Р Е Ш Е Н И Е
№
33/14.3.2022г.
гр. Ямбол
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
втори касационен състав
На двадесет и четвърти февруари
две хиляди и двадесет и втора година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЪЛКО ДРАГАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВАНЯ СТОЯНОВА
2. СТОЯН ВЪЛЧЕВ
Секретар: Красимира Юрукова
Прокурор: Милен Божидаров
Като разгледа докладваното от съдия В. Стоянова к.н.а.х.д. № 10 по
описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.63 ал. 1 ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от Административно- процесуалния кодекс.
Образувано е по касационна жалба на „****************“
ЕООД, Ямбол, с ЕИК *********, със съдебен адрес ***, чрез адвокат Д.С. против решение № 203 от 17.11.2021г. на
Районен съд, Ямбол постановено по нахд № 894/ 2021г.
по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление № Я-4-ДНСК-50/ 09.08.2021г.
на Началник на ДНСК София, с което на осн. чл. 237,
ал.1, т.22 ЗУТ на „*******************“ ЕООД, Ямбол е наложена имуществена
санкция в размер на 1000лв. за извършено нарушение на чл. 158, ал.2 ЗУТ.
Недоволен от така постановеното
решение е останал касаторът, който го обжалва с
твърдение, че първоинстанционното съдебно решение
е незаконосъобразно. Сочи, че административно наказателната
разпоредба на чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ, съобразно която е ангажирана в
случая имуществената отговорност е за неизпълнение на задължение по чл. 158,
ал. 2 от ЗУТ. Касаторът
счита, че тази разпоредба е нова и е
част от законодателството едва с приемането и обнародването на Закона за
изменение и допълнение на ЗУТ - ДВ бр. 16 от 23.02.2021г. Излагат се доводи, че е налице съществено нарушение на процесуалните правила
и неправилно приложение на материалния закон. За твърдяното, като извършено на
дата 27.08.2020г. нарушение на чл. 158, ал. 2 от ЗУТ, е приложена в случая
санкционната разпоредба на чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ, тъй като към дата
27.08.2020г., същата не е била част от законодателството и към тази дата липсва
аналогична санкционна разпоредба, като тази на чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ,
която да предвижда ангажиране на имуществена санкция на лицето, упражняващо
строителен надзор на строеж, именно за неизпълнение на задължение по чл. 158,
ал. 2 от същия закон.
Иска отмяна на решението и на потвърденото с
него НП, както и присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание, касаторът, „****************“ ЕООД, Ямбол, не изпраща процесуален представител, а чрез редовно упълномощеният адвокат Д.С. от БАК депозира молба, в която не възразява да бъде даден ход на делото, както и да се приключи съдебното дирене.
Ответникът по касацията, ДНСК, София, в съдебно заседание се представлява от процесуален представител М.В.-гл.експерт в РДНСК, Ямбол, с юридическо образование, редовно упълномощена. Заявява, че решението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно. Напълно споделя мотивите на Районен съд относно приложимия закон към датата на довършване на нарушението. В случая се касае за бездействие, започнало след изтичане на 7-дневния срок, в който „*******************“ ООД е била длъжна да уведоми РДНСК-гр.Ямбол за заверена от дружеството в качеството на консултант Заповедна книга. Същото е продължило до момента на констатирането му от служители на РДНСК-Ямбол на 11.03.2020г., когато е била в сила санкционната норма на чл.237, ал.1, т.22 на ЗУТ. Моли да бъде отхвърлена като неоснователна касационната жалба и да бъде присъдено в полза на представляването от нея учреждение юрисконсултско възнаграждение.
Участващия в процеса представител на ЯОП намира касационната жалба за неоснователна, а решението на ЯРС за намира за подробно мотивирано от фактическа и правна страна. Моли за оставянето в сила на решението на ЯРС.
Настоящата съдебна инстанция, след като обсъди направените в жалбата оплаквания, становищата на страните в съдебно заседание, събраните по делото доказателства и извърши проверка на оспорения съдебен акт за наведените в жалбата касационни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество същата се явява неоснователна поради следните съображения:
Настоящият съдебен състав намира, че за
да постанови своя съдебен акт, първоинстанционния съд
е приел от фактическа страна, че на 27.07.2020г. между „И.“ ЕООД, в качеството
му на възложител и „***********“ ЕООД, представлявана от А.Ч., в качеството й
на изпълнител, бил сключен договор за независим строителен надзор в
строителството за обект - магазин за нехранителни стоки, УПИ IV-48, УПИ XVII-48
и УПИ XVIII-48 кв.62 с.Зимница, общ. Стралджа. На 19.08.2020г инж. Чанкова
заверила заповедна книга на строеж: магазин за нехранителни стоки, УПИ XVIII-48
кв.62 по ПУП с.Зимница, общ. Стралджа с
възложител „И.“ ЕООД. При извършена проверка на 11.03.2021 г. от служители на
РДНСК Ямбол в Община Стралджа, относно спазване на разпоредбите на ЗУТ, било
установено, че „****************“ ЕООД не е уведомило Община Стралджа както и РДНСК Ямбол за заверената на
19.08.2020г. заповедна книга. На 28.05.2021г. до„*****“ ЕООД била изпратена
покана за явяване на 02.06.2021г. в 11ч. в офиса на РДНСК Ямбол за съставяне на
АУАН. Поканата била връчена на 01.06.2021г. на законния представител на
жалбоподателя, при отказ от нейна страна да я получи, удостоверен с подписа на
един свидетел. На 02.06.2021г. в отсъствие на представители на „***********“
ЕООД бил съставен АУАН№ Я-4 за нарушение на чл. 158 ал.2 ЗУТ. Препис от акта
бил връчен на А.Чанкова на 10.06.2021г.
Въз основа на така съставения АУАН било
издадено Наказателно постановление № Я-4-ДНСК-50/ 9.08.2021г. на Началник ДНСК
София, с което на осн. чл. 237 ал.1 т.22 ЗУТ на „***********“
ЕООД била наложена имуществена санкция в размер на 1000лв. за извършено
нарушение на чл. 158 ал.2 ЗУТ.
Въз основа на приетата
фактическа обстановка съдът е изложил своите правни изводи, като е приел, че
нарушението е установено на 11.03.2021г. и към която дата приетите изменения в
чл. 237 ал.1 т.22 ЗУТ са били част от позитивното право на страната, доколкото
в ПЗР към ЗИД ЗУТ ДВ 16/21г не е предвидена отлагателна норма.
Решението
е правилно.
„****************“ ЕООД, в качеството си на лице, упражняващо строителен
надзор на строеж магазин за нехранителни стоки, УПИ IV-48, УПИ XVII-48 и УПИ
XVIII-48 кв.62 с.Зимница, общ. Стралджа, е лицето което следва да понесе административнонаказателната отговорност за извършеното
нарушение на чл. 158, ал. 2 от ЗУТ, след като задължението за писмено уведомяване в
указания в чл. 158, ал. 2 от ЗУТ срок, че заповедната книга за строежа е заверена, е
фактическо действие, което не е било извършено.
Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентен орган, съобразно императивните правила на чл. 57, ал. 1
и чл. 42, ал. 1 от ЗАНН, като съдържат всички изискуеми от закона реквизити.
Правилно са индивидуализирани нарушителя и
качеството в което е извършил нарушението, обстоятелствата при които е
извършено. Изрично е посочен срока, в
който касатора е
следвало да уведоми писмено Община Стралджа и РДНСК Ямбол за заверената
на 19.08.2020 г. заповедна книга на строежа, както и датата - 27.08.2020 г., от
която е започнало незаконосъобразното бездействие на дружеството.
Законосъобразно
на жалбоподателя на основание 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ е наложена имуществена санкция от 1000 лева, което е минималната законоустановена последица на това нарушение.
Съдът намира за неоснователни
възраженията, изложени в касационната жалба. В конкретния случай нарушението е установено
на 11.03.2021г. при извършена проверка от служители на РДНСК, Ямбол, в община
Стралджа, за което е съставен констативен протокол от 11. 03.2021г. и към тази
дата разпоредбата на чл. 237 ал.1 т.22 ЗУТ и чл. 158, ал. 2 от ЗУТ са били част
от действащото право на страната. В случая се касае за бездействие, започнало
след изтичане на 7 дневния срок, в който касатора е
бил длъжен да уведоми РДНСК, Ямбол за заверената заповедна книга и е продължило
до момента на констатирането му от служителите на РДНСК, Ямбол на 11.03.2021г.,
когато е била в сила санкционната норма на чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ.
Наложеното наказание е в рамките на
предвидения в закона минимум.
С оглед изложеното правилно е ангажирана адм. нак. отговорност на касатора по чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ.
Касационната инстанция
счита, че първоинстанционният съд е събрал и
коментирал относимите към казуса доказателства,
достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното
решаване на спора.
По изложените съображения, съдът намира, че
обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно и като такова следва да
бъде оставено в сила.
При този изход на спора и своевременно
направеното искане на ответника, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ при съобразяване с фактическата и правна сложност на
делото в минималния размер от 80 лв.
Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, предл.1 във връзка с чл.63, ал.1 от ЗАНН, ЯАС, втори касационен състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 203 от 17.11.2021г. на Районен съд, Ямбол постановено по нахд № 894/ 2021г. по описа на РС, Ямбол.
ОСЪЖДА „*****“ ЕООД, Ямбол, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, *******************************с управител А.К.Ч.да заплати в полза на ДНСК, София юрисконсултско възнаграждение в размер на 80, 00 лева (осемдесет лева).
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/ не се чете ЧЛЕНОВЕ:
1. /п/ не се чете
2. /п/ не се чете