Решение по адм. дело №1196/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Д. Т. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.3, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №25-4332-001996 от 08.04.2025г., издадена от полицейски инспектор в Отдел “Пътна полиция“ (О“ПП“) в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство (ППС), представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 220 БЛУЕТЕК“, с Рег.№[рег. номер], собственост на жалбоподателката, за срок от 6 месеца”.

Претендира се отмяна изцяло на заповедта поради незаконосъобразност.

Ответникът- Л. А. З.- полицейски инспектор в О“ПП“ в СДВР, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Чрез юрисконсулт В. П.- пълномощник (лист 16), по делото постъпват писмени бележки с Вх.№14387 от 09.09.2025г. (листи 13-14), в които се изразява становище за неоснователност на жалбата; претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение; възразява се за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

Окръжна прокуратура- Пловдив, неуведомена за възможността да встъпи в производството, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Първоначално по жалбата на Д. М. е образувано административно дело №5815 по описа на Административен съд- София град (АССГ) за 2025г., Трето отделение, 51-ви състав. С Определение №19642 от 09.06.2025г. производството по дело №5815/2025г. на АССГ е прекратено и делото е изпратено по подсъдност на Административен съд- Пловдив.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 5, 7, дело №5815/2025г.) е получен на 02.05.2025г. лично от жалбоподателката М., видно от нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (лист 4, дело №5815/2025г.) е подадена чрез О“ПП“ в СДВР на 14.05.2025г. или в рамките на законоустановения срок. Освен това, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда приема за установено от фактическа страна следното:

На 01.04.2025г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GA АКТ №3744268 (лист 6, дело №5815/2025г.) от Н. Е. Г.- старши полицай в 01 РУ (районно управление) в СДВР.

Според посочения АУАН, на 01.04.2025г., около 04:05ч., в гр. София, на бул. “Цар Освободител“ пред №16, е извършена проверка от служители в 01 РУ в СДВР. В рамките на проверката е прието за установено, че по бул. “Цар Освободител“, с посока на движение от бул. “Васил Левски“ към ул. “Георги Сава Раковски“, В. К. К., [ЕГН], управлява ППС, представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 220 БЛУЕТЕК“, с Рег.№[рег. номер], собственост на жалбоподателката М., съгласно приетата по делото нарочна справка (лист 8, дело №5815/2025г.). Прието е за установено, че В. К. управлява процесния автомобил без да е правоспособен водач (никога не е притежавал СУМПС (свидетелство за управление на моторно превозно средство)), за което по делото е прието заварено копие на разпечатка от информационна система на МВР (лист 15). Деянието на В. К., изразяващо се в управление на процесното ППС, без да е правоспособен водач, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.150 от ЗДвП.

Според процесния АУАН, при съставянето му като доказателства са иззети два броя регистрационни табели с №[рег. номер], както и СРМПС (свидетелство за регистрация на моторно превозно средство) №*** (вероятно част II, малък талон).

От страна на В. К. е отказано да подпише процесния АУАН за “нарушител“, както и да получи препис от акта, което обстоятелство е удостоверено с подпис на свидетеля Е. Г. К..

Като доказателство по делото (преписката) е налично възражение на В. К. К. с УРИ 433200-37643 от 01.04.2025г. (лист 9, дело №5815/2025г.), адресирано до началник на О“ПП“ в СДВР, с искане да бъде отменено НП (вероятно наказателно постановление) в частта относно свалянето на рег. номера ([рег. номер]). Върху посоченото възражение е обективирана резолюция “Възражението е неоснователно“, след което е издадена оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 21.12.2021г. (листи 15-16 дело №5815/2025г.) на министър на вътрешните работи, с която заповед се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (неприложена по делото), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които Областните дирекции на МВР и СДВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №6400 от 07.07.2023г. (лист 14, дело №5815/2025г.) на директор на СДВР, с която заповед държавни служители от Отдел “Пътна полиция“ в СДВР - полицейски органи по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) са определени (оправомощени) да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по чл.171, т.1, т.2, т.2а, т.4, т.5, б”а” и т.6 от ЗДвП (точка 1. от заповедта). Прието е заверено копие на Заповед №513з-9631 от 13.09.2024г. (лист 13, дело №5815/2025г.) на директор на СДВР, с която заповед Л. А. З., издала оспорената по делото заповед, е преназначена на изпълнителска длъжност “полицейски инспектор IV степен в 01 група “Административно-наказателна дейност“ на 03 сектор “Административно обслужване“ към отдел “Пътна полиция“ при СДВР“, считано от датата на встъпване в длъжност.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министъра на вътрешните работи, както и определянето (оправомощаването) на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган, по отношение на което обстоятелство и между страните липсва формиран спор.

Според разпоредбата на чл.171, т.2а, б.”а” от ЗДвП, за срок от 6 месеца до една година се прекратява регистрацията на ППС на собственик, който управлява МПС, без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него МПС, или след като е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс НПК), както и на собственик, чието МПС е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства.

Според чл.150 от ЗДвП, всяко ППС, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач…

Според чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за да управлява МПС, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява МПС по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от НПК и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

Според чл.3, ал.3 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД), свидетелството за управление на МПС удостоверява правоспособността за управление на МПС, а за български граждани - и самоличността на територията на Република България, чрез съдържащите се в него данни.

Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност на лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателката.

В случая, обстоятелствата, че на 01.04.2025г., около 04:05ч., В. К. К. управлява собствения на жалбоподателката М. лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 220 БЛУЕТЕК“, с Рег.№[рег. номер]; че В. К. К. има качеството на “водач“ по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП, но не притежава СУМПС и следователно е неправоспособен водач; както и че бул. “Цар Освободител“ в гр. София е “път, отворен за обществено ползване“ по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДвП, се явяват установени по делото, въз основа на приетите доказателства, посочени по-горе- данни за регистрация на превозно средство (лист 8, дело №5815/2025г.) и разпечатка от информационна система на МВР (лист 15).

Съответно, налице е фактическо основание (хипотезата на чл.171, т.2а, б.“а“, пр.5 от ЗДвП) за издаване на оспорената по делото заповед, а именно управление на МПС от лице, непритежаващо съответно СУМПС, респективно неправоспособен водач.

Собственият на жалбоподателката М. лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 220 БЛУЕТЕК“, с Рег.№[рег. номер], се явява обект на оспорената по делото ПАМ по смисъла на ЗДвП, тъй като именно този автомобил е управляван от неправоспособния водач В. К. К..

А субект на ПАМ по смисъла на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е собственикът на ППС, какъвто в случая е именно жалбоподателката Д. М..

При това положение, възражението на жалбоподателката, че е предоставила управлението на Г. И. А., притежаваща СУМПС [номер] (лист 18) и съответно правоспособен водач, е неотносимо към спора.

Предвид изложеното до тук, настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена без противоречие с относимите материалноправни разпоредби.

Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на този вид административни актове, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, а именно заповедта да е мотивирана, както и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в заповедта на фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване. Вярно е, че в заповедта е посочено, че подлежи на обжалване по съдебен ред пред АССГ вместо пред Административен съд- Пловдив, но посоченото обстоятелство, макар и да представлява нарушение на изискването за форма на административния акт не е съществено такова, тъй като не препятства упражняването на правата на жалбоподателката М..

Написа се вече, че ПАМ от вида на оспорената по делото се прилага за срок от 6 месеца до 1 година, като органът, прилагащ мярката, действа при условията на обвързана компетентност.

От своя страна, принципът за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, установява следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Оспорената по делото ПАМ е наложена за минимално предвидения от закона срок, поради което следва да се приеме за установено, че разглежданата ПАМ е наложена при спазване на принципа за съразмерност.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.

Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на акта, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия се изход на делото, в полза на ответната администрация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер, определен съгласно чл.37 от Закона за правната помощ ЗПП), респективно по реда на чл.24 от Наредбата за заплащането на правната помощ (НЗПП), според чл.143, ал.3 от АПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Т. М., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица], ет.1, ап.3, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-4332-001996 от 08.04.2025г., издадена от полицейски инспектор в Отдел “Пътна полиция“ в Столична дирекция на вътрешните работи, с която е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП- “прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, представляващо лек автомобил “МЕРЦЕДЕС Ц 220 БЛУЕТЕК“, с Рег.№[рег. номер], собственост на жалбоподателката, за срок от 6 месеца”.

ОСЪЖДА Д. Т. М., [ЕГН], да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 100,00 (сто) лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.