О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ /25.01.2021 г., гр.Провадия
ПРОВАДИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ІІI гр.
състав, в закрито съдебно заседание на 25.01.2021 г., в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: СОНА ГАРАБЕДЯН
като разгледа докладваното от
съдията г. д. № 455/2020 г. по описа
на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 140,
ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Производството е образувано по
искова молба на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК ********* против Д.Г.Я., с която е предявен осъдителен иск с правна
квалификация чл. 79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 6 от ЗМДВИП и
чл. 6 ЗПФУР, вр. чл. 99 ЗЗД. В
условията на евентуалност е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.
55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил писмен
отговор от ответника. На основание чл.140 от ГПК съдът следва да насрочи
делото; да се произнесе по доказателствените искания, като допусне
доказателствата, които са относими, допустими и необходими; да определи размер
и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства, както и да
изготви проект за доклад по делото.
Съдът на основание чл.140, ал.3 от ГПК изготви следния
ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото:
Обстоятелства, от които произтичат
твърденията на дружеството - ищец:
Твърди, че
на 01.04.2015 г. между ответника и трето лице – кредитор „4финанс” ЕООД /с
търговска марка на пазара „Вивус”/ бил сключен договор за кредит № **********, под формата на електронен документ
по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с
чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Твърди, че процедурата по сключването на договора за кредит била
подробно описана в Общите условия на „4финанс“ ЕООД и била в съответствие с
ЗПФУР и приложимото законодателство. Излага, че кредитополучателят подавал
заявка за отпускане на кредит, след регистрация в системата на „Вивус“ на
интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg. На посочената страница „Вивус“
предоставял Общите си условия, които кредитополучателят трябвало
да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата
преддоговорна информация, с която трябвало да се запознае, спазвайки
изискванията на чл. 8 от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора
за кредит се предоставял на кредитополучателя на интернет страницата на
„Вивус“. Кредитополучателят трябвало да подпише договора, ако го приеме, като
това се извършвало чрез натискане на бутона „Подпиши“. С натискането на бутона
„Подпиши“ от кредитополучателя се считало, че се подписва всяка страница от
договора и приложимите Общи условия, доколкото те били предоставени на
кредитополучателя на подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит, кредитополучателят
потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката
на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с
кредитодателя и се съгласява последният да отпусне сумата по кредита по
описаната във формуляра за заявка банкова сметка***. В процесния случай
ответникът Д.Я. заявила желание да и бъде отпусната сумата в размер на 300.00
лева. Съгласно искането на ответника и условията на договора, сумата била
предоставена по посочената от кредитоискателя банкова сметка *** „Банка ДСК” АД
още в деня на искането на кредита – 01.04.2015 г. Сумата по кредита в размер на 300
лева следвало да бъде върната от кредитополучателя в срок от 30 дни с падежна
дата - 01.05.2015 г.
Въпреки настъпване на падежа и
опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не погасил. На осн.
т.13.3 ОУ, кредиторът начислил наказателна лихва върху непогасената главница от
датата следваща падежа – 02.05.2015 г., като съгласно условията на т.13.2
същата се формирала от сбора на договорния лихвен процент, определен в
специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочие /10% към датата на
сключване на договора/.
На 01.02.2018 г. бил сключен договор
за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ с Приложения към него, с който
вземанията били прехвърлени на ищеца. Цедентът предоставил на цесионера
потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г. Съгласно
предоставеното от цедента пълномощние по силата на договора за цесия – чл. 26,
и Приложенията към него, ищецът изпратил уведомление за цесията до длъжника с
препоръчано писмо чрез „Български пощи“ ЕАД, което било върнато с отметка „преместен“.
Предвид липсата на плащане, въпреки
изпратените покани, се моли за присъждане на сумата от общо: 300 лева – главница по договора за
кредит, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на ИМ в съда –
17.06.2020 г., до окончателното погасяване.
Моли съда, в условията на
евентуалност да осъди Д.Г.Я. да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД сумата
в размер на 300.00 лева, която същата е получила без правно
основание, ведно със законната лихва върху главницата, от датата на постъпване
на искова молба в съда - 17.06.2020 г ., до окончателното изплащане на задължението.
Претендира разноски.
В изпълнение на задълженията по ад.
127, ал. 4 от ГПК представя банкова сметка:
IBAN: ***, BIG: STSABGSF при "Банка ДСК" ЕАД
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
писмен отговор от ответника. Съобщението, ведно с препис от исковата молба с
приложенията, е връчен на същия лично на 09.07.2020 г. /л. 33/.
Не са налице факти и обстоятелства, които се признават, както и такива,
които не се нуждаят от доказване.
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 ГПК, указва на
страните, че съгласно чл. 153 и чл. 154, ал. 1 ГПК, всяка от тях е длъжна да
установи спорните факти, на които основава своите искания или възражения, както
и връзките между тези факти.
При разпределение на
доказателствената тежест:
По главния иск по чл. 79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл. 240 от ЗЗД:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи
възникване на вземането и неговия размер, в т.ч. – наличието на валидно
правоотношение по договор за кредит между ответника и „4финанс” ЕООД, сключен
на 01.04.2015 г., при спазване на законовите изисквания и зачитане правата и
интересите на потребителя, по който се твърди да е предоставена и усвоена съответната
парична сума, че кредиторът е получил
съгласието на ответника за сключване на договора, предаването на сумата на
ответника, че е настъпил падежът за погасяването й, т. е. както
по основание, така и по размер дължимостта на процесните сума; прехвърляне на
вземането в своя полза, както и че ответникът е уведомен за цесията от цедента.
Ответникът следва да проведе насрещно доказване по тези факти, да докаже
обстоятелства, които изключват, унищожават или погасяват процесните вземания, както и да установи всички свои евентуални твърдения
и възражения, а при установяване на горните предпоставки от ищеца - следва да
докаже, че е погасил задълженията си в срок.
На
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, съдът
указва на ищеца, че не сочи доказателства за: прехвърляне
на вземането в своя полза, доколкото с исковата молба са представени само
първата и последната страница от договора за цесия № BGF – 2018-005/01.02.2018 г., като от
последната страница е видно, че същият съдържа 15 страници; получено съгласие от ответника за сключване на
твърдения договор с „4финанс” ЕООД /вкл. ел. изявление/.
По евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД:
Съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК указва на ищеца, че носи
доказателствената тежест при условията на пълно и главно доказване да установи факта на плащането на
процесната сума в полза на ответника.
Ответникът следва да установи, че е получил процесната сума
на правно основание.
Съдът
на основание чл. 140 от ГПК следва да се
произнесе по допускане на доказателствата.
По
доказателствените искания на ищеца:
Представените с исковата молба документи са
относими към предмета на доказване и са необходими за изясняване на
фактическата страна на спора, а приемането им като писмени доказателства е
допустимо.
По искането по чл. 192 от ГПК съдът ще се
произнесе в първото по делото съдебно заседание след изслушване на становището
на страните във връзка с разпределението на доказателствената тежест.
По
доказателствените искания на ответника:
Такива
не са заявени.
Други доказателствени искания към този момент
не са направени.
На
страните следва да се разяснят и последиците на чл. 133, чл. 143, ал. 3 ГПК,
както и на чл. 238, ал. 1 ГПК.
На
основание чл. 140, ал. 3 ГПК, следва да
се укаже на страните да се насочат към медиация или друг метод за извънсъдебно
уреждане на спора, както и възможността да сключат съдебна спогодба.
Следва да бъде насрочено открито заседание за
разглеждане на делото.
Мотивиран от горното и на основание чл. 140, ал. 1 и ал. 3 от ГПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л И:
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 18.02.2021 г. от 10:15часа, за които
дата и час да се призоват страните.
УКАЗВА на ищеца, че не сочи
доказателства за прехвърляне на
вземането в своя полза, доколкото с исковата молба са представени само първата
и последната страница от договора за цесия № BGF – 2018-005/01.02.2018 г., като от последната
страница е видно, че същият съдържа 15 страници; получено
съгласие от ответника за сключване на твърдения договор с „4финанс” ЕООД /вкл.
ел. изявление/.
ДОПУСКА за приемане като писмени доказателства
приложените към исковата молба документи.
ОТЛАГА произнасянето по искането на ищеца по чл. 192 от ГПК в първото по делото съдебно заседание след изслушване на становището на
страните във връзка с разпределението на доказателствената тежест.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ на
основание чл. 146, ал. 1, т. 5, вр. ал. 2 от ГПК, че съгласно чл. 153 и чл.
154, ал. 1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи спорните факти, на които
основава своите искания или възражения, както и връзките между тях.
ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на
страните по делото в хода на насроченото по делото съдебно заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответни процесуални действия, съобразно изразеното от всяка от
тях становище, на основание чл. 146, ал. 3 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ към сключването на съдебна спогодба,
медиация, извънсъдебно споразумение или друг способ за доброволно уреждане на
спора, последиците от които са по-благоприятни за тях.
ПРИКАНВА страните към
СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че постигнатото по общо съгласие разрешение на
повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто съдебно решение, като
половината от внесената държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба
има значението на влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред
по-горен съд.
НАПЪТВА на основание чл. 11, ал. 2 от Закона
за медиацията страните към разрешаване
на спора си чрез медиация. Указва на същите, че чрез Медиатора могат да
постигнат доброволно разрешаване на спора, като там може да им бъде помогнато
за постигане на споразумение, което да бъде утвърдено в съда.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че при използван способ
чрез медиация, страните могат да решат и други свои конфликтни отношения, извън
предмета на съдебния спор и сключат по тях споразумение.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че медиацията може да
бъде осъществена в Център за медиация към Окръжен съд – Варна, адрес гр. Варна,
ул. „Ангел Кънчев” №12, ет.4 , в сградата, в която се помещава СИС при ВРС.
Участие в медиация страните следва да заявят на тел. 052
662 596, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: *********@***.**.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 от ГПК срещу тях може да бъде постановено неприсъствено решение по искане на
другата страна и при следните предпоставки: за ответника – ако не е представил
в срок отговор на исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание,
без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако
не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
УКАЗВА НА СТРАНИТЕ, че ако отсъстват повече
от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е
връчено съобщение, страните са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като
при неизпълнение на това задължение, всички съобщения се прилагат към делото и
се смятат за връчени.
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТА ЗА ДОКЛАД по делото, обективиран в мотивите на настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от
настоящото определение да бъде връчен на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: