома на
свидетеля. След 2015 год. според свидетеля, и следващата година Д. закъсала със здравето и
посещавала апартамент на ул. “**” 9, зад лятно кино “**”. През 2018 год според свидетеля и
пренесли багажа от Д. в В. в апартамента на **.
Свидетеля твръди, че от 2013 год, Д. поръчвала на П., която купувала със свои
средства продукти, каквото поръчвала за ядене и заедно със свидетеля с кола ги откарвали
при нея в Д. – това са били зеленчуци, плодове, пилета. Свидителя заявява, че към 2017-2018
год. Д. получила инсулт през лятото и е имала нужда от лекарска помощ. По време, когато е
било в болница П. се грижела за нея. През 2017 год. Д. ги е помолила да отидат и да вземат
багажа й и занесат в жилището на улица “**”. Замятала левия крак, често се задъхвала,
подпирала се е. В жилището на ул. “**” Д. живеела с внука си М.. Спряла да се грижи за
себе си през лятото на 2019 год., юли месец, когато е получила инсулт и след това е
настанена в хоспис, защото П. не можела да се грижи за нея. Освен това й трябвало и
специализирана медицинска помощ. Настанили я в хоспис в к.к.“Свети Константин и Елена”
– “Свети Николай Чудотворец”. П. плащала таксата за хосписа в размер на 750 лева. За
апартамента на улица “**”, свидетеля знае, че майка й на ппенка е направила дарение за
гледане. Свидетелства че майка й на П. й е дарила нейната си част от апартамента. В
апартамента на ** заедно с Д., живеел М. с жена си и дъщеря си. Апартамента на П. на
улица “**” големият й син го е ипотекирал, но не е могъл да плаща и му вземат
апартамента.
От разпита на св.М. Ж.В Ж. син на ищцата съдът установи, че от есента на 2018 год.
, неговата баба се преместила да живееше в апартамента на ул. „**“. Апартамента на ул.
„**“ тя го посещавала, когато идвала в градада си взиме пенсията и приспивала в
апартамента. Дори оставала в апартамента по един-два-три дни, даже и по пет. В
апартамента имало стая за нея. Свидетеля заедно със съпругата си живеел в този
апартамент. Жена му е напусна семейното жилището през 2018 г. Ремонтът в апартамента е
извършен от майка ми и баща ми от П. М. Ж. и от Ж. Д. Ж., които плащали на майсторите.
6
Довършителните работа също са извършени от тях. Целият ремонт струвал около
40- 50 хиляди лева. Парите ги дали неговите родители. Свидетеля твръди, че майка му е
платила парите за въвеждане на апартамента в експлоатация.
От разпита насвидетеля М. Р. Г. съдът установиу ч свидетеля е бил съсед на баба Д.
и мъжът и в с.Д., к ъдето живее постоянно от 2000 год. Свидетеля е ходил в съборената
къща в града, да им взема багажа, за да го занесе на вилата със собствения му автомобил и
ремарке. Дядо М., съпруг на баба Д. до смъртта си живеел в Д.. След смъртта му, баба Д.
останала да живее постоянно в Д., целогодишно. Зимата ходела за един-два месеца само при
някаква сестра в търновско село. Баба Д. и дядо М., след като са се пенсионирали, работели
баба Д. ходеше в кооперация да режеше лозя пролетно време, а есенно време ходела да бере
грозде. Ходела и чистела два офиса и се връщала. Свидетелства, че Баба Д. някога може да
е преспивала при П., но винаги се връщала в Д.. Свидетеля возил баба Д. много пъти лично
до В. с автомобил, и винаги тя е носила хранителни продукти – бакърчета с ядене,
торбичката с плодове, с домати, пипер и т. н. на П.. Баба Д. се оплаквала н асвидетеля, че П.
нямала пари, защото са я съкратили от работа. Баба Д. плащала на П. тока, водата и й дава
пари за цигари, че не и стигали парите за цигари и алкохол. Баба Д. като я взели от Д., във В.
да живела в апартамента, където беше къщата, до „Мак Д.лдс“, на гърба, до кръглата банка,
заедно с внука и жена му. Свидетеля потвръждава, че баба Д. ходела в някакъв клуб да
танцува, може би един път на седмица ли. Другата дъщеря на баба Д. и дядо М., която е от
П. идвали редовно на вилатаи помагали-прекарвали шахти, нови води, сеели нови лози. П. и
Ж. свидетеля не е виждал на вилата в Д.. Когато починал М., П. дошла на Д. и взели багажа
на баба Д. да я преселват и втори път свидетеля ги е виждал когато починала баба Д.. П.,
след като останала вдовица заживяла с мъж, с когото е идвала на мястото.
От разпита на свидетеля Н. Ю. Д., съдът установи, че съседи с баба Д. в село Д.,
живеели врата срещу врата. Свидетеля живее там постоянно и целогодишно в Д. от 2004
год. Свидетеля потвръждава, че баба Д. чистела два офиса във В., до „**“ някъде. Голямата
дъщеря на дядо М. и баба Д. свидеителя познава Е. живее в П.. Съпруга на Елка също го
познавам. Свидетеля се зпознал с П. преди да почине майка й. Преди това я е виждал само
два пъти. Свидетеля, често е возил Баба Д. ро вегови думи /30-40/ пъти, с колата до
апартамент на П./до погребите/ да й носи продукти. Чувал е от баба Д., че П. и съпруга й си
пийвали. Баба Д. като вземе пенсията, идвала във В. да плаща тока и водата. След смъртта
на дядо М., баба Д. продължила да живее в Д., но два-три месеца през зимата ходила към
плевенския край при сестра си. След като се разболяла Баба Д. отишла да живее във В. това
е било около 2018 год., Баба Д. имала зад „Мак Д.лдс“ къща, там имала и квартиранти. След
това я съборили и построили апартамент на втория етаж. Там живел нейния внука М. син на
П.. Баба Д. имала според свидетеля отделна стая. През 2018 год. баба Д. се разболяла,
боляли я краката и не можела да върви. Преди да почина баба Д. един път П. дошла с да
доведе баба Д., докарали я до врътичката и се върнали. Втория път вторият й мъж довел баба
Д. и я остави три-четири дена.
7
Съдът следва да кредитира показанията на св. Делиева, в частта в която Д. И. И. е
посещавала страчески клуб и е оставяла да пренущува в дома на ищцата. Съдът кредитира
показанията на св.Георгиев и Дуран изцяло, като обективни и незаинтерисовани.
Показанията на двамата свидетели Д. и Ж. не са обективни, тъй като са в близки
родствени отношения с ищцата. Д. живее на съпружески начала с нея, а Ж. е неин син и
обслужват изцяло тезата изложено в исковата молба. Поради обективната им
заинтерисованост съдът неследва да ги кредитира. Недависимо от това, депозираните
свидетелски показания, в полза на ищцата не установяват факта, на привидност на
волеизявлането на страните по договор от 25.10.2018 год., обективиран в нотариален акт за
дарение.
Тази фактическа обстановка съдът установи от събраните по делото само
съотносими, допустими и необходими писмени, които кредитира. Останалите съобрани по
делото писмени доказателства, са несъотносими и не следава да се обсъждат от съда.
От така установената фактическа обстановка, съдът прави следните ПРАВНИ
ИЗВОДИ:
Предявения иск е с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД в вр. чл.17 ал.2 от ЗЗД.
Искът е неоснователен и недоказан
Предявения иск е съдът да ОБЯВИ за нищожен договор обективиран в Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 25, т.VI, peг. № 15360, дело № 726/25.10.2018 год. на
Нотариус Д. В., peг. № 480 на НК и район на действие РС-В., вписан в АВ с акт № 163, т.
LXXVII, дело 16714, Дв.вх.рег. № 29544/26.10.2018 год, като ПРИВИДЕН, на основание чл.
26, ал. 2 ЗЗД и ОБЯВИ за действителен сключения между страните ПРИКРИТ договор за
прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане на основание чл.
17, ал. 1 ЗЗД.
Привидността/неистинността на основанието води до нищожност на договора за
дарение.
За да е нищожен договора поради неговата привидност ищеца следва да докаже по
несъмнен начин, че към датата на сключването му страните не са желали да постигнат
изложените в него последиците му – безвъзмезно прехвърляне на правото на собственост по
силата на едностранен договор за дарение.
При допуснатите от съда при огрониченията на чл.165 ал.2 от ГПК, ищцата не успя да
докаже неистиност на основанието на договора за дарение. Дори в своите покозания, един
от най-Близките хора на ищцата мъжът с когото живее на съпружески начала заявява пред
съда, че договора е дарение, с който ищцата безвъзмезно е придобила идеалните части.
8
При липса на доказателства относно правно релевантния към спора факт за наличие
на намерение и уговорка между страните по договора за неговата възмездност и липса на
доказдателства, че волята на прехвърлителката е била да прехвърли на собственоста на
ответницата срещу дадените от нея грижи по прехвърлителката за минало време, то се нала
извод, че официално удостоверена сделка отразява действителвната воля на страните.
В изложения смисъл настоящия съдебен състав приема, че не е налице симулативност
на договора за дарение на недвижимия имот.
По отношение на факта, че ищцата не е престирала към своята майка и праводателка
приживе твърдените грижи по издръжка и гледане, за твръдения минал период време.
От събраните поделото гласни доказателства, се установи, че майката и праводетелка
на ищцата по договора за дарение се е грижела сама, за себе си и своето семейство. Въпреки,
че се пенсионирала тя е продължавала да работи. В недалечното минало приживе Д. И. И.
дори е подпомагала ищцата с произведените от нея зеленчуци и плодовени, със сготвени
гозби, дори е заплащала консумативите на жилището на ищцата.
От събраните доказателства може да се обоснове извод, че ищцата не е полага грижи
за своята майка, в периода от време преди сключване на договора от 25.10.2018 год.
Съгласно практиката на ВКС „Непредоставянето в действителност на издръжка и грижи
преди сключването на договора може да има значение за неговото разваляне“ Решение № 83
от 26.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 2084/2018 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Б. Б.,
но не относно нищожноста на договора при неистиност на основанието.
По отношение на въведението от ответницата твръдение, че договора от 10.08.2018
год. е нищожен поради липса на основание и неистинско основание. Въведното възражение
като средство за защита е да се оспори „писменото начало“ по смисъла на чл.165 ал.2 от
ГПК и допускането на гласни доказателства вполза на ищцата. Докозателства за нищожност
на договора не се събраха. Поради тази причина съдът намира, че въведеното възражение е
неоснователно.
По отношение на разноските.
На основание чл.78 ГПК, съдът следва да присъди в тежестна ищците направените от
ответниците разноски в размер на 1 500 лева, възнаграждение за адвокат защитник.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН предявения от П. М. Ж.,
ЕГН:********** и постоянен адрес: гр. В., ***, със съдебен адрес гр.В., ***, действаща чрез
9
адв. М.Д., АК-В., ПРОТИВ Е. М. А., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ****, иск с
правно основание чл. 26, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 17, ал. 1 ЗЗД, с който иска съдът ДА
ПРОГЛАСИ ЗА НИЩОЖЕН Договор за дарение, ОБЕКТИВИРАН в Нотариален акт за
дарение на недвижим имот № 25, т.VI, peг. № 15360, дело № 726/25.10.2018 год. от
25.10.2018 год. на Нотариус Д. В., peг. № 480 на НК и район на действие РС-В., вписан в АВ
с акт № 163, т. LXXVII, дело 16714, Дв.вх.рег. № 29544/26.10.2018 год, с който Д. И. И.,
ЕГН:***, б.ж. на гр.В., поч. на *** год. за което е съставен акт за смърт № 1920/*** год. на
Община В., е дарила на П. М. Ж., ЕГН:**********, притежаваните от нея 4/6 идеални части
от съсобствения недвижим имот: ЖИЛИЩЕ, съставляващо самостоятелен обект -
АПАРТАМЕНТ № 3 с идентификатор 10135.1030.370.6.3 (десет хиляди сто тридесет и пет.
хиляда и тридесет, триста и седемдесет, шест. три) по КККР на гр.В., одобрени със Заповед
РД-18-32/26.04.2011 г. на ИД на АГКК, със застроена площ от 78.06 (седемдесет и осем цяло
и шест стотни) кв.м., последно изменение на КККР, засягащо самостоятелния обект е от
12.08.2020 г., като самостоятелният обект се намира на етаж трети в жилищна сграда -
многофамилна с идентификатор 10135.1030.370.6, разположена в ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор № 10135.1030.370, с административен адрес: гр. В., **, ***, състоящ се от
коридор, баня-тоалет, дневна с кухненски бокс, две спални, дрешник, баня-тоалет и две
тераси, брой нива на обекта - 1, при съседи по документ за собственост: стълбище, ул. „***",
двор и УПИ № Х-4: при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - няма,
под обекта -10135.1030.370.6.2 и 10135.1030.370.6.1, над обекта - 10135.1030.370.6.4, ведно с
прилежащото му избено помещение № 2 (две), с площ 6.98 (шест цяло и деветдесет и осем
стотни) кв.м., при съседи по документи за собственост: избен коридор и избени помещения
№ 1 и № 3, ведно с прилежащите 15,1228 (петнадесет цяло, хиляда двеста двадесет и осем
десетохилядни) % ид.ч. от общите части на сградата, като ПРИВИДЕН, на основание чл. 26,
ал. 2 ЗЗД и ОБЯВИ за действителен сключения между Д. И. И. и П. М. Ж., прикрит договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу положени грижи и издръжка, подробно описан по-
горе, от приобретателката към прехвърлителката за минало време в периода от 1980 год. до
момента на прехвърляне 25.10.2018 год., на основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА П. М. Ж., ДА ЗАПЛАТИ НА Е. М. А., направените по делото разноски в
размер на 1900 лева, представляващи възнаграждение за адвокат защитник.
Решението подлежи на обжалване двуседмичен срок от редовното му връчване на
страните с въззивна жалба, чрез първоинстанционния съд пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
10