РЕШЕНИЕ
№ 32
гр. Девня , 28.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, І НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:АНТОНИ НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от АНТОНИ НИКОЛОВ Административно
наказателно дело № 20213120200077 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по въззивна жалба от Н. Д. Д., ЕГН: **********, срещу
НП № 23 – 0000774 / 10. 09. 2020 г. на Директор РД – АА – Варна. Със
същото на жалбоподателя:
за нарушаване разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 2 от Наредба № 40 / 14.
01. 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на
опасни товари и на основание чл. 103, ал. 2, т. 8 от ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на пет хиляди лева.
Жалбоподателят моли съда за цялостна отмяна на атакуваното НП, с
довод незаконосъобразност, в частност процесуални нарушения.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна
страна и следва да бъде разгледана.
Въззивникът, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
процесуален представител. Поддържа жалбата. Претендира за присъждане на
разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание не се
представлява.
Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, намира
за установена следната фактическа обстановка :
На 24. 06. 2020 г. в землището на гр. Девня, обл. Варна, възз. Н. Д. Д.
1
управлявал моторно превозно средство – т. а. с ДК№ ***, кат. № 3, с
прикачено ремарке с ДК№ ***, кат. О 4, като осъществявал превоз на опасен
товар – 24 620 кг. амониев нитрат. Движението му било преустановено от
свид. Д. П. К., свид. Т. С. Т. – служители при РД – АА – Варна, които при
извършената проверка установили, че водача не притежава валидно ARD
свидетелство. Съставен бил АУАН, предявен и подписан без възражения. В
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени такива.
Административно – наказващият орган приел констатациите на
актосъставителя, като ангажирал отговорността на въззивника.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на свидетелските показания, както и от приложените и приети по делото
писмени материали, които кредитира като единни, последователни,
непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни,
обективно и компетентно дадени, кореспондиращи с приетата фактическа
обстановка и относими към предмета на доказване. Следва да се отчете
незаинтересоваността на свидетелите от изхода на делото.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи :
С оглед задълженията за цялостна проверка за законосъобразност съдът
намира, че в рамките на административно – наказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процедурните правила.
Актосъставител и административно – наказдващ орган са приели, че
въззивнника е нарушил разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 2 от Наредба № 40 /
14. 01. 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на
опасни товари. Същата визира задължение „при превоз на опасни товари в
транспортната единица да се намира и при поискване от контролен орган да
се представи ARD свидетелство на водач, превозващ опасен товар, за
съответния клас“. Същевременно АУАН и НП не съдържат описание в този
смисъл, а е посочено, че „водачът извършва превоз на опасни товари без да
притежава ARD удостоверение за обучение на водач, превозващ опасни
товари за съответния клас“, т. е. не е направена разлика между
„непредставяне“ и „непритежаване“.
Административно – наказващият орган е наложил наказанието на
основание чл. 103, ал. 2, т. 8 от ЗАП. Тази разпоредба предвижда наказание за
„водач, който извършва превоз на опасни товари, без валидно свидетелство за
превоз на опасни товари“. В този смисъл не ставя ясно в какво се състои
твърдяното нарушение – липса на валидно свидетелство или непредставяне на
такова, но и в двата случая е налице несъответствие между материално –
правна и санкционна норма. Следва да бъде акцентирано, че без значение за
какво е била волята на актосъставител и административно – наказващ орган, а
именно за „липса“ или за „непредставяне“ и в двата случая не е налице
относимост между приетите чл. 43, ал. 2, т. 2 от Наредба № 40 / 14. 01. 2004 г.
за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари и
чл. 103, ал. 2, т. 8 от ЗАП.
В контекста на изложеното следва да бъде уточнено, че видно от АУАН
и НП, актосъставител и административно – наказващ орган не са направили
2
разлика между „удостоверение“ и „свидетелство“. Законодателят изрично е
уточнил, че става въпрос за „свидетелство“, а в конкретните АУАН и НП се
посочва „удостоверение“, с уточнението, че в НП двете се приравняват, което
също няма как да бъде прието от съда, доколкото се касае за два различни
документа, като удостоверението е междинен такъв, доказващ течащо
обучение на водач и необходим за издаването на свидетелство, доказващо
завършено обучение с успешно положен изпит и дадени съответни права.
Отделно разглеждайки казуса в този аспект, налице е неотносимост между
посоченото „удостоверение“ и волята на законодателя, а именно да се
санкционира непредставяне на „свидетелство“.
В контекста на изложеното съдът намира, че в хода на производството
са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не може да изменя
материално – правната или санкционната норма, доколкото в противен случай
би се нарушило правото на административно – наказващия орган да определи
самостоятелно нарушението и наказанието. Същевременно нарушителят
трябва да има възможност да разбере в какво точно се състои нарушението
му, респективно да организира адекватно защитата си. Всяко нарушение в
тази насока представлява процесуално такова, от категорията на
съществените такива, като обуславя цялостна отмяна.
Предвид чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, страните имат право на присъждане на
разноски по реда на АПК. С оглед оказаната правна помощ като вид и
количество, изхода на спора, своевременно направено искане и приложени
доказателства, в полза на въззивника следва да се присъди сумата от хиляда и
осемстотин лева, представляваща направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното съдът намира, че атакуваното НП следва да
бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 23 – 0000774 / 10. 09. 2020 г. на Директор РД – АА –
Варна, с което на Н. Д. Д., ЕГН: **********:
за нарушаване разпоредбата на чл. 43, ал. 2, т. 2 от Наредба № 40 / 14.
01. 2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на
опасни товари и на основание чл. 103, ал. 2, т. 8 от ЗАП е наложено
административно наказание „Глоба“ в размер на пет хиляди лева.
ОСЪЖДА РД – АА – Варна да заплати на Н. Д. Д., ЕГН: **********
сумата от хиляда и осемстотин лева, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на съдебен контрол в 14 – дневен срок от
съобщаването пред Административен съд – Варна.
Съдия при Районен съд – Девня: _______________________
3