Р
Е Ш Е Н И Е
гр. София, 13.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 19 състав, в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет
и първа година в състав:
СЪДИЯ: НЕВЕНА ЧЕУЗ
при секретаря Радослава М.,
разгледа докладваното от съдия Чеуз гр. д. № 1 702 по
описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл. 426
ал.1 от КЗ за сумата от 46 241, 74 лв.
В исковата молба на Д.Н.М. се твърди, че на 17.05.2017 г., съпругът й К.И.М.
е сключил застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“ и срок на валидност от
17.05.2017 г. до 17.05.2018 г. като застрахователната сума била в размер на
30 000 евро, а видът на застрахованото събитие „Бизнес срещи“. Твърди се,
че след сключване на договора, К.М. отпътувал за Истанбул поради служебни
ангажименти. На 27.06.2017 г. същият се почувствал зле, вдигнал висока
температура и бил хоспитализиран по спешност в болница „А.-А.Турция
в отделение по вътрешни болести. Била му поставена диагноза – хипотония, неопределена, синдром на респираторен дистрес при възрастни, малигнени неоплазми в бронхите и белите дробове, бактериална
пневмония, некласифицирана другаде. На следващия ден поради влошаване на
здравословното му състояние бил преместен за лечение в общо интензивно
отделение с остра дихателна недостатъчност и хипотония.
Била установена пневмония, септичен шок и вследствие на това множествена органна недостатъчност/дисфункция.
На 08.07.2017 г. въпреки оказаната медицинска помощ М. починал . Твърди се, че
ищцата претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за
болнично лечение и престой в размер на 97 683, 56 турски лири, съгласно
издадена фактура, чиято левова равностойност към момента на издаване на същата
възлизала на сума в размер на 46 241, 74 лв. /23 643, 03 евро/. На
27.06.2017 г. било отправено уведомление на застрахователя по сключената
застраховка за настъпилото застрахователно събитие като била образувана щета
при ответника. Окончателното становище на застрахователното дружество по щетата
било, че не е налице законно основание за изплащане на обезщетение.
Предвид тези фактически твърдения ищцата е мотивирала правен интерес от
предявяване на иска и иска от съда да постанови решение, с което да осъди
ответното дружество да й заплати сумата от 46 241, 74 лв. –
застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди. Претендира се
законна лихва и сторените по делото съдебни разноски.
Ответникът „Д.З.“ АД, редовно
уведомен, е депозирал писмен отговор, с релевирани в
същия възражения.
Депозирана е допълнителна искова молба респ. допълнителен отговор към нея.
Искът се поддържа в открито съдебно
заседание от адв. В.Н..
Възраженията на ответното дружество срещу
заявения иск се поддържат в открито съдебно заседание от юрк.
М..
Съдът, след като обсъди
доводите на страните и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност с оглед нормата на чл. 235 ал.2 и ал.3 от ГПК и съобразно приетият доклад
по делото,
прие за установено
следното от фактическа и правна страна:
Съобразно дефинитивната норма на
чл. 426 ал.1 от КЗ, с договора за застраховка "Помощ при пътуване" застрахователят се задължава срещу заплащане на застрахователна
премия да осигури непосредствена помощ на лице,
което вследствие на случайно събитие
е попаднало в затруднение по време на
пътуване като събитията и условията за предоставяне на помощта се определят
със застрахователния договор.
Съобразно нормата на чл. 154 ал.1
от ГПК, разпределяща доказателствената тежест, носена
от страните по спора, ищецът следва да установи договорно правоотношение по договор за застраховка,
покриващ риска »Помощ при пътуване в чужбина», сключен
между увредения и ответното
дружество; наличие на случайно събитие, при което застрахования е попаднал в затруднение по време на пътуване, което съставлява покрит риск по договора, от което са настъпили вредни последици, които са в причинно-следствена връзка
със случайното събитие, техният вид и размер.
В тежест на ответника е да установи, че е указал помощ на
застрахования, съобразно поетите задължения по договора респ. релевираните възражения срещу вземането на ищеца или
неговата изискуемост.
Страните по делото не са формирали спор относно обстоятелството, че
ответникът е бил в договорно правоотношение с лицето К.И.М. по повод сключен
договор за застраховка, покриващ риска „помощ при пътуване в чужбина – основно
покритие“, а същото се установява и от представената по делото застрахователна
полица № 1800170030004646. От същата се установява, че е сключена между
сочените по-горе лица със срок на действие 17.05.2017 г. – 17.05.2018 г. и
застрахователно покритие от 30 000 евро за застраховано пътуване „Бизнес
срещи Мултитрип 30“ срещу заплащане на
застрахователна препия от 79, 79 лв.
Страните не спорят, че ищцата е преживяла съпруга на К.И.М., същото се
установява и от представеното по делото удостоверение за наследници изх. №
3091/19.07.2017 г. на Община Добрич.
В исковата молба се твърди, че при пътуване в Р Турция по повод служебни
ангажименти, К.М. се почувствал зле, вдигнал температура и на 27.06.2017 г. бил
хоспитализиран по спешност в болница „А.-А.Истанбул. Сочената дата на хоспитализация попада в
срока на действие на сключения договор за застраховка, процесен
по делото.
Страните по делото са формирали спор обаче дали хоспитализацията на лицето
и разходите, извършени по повод същата се явяват покрит риск по застраховката.
Съобразно приложимите общи условия към сключения договор за застраховка с
уговорено покритие „основно“, същото, с оглед т. 13 от ОУ покрива медицински
разходи, вследствие на злополука или акутно
заболяване. Покритите разходи, предвид
цитираната точка от ОУ включват амбулаторно, стационарно и спешно дентално лечения.
Съгласно дадените дефиниции в ОУ, „злополуката“ /т. 67.5/ е всяко събитие,
довело до смърт или телесно увреждане на застрахованото лице, в резултат на
непредвидени и внезапни въздействия от външен произход, които застрахованото
лице не си е причинило умишлено. От друга страна, „акутното
заболяване“ е определено /т. 67.6/ като остро, често внезапно настъпило
нарушение на основните жизнени функции на организма, с бързо прогресиране на
симптоматиката, което може да доведе до тежки органични нарушения, инвалидност
или смърт и изискващо спешна/неотложна медицинска намеса. Дефинитивно и двата
покрити риска по процесния договор имат непредвидим и
внезапен характер. При изложените фактически твърдения и ангажираните по делото
писмени и гласни доказателства, настоящият съдебен състав не може да обоснове
извод в посока, че хоспитализацията на лицето е по повод събитие, което може да
се определи като злополука или акутно заболяване.
Видно от приложената медицинска документация, предмет на обсъждане и на
изслушаната по делото комплексна медицинска екпертиза,
К.М. е бил диагностициран с диагноза неинсулинозависим захарен диабет на 31.05.2013 г. и с
онкологично заболяване – дребноклетъчен рак на левия
бял дроб на 24.10.2016 г. по повод но което е провел полихимиотерапия
– 6 курса с цисплатин и етопозит,
2 курса ниволумаб и е провеждал лъчелечение.
Вещите лица по СМЕ са посочили, че към датата на прегледа в болничното
заведение в Р Турция същият е бил в 4-ти клиничен стадий на онкологичното
заболяване като предвид придружаващите му заболявания /диабет, хипертонично
сърце, обезитас/, провежданото лечение и усложненията
от същото, влошаването на състоянието му може да се развие твърде бързо, дори
за броени часове, в зависимост от компенсаторните възможности на организма. Обоснован
е и извод за наличие на причинно –следствена връзка между проявените оплаквания
по време на болничния престой и съществуващите заболявания при пациента /диабет
и онкологично заболяване/. Диабетът и онкологичните заболявания, съобразно
разясненията, дадени в СМЕ, представляват неблагоприятно развитие в
здравословното състояние на човек и същите са от общ характер, а с оглед датите
на диагностицирането им при пациента /2013 г., 2016
г./ не може да се обективира извод, че са възникнали
внезапно преди хоспитализацията му в болничното заведение т.е. същите не
покриват изискванията на злополука или акутно
заболяване, доколкото са съществували към датата на сключване на процесния договор за застраховка и като такива се явяват
изключен риск по него с оглед нормата на т.20.1 от ОУ респ. нормата на т.
67.5.2 от ОУ не се считат за злополука, рискове настъпили в резултат на
заболявания от общ характер. Поради
което, сторените разходи по повод лечението на пациента не съставляват
покрит риск по сключената застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“, което
мотивира у настоящия съдебен състав извод за неоснователност на заявената
претенция.
При този изход на спора и на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на ответника се
следва сума в размер на 1 900 лв. – разноски, с оглед депозирания списък
по чл. 80 от ГПК и при съобразяване своевременното възражение по реда на чл. 78
ал.5 от ГПК, което настоящият съдебен състав намира за основателно.
Въз
основа на изложените съображения, Софийски градски съд, I-19 състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от Д.Н.М., ЕГН **********, със съдебен адрес:
*** – адв. В.Н. иск с правно основание чл. 426 ал.1
от КЗ срещу „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** за
заплащане на сумата от 46 241, 74 лв. – обезщетение за имуществени вреди
по повод застрахователно събитие по застрахователна полица № 1800170030004646
като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Н.М., ЕГН **********, със съдебен адрес: *** – адв.
В.Н. да заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***
на основание чл. 78 ал.3 от ГПК сумата от 1 900 лв. – съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: