Р Е Ш Е Н И Е
№ _________
гр. Варна _____________2022г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският административен съд, VІІІ – ми
състав, в публичното заседание на двадесет и втори ноември две хиляди двадесет
и втора година в състав:
Административен
съдия: ИСКРЕНА ДИМИТРОВА
при секретаря Калинка Ковачева, като разгледа
докладваното от
съдията Искрена Димитрова адм. дело № 2307 на Административен съд - Варна
по описа за 2022 год., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по
реда на чл.80, ал.3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/, вр.чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба
на П.И.Т., ЕГН: **********,***, против Заповед №
РД-22-7706-114/09.09.2022г. на областен управител на област с административен
център - Варна, с която на основание чл.80, ал.1 и ал.2 ЗДС, е разпоредено изземването
от жалбоподателката на имот – частна държавна собственост,
представляващ държавно ведомствено жилище, подробно описано в АЧДС № ***/26.10.2009г.,
представляващо самостоятелен обект с
ид. **.1.27, със застроена площ 49,97кв.м., състоящ се от: дневна, спалня,
кухня-лаборатория, баня-тоалет, лоджия и входно антре, ведно с таванско
помещение № 4 с площ 4,57кв.м., както и 0,5197% ид.ч. от общите части на
сградата и от правото на строеж; конструкция: ЕПК; етажност: 5/пет/ етажа;
година на строеж: 1983г., находящ се в гр.Варна, ул.В. №**, ЕТ.*, АП.**.
Жалбоподателката твърди незаконосъобразност на обжалваната заповед по
съображения за допуснати процесуални нарушения, неправилно приложение на
материалния закон и несъответствие с целта на закона. Конкретно с молба С.д. №
17292/21.11.2022г., чрез адв. И.О., твърди, че не са налице трите
материалноправни предпоставки, обуславящи фактическия състав на чл.80 ЗДС, т.к.,
независимо че имотът е частна държавна собственост, неправилно
административният орган е приел, че към датата на издаване на заповедта същият
се държи без основание. В тази връзка сочи, че срокът на договора за наем е
изтекъл на 09.03.2022г., след което е продължила да ползва имота със знанието и
без противопоставянето на наемодателя и съгласно чл.236, ал.1 от Закона за
задълженията и договорите /ЗЗД/ срокът на договора за наем е продължен за неопределено
време. В случая няма отправено едномесечно предизвестие за прекратяване на
договора за наем по смисъла на чл.238 ЗЗД, поради което същият не е прекратен.
Твърди, че изпратеното писмо изх.№ РД-22-9400-82/24.03.2022г. не изпълнява
изискванията на посочената разпоредба, т.к. не съдържа волеизявление за
прекратяване на договора, а единствено за предаване на имота в посочен срок,
при това изтекъл към датата на волеизявлението. Излага подробни съображения и
за несъобразяване на заповедта за изземване с разпоредбата на чл.8 от
Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи
/ЕКЗПЧОС/, т.к. към датата на издаване на заповедта жалбоподателката не
притежава друго жилище за задоволяване на нуждите ѝ от дом. Счита, че по
този начин е осъществена недопустима намеса в правото ѝ на личен и семеен
живот, и в правото ѝ необезпокоявано да ползва жилището си. Иска отмяна
на обжалваната заповед и присъждане на разноски.
Ответната страна – Областен управител на област с административен център - Варна,
чрез юрк.Д-, оспорва жалбата по подробни съображения в писмен отговор С.д. №
15654/20.10.2022г. и в пледоария по същество. Счита, че при издаване на
заповедта са спазени всички принципи и законови изисквания, както и че в случая
са налице всички предпоставки по чл.80 ЗДС – имотът е частна държавна
собственост, който се държи и владее от жалбоподателката без правно основание,
т.к. срокът на договора е изтекъл. По арг. от чл.19, ал.4 ЗДС сочи, че срокът
за отдаване под наем на имоти частна държавна собственост не може да бъде
по-дълъг от 10 години и правилата по чл.238 ЗЗД за отправяне на предизвестие са
неприложими. Счита и че липсата на друго жилище е неотносимо към спора, не е
основание за автоматично продължаване срока на договора за наем или за
пожизнено ползване на имота. Навежда и подробни съображения за липса на
нарушение на чл.8 ЕКЗПЧОС като в заключение сочи, че в производството по чл.80 ЗДС административният орган действа при условията на обвързана компетентност и
когато са налице посочените в разпоредбата предпоставки, за него възниква
задължение да издаде заповед за изземване на имота. Моли жалбата да се отхвърли
като неоснователна и претендира присъждане на разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено
от фактическа страна следното:
Видно от Акт за частна държавна собственост № ***/26.10.2009г., вписан в
Служба по вписванията на 02.12.2009г., том *, № *,
вх.регистър *, д.*, държавата се легитимира като
собственик на имот, самостоятелен обект с ид. №**135.1505.10.1.27,
представляващ: Апартамент № * с площ 49,97кв.м., състоящ се от:
дневна, спалня, кухня-лаборатория, баня-тоалет, лоджия и входно антре, ведно с
таванско помещение № 4 с площ 4,57кв.м., както и 0,5197% ид.ч. от общите части
на сградата и от правото на строеж върху ПИ с ид. **, находящ се в гр.Варна,
ул.В. №**, ЕТ.*.
Въз основа на Заповед № УИ-12-7704-4/10.02.2012г. за обявяване на
резултатите от проведен търг с тайно наддаване, на 05.03.2012г. между Областна
администрация - Варна и П.И.Т., е сключен договор № 176-Н, Акт № 92 на Служба
по вписванията от 08.03.2012г., том *, вх.рег.№*,
дело *, за отдаване под наем на горепосочения имот – частна
държавна собственост, представляващ държавно ведомствено жилище, подробно
описано в АЧДС № ***/26.10.2009г.
Имотът е предаден на наемателя на 09.03.2012г. съгласно подписан от
страните приемо-предавателен протокол и от този момент, съгласно Раздел ІІ,
точка 2.1 от договора, същият е влязъл в сила.
Срокът на договора за наем е определен на 10г. и е изтекъл на 09.03.2022г. –
основание за прекратяване по Раздел VІ, точка 6.1, буква „а“ от договора.
С писмо изх.№ РД-22-9400-82/24.03.2022г., получено от Т. на 31.03.2022г.,
същата е уведомена, че срокът на договора за наем е изтекъл на 09.03.2022г. и
считано от тази дата е прекратен съгласно т.6.1, буква „а“ от договора. Със
същото писмо Т. е уведомена, че в срок не по-късно от 7 дни след изтичане на
договора, следва доброволно да предаде владението на имота на служители на
Областна администрация. В писмото е вписано предупреждение, в случай че не
предаде владението на същия в указания срок, срещу нея ще се открие
производство по чл.80 ЗДС за изземване на имота.
С молба от 14.04.2022г. Т. поискала сключването на нов договор за наем за
горепосоченото жилище. Във връзка с искането е извършена проверка, при която е
констатирано, че е извършвала множество сделки по придобиване и разпореждане с
поземлени и жилищни имоти.
С писмо изх.№ РД-22-9400-82-(2)/10.05.2022г., получено на 06.07.2022г., Т. е
уведомена, че срещу нея е започнало административно производство по реда на
чл.80 от ЗДС за изземване на горепосоченото държавно жилище.
Със Заповед № РД-22-7706-114/09.09.2022г. областният управител на област с
административен център - Варна, на основание чл.80, ал.1 и ал.2 ЗДС, разпоредил
изземването от жалбоподателката на процесния имот, по съображения, че срокът на
договора за наем е изтекъл и имотът се държи без основание.
Видно от извлечение от разплащателна сметка в лева в Банка ДСК,
жалбоподателката продължава да заплаща наема за държавното жилище. Същото е и
застраховано за периода 19.04.2022г. – 18.04.2023г., съгласно застрахователна
полица
№ 1112022031000720 на ДЗИ.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е подадена от надлежна страна – адресата на оспорената заповед, в
срока по чл.149, ал.1 АПК, срещу годен за обжалване административен акт и пред
надлежен съд, поради което е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
При извършване на проверката по чл.168, ал.1 АПК, съдът констатира, че
обжалваната заповед за изземване е постановена от материално, териториално и
функционално компетентен орган – областният управител на област с административен
център - Варна. Заповедта отговаря на изискванията на форма по чл.59, ал.2 АПК
– в същата са посочени фактическите и правни основания, обосноваващи упражняването на
правомощията от административния орган. Ясно и недвусмислено в заповедта е посочено
фактическото основание за постановеното изземване – владението или държането от
Т. на процесния имот – частна държавна собственост, без правно основание.
Посочено е и правното основание за издаване на обжалваната заповед – чл.80,
ал.1 ЗДС, като е налице единство между посочените фактически и правни
основания, формиращи мотивите на издателя на акта.
В
административното производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, които да обосновават извод за наличие на основанието по чл.146, т.3 АПК за отмяна на оспорения акт. В съответствие с чл.26, ал.1 АПК жалбоподателката
е уведомена за започване на административното производство по издаване на
заповед за изземване, като в изпълнение на чл.34, ал.1 и ал.3 АПК ѝ е
предоставена възможност да изрази становище във връзка с предприетата
процедура. Спазено е и изискването на чл.35 АПК, като заповедта е издадена след
като са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая.
Заповед № РД-22-7706-114/09.09.2022г. е издадена и при правилно приложение
на материалния закон, и в съответствие с целта на закона.
С разпоредбата на чл.80, ал.1 ЗДС, законодателят е предвидил ред за защита
на държавната недвижима собственост, чрез нейното изземване, в случаите когато:
1/
се държи или владее без основание, 2/ се ползва не по предназначение или 3/
отпадане на нуждата. Във всеки от тези случаи, в условията на обвързана
компетентност, областният управител е длъжен да издаде заповед за изземване на
имота.
В
случая са налице предпоставките за разпореждане изземването на процесния имот в
първата хипотеза на чл.80, ал.1 ЗДС. От приложения по преписката АЧДС
№ ***/26.10.2009г. безспорно се установява, че процесното жилище е частна
държавна собственост. Безспорно е и че на 09.03.2022г. 10 – годишният срок на
договора за наем е изтекъл, поради което правилно е прието, че имотът се
държи/владее без основание.
Неоснователно
жалбоподателката се позовава на разпоредбата на чл.236 ЗЗД и твърди, че договорът
е продължен за неопределено време, респ. че прекратяването му е възможно само
след отправяне на предизвестие по чл.238 ЗЗД. От една страна, разпоредбата на
чл.236 ЗЗД не намира приложение при отдаването под наем на жилища – държавна
собственост, т.к. разпоредбите на чл.24 ЗДС, съответно на чл.28 ППЗДС,
препращат към ЗЗД единствено по отношение на прекратяването на наемните
правоотношения, а съгласно разпоредбата на чл.239 ЗЗД, когато наемът се създава
чрез акт на надлежен държавен орган, отношенията между страните се уреждат по
[горните правила], доколкото специален закон не постановява друго. Съгласно
чл.19, ал.4 ЗДС максималният срок за отдаване под наем на държавни имоти е 10
години. Аналогична всъщност е и уредбата по чл.229, ал.1 и ал.3 ЗЗД. В този
контекст, дори да се приеме, че разпоредбата на чл.236 ЗЗД е приложима, то
прилагането ѝ във всички случаи е ограничено от максималния 10 – годишен срок.
В случай че след прекратяване на наемните правоотношения, поради изтичане на
срока, вещта продължава да е във фактическата власт на наемателя, е налице
ползване без основание, за което се дължи обезщетение. Ето защо с изтичане на
срока на договора правоотношението не може да се преобразува в безсрочно, а е
необходимо възникване на ново правоотношение при спазване на изискванията на
чл.22 ЗДС, вр. Глава трета от ППЗДС – така в Решение на ВАС №
691/18.01.2010г. по адм.д. № 6066/2009г., Решение на ВАС № 945/25.01.2010г. по
адм.д. № 6198/2009г., Решение на ВАС № 14389/19.11.2020г. по адм.д. №
4754/2020г., Решение на ВАС № 7566/16.06.2020г. по адм.д. № 9572/2019г.,
Решение на ВАС
№ 12292/06.10.2020г. по адм.д. № 4128/2020г.
Неоснователно
е и оплакването за несъобразяване на заповедта за изземване с разпоредбата на
чл.8 ЕКЗПЧОС, т.к. закрилата, предоставена от тази разпоредба не е абсолютна и
е допустимо ограничаването на защитените от нея права, вкл. и за защита правата
и свободите на други правни субекти.
Разпоредбата
на чл.8 ЕКЗПЧОС провъзгласява правото на всеки на зачитане на неговия личен и
семеен живот, и на неговото жилище, като намесата на държавните власти в
ползването на това право е недопустима освен в случаите, предвидени в закона и
необходими в едно демократично общество в интерес на националната и
обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за
предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала
или на правата и свободите на другите.
В
случая засягането на правата и законните интереси на жалбоподателката се явява
съразмерно на преследваната с обжалваната заповед цел. Безспорно целта на
издадената заповед е легитимна – закрила правото на собственост на държавата
върху имота, който се обитава от лице, без да е налице правно основание за
живеене в имота. Интересите на обществото, а не само на собственика на имота (в
случая на Държавата) изискват да се зачита правото на собственост и да има
еднакво третиране на лицата в сходни ситуации, поради което засягането правата
на жалбоподателката не е непропорционално. Както неприкосновеността на
собствеността, така и равнопоставеността са принципи – ценности, които се
явяват необходими във всяко демократично общество и в интерес на националната и
обществената сигурност. В случая намесата на държавните власти в ползването на
правото на зачитане на личния и семеен живот и на жилище, се явява допустима,
доколкото следва да се възприема, че е и за защита на правата на другите.
Имотът е частна държавна собственост и като такъв за него са допустими
управленски решения за предоставяне на имота на държавни служители с жилищни
нужди. Налице е
противопоставим на интересите на жалбоподателката държавен интерес за ефективно
упражняване на правата върху държавния имот в полза на обществото и в частност
в полза на друго правоимащо лице от кръга, очертан от законодателя в чл.22 и
сл. ППЗДС – така в Решение на ВАС № 2688 от 26.02.2021г. по адм. д. №
3345/2020г.
Обстоятелствата,
че имотът е държан от жалбоподателката от 2012г., застраховала е редовно същия,
респ. извършвала е необходимите ремонти за поддържането му – в който смисъл са
доводите ѝ навеждани в административното производство за подновяване на
наемното правоотношение, респ. за прекратяване на производството по изземване –
са относими към правата и задълженията ѝ по договора за наем (т.5.7;
т.5.8 и т.5.9) и са ирелевантни към преценката за законосъобразност на
заповедта, и пропорционалността на държавната намеса. Между страните е
съществувало наемно правоотношение, чиито предмет е жилище – държавна
собственост. Изграждането на личен и семеен живот в същото, не би следвало да
се възприема като пречка за предприемане на действия по изземването му, поради
прекратяване на наемното правоотношение. Нормативната регулацията на
правоотношенията във връзка с настаняването във ведомствени жилища е предвидима
и достъпна – наемателите на такива жилища знаят или трябва да знаят какви са
последиците при изтичане на срока на договора и когато държат имота без
основание.
Липсата
на друго жилище, респ. финансовото и здравословното състояние на лицето, също
не може да се интерпретира като абсолютна пречка за изземване на имота. ЗДС не
създава задължения за държавата за удовлетворяване на жилищните нужди на лица,
които не са държавни служители. Такова задължение, в контекста на уредбата за
настаняване в общински жилища на лица с доказана жилищна нужда, имат общините,
като за целта заинтересованите лица следва да обявят пред съответната община
жилищната си нужда и да бъдат картотекирани.
Макар
здравословното състояние на жалбоподателката да е преценено от настоящия състав
като пречка за предварителното изпълнение на заповедта, то не съставлява такава
за изземването на имота, доколкото предпоставките по чл.80, ал.1 ЗДС са налице.
Дори процесният имот да се явява единствено жилище и предвид дългосрочното му
ползване да е възприеман като собствено жилище, то изземването му не се явява
непропорционално, доколкото не се установява оспорващата да е без алтернатива в
бъдеще – така в Решение на ВАС № 9874/04.11.2022г. по адм.д. № 4809/2022г., Решение
на ВАС № 3704/18.04.2022г. по адм.д. № 376/2022г., Решение на ВАС № 493/20.01.2022г.
по адм.д. №**299/2021г., Решение на ВАС № 15169/08.12.2020г. по адм.д. №
8777/2020г., Решение на ВАС № 7566/16.06.2020г. по адм.д. № 9572/2019г.,
Решение на ВАС № 3487/20.03.2018г. по адм.д. № 4162/2017г.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав преценява, че заповедта за
изземване на процесния имот е издадена от компетентен орган, при наличие на
изискуемите от закона материалноправни предпоставки и в съответствие с целта на
закона, поради което представлява законосъобразен административен акт и не са
налице основания за неговата отмяна.
При
този изход на спора, на основание чл.143, ал.4 АПК, във връзка с чл.78, ал.8 ГПК, в полза на Областна администрация - Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Предвид фактическата и правна сложност на делото, размерът на възнаграждението следва да бъде
определено в минималния размер, установен в чл.24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ, а именно в размер на 100,00лв. (сто лева).
Водим от горното,
Варненският административен съд, VІІІ-ми състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.И.Т., ЕГН: **********,***,
против Заповед № РД-22-7706-114/09.09.2022г. на областен управител на
област с административен център – Варна.
ОСЪЖДА П.И.Т.,
ЕГН: **********,*** да заплати на Областна администрация – Варна,
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00лв. (сто лева).
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
административен съд на РБ, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните!
Административен съдия: