Решение по дело №1895/2023 на Районен съд - Благоевград

Номер на акта: 86
Дата: 12 март 2024 г.
Съдия: Владимир Атанасов Пензов
Дело: 20231210201895
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 декември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 86
гр. Благоевград, 12.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Владимир Ат. Пензов
при участието на секретаря Мария Г. Исидорова
като разгледа докладваното от Владимир Ат. Пензов Административно
наказателно дело № 20231210201895 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.58д и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба „...“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ..., представлявано от ... – управител, предявена чрез
адвокат С. В. със съдебен адрес: ... против Наказателно постановление (НП)
№ 42-0008405 от 06.11.2023 година на и.д. Директор на РД „Автомобилна
администрация“ - София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно
лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от
ЗАНН, с което на дружеството-жалбоподател за административно нарушение
по чл.6 ал.7 т.3 буква „б“ пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на
основание чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена
“имуществена санкция” в размер на 200.00 /двеста/ лева.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакувания
санкционен акт, като неправилен и незаконосъобразен, издаден в нарушение
на процесуалните правила. Развиват се съображения, че отговорността на
дружеството-жалбоподател е ангажирана по несъответна на описаното
нарушение правна норма, поради което не е ясно за какво точно същото е
санкционирано, доколкото финансова стабилност се доказва чрез представяне
на справка, съгласно чл.6 ал.8 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС. Сочи
се, че дружеството-жалбоподател, като превозвач не е доказал финансова
стабилност на дружеството, което не отговаря на действителната фактическа
обстановка, предвид представена в тази връзка застрахователна полица.
Излагат се и доводи, за приложимост в казуса на разпоредбата на чл.28 от
ЗАНН. Иска се от съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени
1
обжалваното наказателно постановление изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател редовно призовани, не
се явява законния представител, явява се упълномощен процесуален
представител – адв. С. В., който ангажира доказателства в подкрепа на тезата
си и взема становище по същество на делото, като моли обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено, като незаконосъобразно.
Претендира присъждане на направените разноски за един адвокат по делото.
Административно-наказващия орган, редовно и своевременно
призовани, не ангажират процесуален представител по делото, но депозира
писмено становище, с което изцяло поддържат издаденото наказателно
постановление, ангажира доказателства в негова подкрепа и изразява
становище по същество, като моли съда да постанови съдебен акт, който да
потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно. На
основание чл.7 ал.2 т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, се прави възражение за прекомерност на претендирания по
делото адвокатски хонорар.
Районна прокуратура – Благоевград, редовно и своевременно призовани,
не ангажират представител по делото и не вземат становище по същество на
спора.
С оглед събраните по делото доказателства съдът намира за установено
следното от фактическа страна:
От ангажираните по делото писмени и гласни доказателства се установи
по категоричен и безпротиворечив начин, че на 06.10.2023 година около 12:23
часа в гр.Благоевград, бул. „Св. Димитър Солунски“ № 77А, Г. С. Г. и Б. С.
Х., двамата инспектори при РД „АА“ – София, извършили проверка в
информационната система на ИА „Автомобилна администрация“ /база данни/
при която установили, че „...“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление ..., представлявано от управителя си ..., в качеството му на
превозвач притежаващ Лиценз на Европейската общност № 20436 от
13.02.2019 година за извършване на международен превоз на товари, не е
доказал финансова стабилност на дружеството, чрез представяне на справка
/приложение № 3/ с необходимите документи в ИА „Автомобилна
администрация“, гр.София или Областен отдел в страната в 00.00 часа на
15.09.2023г. дружеството е било доказало финансова стабилност чрез
застрахователна полица № 0700-020-2022-00248 и добавък № 1, с валидност
до 14.09.2023г., включително. Следващата финансова стабилност е подадена
по електронен път в 09.03 часа на 15.09.2023г., като е без доказана финансова
стабилност от 00.00 часа на 15.09.2023г. до 09.03 часа на 15.09.2023г. Същият
ден, 06.10.2023г. във връзка с констатациите при проверката, двамата
проверяващи посетили офиса на дружеството „...“ ЕООД, с ЕИК *********,
находящ се в ..., където в присъствието на упълномощен представител ...,
актосъставителят Г. С. Г. в присъствието на свидетеля при установяване на
2
нарушението Б. С. Х., съставил на дружеството-жалбоподател „...“ ЕООД, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ..., представлявано от
управителя си ..., АУАН № 338071 от 06.10.2023г. Актът е връчен на
упълномощения представител на дружеството-жалбоподател срещу подпис,
като възражения по акта не са направени. Писмени възражения по акта не са
направени и законоустановеният за това срок. Въз основа на така съставения
АУАН, на 06.11.2023 година, административно-наказващият орган и.д.
Директора на РД „Автомобилна администрация“ - София, определен от
министъра на Министерство на транспорта, информационните технологии и
съобщенията за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189 ал.12
от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, издал атакуваното Наказателно постановление
№ 42-0008405 от 06.11.2023 година, с което на „...“ ЕООД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ..., представлявано от управителя си ..., за
административно нарушение на чл.6 ал.7 т.3 буква „б“ пр.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. на МТС, на основание чл.105 ал.1 от ЗАвП наложил
административно наказание “имуществена санкция” в размер на 200.00
/двеста/ лева. НП е връчено на 01.12.2023 година, чрез упълномощеното на
дружеството лице Димитрина Костова, като в законоустановеният срок на
08.12.2023 година в РД „Автомобилна администрация“ постъпила
разглежданата в настоящото производство жалба с вх. № 5200-56-9199/1/ от
08.12.2023 година.
Посочените в акта фактически констатации се потвърждават от разпита
на актосъставителя Г. С. Г. и свидетеля по акта Б. С. Х., които установяват, че
АУАН е съставен в присъствието на представител на дружеството-
жалбоподател и е връчен лично на същия. Двамата свидетели са категорични,
че АУАН е съставен, след като е установено от направена справка от
информационната система на ИА „Автомобилна администрация“, че
дружеството не е разполагало с удостоверена финансова стабилност за
определен период от време, както и че по АУАН не са постъпили възражения.
Свидетелите установяват, че на 15.09.2023г. в 09.03 часа по електронната
поща е подадено от дружеството-жалбоподател заявление за доказана
финансова стабилност на „...“ ЕООД, като същото за времето от 00.00 часа до
09.03 часа на 15.09.2023г. не е имало доказана финансова стабилност, за което
е и съставен АУАН.
По делото е приложена Застрахователна полица № 0700-020-2022-00248
на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД (лист 13 от делото), сключена за
застраховано лице: „...“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ..., представлявано от ... – управител, в качеството му на
превозвач, съгласно изискванията на Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС
за международен автомобилен превоз на пътници и товари и отговаря на чл.6
ал.6 – раздел II, буква „А“, т.13 от приложение № 1 и чл.429 ал.1 от Кодекса
за застраховането, на която срокът на застраховка е една година, с начало
15.09.2022 година и край на застраховката 14.09.2023 година.
Представен е Добавък № 1/15.09.2022г. към застрахователна полица №
3
0700-020-2022-00248 на ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД (лист 12 от делото) за
застраховка „Обща гражданска отговорност“, като е увеличен лимита на
отговорността по полицата, а всички останали позиции и текстове по
застрахователната полица остават без изменение. С настоящия добавък е
сключен на 15.09.2022г., влиза в сила н 14.00 часа на 15.09.2022г. и изтича в
24 часа на 14.09.2023г.
Представена е справка-разпечатка от информационната система на
Изпълнителна агенция „Автомобила администрация“ от 15.09.2023г., от
която е видно, че дружеството „...“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ..., представлявано от управителя си ..., има издаден
валиден лиценз с № 20436 за извършване на товарни превози в Общността, от
13.02.2019г. с валидност до 12.02.2029г., като дружеството е представило
доказателства за финансова си стабилност до 14.09.2023г. След този срок,
считано от 14.09.2023г., доказателства удостоверяващи финансова стабилност
на дружеството не са представяни и съответно такива не са отразявани в
информационната система.
Представено е Пълномощно рег. №16726 от 12.12.2018г. от нотариус
Красимира Минкова, рег. № 415 на Нотариалната камара на Република
България, с което ... – управител на „...“ ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление ..., е упълномощил ..., с права да
представляват дружеството-жалбоподател пред ИА „Автомобилна
администрация“ към Министерство на транспорта, информационните
технологии и съобщенията и подразделения на ДАИ в страната, като
подписва АУАН и НП от името и за сметка на дружеството, както и всякакви
документи, свързани с дейността на дружеството.
По делото е представена Длъжностна характеристика за длъжност –
Инспектор, в отдел Контрол на РД „АА“ – София, подписана от Г. С. Г. –
Инспектор в ИА „АА“ (лист 17-21 от делото) и удостоверяваща
процесуалната компетентност на актосъставителя.
Приложени и приети като доказателства по делото са и Заповед № РД-
08-30 от 24.01.2020 г. на МТИТС (лист 22-23 от делото) и Заповед № 315 от
18.08.2023 г. на ИА „АА“ (лист 24 от делото), удостоверяващи материалната
компетентност на издателя на наказателното постановление.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа
на показанията разпитаните по делото свидетели, както и от приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които намира за безпротиворечиви относно подлежащите на
доказване факти и които подкрепят по несъмнен начин възприетата
фактическа обстановка.
При така направените фактически констатации, съдът счита от правна
страна, че с атакуваното наказателно постановление правилно и
законосъобразно е ангажирана имуществената отговорност на дружеството-
жалбоподател за нарушение по чл.6 ал.7 т.3 буква „б“ пр.1 от Наредба № 11
4
от 31.10.2002 г. на МТС
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона срок
от връчване на наказателното постановление, поради което същата е
допустима, а разгледана по същество е основателна.
Атакуваното НП е издадено в съответствие с императивно установената
за това процедура и от компетентен орган (видно от Заповед № РД-08-30 от
24.02.2020 г. на МТИТС и Заповед № 315 от 18.08.2023г. на Изпълнителния
директор на ИА „АА“). Както в акта, така и в НП е отразено, че
административно-наказателното производство е започнало със съставяне на
акт за установяване на административно нарушение. В АУАН и НП
подробно, точно и ясно са посочени всички индивидуализиращи нарушителя
елементи, съгласно Търговския закон - име и фирма на търговеца, неговото
седалище и адрес на управление и представляващото го физическо лице.
Наличието на тези елементи са достатъчни, за да се приемат за спазени
строго формалните изискването на чл.42 т.1 от ЗАНН и чл.57 ал.1 от ЗАНН,
като се съобрази, че в казуса се касае за констатирано административно
нарушение, осъществено от ЕООД. В конкретния случай АУАН е съставен от
Г. С. Г. на длъжност „инспектор” при РД „АА“ - София, който се явява
материално компетентна за това и дава пълно описание на нарушението и
обстоятелствата, при които същото е осъществено. В тази насока са и
показанията на свидетеля Б. С. Х., който е участвал при извършване на
проверката и констатиране на нарушението. Издадения в съответствие с
процесуалните норми акт е редовен и като такъв се явява правно основание за
издаване на обжалваното НП. Съдът счита, че не са налице формални
предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на
административно-наказателната отговорност на „...“ ЕООД, с ЕИК *********
не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
опорочаване на производството, поради което неоснователни се явяват
възраженията на защитата на дружеството в тази насока.
Обжалваното наказателно постановление от обективна страна
законосъобразно ангажира административнонаказателната отговорност на
търговеца-жалбоподател „...“ ЕООД за осъществено от същото
административно нарушение на чл.6 ал.7 т.3 буква „б“ пр.1 от Наредба № 11
от 31.10.2002 г. на МТС. „...“ ЕООД притежава лиценз ЕО № 20436 за
международен автомобилен превоз на товари. Според разпоредбата на чл.3
т.3 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, едно от императивните
изисквания за притежаването на този лиценз е наличието на финансова
стабилност. Такава финансова стабилност е налице, когато фирмата разполага
с достатъчно ресурси, с които може да гарантира за нормалното стартиране и
функциониране на транспортното предприятие, в размер левовата
равностойност на 9000 евро за първи автомобил, за всеки следващ автомобил
- в размер левовата равностойност на 5000 евро. Според установеното от
служителите на ИА „Автомобилни администрация“, дружеството не е
представило изискуемите документи в установения за това срок от Наредба
5
№ 11 от 2002 г. на МТС, тъй като съгласно чл.6 ал.7 т.3 б.“б“ от същата „...“
ЕООД, като дружество лицензирано за осъществяване на международен
превоз на товари следва да доказва финансовата си стабилност всяка година,
преди изтичане на срока, за срока за който е сключен договорът за
застраховка, или срока, за който е издадена банковата гаранция. Това
нарушение е констатирано с АУАН № 338071 от 06.10.2023г., съставен при
спазване изискванията на чл.42 и чл.43 от ЗАНН.
Към момента на извършената проверка в базата данни ва ИА
„Автомобилна администрация“ от 06.10.2023г. е установено, че „...“ ЕООД, с
ЕИК ********* в качеството му на превозвач, не е представило документи за
доказване на финансова стабилност след изтичане на определения за това
срок, а именно след 00.00 часа на 15.09.2023г., когато е изтекъл срока на
представеният документ – застрахователна полица № 0700-020-2022-00248 на
ЗАД „ОЗК-Застраховане“ АД, удостоверяващ налична валидна финансова
стабилност, съответно чрез застрахователна полица или банкова гаранция,
съгласно приложената справка от информационната система на Изпълнителна
агенция автомобилна администрация. Валидната и удостоверена финансовата
стабилност на превозвача е изтекла 00.00 часа на 15.09.2023г., като след тази
дата липсват по делото представени такива документи, с което процесното
нарушение е осъществено чрез „бездействие“. Това фактическо състояние,
обуславящо извършването на нарушението е започнало от момента на
изтичане на законовия срок за доказване на изискуемото обстоятелство, което
е посочено в АУАН, а именно 00.00 часа на 15.09.2023г. и е продължило, по
данни на разпитаните свидетели осъществили проверката в информационната
система на ИА „Автомобилна администрация“, до момента на постъпване на
заявление по електронната поща от дружеството-жалбоподател, на същата
дата – 15.09.2023г. в 09.03 часа, като за времето от 00.00 часа до 09.03 часа на
15.09.2023г. „...“ ЕООД, с ЕИК ********* в качеството му на превозвач, не е
имало представена справка с документ, удостоверяващ доказана финансова
стабилност, като по тези обстоятелства страните не спорят. Именно за този
период от време, за който безусловно е установено, че дружеството-
жалбоподател не е удостоверило по съответния ред пред ИА „Автомобилна
администрация“ финансовата си стабилност е съставен и процесният АУАН.
Гореизложеното обосновава извода, че правилно
административнонаказващият орган е приел, че се касае за осъществено чрез
бездействие от обективна страна нарушение по чл.6 ал.7 т.3 буква „б“ пр.1 от
Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, като същото е установено от
компетентните органи в момент, когато фактическото състояние, обуславящо
осъществяване на фактическия състав на нарушението е било налице, а
именно на 06.10.2023г. Принципно доказването на финансова стабилност е
императивно изискване за притежаването на лиценз за международен превоз
на товари по смисъла на Наредба № 11 от 31.10.2002г. на МТС, като липсата
на това обстоятелство не би могло да се квалифицира като „маловажен
случай“, а може дори да послужи за основание за прекратяване правата по
6
издаденият лиценз. В случая се касае за хипотеза на формално осъществено
от обективна страна състава на процесното нарушение, доколкото
практически дружеството жалбоподател е осъществило фактическия състав
на нарушението за един непродължителен период от време, за период малко
повече от девет часа. Изложеното мотивира съдът да приеме, че извършеното
нарушение, макар формално да осъществява признаците на предвиденото в
закона нарушение, не е малозначително, именно поради установеният период
от време, през който реално дружеството-жалбоподател не е осъществявало
императивното си задължение, да притежава и удостовери финансовата си
стабилност, поради което и хипотезата на маловажен случай, съгласно чл.28
от ЗАНН е неприложима.
С оглед гореизложеното съдът намира така разглежданото
административно нарушение за доказано по безспорен и категоричен начин
от обективна страна, като са неоснователни възраженията на жалбоподателя,
че нарушението не е осъществено от обективна страна.
Касае се за нарушение извършено от търговско дружество, чиято
отговорност в казуса е обективна и безвиновна такава за констатираната
нарушение, поради което и същото не следва да бъде изследвано от
субективна страна.
След като правилно е квалифицирал разглежданото нарушение, като
такова по чл.6 ал.7 т.3 буква „б“ пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на
МТС, административнонаказаващият орган правилно е приложил
санкционната норма на чл.105 ал.1 от ЗАвП и е наложил императивно
установената по вид и размер “имуществена санкция” в размер на 200 /двеста/
лева. Същото предвид императивният му характер изключва необходимостта
от съдебна преценка, доколко същата е съобразена с разпоредбата на чл.27 от
ЗАНН.
Предвид изхода на делото, неоснователна се явява претенцията на
дружеството-жалбоподател, изведена чрез адв. С. В., за присъждане на
съдебни разноски по делото, представляващи заплатеният адвокатски
хонорар.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.5 във връзка с
чл.58д т.1 от ЗАНН, Съдът

РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 42-0008405 от
06.11.2023 година на и.д. Директор на РД „Автомобилна администрация“ -
София, определен от министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на
чл.92 ал.2 от ЗАвП; чл.189 ал.12 от ЗДвП и чл.47 ал.2 от ЗАНН, с което на
„...“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ...,
представлявано от управителя си ..., за административно нарушение по чл.6
7
ал.7 т.3 буква „б“ пр.1 от Наредба № 11 от 31.10.2002 г. на МТС, на основание
чл.105 ал.1 от Закона за автомобилните превози е наложена “имуществена
санкция” в размер на 200.00 /двеста/ лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Административен
съд – Благоевград в 14-дневен срок, считано от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
8