Р Е Ш Е Н И Е № 263
гр.Пловдив, 14.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, Търговско отделение, 12-ти състав, в открито заседание на петнадесети
април две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ:
СИМЕОН ЗАХАРИЕВ
при секретаря Мая Крушева, като
разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 270 по описа за 2016 година, намери за установено следното:
Иск с правна квалификация чл. 422
от ГПК.
Ищецът „Уникредит
Булбанк“ АД, ЕИК *********, чрез пълномощника си адв.
Я.Д., съдебен адрес:***, претендира да се установи по отношение на Лион Инвест Груп АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. Владая 4, А.К.М. ****, Бене
Консулт ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
Владая 4 и Д.Н.М. ****, че дължат солидарно и следва да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД, както следва: сумата 319 700 лева,
дължима неплатена главница по договор за банков инвестиционен кредит №
8/20.08.2012 г., Анекс № 1/25.10.2013 г., Анекс № 2/18.02.2014 г., Анекс № 3/
11.11.2014 г. към договора, ведно със законната лихва
върху главницата от 30.10.2015 г. до окончателното й изплащане; сумата 51800.36
лева, дължима и незаплатена договорна лихва по същите договори и анекси, ведно
със законната лихва върху главницата за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015
г.; сумата 7430.01 лева, направени разноски по ч.гр.д. № 14164/2015 г. по описа
на РС – Пловдив, ХХII-ри гр.с-в
за заплатена държавна такса и 7323.01 лева за адвокатско възнаграждение.
Претендира също присъждане на разноските в настоящото производство.
По същество твърди, че на
20.08.2012 г., между ищеца, в качеството му на кредитор, и Лион Инвест Груп АД, в качеството на кредитополучател, А. К. М.,
Д. Н. М. и Бене Консулт ЕООД, като солидарни длъжници, е сключен договор за банков инвестиционен кредит
№ 8/20.08.2012 г. за сумата 320 000 лева със срок за погасяване на дълга
до 20.08.2017 г. Договорът бил изменен с анекс № 1/25.10.2013 г., Анекс №
2/18.02.2014 г. и Анекс № 3/11.11.2014 г. като срокът
за погасяване на кредита е бил запазен. Твърди също, че тъй като дължимите
месечни вноски за периода 25.02.2015 г. – 25.07.2015 г. не са били заплатени в
срок, дългът бил обявен за изцяло и предсрочно изискуем, считано от 08.08.2015 г.
На 30.10.2015 г., до РС –
Пловдив, било подадено от кредитора заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 417 от ГПК като по образуваното ч.гр.д. № 14164/2015 г. в
полза на заявителя били издадени заповед за незабавно изпълнение №
7928/04.11.2015 г. и изпълнителен лист против длъжниците.
Твърди, че към датата на подаване на заявлението общо дължимата от ответниците
сума била в размер на 371500.36 лева, от които 319700 лева – неизплатена
главница и 51800.36 лева – договорна лихва.
Ангажира писмени и гласни
доказателства.
В отговори на исковата молба
„Лион инвест груп“ АД, А.К.М.
и Д.Н.М., оспорват предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърдят,
че със сключване на анекс № 3/11.11.2014 г.,
каузалното правоотношение, възникнало между страните на основание договор за
банков инвестиционен кредит било прекратено, а на негово място възникнало ново
правоотношение поради обективна новация. Твърдят
също, че предсрочната изискуемост на процесния кредит
не е надлежно обявена, тъй като изхожда от нелегитимно лице – Адвокатско
дружество „Д. и П.“, което не било надлежно упълномощено. Оспорват наличието на
представителна власт за лицето К.Г.И. да изготвя и отправя нотариални покани до
длъжници. Оспорват надлежното обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита и поради факта, че той е обявен за такъв,
считано от 08.08.2015 г., а нотариалната покана,
отправена до длъжниците, е с дата 28.09.2015 г. Посочените
ответници правят също възражение за нищожност поради
накърняване на добрите нрави на клаузите по т.4.3., т.5.1.2; т.5.2, т.11.11.1.2 от договор за банков кредит и от Анекс № 3/11.11.2014 г. като правят възражение за прихващане на сумите,
платени възоснова на нищожните клаузи. Оспорват
размера на исковите претенции, както и твърдят, че претендираните
от ищеца разноски са прекомерни. Ангажират писмени и гласни доказателства.
Претендират разноски.
В допълнителни искови молби
спрямо всеки от ответниците, ищецът оспорва твърденията в подадените от тях
отговори, като поддържа твърденията си в основната искова молба.
Ответниците поддържат възраженията си в
подадените от тях допълнителни отговори.
Пловдивският окръжен съд, като
взе предвид събраните по делото доказателства, както и доводите на страните,
намира за установено следното:
Представен е договор за банков
инвестиционен кредит № 8/20.08.2012 г., съгласно който ищецът е предоставил на
Лион Инвест Груп АД, в качеството му на
кредитополучател и ипотекарен длъжник, инвестиционен
кредит в размер на 320 000 лева за закупуване на 30 нови вендинг автомати, с краен срок на погасяване 20.08.2017 г.,
платим на 53 равни месечни вноски, дължими на 20-то число всеки месец, считано
от 20.03.2013 г. Договорът е подписан, в качеството на солидарни длъжници, от А.К.М., Д.Н.М. и „Бене
консулт“ ЕООД. Към договора е приложен погасителен план с посочени в него падежи
на 20-то число всеки месец с начало 20.03.2013 г. и последна вноска на
20.08.2017 г., както и размер на вноската от 5925 лева.
Представен е Анекс № 1/25.10.2013
г. към договора, сключен между същите страни, съгласно който сумата по кредита
е усвоена от кредитополучателя изцяло в пълен размер като погасения размер до
датата на анекса е 6057.16 лева, дължимата редовна главница е 272 600
лева, неиздължената главница е в размер на 41 342.84 лева, начислената
изискуема лихва е 324.81 лева, начислената просрочена и изискуема лихва е
18 296.80 лева като общия размер на дълга е 332564.45 лева. Страните са
уговорили нов погасителен план на дължимата към момента на анекса главница общо
в размер на 313 942.84 лева, която следва да се изплати след 6-месечен гратисен период, с последващи
месечни вноски, съгласно анекса.
Представен е Анекс № 2/18.02.2014
г., съгласно който редовната главница, дължима към датата на сключването му, е
в размер на 313 942.84 лева, като на основание неизплатената до момента
лихва, дългът е с главница 323 564.45 лева, считано от подписване на този
анекс. Страните уговарят гратисен период до
25.02.2014 г., както и размер на последващи вноски за
погасяването му, дължими на 25-то число всеки месец.
По делото е приет като
доказателство и анекс № 3/11.11.2014 г., с който
страните се съгласяват, че размерът на дълга, считано от датата на подписването
му, е 339 687.59 лева, като новата главница в размер на 319 850 лева
следва да се издължи на вноски, съгласно т.7 от анекса.
Представена е нотариална покана
от името на ищеца, чрез адвокатско дружество „Д. и П.“, съгласно пълномощно от 15.04.2015
г., отправена до ответниците, с която покана същите са уведомени, че поради
неплащане на задължения към банката общо в размер на 79 333.95 лева, от
които 73 200 лева главница и 6 133.95 лева лихви и общ размер на
дълга 362 116.48 лева, от които 319 700 лева главница и 42416 лева –
дължими лихви, предоставените кредити са обявени за предсрочно и изцяло
изискуеми. Ответниците са поканени да заплатят дължимите
суми в 7-дневен срок от получаване на поканата. Подписът, положен от Д.П., е с
дата на нотариална заверка 28.09.2015 г., съгласно направеното отбелязване, а
поканата е връчена срещу разписки на адресатите на 06.10.2015 г.
По делото е приложено и ч.гр.д. №
14164/2015 г на XXII-ти
гр.с-в на ПРС, ведно с ч.гр.д. № 1058/16 г. на ПОС. От същите се установява, че
с разпореждане от 04.11.2015 г. по първоинстанционното
дело, в полза на заявителя, ищец в настоящото производство, е издадена против
ответниците заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ
№ 7928/04.11.2015 г. за сумата 319 700 лева предсрочно изискуема главница,
ведно със законната лихва върху нея от 30.10.2015 г. до окончателното плащане, както
и за сумата 51 800.36 лева, договорна лихва за периода 25.02.2015 г. –
29.10.2015 г., дължими по договора за банков кредит и анекси към него, подробно
посочени по-горе, както и разноски. С определение № 987/04.05.2016 г.,
постановено по в.гр.д. № 1058/2016 г., ПОС е отменил обжалваното разпореждане
като е приел, че липсва пълномощно, по силата на което законните представители
на банката да са упълномощили К.И. с право да отправя волеизявления до длъжниците за предсрочна изискуемост на кредити, както и че
липсва пълномощно, с което от своя страна И. да предоставя тези права на трети
лица – в случая Адвокатско дружество „Д. и П.“.
При така представените писмени
доказателства, съдът намира, че се налагат следните правни изводи:
Видно от приложеното по делото
ч.гр.д. № 14164/2015 г. на ПРС, ведно с ч.гр.д. № 1058/2016 г. на ПОС, ищецът „Уникредит Булбанк“ АД е подало заявление до ПРС за издаване
за заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК. По делото е постъпило
възражение от длъжниците като с разпореждане от
17.03.2016 г. съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си като довнесе дължимата държавна такса. Това разпореждане е
получено от заявителя на 28.03.2016 г. като исковата молба по настоящото дело е
подадена на 25.04.2016 г., т.е. налага се извод, че искът е предявен в дадения
едномесечен срок.
Представените от ищеца писмени
доказателства: договор за банков инвестиционен кредит № 8/20.08.2012 г., както
и анекси към него, не бяха оспорени от ответниците като автентичност. С
определение № 2182/07.11.2016 г. съдът е приел за безспорно между страните,
както наличието на облигационни отношения между тях на основание така
сключените договори, така и факта, че сумата от 320 000 лева е получена
реално от кредитополучателя. Не е оспорена и уговорената между страните
солидарна отговорност на всички ответници за всички
задължения на кредитополучателя по договора.
Спорно, на първо място, е дали
задълженията на ответниците се основават на сключения договор за инвестиционен
кредит или сключения между тях анекс № 3/11.11.2014
г. новира изцяло отношенията между тях като погасява
вземанията на ищеца, произтичащи от договора, каквото е възражението на
ответниците.
Съдът намира това възражение за
неоснователно.
С § 9 от анекс № 3 към договора
страните са договорили дословно следното: „Считано от датата на подписване на
настоящия анекс, в отношенията между страните приложение ще намират
разпоредбите на договора, изменени с всички предходни анекси, както и с този и
приложенията към него…“ като са добавени клаузите, които продължават своето
действие. Т.е. налага се извод, че по воля на самите страни, някои от клаузите
в сключения между тях договор, се предоговарят, като
самият той запазва своето действие. Тази воля на страните е недвусмислена, препращането
към договора за инвестиционен кредит е неколкократно
и не е налице каквото и да е основание да се направи извод, че страните са
имали различна воля – да се погасят задълженията на ответниците, с правно
основание по договора и да възникнат изцяло нови. Напротив – във всеки един от
цитираните по-горе анекси е налице ясна препратка към основното задължение,
основанието за неговото възникване, промяната в размера на дължимата главница в
следствие на новото неизпълнение, както и новия начин на погасяване на
задълженията. Ето защо, съдът намира това възражение на ответниците за
неоснователно.
Съдът намира за неоснователен и
вторият, изложен от ответниците довод, срещу основанието за ангажиране на
отговорността им – това, че с анекс № 3 бил договорен нов, по-голям дълг при
нов погасителен план, при утежнени за тях условия, поради което е налице изцяло
нов елемент във възникналите между тях отношения.
Волята на страните следва да се
тълкува на основание всички предприети от тях фактически и правни действия,
както и на основание всички сключени между тях съглашения. Така, внимателният
прочит, както на основния договор, така и на всички сключени след него анекси,
води до несъмнен извод, че с всеки подписан документ, както кредитополучателя,
така и солидарните длъжници, безусловно са признавали
факта на реално усвояване на кредит в общ размер от 320 000 лева, така и
факта на неизпълнение на договорения от самите тях съответен погасителен план.
Така, всеки последващ анекс, всъщност е реално
предоговаряне с удължен срок на плащане на главницата и лихвите, при нови
по-благоприятни срокове за тях. Предоговорени са
самите падежи, на длъжниците е бил предоставен нов гратисен период. Това, че към дата 11.11.2014
г. дългът вече е в размер на 339687.59 лева и в този си размер е признат от
ответниците, е по причина, която е изцяло в кредитополучателя предвид реално
получения от него кредит, договорената от самия него лихва за ползването на
главницата, безспорния факт на неплащане на вноски в срок и възникналите на
това основание задължения за наказателна лихва. В тази си част, така сключения
анекс не представлява нов размер на отпуснат кредит, а констатация на
формирания размер на дълга в резултат на поетите от страните взаимни
задължения. Така, налага се извод, че с подписването на анекс № 3, ответниците
са признали, че дължат на ищеца сумите, посочени в него, при уговорените в този
анекс последни отстъпки по отношение на сроковете за плащане.
Следващият основен по делото
въпрос е относно обявената от кредитора предсрочна изискуемост на задълженията
по договора за кредит. Както се посочи по-горе, ответниците оспорват нейното
настъпване. Твърди се, че тя изхожда от нелегитимно лице – Адвокатско дружество
„Д. и П., представлявано от Д.П., за което не били представени доказателства за
надлежно упълномощаване от страна на банката-кредитор. Оспорена е и
представителната власт на лицето К.Г.И. да отправя нотариални покани до длъжници по кредити, както и да упълномощава трети лица с
тези функции.
По делото са представени
пълномощно от изпълнителните директори на ищеца – Л.Х. и А.К., с което същите,
от името на банката упълномощават К.Г.И., както и пълномощно с което последния
упълномощава цитираното адвокатско дружество, да представляват Банката в
посочените отношения. Позоваването от страна на ответниците на определението на
ПОС, с което е отменено разпореждането за издаване заповед за незабавно изпълнение,
съдът намира за неоснователно. По цитираното дело е приложено пълномощно за
лицето А.А., като действително не е било приложено относимото към случая пълномощно за К.И.. Пред настоящата
инстанция обаче са приложени цитираните пълномощни, от които се налата несъмнен за съда извод, че всички извършени
процесуални действия от името на цитираната адвокатска кантора по процесния договор за кредит, са извършени при наличието на
представителна власт, която няма данни да е била оттеглена.
Съдът намира, че се налага и
извод за редовно упражнено право от страна на банката да обяви договора за
предсрочно изискуем, извършено с представената нотариална покана № 1871, том 1,
акт 112 на Нотариус Г.Г., връчена чрез нотариус В. Б.
с рег. № 057 на НК на 06.10.2015 г. Спазено е изискването банката-кредитор да
уведоми кредитополучателя и солидарните длъжници като
нейното волеизявление безспорно е достигнало до знанието им, като самата
предсрочна изискуемост е настъпила с упражняване правото на кредитора да обяви
вземането за предсрочно изискуемо.
От страна на ответника е въведено
възражение за нищожност поради накърняване на добрите нрави, на т.4.3.;
т.5.1.2, т.5.2, т.11.1.1.2 от договора и анекс №
3/11.11.2014 г. Направено е и възражение за
прихващане на сумите, платени на основание тези клаузи.
С т.11.1.1.2
от Анекс № 3, страните са се съгласили безусловно за правото на Банката, при
промяна на нормативната база и/или условията на финансовите пазари и/или
възникване на други обективни обстоятелства, водещи до съществено повишаване
разходите на Банката по привлечения ресурс и/ или до допълнителни разходи по
предоставените кредити, да променя периодичността на установения базов лихвен
индекс и да упражнява правото си да привежда Базовия лихвен процент в
съответствие с пазарните условия.
Позоваването на нищожността на
посочената клауза би имало въобще правно основание, ако в следствие на така
приетото от страните, Банката се е позовала на правото си да промени
едностранно лихвения процент и индекс, което е довело до влошаване положението
на кредитополучателя, респ. на солидарните длъжници.
По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, с основно и преработено
към нея заключение, изготвени от вещото лице В. Ш., които като компетентно изготвени
и непротиворечащи на събраните по делото доказателства, съдът кредитира изцяло.
По отношение на цитирания лихвен процент и индекс вещото лице е посочило, че
същият е променян при промяна на приложимия базов лихвен процент - едномесечен SOFIBOR. Тъй като вторият компонент на
годишния лихвен процент е постоянна величина, налага се извод, че промените в
базовия лихвен процент, които не зависят от кредитора, са основните, които
влияят върху размера на договорения лихвен процент. По делото не се установи,
вследствие на посочените клаузи, задължението на ответника да се е увеличило,
както и това да е станало в резултат на едностранно изменение от страна на
банката, в противоречие с добрите нрави. Ето защо, съдът намира така
направените възражения за неоснователни. Не може да се сподели като основателно
и възражението за нищожност на клаузите за неустойка – чл.4.2 и чл.4.3 от
договора и анексите. Тук, от една страна, следва да се отчете факта, че е
сключена абсолютна търговска сделка между търговци, какъвто е и
кредитополучателя. От друга страна - договореният между страните размер не
противоречи на обезщетителната им функция. Не е
налице и двойно начисляване на неустойка, доколкото всяка от тях се начислява
върху различна главница. Ето защо, съдът намира посочените твърдения за
неоснователни и недоказани.
По делото бе представен и приет
като доказателство договор за цесия от 06.11.2017 г., ведно с приложение № 377
към него, с който всички вземания на ищеца са прехвърлени на „Агенция за
събиране на вземанията“ ЕАД в размери, посочени подробно в приложението. Възоснова на извършеното прехвърляне в хода на делото, по
искане на ищеца бе конституиран като страна в процеса и „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД. Според ответниците, този новонастъпил
факт е от значение за спорното право. Конкретно, твърди се, че е налице
разминаване в сумите по кредита като вид и размер, не е установено счетоводно
отразяване на сумата при цесионера, а новият кредитор
не е доказал съществуването на процесния дълг.
Настоящият състав не споделя
изложените доводи.
Прехвърлянето на спорното право
безспорно е направено в хода на делото. По какъв начин и в какъв размер е
отразено то при новия кредитор е неотносимо към
настоящия правен спор, по който следва да се установи наличието на основание и
конкретен размер на дълга към момента на подаване на заявлението пред РС –
Пловдив, както и извършени ли са каквито и да е плащания по дълга от този
момент и до приключване на устните състезания.
По отношение размера на исковите
претенции:
По делото бе допусната и
изслушана съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от вещото В. Ш. с основно и
преработено към нея заключения. Както се посочи, съдът кредитира заключението
изцяло. В преработеното заключение, депозирано на 18.02.2019 г., експертът е направил
своите изводи, след като са взети предвид договора за инвестиционен кредит,
всеки един от анексите, сключени към него и на основание извършените плащания.
Съгласно заключението, размерът на дълга по договора за банков инвестиционен
кредит към датата на подаване на заявление по чл. 417 от ГПК, е както следва:
319700 лева главница, както и 51800.38 лева лихви, от които 14016.17 лв. –
лихва върху редовна главница, 19 500.85 лв. лихва по т.7 от приложение към
анекс № 3; 7315.87 лв. – лихва по т.4.2. към анекс № 3; 10967.49 лева лихва по
т.4.3. към анекс № 3. Експертът е посочил и че законната лихва от 30.10.2015 до
02.11.2015 г. е в размер на 266.95 лева, но такава не се претендира от ищеца. В
тежест на ответниците бе да се оборят направените констатации.
Не бяха ангажирани каквито и да е
други доказателства за това да са извършени други плащания по дълга или за
неправилно отнасяне на вече извършени плащания.
Налага се извод, че предявеният
иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен изцяло, както по отношение
на дължимата по договора главница – 319 700 лева, и дължима договорна
лихва общо в размер на 51800.36 лева, така и по отношение направените разноски
от ищеца по ч.гр.д. № 14164/2015 г. на РС – Пловдив, ХХII-ри гр.с-в за заплатена държавна
такса в размер на 7430.01 лева и 7323.01 лева – за адвокатско възнаграждение.
На ищеца следва да се присъдят, с
оглед изхода от спора, и направените в настоящото производство разноски общо в
размер на 36 993.04 лв.
В тази връзка, съдът намира за
неоснователно направеното от ответниците възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ищеца, което е в размер на 14010.01 лева. Същото
е съобразено с интереса по делото, с правната и фактическа сложност по спора,
поради което липсват основания за намаляването му.
Предвид изложеното, на основание
чл. 422 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на
основание чл. 422 от ГПК, че Лион Инвест Груп АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Владая 4, А.К.М. ****,
Бене Консулт ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. Владая 4 и Д.Н.М. ****, за всички – адв. С.Г.М., съдебен адрес:****, дължат солидарно и следва
да заплатят солидарно на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК
*********, съдебен адрес:***, чрез адв. Д. П., както
следва: сумата 319 700 лева, дължима неплатена главница по договор за
банков инвестиционен кредит № 8/20.08.2012 г., Анекс № 1/25.10.2013 г., Анекс №
2/18.02.2014 г., Анекс № 3/ 11.11.2014 г. към
договора, ведно със законната лихва върху главницата от 30.10.2015 г. до
окончателното й изплащане; сумата 51800.36 лева, дължима и незаплатена договорна
лихва по същите договори и анекси, ведно със законната лихва върху главницата
за периода от 25.02.2015 г. до 29.10.2015 г.; сумата 7430.01 лева, направени
разноски по ч.гр.д. № 14164/2015 г. по описа на РС – Пловдив, ХХII-ри гр.с-в за заплатена държавна
такса и 7323.01 лева за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Лион Инвест
Груп АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул.
Владая 4, А.К.М. ****, Бене Консулт ЕООД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: град Пловдив, ул. Владая 4 и Д.Н.М. ****,
за всички – адв. С.Г.М., съдебен адрес:****, да
заплатят на „Уникредит Булбанк“ АД, ЕИК *********,
съдебен адрес:***, чрез адв. Д. П., направените в
настоящото производство съдебни и деловодни разноски общо в размер на
36 993.04 лв.
Настоящото решение е постановено
при участието на трето лице-помагач „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК
*********, съдебен адрес:****.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Апелативен съд Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия: