Р Е Ш Е Н И Е № 101
гр.Оряхово, 15.10.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РС –
Оряхово, в публично съдебно заседание, проведено на 12.09.2019г. в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:Н.Крумова
при секретаря А.Бориславова, като разгледа
докладваното от съдията гр.д.№606/2018г. по описа на РС – Оряхово, за да се
произнесе взе предвид следното:
От „ Теленор България “ ЕАД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк
София, сграда 6, чрез пълномощника си адв.В.П.Г. - САК против Ф.Б.М., ЕГН:**********
*** са предявени обективно кумулативно
предявени искове с правно основание чл.415, вр.чл.422 от ГПК, вр.чл.92
от ЗЗД, вр.чл.79 от ЗЗД, както следва:
- за приемане за установено по
отношение на ответника, че същият дължи на ищеца сума в размер на 61.41 лева / шестдесет и един лева и четиридесет
и една стотинки / - представляваща цена на потребени и незаплатени мобилни
услуги за абонатен №********* за периода от 15.11.2015г. до 14.03.2016г., за
която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №539/27.10.2017г.
по ЧГД №737/2017г. по описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането;
- за осъждане на ответника да заплати
на ищцовото дружество договорна неустойка за неизпълнение в размер на 149.97 лева / сто четиридесет и девет
лева и деветдесет и седем стотинки /, представляваш три стандартни за ползваната
програма месечни абонаментни такси по договор за мобилен №0876/168224, с
абонатен №********* и незаплатени лизингови вноски за периода след месец март
2016г. зо месец октомври 2017г. по договор за лизинг от дата 27.11.2015г. за
мобилен №0876/168224 с абонатен №*********, в размер на 411.39 лева / четиристотин и единадесет лева и тридесет и девет
стотинки /;
Претендират се и направените разноски
в заповедното и исковото производство.
В подкрепа на иска са представени
писмени доказателства:копия от договор за мобилни услуги и договор за лизинг;
заверени копия на 4 броя фактури; общи условия на ищцовото дружество; документ
за платена държавна такса.
В исковата молба се сочи, че между
ищцовото дружество и ответника е сключен договор за мобилни услуги от дата
27.11.2015г., сключен за мобилен №0876/168224, по програма „ Globul Web I Talk
„ – 49.99 лева, с който ответникът е станал абонат на ищеца с абонатен
№*********.
Отразено е, че във връзка с мобилен
№0876/168224, е бил сключен и договор за лизинг, като ответникът е получил
мобилно устройство марка „ Sony „, модел „ Xperia M4 Aqua Black „ на изплащане, посредством 23 броя месечни лизингови
вноски, в размер на 19.59 лева всяка, съгласно уговорения погасителен план по
лизинговия договор.
Прави
се уточнение, че в заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК е посочено, че вземането произтича от договор с дата 01.12.2015г., като е била допусната
техническа грешка при изписване на датата на договора.
Сочи
се, че процесният договор е от дата 27.11.2015г., като в случай, че бъде приета
за недопустима исковата претенция в частта за установителната претенция, се
моли да бъде разгледана като евентуален осъдителен иск претенцията за потребени
услуги в размер на 61.41 лева.
Въз
основа на посочения договор, ответникът е ползвал предоставяните от дружеството
мобилни услуги, като потреблението за мобилен номер 0876/168224 е фактурирано
под абонатен № *********.
За
потребените от абоната - ответник услуги за мобилен №0876/168224, за периода
15.11.2015г. до 14.03.2016г., Теленор е издал следните фактури с абонатен №*********:
- фактура №**********/15.12.2015г. за
отчетения период на потребление от 01.12.2015г. до 14.12.2015г., с начислена за
периода сума за разговори, месечни абонаменти и дължими лизингови вноски в
размер на 28.70 лева, платима в срок 30.12.2015г..Към фактурата е приложено
извлечение от потреблението на ползвания номер;
- фактура №**********/15.01.2016г. за
отчетения период на потребление от 15.12.2015г. до 14.01.2016г., с начислена за
периода сума за плащане в размер на 00.62 лева, 19.59 лева – дължими лизингови
вноски и 28.70 лева – неизплатен баланс по предходна фактура
№**********/15.12.2015г., като общо дължимата сума по фактурата възлиза на
48.91 лева, платима в срок 30.01.2016г..Към фактурата е приложено извлечение от
потреблението на ползвания номер.
Отразено
е, че срокът за плащане на втората месечна фактура №**********/15.01.2016г. е
бил 30.01.2016г., като длъжникът е изпаднал в забава на 31.01.2016г., плащане
не е регистрирано, поради което на
04.02.2016г., достъпът до услуги е бил преустановен;
- кредитно
известие №**********/15.02.2016г. за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сумата в размер на 07.09 лева,
начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 19.59 лева и е отразен
незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 48.91 лева, при
което задължението за плащане възлиза на сума в размер на 61.41 лева, платима в
срок 01.03.2016г.;
Посочва
се, че поради неизпълнението на абоната - ответник да заплати стойността на
потребените и фактурирани услуги на стойност 61.41 лева, на основание чл.75,вр.чл.19бв
от ОУ на мобилния оператор, същият е прекратил едностранно индивидуалния
договор на ответника за ползвания
абонамент и е издал по абонатен номер №********* на дата 15.03.2016г. крайна
фактура №********** с начислена обща сума за плащане в размер на 1 391.97 лева.Начислената
сума представлявала сбор от незаплатения от абоната - ответник остатък в размер
на 61.41 лева за задълженията по предходните фактурирани периоди, начислена
неустойка за предсрочно прекратяване на мобилен
№0876/168224, в размер на 919.17 лева, както и незаплатени лизингови
вноски в размер на 411.39 лева.
Сочи
се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 04.02.2016г., като същата
се генерирала автоматично по вградената електронна система на оператора при
нерегистрирано плащане и наличието на незаплатени суми след изтичането на
предвидените в месечните фактури срокове за заплащане и съобразно уговорения
краен срок на действие на ползвания абонамент.По този начин абонатът е в неизпълнение на договора си, като същият не е спазил крaйния срок за
ползване на абонамента „ Globul Web&Talk 49.99 лева „ до 27.11.2017г., съгласно договор за мобилни услуги от
27.11.2015г..
Твърди
се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната отговорност на абоната, съгласно изричната клауза, съдържаща
се в т.11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, като начисли в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент.Изричната
договорна клауза предвиждала, че в случай на прекратяване на настоящия договор
през първоначалния срок, за която и да е СИМ карта/номер посочен в него по вина
или инициатива на потребителя, последният дължал неустойка в размер на сумата
от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една
СИМ карта/номер до края на този срок.
Сочи
се още, че към настоящият момент, предвид постигнато споразумение с Комисия за
защита на потребителите, дължимата се неустойка от абонатите на дружеството при
предсрочно прекратяване на договорите, е в размер на три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси.
С
оглед изложеното, ищецът претендира неустойка в размер на три стандартни за
ползваната програма „ Globul Web&Talk 49.99 лева „ за мобилен
номер 0876/168224 месечни абонаментни такси, възлизащи на стойност 149.97 лева.
Сочи
се, че поради прекратяване на договорите на мобилни услуги и преустановяване на
предоставяните услуги, на осн.т.12, ал.2 от ОУ, приложени към лизинговите
договори, дължимите месечни вноски за предоставеното на абоната устройство
марка „ SONY „, модел „ Xperia M4 Aqua Black „, са били обявени за
предсрочно изискуеми.
Съгласно
чл.3/2/ от договора за лизинг, сключен към абонамента за мобилен номер
0876/168224, „ месечните лизингови вноски се фактурират от лизингодателя и
заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и начина на плащане
на задълженията на лизингополучателя, в качеството му на абонат на мобилни
услуги, съгласно сключения между страните договор за предоставяне на такива
услуги и ОУ на „ Теленор България “ ЕАД.При сключване на процесния договор е била
посочена предпочетена дата на фактуриране на услугите – 15-то число на месеца.Така,
падежът на лизинговите вноски бил указания в месечните фактури срок за
заплащане на фактурираните услуги.
Поради
неизпълнение на абоната да заплати в указаните срокове дължими към оператора
месечни плащания, довело до предсрочното прекратяване по вина на абоната на
индивидуалния му абонамент за ползвания мобилен номер, на основание чл.12, ал.2
от ОУ към договора за лизинг /месечните вноски и други плащания ставали
предсрочно изискуеми в случай на прекратяване на договорите за мобилни или
фиксирани услуги, както и в случай на забава на дължими съгласно тези договори
плащания, са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими след
месец 03/2016г., когато е издадена крайна фактура №**********/15.03.2016г.,
съгласно уговорения погасителен план, както следва:
- за устройство „ SONY „, модел „ Xperia M4 Aqua Black „, взето във връзка с мобилен номер 0876/168224, се дължала цената в
размер на 411.39 лева, след месец 03.2016г., като съответно периодът, за който
са дължими предсрочно изискуемите лизингови вноски е след м.03.2016г. до
м.10.2017г..
Незаплащането
в срок на издадените от Оператора на абоната фактури за ползваните мобилни
услуги, е обусловило правото на Теленор / чл.75 от ОУ / да прекрати едностранно
индивидуалния договор на ответника.
Твърди
се, че в конкретния случай, ответникът е подписал договори за услуги с ищцовото
дружество, ползвал е мобилен №0876/168224 и не е изпълнил задължението си по
договор да заплаща стойността на предоставените услуги, като с това си
поведение е изпаднал в забава.Сочи се, че са издадени фактури, които не бил
заплатил в срок, поради което се счита, че е изпълнен фактическият състав на едно
договорно неизпълнение по чл.79 от ЗЗД.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК,
от ответника не е постъпил писмен такъв.
С Определение от дата
16.07.2019г., съдът е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно
заседание.Със същото Определение е прието и приложено по делото ЧГД №737/2017г.
по описа на РС – Оряхово.Обезсилена е и Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК
№539/27.10.2017г., постановена по ч.гр.д. №737/2017г. по описа на РС – Оряхово,
в частта й за сумата над 61.41 лева /
шестдесет и един лева и четиридесет и една стотинки / до пълния предявен размер
от 1391.97 лева / хиляда триста деветдесет и един лева и деветдесет и седем
стотинки /, представляваща неплатени далекосъобщителни услуги, ведно със
законната лихва върху тази сума, както и в частта и за сумата от 215.80 лева /
двеста и петнадесет лева и осемдесет стотинки /, представляваща мораторна лихва
за забава за периода от 31.03.2016г. до 09.10.2017г., като производството по
ч.гр.д. №737/2017г. по описа на РС – Оряхово в тази му част е прекратено.
В съдебно заседание
не се явява представител на ищцовото дружество.
Ответникът, чрез
назначения му особен представител – адв.В.К. прави възражение за
неоснователност на искането за присъждане на неустойка, като нормативно
нищожност на същата.
От ищцовото дружество
е представена и молба становище.
Съдът, като
анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност,
намира за установено от фактическа страна следното:
На 27.11.2015г. между „Теленор България “
ЕАД, гр.София в
качеството му на доставчик на електронни съобщителни услуги и ответника, в
качеството му на потребител на тези услуги, бил сключен договор за мобилни
услуги, сключен за мобилен номер 0876/168224 по програма „ Globul Web i Talk „,
със стандартен месечен абонамент - 49.99 лева и дата на издаване на фактура 15
– ти всеки месец и с уговорен срок на действие на предпочетената абонаментна
програма – до 27.11.2017г..
На същата дата между „Теленор България “
ЕАД, гр.София в
качеството му на лизингодател и ответникът, в качеството му на лизингополучател, бил сключен
договор за лизинг във връзка с горепосочения мобилен номер, по силата на който
лизингодателят е предоставил за ползване на лизингополучателя мобилен телефонен
апарат марка „ Sony „, модел „ Xperia M4 Aqua Black „, а
лизингополучателят се е задължил да заплаща на лизингодателя възнаграждание под
формата на 23 месечни лизингови вноски, всяка една в размер на 19.59 лева или
общо 450.57 лева.
Съгласно чл.3, ал.2 от договора за
лизинг, било договорено месечните лизингови вноски да се фактурират от
лизингодателя и заплащат от лизингополучателя съгласно сроковете, условията и
начина за плащане на задълженията на лизингополучателя в качеството му на
абонат на мобилни услуги съгласно сключения между страните договор за
предоставяне на такива услуги и общите условия на ищцовото дружество.
В срока на действието на договора, на
ответника били издадени следните фактури:
- №**********/15.12.2015г., за отчетен
период от 01.12.2015г. до 14.12.2015г., включваща начислена за периода сума за
разговори, месечни абонаменти и дължими лизингови вноски в размер на 28.70
лева, платима в срок до 30.12..2015г.;
- №**********/15.01.2016г., за отчетен
период от 15.12.2015г. до 14.01.2016г., с начислена за периода сума за плащане
в размер на 00.62 лева, 19.59 лева – дължими лизингови вноски и 28.70 лева –
незаплатен баланс по предходна хактура, а именно фактура
№**********/15.01.2016г., като общодължимата сума по фактурата е в размер на
48.91 лева, платима в срок до 30.01.2016г.;
- кредитно известие №**********/15.02.2016г.
– за извършена корекция по дълга, като е сторнирана сума в размер на – 07.09
лева, начислена е дължимата се лизингова вноска в размер на 19.59 лева и е
отразен незаплатения баланс от предходния отчетен период в размер на 48.91
лева, при което задължението за плащане е в размер на 61.41 лева.Фактурата е
платима в срок до 01.03.2016г.;
Тъй като длъжникът не
изпълнил задълженията си по процесните договори, като не заплатил в срок всички
дължими към оператора суми, мобилният оператор упражнил правото си да прекрати
едностранно сключените с ответника договори за мобилни услуги и договор за
лизинг.Същият обявил предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски
съгласно чл.12 от ОУ / Общите условия / на оператора за договорите за лизинг, а
именно предпоставка за упражняването на това право било неизпълнението на
паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързания договор за
мобилни услуги.
На 26.10.2017г. ищцовото дружество
депозирало в РС – Оряхово заявление за издаване на Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против ответника, по което било образувано ЧГД №737/2017г. по
описа на РС - Оряхово.
На 27.10.2017г., по образуваното ЧГД
№737/2017г. по описа на РС – Оряхово, била издадена Заповед №539 за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която било разпоредено длъжникът да
заплати на кредитора сума
в размер на 1391.97 лева / хиляда
триста деветдесет и един лева и деветдесет и седем стотинки /, формирана от
потребени и незаплатени далекосъобщителни услуги по договор за предоставяне на
далекосъобщителна услуга, мораторна лихва за забава за периода от 31.03.2016г.
до 09.10.2017г. в размер на 215.80 лева
/ двеста и петнадесет лева и осемдесет стотинки /, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2017г.
до окончателното изплащане на дължимата сума, както и сумата от 32.16 лева / тридесет и два лева и шестнадесет
стотинки / - държавна такса и сумата от 205.53
лева / двеста и пет лева и петдесет и три стотинки / - адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.415от ГПК, с
Разпореждане от дата 14.08.2018г., съдът е указал на заявителя, че може да предяви установителен
иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението, като довнесе
дължимата държавна такса.
С оглед изложеното, за ищеца
възникнал правен интерес от предявяване на настоящия иск.
Предявени са по реда на чл.422, ал.1
от ГПК обективно съединени положителни установителни искови претенции за
съществуване и дължимост на вземания с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД, признати в заповедното производство по реда на чл.410 и сл. от ГПК и индивидуализирани в заповед за изпълнение на парично задължение.Предявеният
иск е процесуално допустим, като същият е предявен в преклузивния едномесечен
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
Предявени са и съединени с
установителните искове осъдителни такива.
За успешното провеждане на установителен иск с
правно основание чл.415,
ал.1вр. чл.422
от ГПК в тежест на ищеца е да установи наличието
на валидно договорно отношение с ответника / че между него и ищцовото дружество
съществува валидно облигационно отношение /, както и наличието на възникнали за
последния задължения по този договор /, дължимостта на претендираните суми -
реалното ползване на услугата на претендираната стойност, редовността при
издаването на приложените към исковата молба фактури, размера на задължението,
посочено в тях, начина му на формиране, периода на дължимост и съответствието
на задължението с реално използваните от ответницата услуги /.За установяване
на това обстоятелство, са представени три броя фактури за процесните отчетни
периоди, заедно с приложение за потреблението на ответника, в което са описани
подробно потребените услуги.
В тежест на ответника
е да докаже, че използваните от него услуги са заплатени своевременно.
Събраните в хода на
производството доказателства са в състояние да обусловят несъмнения извод, че
страните са обвързани по силата на валидно сключени договори, а именно договор за мобилни услуги и
договор за лизинг, а именно:
- договор за мобилни
услуги от дата 27.11.2015г., с който на ответника са предоставяни мобилни
услуги за мобилен 0876/168224;
- договор за лизинг
от 27.11.2015г., сключен към процесния договор за мобилни услуги, за мобилен
телефонен апарат марка „ Sony „, модел „ Xperia M4 Aqua Black „;
Ответникът чрез назначения си особен
представител не е поискал откриване на производство по оспорване истинността на
процесните договори, поради което по делото не бе опровергана формалната им доказателствена
сила и съдът приема, че горецитираните договори, обективиращи материалноправните
отношения между страните са подписани от ответника, сочен като абонат и пораждат
валидни облигационни правоотношения.При това положение следва да се приеме, че ответникът
е изразил воля за сключването им и за поемане на задължения по тях.Видно е от представените договори, че ответникът се е
съгласил и е приел общите условия на оператора за взаимоотношения с
потребителите на мобилни телефонни услуги.
Вследствие сключване на процесните договори за
предоставяне на мобилни услуги и за лизинг, са възникнали облигационни
правоотношения между страните, поради което отношенията между тях следва да се
уредят с оглед разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно договорът за мобилни услуги, ищцовото
дружество предоставя на абоната мобилни услуги по предварително уговорен
месечен абонаментен план, а ответникът – абонат, дължи заплащане на стойността
на предоставените му и ползвани от него услуги, ведно с включено ДДС.
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата.Уважаването на иска за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки:наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
Видно от представените по делото
фактури, в
същите са начислени договорените месечни абонаментни такси, лизингови вноски и
потребени услуги.
В случая цената на установителния иск представлява сума, за които
са издадени фактури от доставчика на мобилната услуга, и е посочен периодът им.Представените
фактури сами по себе си не са основание за плащане, но ответникът е сключил
договори и не е изпълнил задълженията си по тях.
Съдът намира, че предвид наличието на валидни
договорни правоотношения между страните през процесния период за доставка на
мобилни услуги, ответникът дължи заплащане на договорените месечни абонаментни
такси по договорите, независимо от потреблението на услуги през съответния
период, тъй като породилите действие договори, вменяват в задължение на абоната
да заплаща ежемесечни такси, съобразно избрания от него абонаментен план по
договорите.Дължимостта на тези суми не е обвързана от доставката на услуги и
съдът намира, че тези суми се дължат от ответника.
Представените по делото заверени преписи на
фактури са писмени доказателства по смисъла на ГПК и възпроизвеждат дължимите
по сключения договор суми, като не е необходимо тези фактури да са подписани до
колкото чрез същите не се установява основанието на вземането.Също така във
всяка фактура е посочено името на съставителя, а освен това същата отговаря на
всички изисквания на Закона
за счетоводството и няма пречка да бъде
приета и ценена като доказателствено средство.В случая ищцовото дружество е
изпълнило задълженията си като е издало процесните фактури със съответните
приложения към тях, които отразяват ползването на мобилни услуги от конкретния
номер, предоставен на ответника по подписан от него договор с ищцовото дружество.
С оглед гореизложеното, съдът приема, че цитираните фактури и
приложенията към същите, установяват доставката на изброените в тях по видове
услуги.Ищцовото дружество е остойностило предоставените услуги и определените
от него като дължими суми е следвало да бъдат заплатени от ответника до 15 дни
от издаването на всяка от месечните фактури, и то независимо от това дали
същите са получени, съгласно уговореното между страните.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест не
ангажира доказателства за изпълнение на задълженията си за заплащане на
претендираните по делото абонаментни месечни такси, лизингови вноски и
потребени услуги.От представените по делото писмени доказателства - договори,
приложения към тях и фактури, се установява несъмнено, че ищцовото дружество е
изпълнило договорните си задължения да предостави определените услуги и движими
вещи на лизинг – мобилен апарат.Ответната страна не представя доказателства за
изпълнение на задължението си за заплащане по стойност и за съответните периоди
на дължимите суми така, както са посочени в издадените фактури, поради което
съдът намира, че е налице виновно неизпълнение на договорно задължение от негова
страна, поради което претенцията на ищеца за претендираните по отношение на тях
суми е основателна
Установява се, че
ищцовото дружеството има право да получава месечна абонаментна цена, която се заплащаща
от абонатите всеки месец, както и дължимата цена на всички използвани от него
услуги, като периодът на отчитане е на ежемесечна база.Дружеството - оператор
издава ежемесечно фактура за ползваните услуги и неполучаването на фактурата не
освобождава абоната от задълженията да я заплати.Претендираната в настоящето
производство сума в размер на 61.41 лева, представляваща незаплатени
далекосъобщителни услуги е всъщност уговорено между страните възнаграждение за
ползваните от ответника мобилни телефонни услуги и същата е следвало да бъде
заплатена от ответника в уговорения срок.По делото не се твърди и не са
ангажирани доказателства за заплащането й.
В счетоводството на
ищцовото дружество липсват данни да са погасени сумите по горецитираните
фактури.Не се представят доказателства за тяхното погасяване, поради което
следва да се приеме, че същите са още дължими.Също така следва да се отбележи,
че съгласно ОУ на ищцовото дружество, потребителят, в случая ответникът е
задължен да заплаща стойността на месечния абонамент, както и цената на
ползваните услуги.
С оглед
гореизложеното, претенцията за сумата от 61.41 лева се явява основателна и
следва да се уважи.
Главницата следва да
се присъди ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение –
26.10.2017г. до окончателното й плащане.
По
осъдителния иск, с който се претендира осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 411.39 лева, представляващи незаплатени лизингови вноски по
договор за лизинг:
Както бе посочено, от
представените по делото писмени доказателства се установява, че между страните
е сключен договор за лизинг, от който договор в случая произтича вземането на
ищцовото дружество на сума в размер на 411.39 лева.Валидността на договора за
лизинг, както беше отбелязано не е спорна, като договора е валиден и е породил
съответните правни последици.Ищцовото дружество е изпълнило задъжението си и е
представило на ответника лизинговата вещ, като насрещните задължение на
потребителя – ответник не са погасени.Ето защо искът се явява основателен и
следва като такъв да се уважи.
По иска
с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на
ответника да плати на ищеца неустойка, настоящият състав приема
следното:
Съгласно чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД
неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за
вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
В
случая ищецът се позовава на неустоечна клауза, съгласно която в случай на
прекратяване на процесния договор преди първоначалния срок за която и да е СИМ
карта в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи
неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни абонаменти за всяка една СИМ карта / номер до края на този срок.
Ответникът притежава
качеството ” потребител ” по смисъла на §13, т.1 от ДП на ЗЗП като физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни услуги от ищеца – мобилен
оператор.
Съгласно чл.143, т.5 от Закона за
защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е
всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията
на търговеца или доставчика и потребителя, като:задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение
или неустойка.
Съгласно чл.146, ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен
ако са уговорени индивидуално. Съгласно ал.2 индивидуално уговорени тези, които
са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност
да влияе върху съдържанието им, особено в случаи на договори при общи условия.Тежестта
за доказване, предвидена в ал.4, е за търговеца или доставчика, а ищецът не е
ангажирал надлежни доказателства за установяване на този факт.При това
положение настоящият състав приема, че договорът е бланков и по отношение на
него намира приложение посочената защита, регламентирана в Закона за защита на
потребителите.
Съдът следи служебно за
спазването на добрите нрави при претенция за заплащане на неустойка
съгласно Тълкувателно решение №1 от 15.06.2010г. по тълк. д. №1/2009г.,
ОСТК на ВКС.Според това решение, нищожна поради накърняване на добрите нрави е
клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции като преценка за това се прави за всеки конкретен случай към
момента на сключване на договора. В практиката си по приложение на
тълкувателното решение ВКС приема, че клаузата за неустойка при прекратяване на
договор за периодично изпълнение ( лизинг, наем ) е нищожна на осн. чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД, когато създава условия за неоснователно обогатяване
на бившия кредитор и нарушава принципа за справедливост.Съдът е
приел, че ако е уговорена такава неустойка, в размер на всички неплатени
по договора наемни или лизингови вноски до края на срока
му, наемодателят/лизингодателят по прекратения договор ще получи
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил,
ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя ползването на
вещта.Настоящият случай е аналогичен - операторът ще получи имуществена облага
в размер, какъвто би получил при действащ договор, но без да предоставя
телефонните услуги.По съществото си клаузата за неустойка замества дължимото
от абоната изпълнение на задължението му да заплаща месечна
такса, без обаче да може да ползва услугите срещу нея,
предвид прекратяването на договора (занапред).Следователно клаузата
за неустойка при прекратяване на договора за периодично изпълнение (какъвто е
процесният) е нищожна на основание чл.26, ал.1, пр3 от ЗЗД, тъй като създава условия за неоснователно обогатяване
на бившия кредитор с размера на договорената неустойка
и нарушава принципа за справедливост в гражданските и търговските
правоотношения.
По твърдението, че претендираната
неустойка е намалена до трикратния размер на месечните стандартни абонаментни
такси, в който смисъл е постигнато съгласие между оператора и Комисията за
защита на потребителите, настоящият състав приема, че такова намаление не е
приложимо в случая, тъй като валидността на уговорката между страните се
преценява към датата на сключване на договора.
Поради всичко изложено до тук, искът за неустойка следва да се
отхвърли.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно т.10 от ТР
№4/2013г. на ОСГК – ВКС, съдът, който разглежда иска, предявен по реда на
чл.422, респ.чл.415, ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на
спора раздели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство.Поради това в случая, ответникът следва да бъде осъден
да заплати на ищеца и разноските, направени по ЧГД №737/2017г. по описа на РС –
Оряхово.Тук следва да се вземе предвид, че от общо присъдената със заповедта за
изпълнение сума в размер на 1607.77 лева, е предявен и уважен установителен иск
за сума в размер на 61.41 лева.При това положение, съответно на предявената и
уважена част от установителния иск, ищецът следва да бъде осъден да заплати
разноски в заповедното производство в размер на 25.08 лева / двадесет и пет
лева и осем стотинки /, а за разликата над 25.08 лева до пълния предявен размер
от 237.69 лева / двеста тридесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки /,
претенцията следва да бъде отхвърлена.
В исковото
производство ищецът е направил разноски в общ размер на 516.97 лева / петстотин
и шестнадесет лева и деветдесет и седем стотинки /, както следва – 32.16 лева /
тридесет и два лева и шестнадесет стотинки / – държавна такса; 300.00 лева /
триста лева / - внесен депозит за особен представител и 184.81 лева / сто
осемдесет и четири лева и осемдесет и една стотинки / - адвокатско
възнаграждение.
Тук следва да се
отбележи, че не е внесена държавната такса по двата осъдителни иска в размери
съответно от 149.97 лева и 411.39 лева, която е в размер на по 50.00 лева за
всеки от исковете или общо сто лева.С оглед изхода на спора всяка една от
страните следва да бъде осъдена да внесе дължимата й се държавна такса, като
ищцовото дружество следва да бъде осъдено да внесе сума в размер на 42.84 лева,
след приспадане на 07.16 лева от 32.16 лева – внесена държавна такса, а
ответникът сумата от 50.00 лева дължима държавна такса.
При този изход
от спора и съобразно чл.78 от ГПК в
тежест на ответника следва да бъдат присъдени разноски, направени по водене на
делото от ищеца, съответно на уважената част от иска, а именно в размер 387.46
лева / триста осемдесет и седем лева и четиридесет и шест стотинки /, като до
пълния предявен размер от 509.81 лева претенцията следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран
от горното, Съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Ф.Б.М.,
ЕГН:********** ***, че същият дължи на „ Теленор България “ ЕАД, с ЕИК:*********,
със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк
София, сграда 6, сума в размер на 61.41
лева / шестдесет и един лева и четиридесет и една стотинки / -
представляваща цена на потребени и незаплатени мобилни услуги за абонатен
№********* за периода от 15.11.2015г. до 14.03.2016г., за която сума е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №539/27.10.2017г. по ЧГД №737/2017г. по
описа на РС – Оряхово, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението в съда – 26.10.2017г. до окончателното
изплащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска
предявен от „ Теленор България “ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на
управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6 против Ф.Б.М.,
ЕГН:********** *** за осъждане на Ф.Б.М., ЕГН:********** да заплати на „ Теленор
България “ ЕАД, с ЕИК:********* договорна неустойка за неизпълнение в размер на
149.97 лева / сто четиридесет и
девет лева и деветдесет и седем стотинки /, представляваш три стандартни за
ползваната програма месечни абонаментни такси по договор за мобилен
№0876/168224, с абонатен №*********.
ОСЪЖДА Ф.Б.М., ЕГН:**********
*** да заплати на „ Теленор България “ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6
сума в размер на 411.39 лева /
четиристотин и единадесет лева и тридесет и девет стотинки /, незаплатени
лизингови вноски за периода след месец март 2016г. до месец октомври 2017г. по
договор за лизинг от дата 27.11.2015г. за мобилен №0876/168224 с абонатен
№*********.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ф.Б.М., ЕГН:**********
***, да заплати на „ Теленор България “
ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост
4 “, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата от 25.08 лева / двадесет и пет лева и осем стотинки /, представляваща
сторените в заповедното производството разноски, като ОТХВЪРЛЯ претенцията на „ Теленор България “
ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост
4 “, Бизнес Парк София, сграда 6 за осъждане на Ф.Б.М., ЕГН:********** *** да
плати разноски за заповедното производство в размер разликата над 25.08 лева до
пълния предявен размер от 237.69 лева / двеста тридесет и седем лева и шестдесет
и девет стотинки /.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Ф.Б.М., ЕГН:**********
***, да заплати на „ Теленор България “
ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София, ж.к.“ Младост
4 “, Бизнес Парк София, сграда 6,
сумата от 387.46 лева / триста осемдесет и седем лева и четиридесет и шест
стотинки /, представляваща сторените в исковото производство разноски, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията на „
Теленор България “ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6 за осъждане на Ф.Б.М., ЕГН:**********
*** да плати разноски за исковото производство в размер разликата над 387.46
лева до пълния предявен размер от 509.81 лева / петстотин и девет лева и осемдесет
и една стотинки /.
ОСЪЖДА Ф.Б.М., ЕГН:**********
***, да заплати по сметка на РС –
Оряхово, сумата от 50.00 лева / петдесет лева и нула стотинки /, представляваща дължимата
държавна такса по отношение на предявения иск с цена 411.39 лева / четиристотин
и единадесет лева и тридесет и девет стотинки /.
ОСЪЖДА „
Теленор България “ ЕАД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление гр.София,
ж.к.“ Младост 4 “, Бизнес Парк София, сграда 6,
да заплати по сметка на РС – Оряхово, сумата от 42.84 лева / четиридесет и два лева и
осемдесет и четири стотинки /, представляваща дължимата държавна такса по
отношение на предявения иск с цена 149.97 лева / сто четиридесет и девет лева и
деветдесет и седем стотинки /.
Решението
подлежи на обжалване пред Врачанския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: