ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София,
06. 07. 2020 година
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, първи въззивен състав, в закрито съдебно заседание, проведено на
шести юли, две хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Пламен Петков
Членове: 1. Недялка Николова
2. мл.с. Боряна Гащарова
при участието
на секретаря .................. и прокурора ,
като разгледа
докладваното от съдията Петков в.ч.н.д. № 251 по описа
за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 396, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 72, ал. 1 от НПК.
Образувано е по постъпила частна жалба от районен
прокурор на Районна прокуратура – Е. срещу определение от 25. 06. 2020
год., постановено по ч.н.д. № 103 / 2020 год. по описа на Районен съд – Е.
С посоченото определение, състав на районния съд е
оставил без уважение искане на районния прокурор на Районна прокуратура – Е.
за налагане на обезпечителна мярка - запор на
движима вещ - МПС лек автомобил марка „Мазда", модел „СХ-5", с per. №
******** с оглед обезпечаване на отнемане на същото по реда на чл. 53, ал. 1,6.
"а" от НК, във връзка с извършено престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК.
С. ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно
отделение, първи въззивен състав, след като обсъди депозираната жалба и извърши служебна
проверка на атакуваното определение и материалите по делото, прие за
установено следното :
Жалбата е
допустима, разгледана по същество, неоснователна.
Това е
така поради следните съображения:
За да достигне до крайния си извод, обжалван от страна
на държавното обвинение, състава на първоинстанционния
съд обосновано е посочил, че съгласно Тълкувателно решение № 2 от 11. 10. 2012
год., постановено по тълкувателно дело № 1/2012 год., на ОСНК на ВКС, в
производството по допускане на обезпечение по реда на чл. 72, ал. 1 от НПК
решаващия съдебен състав следва да прецени наличието на обосновано
предположение за извършено престъпление, като за основателността на такова искане не е достатъчно наличието на акт за
образуване на досъдебно производство за престъпление за което се предвижда
наказание глоба и/или конфискация, а е необходимо и във всички случаи,
собственикът на имуществото по отношение на което прокурорът е направил искане за
налагане на обезпечителни мерки, да е привлечен в качеството на обвиняем за
престъпление, за което е предвидено наказание глоба и/ или конфискация. Посочил
е също, че е допустимо прилагането на обезпечителни мерки по отношение на вещи,
приложени като веществено доказателство по делото, както и задължението на
решаващите съдебни състави да преценяват съразмерността между размера на поисканите
обезпечения и размера на наказанията, които се обезпечават.
Видно от материалите по делото, към настоящия момент
следва да се приеме, че е налице обосновано предположение, касателно
авторството и механизма на вмененото по отношение на обв.
В. престъпно деяние. Последният е привлечен към наказателна отговорност за
извършване на престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК. Изводимо е и това, че обвиняемия В. е собственик на
лек автомобил марка „Мазда", модел „СХ-5", с per. *******,
като в настоящия случай е без значение въпроса дали същия е негова лична собственост, или е в режим
на СИО.
От решаващо значение в конкретния казус, се явява
правилния и законосъобразен извод на състава на районния съд, че не
може да бъде споделен основния довод на прокуратурата за да иска налагане на
обезпечителна мярка - запор върху движимата вещ - МПС, /посочено по-горе/, поради
липса на условия за евентуално приложение на разпоредбата на чл. 53, ал. 1,6. „а" от НК в настоящия случай.
Не може да има спор, че съгласно посочената законова
норма, независимо от наказателната отговорност се отнемат в полза на държавата,
вещите, които принадлежат на виновния и са
били предназначени или са послужили за извършване на умишлено престъпление.
Съставът на първоинстанционният
съд обосновано е приел, че управляваното от обвиняемия моторно превозно
средство, не се явява средство на престъпление по чл. 3436, ал. 1 от НК. Както
бе отбелязано, по смисъла на чл. 53, ал. 1,6.
„а" НК средство или оръдие на престъплението са вещи, които са били
предназначени или са послужили за извършване на престъплението. Правилно е посочено в
обжалваното определение, че такива се явяват например оръжието при убийството,
специалните технически устройства при взломните
кражби и прочие.
Факт е, една и съща вещ може да бъде както предмет на
дадено престъпление, така и средство за извършване на друго престъпление. В
обсъжданият случай обаче, обществените отношения, които се засягат от престъпно
деяние по чл.343б, ал.1 от НК са свързани с нарушаване на установения в
страната правов ред регламентиращ транспорта и в частност, неспазването на забраната да
се управлява моторно превозно средство след употреба на алкохол в концентрация над
1, 2 на хиляда. Действително, за да бъде осъществен състава на това деяние е
необходимо наличието три задължителни елемента от обективна страна а именно, управление на
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта на водача над 1, 2
на хиляда, установено по надлежния ред. Липсата на
някой от тези елементи, води до несъставомерност на деянието, обстоятелство налагащо извода, че моторното
превозно средство само по себе си не се явява външен обект на конкретно
засегнатото обществено отношение, ерго, в случая, касателно коментираното престъпно деяние визирано в нормата
на чл. 3436, ал. 1 от НК, че моторното превозно средство нито служи, нито пък е
предназначено за извършване на обсъжданото умишлено престъпление, поради и
което, не подлежи на отнемане по
силата на чл. 53, ал. 1,6. „а"
от НК.
Изложеното по-горе, обуславя потвърждаване на
обжалваното първоинстанционно определение.
Ето защо и на осн. чл. 396,
ал. 1 от ГПК вр. с чл. 72, ал. 1 от НПК, С. окръжен
съд, наказателно отделение, първи въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ : |
ПОТВЪРЖДАВА определение от 25. 06. 2020
год., постановено по ч.н.д. № 103 / 2020 год. по описа на
Районен съд – Е..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.