Р Е
Ш Е Н
И Е
(по чл. 250
от ГПК)
№ .....................
гр. Карлово, 19.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд трети
граждански състав,
на деветнадесети
януари две
хиляди двадесет и първа година
в закрито
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1392 по описа за 2019 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 250 от ГПК, по иск за
развод.
При въззивното
разглеждане на делото, Окръжен съд Пловдив е констатирал необходимост от
допълване на решението, както и от произнасяне по искането по чл. 323 от ГПК.
С оглед на това , съдът е образувал
служебно производство по реда на чл. 250 от ГПК, тъй като е задължен да се
поизнесе по въпрос, за който не е бил сезиран с изричен иск
С оглед указанията на ПдОС, съдът следва да се произнесе по искането за изменение
на определението за привременна мярка по отношение общото имущество на
страните.
ПРЕПИС от разпореждането на съда за служебно образуване на
производство по чл. 250 от ГПК, както и препис от определението на ПдОС, с които са дадени указания, са връчени на страните в
процеса, като в рамките на едноседмичния срок, изтекъл на 26.10.2020 г.,
становище е депозирано само от ищцата в процеса. Ответникът не е взел становище
по допълване на решението.
Съдът намира за установено от фактическа страна следното:
ОТНОСНО допълване на решението в частта, относно семейното
жилище:
С решение № 27 от 31.01.2020 г. съдът е прекратил брака между страните, като на майката В.С.А. е предоставено упражняването на родителските права върху децата А.Е.А. и В.Е.А., определено е и местоживеене на децата при майката.
По делото не се спори, че семейното жилище на съпрузите е било апартамент ***, находящ се на адрес: град С., ул. „Н.К.“ ****и в това жилище след раздялата са останали да живеят съпругата и двете деца. Не се спори и се установява от представения нотариален акт, че жилището е собственост на непълнолетното дете А.. В тази връзка, тъй като се касае за жилище, което не е собственост на съпрузите, никой от тях не е направил претенция за ползването му.
Не се споделят доводите на ищцата, че в настоящия случай институтът семейно жилище не съществува. Касае се за жилището, което е собственост на малолетното дете А., а не за семейното имущество, за което съдът следва да се произнесе по привременната мярка.
Съгласно разпоредбата на чл. 56, ал.1, пр. ІІ-ро от СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът служебно се произнася за ползването на семейното жилище. При това положение, тъй като не са налице хипотезите нито на ал.2 - жилището да се собственост на съпруга Е.П., нито на ал.3 от същата разпоредба – да е собственост на негови близки, съдът следва да предостави ползването му на ищцата В.С.А., която упражнява родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца, без да се произнася по отношение на срока.
ОТНОСНО изменението в привременните мерки:
С определение № 1027 от 25.11.2020 г. съдът се е произнесъл по искането за разпределяне на семейно имущество като привременна мярка, като е постановил двамата съпрузи да ползват съвместно семейното имущество, представляващо апартамент, на адрес град С., бул. „П.. Ц.Л.“, многофункционална сграда с офиси, ****.
По делото е постъпила молба от ответника за изменение на определението, с което като привременна мярка имуществото е определено за общо ползване. Ответникът мотивира молбата си с това, че понастоящем е сключил трудов договор с място на работа в град С.. Посочил е също, че ако еднолично ползва семейното имущество, това ще му позволи да осъществява режима на лични отношения с децата си, а ищцата ползва семейното жилище, което е собственост на непълнолетното им дете А..
Ищцата оспорва молбата като сочи, че предвид липсата на друга собственост у нея, то семейното имущество следва да й се предостави, доколкото ответникът притежавал достатъчно добри доходи за да си позволи да заплаща наем. Твърди, че жилището представлява ремонтна площадка и няма възможност за отсядане там. Сочи също, че детето А. навършва пълнолетие през 2021г. и следва на нея да се разпредели ползването на семейното имущество, за да бъде осигурено жилище на ищцата и другото малолетно дете на страните.
Съдът намира исканията на страните за неоснователни.
При възникналия спор относно довършването на общото имущество, и факта, че всеки от тях би желал да го управлява, единственото справедливо решение към настоящия момент е съпрузите да ползват семейното имущество съвместно. От една страна, доводите на ответника, че ще отсяда в това жилище се явяват недоказани, доколкото не е спорен въпроса, че се касае за недовършено жилище, негодно за обитаване, от друга страна, на ищцата се предоставя ползването на семейното жилище заради упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие деца.
По изложените съображения, молбата за изменение на определението на съда в частта относно привременните мерки следва да се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш И:
ДОПЪЛВА, на основание чл. 250, ал.3 от ГПК, решение № 27 от
31.01.2020 г., постановено по гр. дело № 1392/2019 г. по описа на КрлРС, ІІІ гр. състав, както следва:
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, представляващо АПАРТАМЕНТ ***, находящ се на адрес: град С., ул. „Н.К.“ ****, на съпругата В.С.А. с ЕГН **********,***, която упражнява родителските права.
ОСТАВЯ без уважение молбата на Е.П.А. с ЕГН **********, с адрес ***, многофункционална сграда с офиси, **** за изменение на определение № № 1027 от 25.11.2020 г., в частта, касаеща определяне на привременните марки относно ползването на СЕМЕЙНО ИМУЩЕСТВО, като неоснователна.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта относно изменение на привременните мерки, имаща характер на определение е окончателно.
К.Ш.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: