№ 34
гр. Пловдив, 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Васил Ал. Тасев
при участието на секретаря Ваня Д. Койчева
като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Административно
наказателно дело № 20225330205717 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 22-0438-000218/11.08.2022
год., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР гр.Пловдив, Трето РУ
Пловдив, с което на С. Г. С., с ЕГН ********** на основание чл.175, ал.3, пр.1
от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са наложени административни
наказания – ГЛОБА в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, както и на основание
Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат общо 10 точки.
Жалбоподателят в жалбата си оспорва по същество вмененото му
нарушение и пледира за отмяна на Наказателното постановление /НП/ като
неправилно и незаконосъобразно, поставено при съществени нарушения на
процесуалните правила. Претендира присъждане на направените в
настоящото производство разноски. В съдебно заседание, се явява лично и с
адв.Г., която излага допълнителни доводи в подкрепа на искането за отмяна
на санкционния акт.
Въззиваемата страна Трето РУ Пловдив, ОД на МВР Пловдив, редовно
призована, не изпраща представител. В молба-становище прави искане за
1
потвърждаване на НП и оставяне на жалбата без уважение като
неоснователна. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на насрещната страна при евентуално уважаване на жалбата.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата е неоснователна.
На 23.06.2022г. около 22:34ч. в гр. Пловдив, на бул. „Д.“ до № **,
жалбоподателят С. С. при управление на личния му товарен автомобил „Пежо
Боксер“, рег. № *********, бил спрян за проверка от полицейски служители
на Трето РУ Пловдив, сред които и св.К. К. М.. В хода на същата, след
извършена справка в информационната система на МВР, било установено, че
процесното МПС не е регистрирано по надлежния ред, тъй като
регистрацията му била служебно прекратена по смисъла на чл.143, ал.15 от
ЗДвП. Установено било, че на 04.10.2021г. с договор за покупко-продажба на
МПС жалбоподателят закупил въпросния товарен автомобил, но в
законоустановения срок не предприел действия по регистрирането му на свое
име в КАТ. След като срокът изтекъл на 06.12.2022г. и при бездействие от
страна на С., регистрацията на МПС била служебно прекратена.
За тези констатации на контролните органи срещу С. бил съставен
АУАН GA № 701853/23.06.2022г. за извършено нарушение по чл.140, ал.1,
пр. 1 от ЗДвП.
Срещу жалбоподателя била образувана прокурорска преписка №
7370/2022г. по описа на Районна прокуратура гр.Пловдив, приключила с
Постановление от 15.07.2022г. за отказ да се образува досъдебно
производство за престъпление по чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Въз основа на така съставения АУАН и Постановлението на районния
прокурор, било издадено атакуваното НП, с което на жалбоподателя С. С.
били наложени административни наказания – глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат
общо 10 точки.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за безспорно
установена въз основа на събраните писмени доказателства, включително и
2
от съставения АУАН, чиято презумптивна сила, регламентирана в нормата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП, не само, че не се разколебава, но дори се потвърждава
от доказателствата по делото, поради което съдът възприема именно
изложената в АУАН и НП фактическа обстановка. В хода на настоящото беше
разпитан в качеството му на свидетел К. К. М. /актосъставител/, който
поддържа констатациите в акта и чийто показания съдът кредитира като
обективни и съответни на писмените доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните
правни изводи:
При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати
съществени нарушения при съставяне на АУАН и издаване на НП, които да
опорочават производството и да накърняват правото на защита на наказаното
лице. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, с оглед
приложената по преписката оправомощителна заповед и в съответствие със
сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Събраните по делото гласни и писмени по делото доказателства
потвърждават по безспорен начин констатациите на актосъставителя и
наказващия орган за извършено от С. нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, тъй
като на процесната дата, час и място е управлявал товарен автомобил, „Пежо
Боксер“, рег. № *********, лична собственост, чиято регистрация е била
служебно прекратена на основание чл.143, ал.15 от ЗДвП. В този смисъл МПС
се явява нерегистрирано по реда на Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните
превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на
данни за регистрираните пътни превозни средства, доколкото регистрацията
на същото е било прекратена към датата на нарушението - 23.06.2022 г. Съдът
намира, че правилно административно-наказващият орган е констатирал
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДП, като е отнесъл фактите към хипотезата на
правната норма. В тази връзка съдът намира за неоснователно изложеното от
процесуалния представител на жалбоподателя становище, че в случая е
нарушена друга разпоредба на ЗДвП, а именно чл.145 от същия закон.
Действително, след като не е изпълнил задължението си в законоустановен
срок да регистрира личното си МПС, жалбоподателят е нарушил и тази
3
разпоредба, но евентуално това нарушение би могло по преценка на
актосъставителя да бъде констатирано в друг АУАН. В случая описаната и
потвърдена от доказателствата по делото фактическа обстановка изпълва
състава на вмененото на жалбоподателя с акта и НП нарушение - това на
чл.140, ал.1 от ЗДвП, с което правилно и законосъобразно е ангажирана
неговата административнонаказателна отговорност.
Неоснователно е и възражението, че водачът не е знаел за прекратената
регистрация. Когато едно лице закупи МПС, по надлежния ред – с оформен
писмен договор за покупко-продажба, с нотариално заверени подписи на
страните по него, то се произвежда вещно-правния ефект на тази сделка –
именно на основание този договор, то става собственик на МПС. За това лице
възниква и административното задължение в 30-дневен срок да се яви в
съответната служба на сектор "ПП" на МВР и да извърши регистриране на
свое име на придобитото МПС. След изтичане на тази срок, собственикът на
МПС може да бъде санкциониран на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП, а
след изтичане на още 30 дни – т. е. общо след два месеца от момента на
придобиване на МПС, контролиращият орган – МВР, Сектор "ПП", без да
уведомява никого, респ. собственика – извършва вече и служебното
прекратяване на регистрацията на МПС – на основание чл. 143, ал. 15 от
ЗДвП. Това става с нарочно отбелязване в електронната система на "ПП", а
собственикът е длъжен за знае закона и задълженията си по него, поради
което, както и нормативно въведените срокове за тези задължения /а на него
му е безспорно известно и от кога текат – от подписване на договора за
покупко-продажба, по който е страна/, то той не следва да бъде известяван
изрично за извършеното служебно действие. С. е правоспособен водач и като
такъв следва да е запознат с разпоредбите на ЗДвП и преди да предприеме
действие по управление на МПС, следва да се увери, че е спазил законовите
изисквания.
Предвид на горното, съдът намира за безспорно и категорично доказано
от обективна и субективна страна нарушение от страна на жалбоподателя на
изискването на чл.140, ал.1 от ЗДвП.
За така установеното нарушение правилно жалбоподателят е
санкциониран на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП, с налагането на глоба
в размер на 200 лева и 6 месеца лишаване от право да управлява МПС, който
4
са в минимално предвидения от законодателя размер, поради което не може
да бъде изменян от съда.
Настоящият случай не разкрива белези на маловажен случай по смисъла
на чл.28 от ЗАНН, доколкото не се установи по-ниска степен на обществена
опасност от типичната такава за нарушения от този вид. От значение за
преценката за липса на предпоставки за квалифициране на случая като
маловажен са и установените от намиращата се по преписката справка за
нарушител/водач и други нарушения на ЗДвП, извършени от жалбоподателя.
Нещо повече, с новата разпоредба на чл.189з от ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от
2020 г., в сила от 23.12.2021 г.), законодателят изрично изключи
приложението на чл.28 от ЗАНН за извършени нарушения по ЗДвП.
По аргумент от чл.3, ал.1 от Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за
определяне максималния размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при
извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил
нарушението, на съдебен контрол не подлежи преценката за отнемане на
контролни точки. Ето защо съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Въпреки изхода на делото, въззиваемата страна не е направила искане
за разноски и не е била защитавана от юрусконсулт или друг процесуален
представител, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
С оглед на изложеното, настоящата инстанция намира, че атакуваното
наказателно постановление е правилно, обосновано и законосъобразно,
поради което Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0438-
000218/11.08.2022 год., издадено от Началник Сектор към ОД на МВР
гр.Пловдив, Трето РУ Пловдив, с което на С. Г. С., с ЕГН ********** на
основание чл.175, ал.3, пр.1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ са
наложени административни наказания – ГЛОБА в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца за нарушение на чл.140,
ал.1 от ЗДвП, както и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР се отнемат
5
общо 10 точки.
Решението не е окончателно и подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Пловдив в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6