Протокол по дело №510/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 525
Дата: 21 ноември 2023 г. (в сила от 21 ноември 2023 г.)
Съдия: Иван Христов Ранчев
Дело: 20235000600510
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 17 ноември 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

ПРОТОКОЛ
№ 525
гр. Пловдив, 21.11.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Иван Хр. Ранчев
Членове:Нестор Сп. Спасов

Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Нели Б. Богданова
и прокурора Н. Ст. Б.
Сложи за разглеждане докладваното от Иван Хр. Ранчев Въззивно частно
наказателно дело № 20235000600510 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Обвиняемият Г. К. Ф. се явява лично и с адв. Р. Д., с пълномощно по
делото.
За Апелативна прокуратура се явява прокурор Б..
Прокурорът: Да се даде ход на делото.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Обвиняемият Ф.: Да се даде ход на делото.
Съдът, след съвещание, намира, че няма процесуални пречки за
разглеждане на делото в днешното съдебно заседание, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се делото от съдията докладчик.
На страните се разясниха правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
Прокурорът: Нямам искания по доказателствата. Не правя отводи.
Адв. Д.: Поддържам жалбата. Нямам искания по доказателствата. Не
правя отводи.
Обвиняемият Ф. Не възразявам този състав да гледа делото.
1
Поддържам жалбата на защитника си.
Съдът, след съвещание и с оглед изявленията на страните, намира, че
делото е изяснено от фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните
прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
Адв. Д.: Уважаеми апелативни съдии! Поддържам подадената от мен
частна жалба срещу определението на Окръжен съд Пловдив по ЧНД №
2345/2023 г., като считам, че същото е неправилно и изводите, които са
изложени, са интерпретирани погрешно. Както и вие докладвахте, основните
ни доводи са продължителността на мярката за неотклонение, най-тежката,
каквато е задържането под стража, без да се извършват процесуално-
следствени действия, които да налагат моят подзащитен да продължава да
бъде с тази най-тежка мярка за неотклонение. Ние не оспорваме, че е налице
обоснованото подозрение. Още от самото начало сме го изразили, дори в
първоначалното привличане като обвиняем през м. март, 30.03.2023 г.,
оттогава е постановлението за привличане като обвиняем, е изразил
признание на вината и от този момент, от първоначалната мярка за
неотклонение, когато му беше взета на 30.03.2023 г. до настоящия момент ние
не сме депозирали искане за изменение на мярката за неотклонение, поради
обстоятелството да не пречим на хода на наказателното производство, същото
да приключи по-бързо и, евентуално, бяха водени разговори с представителя
на прокуратурата за сключване на споразумение. Това не се случи. Моят
подзащитен, въпреки признанието на вината, въпреки процесуалното си
поведение продължава да е с тази най-тежка мярка за неотклонение, която
вече се явява нецелесъобразна и тя е изиграла целите на мерките за
неотклонение, визирани в чл. 57 НПК.
Сочила съм в жалбата си и пред първоинстанционния съд, че няма
опасност нито да се укрие, както е приел първоинстанционният съд, че не е
налице такава опасност, но не е налице и опасността от извършване на
престъпление. Тук вече не мога да се съглася с изводите на окръжния съд, че
тази опасност се извлича от начина на извършване на престъплението, но
съгласно съдебната практика, начинът и механизмът на извършване на
престъплението може да се приеме единствено само при първоначалното
2
вземане на мярка за неотклонение, а понастоящем вие следва да прецените
дали е налице тази опасност от извършване на престъпление. Аз смятам, че
няма такава опасност и изводът на първостепенният съд, че моят подзащитен,
тъй като бил безработен и ако бъде с по-лека мярка за неотклонение, има
опасност да продължи да извършва престъпна дейност, не е подкрепено от
каквито и да е доказателства. Съдебната практика е категорична, че
опасността следва да е реална, а не хипотетична, както първоинстанционният
съд е изразил такива изводи. Такива изводи не би следвало съдът да излага,
защото това са предположения и те не почиват на базата на доказателствения
материал. Напротив, доказателственият материал, събран до момента говори
дза обратния извод, че не е налице такава опасност. Виждате тежкото
семейно положение - жена с малко детенце, с постоянен адрес на
местоживеене - къде е опасността от извършване на престъпление? Осъждан
е, но е реабилитиран. Като непълнолетен са всичките му осъждания и в един
продължителен период - повече от 5 години няма нито една криминална
проява. Само заради това че почти 8 месеца след вземане на тази мярка за
неотклонение и тя няма да може да продължава, но решихме да се ползваме
от законното си право да поискаме от съда да я измени, считам, че опасност
от извършване на престъпление не съществува и всички тези изводи на съда в
тази насока са неправилни и незаконосъобразни и почиват единствено и само
на предположения, а не на базата на събрания доказателствения материал.
Поради тази причина ви моля да ревизирате определението на окръжния съд
и да измените в по-лека тази най-тежка мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ
ПОД СТРАЖА - в ПАРИЧНА ГАРАНЦИЯ, съобразена с материалното и
семейното положение на обвиняемия Г. Ф.. В тази насока моля за вашето
определение!
Обвиняемият Г. К. Ф. /за лична защита/: Съгласен съм с казаното от
моя защитник. Не мисля, че бих извършил друго престъпление. Най-ценното
ми е да се прибера при семейството си. Не съм виждал дъщеричката си 8
месеца, тъй като не мисля, че е хуманно да я закарам в затвора на 6 годинки
дете, да вижда баща си задържан. Най-вече заради семейството си искам да се
прибера.
Прокурорът: Уважаеми апелативни съдии! Намирам протоколното
определение на Пловдивския окръжен съд за обосновано и законосъобразно и
3
като такова ще ви моля да го потвърдите.
На първо място, изискуемият срок все още не е изтекъл по ал. 4 на
материалния закон, а, на следващо място, макар и колегата да минимизира
извършеното от своя подзащитен, редно е да отбележим, че се касае за едно
значително количество наркотични вещества - 8 килограма и 300 грама, на
стойност почти 50 000 лева.
Запознати сте с материалите по делото и виждате каква е ролята в
извършване на тази съучастническа дейност на обв. Ф..
На следващо място, бяха изтъкнати като доводи за ревизиране на
първостепенния съдебен акт, освен продължителността на срока, семейното
му положение и желанието му той да полага грижи за своето семейство.
Неминуемо, в тези случаи общественият интерес трябва да надделее над
личния и не за друго, а защото сме пред приключено досъдебното
производство - досъдебното производство, при което предстои внасяне на
обвинителен акт в първостепенния съд, или, както самият колега каза,
постигане на споразумение между защитата, обвиняемия и наблюдаващия
прокурор. В този смисъл доводите, изтъкнати от първостепенния съд, за това
че обвиняемият може да извърши престъпление, не ги намирам като
хипотетични, а още повече при обстоятелството, че той през целия този
период е бил трудово неангажиран, т.е. средствата, набавяни за неговото
съществуване и това на семейството му са идвали именно от развитието на
тази престъпна дейност.
Първостепенният съд се е спрял и е казал, че същият не би могъл да се
укрие. Неминуемо - той е с установен адрес; в тази насока е разпитан и
бащата на обвиняемия, но все пак пред него предстои едно изтърпяване на
наказание, а размерът на наказанието в конкретния случай по текста от
материалния закон е между 3 и 12 години. Това обстоятелство би могло да
натежи на везните, с оглед на това същият да се укрие от изтърпяване на
бъдещо наложено наказание. Последното наистина е хипотеза и не би
следвало да се взема под внимание, но мотивите, за това че той може да
извърши престъпление, са налични и в този смисъл ще ви моля да потвърдите
първостепенния съдебен акт като обоснован и законосъобразен.
Съдът
4
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОБВИНЯЕМИЯ:
Обвиняемият Ф.: Моля да измените мярката ми за неотклонение от
задържане под стража в ПО-ЛЕКА.
Искам да кажа нещо за доходите ми. Аз съм работил в Г. 4 години,
специализирал съм газови инсталации и имам някакви парични средства, но
те не са от престъпната дейност, а са натрупани от спестяванията ми, които са
от високата ми заплата в Г.. Взимал съм 4000 евро там. Нормално е да имам
някакви спестени пари, но от затвора да поддържам семейство – няма как.
Разпространил съм наркотици, но не е било постоянно.
Занимавал съм се с газови инсталации и последно, откакто съм в Б., с
криптовалута съм се занимавал.

Съдът се оттегли на тайно съвещание.

След тайно съвещание, съдът намира и приема за установено следното:
Производството е по реда на чл. 65, ал. 8 от НПК.
С протоколно определение № 1798 от 13.11.2023 г. по ЧНД №
2345/2023 г., Пловдивският окръжен съд е оставил без уважение молбата на
защитника на обв. Г. К. Ф. по ДП № **/****г. по описа на отдел „К*“ при
ОДМВР - П. за изменение на мярката му за неотклонение от „Задържане под
стража” в по-лека.
Недоволен от така постановеното определение е останал обвиняемият
Г. Ф., който чрез защитника си – адв. Р. Д. от АК - П. е подал частна жалба в
законоустановения срок пред въззивната инстанция.
Защитата е изложила доводи за несъгласието си с тезата на съда, че от
момента на вземане на първоначалната мярка „Задържане под стража“ спрямо
обв. Ф. липсват нововъзникнали обстоятелства, налагащи промяната й в по-
лека такава. Намират за необоснована преценката на първостепенния съд,
базирана единствено върху начина на извършване на престъплението. В тази
връзка се изтъква, че същият има постоянен адрес по местоживеене, с
положителни характеристични данни – неосъждан, семеен, баща на
5
малолетно дете. Отделно от това, задържането му продължава почти 8 месеца,
през което време са имали достатъчна възможност разследващите органи да
извършат нужните процесуално-следствени действия. Затова считат, че с
вземане на по-лека мярка за неотклонение обвиняемият не би могъл да се
укрие и затрудни воденото разследване.
Представителят на Апелативна прокуратура – Пловдив заявява, че
подадената жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй
като по делото не е разколебавано обоснованото предположение за извършено
от обвиняемия престъпление, като продължава да съществува реална
опасност от извършване на престъпление, като следва да остане взетата
първоначална мярка за неотклонение.
Обв. Ф. и неговия защитник - адв. Д. заявяват, че поддържат подадената
частна жалба по изложените в нея съображения, като молят въззивния съд да
отмени атакуваното определение и да измени взетата мярка за неотклонение
от задържане под стража в по-лека такава като „Парична гаранция“.
Пловдивският апелативен съд, след като се запозна със събраните по
делото доказателства и с направените оплаквания в частната жалба, като и
със становищата на страните, приема за установено следното:
Частната жалба е неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, в своето определение, обосновано е
преценил, че в хода на досъдебното производство няма нововъзникнали
обстоятелства, които да водят до различни изводи от тези, при които е била
взета първоначалната мярка за неотклонение „Задържане под стража“ на
обвиняемия Г. Ф..
Съдът правилно е счел при събраните по делото допълнителни
доказателства, че все още не е разколебано обоснованото подозрение за
съпричастността на обв. Ф. към вменената му престъпна дейност за
престъпление по чл. 354а, ал. 2, вр. ал. 1, пр.1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК за
участие в задружна престъпна дейност, свеждаща се до държане с цел
разпространение на високорискови наркотични вещества в големи размери,
която представлява тежко умишлено престъпление с висока степен на
обществена опасност.
До момента, въпреки изминалият немалък период от образуването на
6
досъдебното производство, все още не е отпаднало съобразеното от
предходните съдебни състави, наличие на реална опасност от извършване на
престъпление, с оглед естеството на установената до момента изключително
добре подготвена и конспиративна инкриминирана деятелност, което сочи по
несъмнен начин за реалната опасност да се продължи нейното реализиране
или да се извърши престъпление, което я прикрива.
В тази насока, напълно резонно са съобразени от съда, не само
спецификата на деянието по повдигнатото обвинение, но и данните за това, че
обвиняемият е бил безработен към момента на задържането му, като
единственият източник на доходи е била престъпната му дейност, за която
има сведения, че е генерирала назад във времето значителни финансови
средства. Преценката на семейните ангажименти, както и добрите
характеристични данни на обвиняемия, не представляват обстоятелства, които
могат да повлияят в съществена степен на тази преценка.
На следващо място, безспорно периодът на задържането под стража на
обвиняемия Ф. е почти 8 месеца, но с оглед на повдигнатото обвинение за
тежко умишлено престъпление, както и фактическата и правна сложност на
случая, същият не е в разрез с изискванията за разумна продължителност по
смисъла на чл.22 от НПК.
Досъдебното производство е близо до своя финал, тъй като е предявено
разследването на обвиняемите, като предстои разследващият орган да изпрати
делото с писменото си мнение на прокурора, както и същият да упражни
правомощията си след завършване на разследването.
Последното не препятства възможността впоследствие, при всяка
настъпила промяна на обстоятелствата, свързани с преценената мярка за
неотклонение спрямо обв. Ф., отново да бъде преразгледан въпросът за
нейната адекватност.
Поради тези причини, на настоящия заключителен етап от досъдебното
разследване, следва да се остави без уважение жалбата на защитата с искане
да се измени мярката за неотклонение на обвиняемия Г. К. Ф. от „Задържане
под стража“ в по-лека такава, тъй като няма настъпили съществени промени в
обстоятелствата, при условията на които първоначално е била взета.
Предвид гореизложеното, Пловдивският апелативен съд на основание
7
чл. 65 ал. 8 и ал. 9 от НПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 1798 от 13.11.2023 г. по
ЧНД № 2345/2023 г., с което Пловдивският окръжен съд е оставил без
уважение молбата на защитника на обв. Г. К. Ф. по ДП № **/****г. по описа
на отдел „К*“ при ОДМВР - П. за изменение на мярката му за неотклонение
от „Задържане под стража” в по-лека.
Определението е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10:15 часа.

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8