O П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№ 375, гр. Ш., 21.03.2024 година
Ш.ският
административен съд в закрито заседание на двадесет и първи март през две
хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Административен съдия: Росица
Цветкова
като
разгледа докладваното от административен съдия Р. Цветкова ч.адм.д.№91 по описа
за 2024 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по реда на чл.250 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.39 ал.1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), образувано по жалба
/неправилно наименована искова молба/ на П.Т.З. ***, чрез пълномощник адвокат
Б. Б.от АК Х., срещу незаконосъобразни действия на Община Ш., в качеството на
администратор на лични данни, изразяващи се в публикувани на интернет
страницата на Община Ш., секция Достъп до информация, Решения, Решения-2023, на
2 броя заявления – Заявление с вх.№28-00-18/15.05.2023 г. и Заявление с
вх.№28-00-35/04.12.2023 г. и съответно на постановените по тези заявления 2
броя решения – Решение
№28-00-18/18.05.2023 г. и Решение №28-00-35/08.12.2023 г. и двете издадени от
Кмета на Община Ш. по заявленията, с което са били разгласени лични данни на жалбоподателя
– собствено и фамилно име – П.З. *** С..
В жалбата се излагат съображения, че с
процесните действия жалбоподателят е идентифициран пряко и еднозначно пред
неопределен кръг лица – посетители на сайта на Община Ш., и разкриват част от
личния му живот, каквато е търсената и получена информация по реда на ЗОДОИ. Счита,
че имената му и местонахождението му са „лични данни“, съгласно чл.4 от
Регламент (ЕС) 2016/679 и представлява защитена от закона информация, която
ответникът незаконосъобразно е разгласил с публикуването на процесните заявления
и решения в разрез с правилото на чл.8 от Хартата на основните права на
Европейския съюз (ХОПЕС). По изложените съображения е направено искане на основание
чл.250 от АПК във връзка с чл.39 ал.1 от ЗЗЛД да бъде осъдена Община Ш. да
премахне незабавно и безусловно личните данни на жалбоподателя – лично и
фамилно име – П.З. и адрес *** С. от интернет страницата на Община Ш., секция
Достъп до информация, Решения, Решения-2023, върху 2 броя заявления – Заявление
с вх.№28-00-18/15.05.2023 г. и Заявление с вх.№28-00-35/04.12.2023 г. и
съответно върху постановените по тези заявления 2 броя решения – Решение №28-00-18/18.05.2023 г. и Решение
№28-00-35/08.12.2023 г. и двете издадени от Кмета на Община Ш., както и да му
присъди направените по делото разноски.
Ответната страна Община Ш., представлявана
от Кмета, чрез процесуален представител ст. юрисконсулт Г. Н., редовно
упълномощена, в определения от съда срок е представила на 21.03.2024 г. отговор
по чл.252 от АПК. В отговора е посочено, че процесните заявления и решения по
ЗДОИ са публикувани на интернет страницата на Община Ш. въз основа на Процедура
за предоставяне на обществена информация от задължените субекти по чл.3 ал.1 и
2 от ЗДОИ и съгласно изискването на чл.5 т.1 б.в от Регламент (ЕС) 2016/679 със
заличени данни, като същите са сведени до минимум. С последващо възражение от
21.03.2024 г. ответната страна е възразила срещу размера на претендираното
адвокатското възнаграждение като разноска, като счита, че делото не е с
фактическа и правна сложност и моли съда да определи размер под минимума на
основание Решение на СЕС от 25.01.2024 г.
От събраните по делото доказателства,
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът установи от фактическа страна
следното:
При извършена на 20.03.2024 г. служебна
проверка от съда – след постъпване на жалбата, на интернет страницата на Община
Ш., секция Достъп до информация, Решения,
Решения-2023, се установи, че са публикувани 2 броя заявления – Заявление с
вх.№28-00-18/15.05.2023 г. и Заявление с вх.№28-00-35/04.12.2023 г. и съответно
постановените по тези заявления 2 броя решения – Решение №28-00-18/18.05.2023 г. и Решение
№28-00-35/08.12.2023 г. и двете издадени от Кмета на Община Ш., на основание
чл.28 от ЗОДОИ, в които жалбоподателят е посочен като заявител с двете му имена
– П.З. *** С.. Само в Решение №28-00-35/08.12.2023 г. е посочен като адрес град
Д., без улица. Разпечатките от интернет страницата на Община Ш. са приложени
към делото и върху тях е удостоверена дата и часът на разпечатването от
системния администратор на АдмС град Ш..
При извършена на 21.03.2024 г. служебна
проверка от съда – след постъпване на отговора на ответника по чл.252 от АПК,
на интернет страницата на Община Ш., секция Достъп до информация, Решения, Решения-2023,
се установи, че са публикувани 2 броя заявления – Заявление с
вх.№28-00-18/15.05.2023 г. и Заявление с вх.№28-00-35/04.12.2023 г. и съответно
постановените по тези заявления 2 броя решения – Решение №28-00-18/18.05.2023 г. и Решение №28-00-35/08.12.2023
г. и двете издадени от Кмета на Община Ш., на основание чл.28 от ЗОДОИ, в които
като заявител е посочен – П. З., т.е. заличени са имената на жалбоподателя, и
липсва адрес, т.е. местонахождението е заличено на жалбоподателя.
От приложените към жалбата писма до
жалбоподателя от Община Д. с рег. №ГР-08-566#1 от 21.08.2023 г. и с рег.
№ГР-08-566#3 от 10.10.2023 г. се установява, че към 17.08.2023 г. и към
09.10.2023 г. в Национална база „Население“ (НБН) имената П.Т.З. се
идентифицират с ЕЛРК на лицето П.Т.З. с ЕГН **********, т.е. с ЕЛРК на
жалбоподателя.
От приложеното към жалбата Удостоверение
изх. №ППН-01-35#1 от 29.01.2024 г. на Комисията за защита на личните данни
(КЗЛД) се установи, че към 25.01.2024 г. няма инициирано от жалбоподателя
висящо производство пред КЗЛД или решение на комисията, което да е обжалвано и
за което да няма влязло в сила решение на съда, инициирано от жалбоподателя в
настоящото производство срещу Община Ш. за това, че на интернет страницата на
общината е публикуван регистър на заявленията и решенията за 2023 г. по ЗДОИ,
ведно с личното му и фамилното му име, и адрес.
От така установеното фактическо и правно
положение, съдът достигна до следните правни изводи:
Съгласно §1 т.1 от ДР на ЗЗЛД във вр. с чл.4
т.1 от Регламент (ЕС) 2016/679 „лични данни“ означава всяка информация,
свързана с идентифицирано физическо лице или физическо лице, което може да бъде
идентифицирано („субект на данни“), а физическо лице, което може да бъде
идентифицирано, е лице, което може да бъде идентифицирано, пряко или непряко,
по-специално чрез идентификатор като име, идентификационен номер, данни за
местонахождение, онлайн идентификатор или по един или повече признаци,
специфични за физическата, физиологичната, генетичната, психическата,
умствената, икономическата, културната или социална идентичност на това
физическо лице. В този смисъл, доколкото в случая се установи, че в НБД не
фигурира друго физическо лице с три имена, идентични с тези на жалбоподателя,
освен него, трите имена на последния представляват лични данни, чрез които той
може да бъде идентифициран.
Съгласно §1 т.4 от ДР на ЗЗЛД във вр. с чл.4
т.2 от Регламент (ЕС) 2016/679 „обработване на лични данни“ е всяка операция
или съвкупност от операции, извършвана с лични данни или набор от лични данни
чрез автоматични или други средства като събиране, записване, организиране,
структуриране, съхранение, адаптиране или промяна, извличане, консултиране,
употреба, разкриване чрез предаване, разпространяване или друг начин, по който
данните стават достъпни, подреждане или комбиниране, ограничаване, изтриване
или унищожаване.
В случая не е спорно, че публикувайки
процесните заявления и решения по чл.28 от ЗОДОИ, Община Ш., в качеството й на
администратор на лични данни по смисъла на §1 т.2 от ДР на ЗЗЛД във вр. с чл.4
т.7 от Регламент (ЕС) 2016/679, е действала в изпълнение на нормативно
установено задължение по чл.15а във връзка с чл.15 т.11 от ЗДОИ.
Съгласно действащата разпоредба на чл.39
ал.1 от ЗЗЛД при нарушаване на правата му по Регламент (ЕС) 2016/679 и по този
закон субектът на данни може да обжалва действия и актове на администратора и
на обработващия лични данни пред съда по реда на АПК. Съдебният ред за защита е
алтернативен на този пред КЗЛД, уреден в чл.38 от ЗЗЛД, и доколкото специалният
закон не съдържа процесуални разпоредби за съдебното производство, приложими са
тези в АПК, а доколкото жалбоподателят твърди, че ответникът в качеството си на
администратор на лични данни е допуснал нарушения по Регламент (ЕС) 2016/679 и
по ЗЗЛД чрез действие (публикуване на заявления и решения по чл.28 от ЗОДОИ,
съдържащи лични данни – двете му имена и местонахождение, позволяващи
идентификацията му) и иска неговото прекратяване (заличаване в заявленията и в
решенията, публикувани на сайта на Общината, личните му данни в тях),
приложимият ред е този по чл.250 от АПК.
За да е допустимо обаче искането до съда за
прекратяване на действия, с които се нарушават права по ЗЗЛД, разпоредбата на
чл.250 от АПК изисква наличието на правен интерес като абсолютна процесуална
предпоставка. Наличието на правен интерес означава, че в случай на уважаване на
жалбата в правната сфера на жалбоподателя пряко и непосредствено ще настъпят
благоприятни правни последици, в случая преустановяване на действие, което
засяга защитени по ЗЗЛД права. Затова защитата трябва да е насочена срещу извършващо
се, а не срещу бъдещо или вече преустановено действие. В случая действието,
защита срещу което се търси, е преустановено, макар и след подаване на жалбата
– в процесните заявления и решения по чл.28 от ЗОДОИ, публикувани на сайта на
Община Ш., към момента са заличени собственото и фамилното име на
жалбоподателя, като са оставени само първите букви – П З като инициали от
имената, а адресът е изцяло заличен, поради което тези инициали не са достатъчни
за идентификацията на жалбоподателя. В подкрепа на това, че заличаването е извършено
след предявяване на жалбата, е извършената служебна проверка от съда на
интернет страницата на Община Ш. към момента на предявяване на жалбата - 20.03.2024
г. и към момента на предявяване на отговора на ответника – 21.03.2024 г.
Тъй
като действието, защита срещу което се търси, вече е преустановено,
произнасянето на съда по искането, с което е сезиран, е лишено от предмет, а и
не е налице правен интерес от търсената защита – същият е отпаднал, поради
което жалбата следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по
делото – прекратено.
Тъй като действието, защита срещу което се търси, е било преустановено след подаване на жалбата, ответникът дължи разноски. Жалбоподателят претендира разноски в общ размер от 1 011.00 лв., от които 1 000.00 лв. договорено и изплатено в брой адвокатско възнаграждение за един адвокат и 11.00 лв. заплатена държавна такса за образуване на делото. Към жалбата има приложен и списък на разноските.
От ответната страна е направено
възражение за прекомерност на разноските, което съдът намира за основателно,
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото, както и факта, че по
настоящото производство не са проведени открити заседания, не са събирани
допълнителни доказателства и делото е прекратено преди първо заседание. В
настоящия казус следва да бъде приложено Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по
дело C‑438/22г./ ECLI:EU:C:2024:71 с предмет преюдициално запитване,
отправено от Софийски районен съд, съгласно което националната уредба на
адвокатските възнаграждения противоречи на чл.101, параграф 1 ДФЕС, във вр. с
член 4 § 3 ДЕС, поради което и на основание чл.78 ал.5 от ГПК следва да бъде
намален размерът на дължимото от ответната страна, съобразно изхода на спора,
адвокатско възнаграждение на 600.00 лв. и тази сума, ведно с внесената държавна
такса следва да бъде присъдена на жалбоподателя. Това становището на настоящия
състав на съда вече е застъпено и в множество актуални актове на ВКС, в които
се приема, че договорът за правна услуга, вкл. когато се касае за заварени
договори, не обвързват съда при извършване на преценката му по чл.78 ал.5 от ГПК,
поради тяхната нищожност, като нарушаващи забраната на чл.101 пар. 1 ДФЕС -
Определение №350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ч. т. д. №75/2024 г., II т. о., ТК
и др.
С оглед гореизложеното ответната страна
Община Ш. следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя сумата общо в
размер на 611.00 лв., представляваща направените по делото разноски, от които
11.00 лв. внесена дължима държавна такса за образуване на делото и 600.00 лв.
възнаграждение за един адвокат.
Водим от горното и на основание чл.159 т.4
от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ депозираната жалба
/неправилно наименувана искова молба/ от П.Т.З. ***, чрез пълномощник адвокат
Б. Б.от АК Х., срещу незаконосъобразни действия на Община Ш., в качеството на
администратор на лични данни, изразяващи се в публикувани на интернет
страницата на Община Ш., секция Достъп до информация, Решения, Решения-2023, на
2 броя заявления – Заявление с вх.№28-00-18/15.05.2023 г. и Заявление с
вх.№28-00-35/04.12.2023 г. и съответно на постановените по тези заявления 2
броя решения – Решение
№28-00-18/18.05.2023 г. и Решение №28-00-35/08.12.2023 г. и двете издадени от
Кмета на Община Ш., с което са били разгласени лични данни на жалбоподателя –
собствено и фамилно име – П.З. *** С..
ПРЕКРАТЯВА производството по ч.адм.д.№91/2024
г. по описа на Административен съд град Ш..
ОСЪЖДА Община Ш., представлявана от Кмета,
да заплати на П.Т.З. с ЕГН **********,***-Б-21, сумата общо в размер на 611.00
лв., представляваща направените по делото разноски.
Определението подлежи на обжалване с частна
жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Препис
от настоящото определение да се връчи на страните по реда на чл.137 от АПК.
Административен
съдия: