Решение по дело №253/2022 на Административен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 94

Ямбол, 22.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Ямбол - II състав, в съдебно заседание на двадесет и пети май две хиляди и двадесет и трета година в състав:

Съдия:	ВЪЛКО ДРАГАНОВ

При секретар СТЕЛА ГЮМЛИЕВА като разгледа докладваното от съдия ВЪЛКО ДРАГАНОВ административно дело № 253 / 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл.203 и следващите от АПК във връзка с чл.2в, ал.1, т.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/.

Образувано е по искова молба на И.Н.Р., с адрес: *** и уточнения към същата с вх. № 715/27.03.2023г. от Р. и вх.№ 726/27.03.2023г. на процесуалния му представител адв. К.А. ***, за вреди от правораздавателна дейност против Върховен административен съд на Република България и Административен съд гр.Бургас, с искане всеки от ответниците да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно с лихва за забава в размер на 1000 лева за периода от 20.05.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда, от незаконосъобразно Определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС на РБ, с което е оставено в сила Определение № 1037/20.05.2021 г. по адм. дело № 1021/2021 г. на Административен съд гр.Бургас, както и законната лихва върху исковата претенция от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

В исковата молба се сочи, че с посочените съдебни актове, съдът немотивирано се е произнесъл при липса на доказателства и при неизяснена фактическа обстановка с което се прегражда събирането на информация, пряко относима и установяваща нелоялната търговска практика, прави исканата информация недостъпна за искателя, както и създава съдебна практика, и се прави недостъпна за всички граждани и такива, изтърпяващи наказание, обвиняеми и/или подсъдими, с което утвърждава корупционни практики, нелоялни практики и корупционни модели на поведение в условия без конкурентна среда и затвореност, поради обективното естество на процеса на изтърпяване на наказание в МЛС и/или задържане под стража, в нарушение на Европейското право, ратифицираните договори и ДЕС, а именно нарушение на чл. 6, чл. 10 и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, Директива 2011/83/ЕС на ЕП от 25.10.2011 г., във връзка с чл. 12 от ДЕС, Регламент /ЕС/ № 1169/2011 на ЕП и на Съвета от 25.10.2011 г., както и нарушения на чл. 38, чл. 41, т. 1, чл. 42 и чл. 47 от ХОПЕС.

В съдебно заседание ищецът се явява лично, доведен от служители на ГДО и с адв. А. ***, като подържа претенцията си и прави искане същата да бъде уважена изцяло.

Ответната страна Върховен административен съд на Република България не изпраща процесуален представител в съдебно заседание. От редовно упълномощения такъв юрисконсулт П. Д. е постъпил писмен отговор с вх.№ 921/21.04.2023г., с който се оспорва предявения иск като неоснователен и необоснован с претенция за отхвърлянето му и за присъждане на направените по делото разноски, по подробно изложени съображения.

Ответната страна Административен съд гр.Бургас не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не взема становище по предявения иск.

Прокурорът от Окръжна прокуратура-Ямбол намира претенцията за неоснователна, тъй като заявените с нея неимуществени вреди са недоказани, поради което счита че същата следва да се отхвърли.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и становищата на страните, ЯАС приема за установена следната фактическа обстановка:

Първоначално по исковата молба на И.Р. с която се претендира присъждане на обезщетения за вреди, произтичащи от постановени в нарушение на правото на Европейския съюз четири окончателни съдебни акта - определение № 9603/24.09.2021 г. по адм. дело № 8814/2021 г. на ВАС, определение № 10271/11.10.2021 г. по адм. дело № 9778/2021 г. на ВАС, определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС и определение № 9833/30.09.2021 г. по адм. дело № 9038/2021 г. на ВАС, е било образувано адм. дело № 890/2022 г. по описа на Административен съд-Бургас.

С окончателно определение от 21.06.2022г. състав на БАС е приел, че са налице предпоставките по чл. 210, ал. 2 ГПК за разделяне на производството, поради което е разделил исковете, тъй като всяко от определенията на ВАС имат самостоятелен характер, и макар издадени от един и същ съд, но по различни дела, се отнасят до различни материални правоотношения, поради което твърдяното нарушение на правото на ЕС следва да се преценя от съда самостоятелно за всеки от съдебните актове, съобразно фактите по случая. Впоследствие разделените производства са изпратени по подсъдност на АС-Ямбол и образувани както следва: адм. дело № 1038/2022 г. на БАС в адм. дело № 253/2022 г. на ЯАС, адм. дело № 1037/2022 г. на БАС в адм. дело № 314/2022 г. на ЯАС и адм. дело № 1039/2022 г. на БАС в адм. дело № 320/2022 г. на ЯАС. Посочените дела са изпратени по подсъдност на АС-Ямбол в хипотезата на чл. 7, ал.2 от ЗОДОВ, тъй като по адм. дело № 1038/2022 г. на БАС, Р. е предявил претенцията си и против последния.

Със заявление от 22.01.2021 г., подадено по ел. поща до началниците на девет места за изтърпяване на наказание "лишаване от свобода", в това число и до началника на затвора в гр. Сливен, В.Р. като пълномощник на ищеца Р.(негова майка), е поискала достъп до обществена информация на основание чл. 4 от ЗДОИ, като е посочила нейния предмет-предоставяне на информация за стоките и продуктите, които се предлагат в съответната лавка на всеки от посочените затвори.

По жалба на Р. с вх.№ 4766/5.5.2021г. срещу мълчалив отказ на началника на затвора в гр. Сливен, в АС-Бургас е образувано адм. дело № 1021/2021г. по описа на последния. С Определение № 1037/20.05.2021г. по така образуваното производство, състав на АС- Бургас е оставил без разглеждане жалбата на Р. срещу мълчалив отказ на началника на Затвора- гр.Сливен да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация от 22.01.2021 г. и е прекратил производството по делото.

Недоволен от така постановеното определение Р. е обжалвал същото пред ВАС, където е образувано адм. дело № 8840/2021 г. С Определение № 9526/21.09.2021 г. по делото, състав на ВАС, пето отделение е оставил в сила Определение № 1037/20.05.2021г. по адм. дело № 1021/2021г. по описа на АС- Бургас.

Според касационната инстанция правилно административният съд е приел, че в обсъждания случай началникът на Затвора гр. Сливен не притежава качеството задължен субект по смисъла на чл. 3 от ЗДОИ, досежно предоставяне на поисканата информация по заявлението. Такъв задължен субект е предприятието, което стопанисва лавките в затворите, а именно Държавно предприятие "Фонд затворно дело", като стопанисването на лавките е една от стопанските дейности, които осъществява, съгласно разпоредбите на чл. 37 и чл. 38 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. В определението на ВАС е посочено, че правилно и законосъобразно административният съд е обосновал извод, че не е налице хипотезата на чл. 58 от АПК, защото непроизнасянето по същество на искането от началникът на Затвора гр.Сливен не представлява мълчалив отказ. В случая е налице хипотезата на чл. 32, ал. 1 от ЗДОИ, а именно когато лицето, което е сезирано с искане за достъп до обществена информация не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. В уведомлението задължително се посочват наименованието и адресът на съответния орган или юридическо лице. В случая законово регламентираната процедура е спазена, тъй като заявлението е с дата 22.01.2021 г., а с писмо изх. № 59/26.01.2021 г. началникът на Затвора- гр.Сливен го е препратил по компетентност на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), като за препращането частният жалбоподател е уведомен с уведомително писмо изх. № 60/26.01.2021 г. Поради изложеното ВАС е приел, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено без да са допуснати процесуални нарушения.

При така изяснената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Исковете за обезщетения за неимуществени вреди следва да се разгледат по реда на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), по арг. за приложение на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ и по силата на новоприетата норма на чл. 203, ал. 3 АПК (ДВ, бр. 94 от 2019 г.), според която по реда на глава единадесета от АПК се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз.

Исковете са предявени от лице с правен интерес, което твърди, че в рамките на проведено производство от орган в структурата на съдебната власт са били нарушени защитени от правото на ЕС негови права – правото на справедлив съдебен процес и ефективни правни средства за защита, поради което същите са допустими.

По основателността на претенциите на ищеца за неимуществени вреди, причинени от нарушение на правото на Европейския съюз при дейност на ответниците, съдът съобрази следното:

Съгласно практиката на СЕС, принципът на отговорност на държавата за вреди, причинени на частноправните субекти, вследствие на нарушения на правото на Съюза, за което носи отговорност държавата, е присъщ на системата на договорите, на които се основава Съюзът. Увредените частноправни субекти имат право на обезщетение при наличието на три условия: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти; 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно-следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. (Решение на Съда (голям състав) от 26 януари 2010 година по дело C-118/08, т. 29 и т. 30 от решението).

В настоящото производство за ангажиране отговорността на ответниците, на доказване подлежат горните предпоставки, всички твърдяни факти и обстоятелства, които ги обосновават за осъществени, както и причинно-следствената връзка между тях. Тежестта на доказване се носи от ищеца, както по отношение на основанията за претендираните вреди, така и по отношение на техния размер. Условията следва да са налице кумулативно, липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника.

Правораздавателната дейност на съдилищата е дейност в обществен интерес, затова и всеки съдебен процес следва да бъде справедлив. Следва обаче да се отбележи, че принципът за отговорността на държавата, присъщ на правовия ред на ЕС, изисква обезщетение при нарушено право на защита на участниците в процеса, но не и преразглеждане на съдебното решение, на което се дължи вредата, като гаранция за правна сигурност. Съдебният акт е влязъл в сила и неговата правилност не подлежи на проверка в настоящото исково производство, не подлежат на проверка и установените факти, на които е основан същия. Настоящото производство има друга цел – проверка за допуснати нарушения от съда при разглеждане на жалбата на Р. срещу мълчалив отказ на началника на Затвора- гр.Сливен да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация от 22.01.2021 г. и постановеното Определение № 1037/20.05.2021г. по адм. дело № 1021/2021г. по описа на АС- Бургас, както и при разглеждането от ВАС на частната му жалба и постановеното

Определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021г., които да обосновават извод за нарушено право на защита на ищеца и в тази връзка основателност на претенцията му за обезщетение по аргумент за установено достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз при разглеждане на жалбата му.

Изискването за достатъчно съществено нарушение на правна норма, която предоставя права на частноправни субекти, цели да предотврати случаи, в които рискът от понасяне на вредите, които претендират засегнатите лица, накърнява способността на съответната институция да упражни в пълна степен правомощията си в обществен интерес. В този смисъл преценката за това дали съдебен процес е проведен справедливо във връзка с претендирано обезщетение за вреди не включва проверка за правилността на постановения съдебен акт, а преценка на следните критерии: осигурен достъп до правосъдие, осигурено равенство на страните в процеса, разглеждане и решаване на делото в разумен срок, мотивиране на съдебния акт в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи на съда за това дали законът е бил правилно приложен.

Настоящият съдебен състав извършвайки проверка на събраните в хода на производството доказателства и съобразно наведените от страните твърдения и възражения, намира процесните искови претенции за неоснователни, поради следните съображения:

В случая е налице първото условие за присъждане на обезщетение, доколкото ищецът сочи като нарушени правни норми на Съюза, които му предоставят права като гражданин на общността.

Второто условие, достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза, според практиката на СЕС е установено, когато е налице явно и значително неспазване от държавата членка на ограниченията, които са наложени на нейното право на преценка, като факторите, които трябва да се вземат под внимание в това отношение, са по-конкретно степента на яснота и прецизност на нарушената правна норма, както и обхватът на свободата на преценка, която нарушената норма предоставя на националните власти. Следователно правото на преценка на държавата членка представлява важен критерий за установяване на наличието на достатъчно съществено нарушение на правото на Съюза (Решение на Съда (втори състав) от 25 януари 2007 година по дело C-278/05, т.3 от решението).В конкретния случай нормите на ДЕС, ХОПЕС и ЕКЗПОС са достатъчно ясни, те са основни правни принципи на правовата държава и основополагащи за Съюза. Всеки орган на държавна власт (вкл. органите на съдебната власт) е длъжен да ги съблюдава при упражняване на предоставените му функции.

Ищецът се позовава в исковата си молба на извършено нарушение на чл. 6, чл. 10 и чл. 14 от ЕКЗПЧОС, Директива 2011/83/ЕС на ЕП от 25.10.2011 г., във връзка с чл. 12 от ДЕС, Регламент /ЕС/ № 1169/2011 на ЕП и на Съвета от 25.10.2011 г., както и нарушения на чл. 38, чл. 41, т. 1, чл. 42 и чл. 47 от ХОПЕС.

Когато се претендират вреди от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз основното, което следва да прецени съдът е дали това право е приложимо в конкретния случая. Настоящият съдебен състав счита, че посоченото изискване за приложимост на правото на Европейския съюз в случая не е налице.

В разглеждания казус Р. претендира, че в следствие незаконосъобразното според същия Определение на ВАС е почувствал нечовешко и унизително отношение, преживял е силен стрес поради ограничаване на законните му права и интереси, като му е преграден пътя за по-нататъшна съдебна защита в делото, с оглед окончателността на съдебния акт на ВАС, като последна инстанция в производството. Същият счита, че е бил лишен от възможността да води справедливо делото си в разумен срок и от независим и безпристрастен съд и по конкретно ВАС, като не имал възможността и времето да подготви своята защита, бил е лишен от безплатна служебна защита с оглед на което навежда доводи за нарушение от страна на ВАС на чл.6 от КЗПЧОС.

В последната разпоредба е уредено правото на справедлив съдебен процес, като в корелиращата й норма на чл.47 ХОПЕС за Правото на ефективни правни средства за защита и на справедлив съдебен процес, е посочено че всеки, чийто права и свободи, гарантирани от правото на Съюза, са били нарушени, има право на ефективни правни средства за защита пред съд в съответствие с предвидените в настоящия член условия. Всеки има право неговото дело да бъде гледано справедливо и публично в разумен срок от независим и безпристрастен съд, предварително създаден със закон. Всеки има възможността да бъде съветван, защитаван и представляван. На лицата, които не разполагат с достатъчно средства, се предоставя правна помощ, доколкото тази помощ е необходима, за да се осигури реален достъп до правосъдие.

Приложното поле на ХОПЕС е определено в чл.51, съгласно който §1 „Разпоредбите на настоящата харта се отнасят за институциите, органите, службите и агенциите на Съюза при зачитане на принципа на субсидиарност, както и за държавите-членки, единствено когато те прилагат правото на Съюза. В този смисъл те зачитат правата, спазват принципите и насърчават тяхното прилагане в съответствие със своите компетенции и при зачитане на предоставените в Договорите компетенциите на Съюза.“, а § 2 уточнява, че „Настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи за Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите“, поради което правото на Европейския съюз е приложимо само в рамките на предоставените от държавите-членки компетенции на Съюза.

След като в процесния случай не се откриват елементи, които да попадат в изключителната компетентност на Съюза съгласно чл.3 Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) (митнически съюз; правила на конкуренцията; парична политика – само за държавите от еврозоната; търговия и международни споразумение – при определени условия; морски растения и животни), нито в споделената му с държавите-членки компетентност съгласно чл.4 ДФЕС (единен пазар; заетост и социални въпроси; икономическо, социално и териториално сближаване; селско стопанство; рибарство; околна среда; защита на потребителите; транспорт; трансевропейски мрежи; енергетика и др.), то се явява обоснован извода за неприложимост на правото на Европейския съюз, което води до неоснователност на претенцията.

Независимо от това следва да се посочи, че не са налице и кумулативно дадените предпоставки за уважаване на исковете, след като на ищеца е бил осигурен достъп до правосъдие, осигурено е било равенство на страните в процеса, включително и освобождаване на ищеца от заплащане на държавни такси, както по образуваното адм. дело № 1021/2021 г. по описа на Административен съд гр.Бургас, така и по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС на РБ. Спорът е разгледан и решен в разумен срок, като съдебните актове са постановени в рамките на сроковете от обявяване на делата за решаване и са мотивирани в достатъчна степен, за да узнаят страните аргументите на съда, обусловили крайните изводи на съда за това дали законът е бил правилно приложен. Не може да се приеме, че ищецът е бил лишен от ефективни правни средства на защита, тъй като определенията на Административен съд-Бургас и на ВАС са мотивирани с приложимите процесуални правни разпоредби или с предмета на доказване по повдигнатия за решаване правен спор.

В случая приложимост не намират и останалите норми, на които ищецът основава претенцията си. Същите могат да бъдат обособени в две групи, като разпоредбите в първата, за които се твърди че са били нарушени уреждат права, които ищеца по никакъв начин не е бил ограничаван или възпрепятстван да упражнява, заради постановените определения по адм. дело № 1021/2021 г. по описа на Административен съд гр.Бургас, така и по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС на РБ. В тази група попадат правата уредени в: чл.10 КЗПЧОС относно Свобода на изразяването на мнение, според който 1. Всеки има право на свобода на изразяването на мнения. Това право включва свободата да отстоява своето мнение, да получава и да разпространява информация и идеи без намеса на държавните власти и независимо от границите. Този член не забранява на държавите да въвеждат разрешителен режим за дейността на радио- и телевизионните компании и производителите на кинематографична продукция и 2. Ползването на тези свободи, доколкото е съпроводено със задължения и отговорности, може да бъде обусловено от процедури, условия, ограничения или санкции, които са предвидени от закона и са необходими в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност, териториалната цялост, за предотвратяване на безредици или на престъпления, за защитата на здравето и морала, както и на репутацията или на правата на другите, за предотвратяване на изтичането на секретна информация или за поддържане на авторитета и безпристрастността на правосъдието; Чл.19 от Всеобщата декларация за правата на човека, посочващ че всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници; Чл.19 от Международния пакт за граждански и политически права, уреждащ че 1.Никой не може да бъде обезпокояван за убежденията си. 2. Всяко лице има право на свобода на словото; това право включва свободата да търси, да получава и да разпространява сведения и идеи от всякакъв вид, независимо от границите, било устно, писмено, печатно или като произведение на изкуството или чрез каквото и да е друго средство по свой избор, като изрично в т.3 е записано че упражняването на правата, предвидени в точка 2 на този член, е свързано със специални задължения и отговорности. Следователно то може да бъде подложено на известни ограничения, които трябва обаче да бъдат изрично предвидени от закона и които са необходими: a) за зачитане на правата или на доброто име на другите или б) за защита на националната сигурност, на обществения ред, на народното здраве или морал.

Във втората група твърдени за нарушени норми са тези, които не уреждат касаещи ищеца обществени правоотношения или поради това, че не е техен адресат или че са извън обхвата на търсената информация и не биха довели до целения резултат. В този аспект са: Директива 2005/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар, в чиито чл.1 като цел на директивата е заложено да допринесе за правилното функциониране на вътрешния пазар и постигане на високо ниво на защита на потребителите чрез сближаване на законовите, подзаконови и административни разпоредби на държавите-членки по отношение на нелоялните търговски практики, накърняващи икономическите интереси на потребителите, а обхвата й според чл.3 е да се прилага по отношение на нелоялни търговски практики от страна на търговците към потребителите, съгласно разпоредбата на член 5, преди, по време на и след търговска сделка във връзка със стока; Регламент (ЕС) № 596/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 16 април 2014 година относно пазарната злоупотреба (Регламент относно пазарната злоупотреба), който в чл.1 като предмет определя, че настоящият регламент установява обща регулаторна рамка за злоупотребата с вътрешна информация, незаконното разкриване на вътрешна информация и манипулирането на пазара (пазарна злоупотреба), както и мерки за предотвратяване на пазарна злоупотреба, за да се гарантира целостта на финансовите пазари в Съюза и да се укрепи защитата на инвеститорите и доверието в тези пазари, а регламентирания в чл.2 обхват касае изброените в него финансови инструменти; Регламент (ЕС) № 1169/2011 на Европейския парламент и на Съвета от 25 октомври 2011 година за предоставянето на информация за храните на потребителите, който в чл.1 като предмет и обхват посочва, че настоящият регламент предоставя основа за осигуряване на високо равнище на защита на потребителите във връзка с информацията за храните, като се вземат предвид различията във възприятията на потребителите и техните потребности от информация, и като същевременно се гарантира безпрепятствено функциониране на вътрешния пазар.

В тази връзка не без значение за разглежданата хипотеза е и обстоятелството, че посредством постановените определения не са преградени пътя и възможността на ищеца да се снабди с търсената информация, доколкото в хода на производството е установено, че лицето което е сезирано с искането за достъп до обществена информация не е разполагало с исканата информация, но е имало данни за нейното местонахождение и е препратило заявлението, за което обстоятелство ищецът е бил уведомен.

При неналичие на втория елемент от фактическия състав на отговорността, преценката относно третият елемент - вредоносен резултат, както и причинно-следствената връзка между него и твърдяното нарушение се явява без предметна, поради което съдът не излага мотиви в тази насока. За ангажиране на отговорността по чл. 2в, ал. 1. т. 1 ЗОДОВ, както се посочи по горе, условията следва да са налице кумулативно, като липсата на което и да е от тях води до отпадане отговорността на ответника.

Направените изводи не биха се променили и при уважаване на направените от ищеца доказателствени искания за разпит на свидетел и назначаване на съдебно медицинска експертиза, тъй като ще се събират неотносими доказателства, при необосновано удължаване на производството и в нарушение на принципа за процесуална икономия, без това да доведе до изясняване на фактическата обстановка, а само по себе си събирането на доказателства не може да се превръща в самоцел, без да е във връзка с предмета на спора и за установяване на конкретни факти и обстоятелства, обосноваващи претенцията.

По изложените съображения, съдът счита, че предявените от И.Н.Р. искове, с които претендира присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в сочените в исковата молба размери причинени му от Определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС на РБ, с което е оставено в сила Определение № 1037/20.05.2021 г. по адм. дело № 1021/2021 г. на Административен съд гр.Бургас, при допуснато достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, следва да се отхвърлят като неоснователни и недоказани, ведно с акцесорните искове за присъждане на лихва.

При този изход на спора и предвид правилото на чл.143 АПК, направеното от процесуалния представител на ответника ВАС искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение се явява основателно, като своевременно направено. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ВАС направените по делото разноски в размер от 100 лева, определен по реда на чл.37, ал.1 ЗПП във връзка с чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.

Водим от горното, ЯАС, втори административен състав

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на И.Н.Р., с адрес: ***, за вреди от правораздавателна дейност против Върховен административен съд на Република България и Административен съд гр.Бургас, с искане всеки от ответниците да бъде осъден да заплати обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди в размер на 10 000 лева, ведно с лихва за забава в размер на 1000 лева за периода от 20.05.2021г. до датата на подаване на исковата молба в съда, от незаконосъобразно Определение № 9526/21.09.2021 г. по адм. дело № 8840/2021 г. на ВАС на РБ, с което е потвърдено Определение № 1037/20.05.2021 г. по адм. дело № 1021/2021 г. на Административен съд гр.Бургас, както и законната лихва върху исковата претенция от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

ОСЪЖДА И.Н.Р., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Върховен административен съд, гр.София, бул.Александър Стамболийски №18, сумата от 100(сто) лева, представляваща направени разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.