Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е    № 177

 

гр. Силистра, 11.01.2012 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Силистренският административен съд, в публично заседание на петнадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:

                                                                                  Председател: Павлина Георгиева

при секретаря Индира Занова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 245 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 - 178 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по жалба от 31.10.2011 година, подадена от Д.И.Д. ***, чрез адв.П.Й., срещу Заповед № 711/26.10.2011 г., издадена от началник на сектор "Пътна полиция", при Областна дирекция на МВР-Силистра, с която е отказана пререгистрация поради промяна на собствеността и зачисляване в региона по месторегистрация на новия собственик на МПС, марка "***", модел "***", с регистрационен номер *** и номер на рама ***, с номер на двигател ***, със собственик  Д.И.Д. ***.

Жалбата се основава на твърдението, че автомобилът е с автентичен произход, тъй като данните, вписани в регистрационните документи са идентични с тези, щамповани на автомобила. Освен това се поддържа тезата, че след като процесното ППС е регистрирано веднъж вече по местонахождение на праводателя в съответното подразделение на ОД на МВР в гр.Стара Загора, то тази регистрация обвързва и органите на МВР в гр.Силистра по местонахождение на новия собственик – жалбоподател. Счита, че не са налице основания да бъде отказана пререгистрация, тъй като по преписката няма данни, че процесното МПС е обявено за издирване. Поддържа се искане за отмяна на процесната Заповед, като преписката бъде върната за ново произнасяне с указание за извършване на регистрацията.

Ответникът - началник сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР -Силистра, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ч., оспорва жалбата и развива становище същата да бъде отхвърлена, като неоснователна.

Административен съд - Силистра, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка: Административното производство е образувано във връзка със заявление за промяна на регистрация на МПС № ***/*** относно лек автомобил марка "***", модел "***", с регистрационен номер *** и номер на рама ***, с номер на двигател ***, със собственик  Д.И.Д. ***. Към заявлението са били приложени договор за продажба на МПС с нотариална заверка на подписите и свидетелство за регистрация – малък и голям талон. С протокол за извършен преглед от 29.09.2010 г. е документиран извършения оглед на автомобила от експертна група, определена съгласно заповед № 545 / 10.06.2010 г., приложена по делото /л.15/, чийто поименен състав е посочен в протокола. Констатирано е, че „около и под номера на рамата на процесния автомобил се наблюдават следи от въздействие с абразивен инструмент, повърхността е изчистена до метален блясък, а шестнадесети и седемнадесети цифров символ се отклоняват по хоризонтала от предходните.” По реда на чл.171, ал.1 от АПК съдът допусна до изслушване експертите, извършили огледа на процесния автомобил. Съгласно експерта към НТЛ при ОД на МВР-Силистра -Б.  ако номерът на рамата беше автентичен, то около нея не следва да има следи от въздействие с абразивен инструмент и боята да е зачистена до метален блясък, тъй като номерът се поставя върху нанесената боя. Освен това върху повърхността, върху която е изписан номерът на рамата, съществували „остатъчни щрихи от букви и цифри, които са били преди това”/л.50, представляващ част от съдебния протокол/. Въз основа на анализ на резултатите от огледа в съдебно заседание експертите потвърждават, че в рамките на развилото се административно производство не е възможно установяване на първоначалния идентификационен номер. Съдържащите се в протокол № 27 от 18.11.2010 г. допълнителни данни, обусловили извод за неавтентичност на номера на процесната рама, не следва да бъдат обсъждани в настоящата съдебна фаза доколкото същите не се съдържат в мотивите на оспорения акт, респ. не се съдържат в административната преписка, поради което и съдът не е оправомощен да ги цени след като не са били установени и преценени като правнозначими в административната фаза. Видно от обстоятелствената част на оспорената заповед към момента на издаване на процесната заповед в ОД на МВР Силистра е образувано и не е приключило досъдебно производство № СС 323 / 2010 г. за преценка наличието на извършено престъпление по повод на промяната на рамата на автомобила. На основание изложените в посочения протокол № 98 / 2010 г. данни и заключение, началникът на сектор ПП – ОД на МВР-Силистра е издал Заповед № 711/26.10.2011 г., в която поради наличие на „пречки за установяване на истинския идентификационен номер на рамата на автомобила, неговата автентичност, произход и невъзможност за спазване изискванията на чл.5 вр. с чл.14, ал.1 от Наредба № I-45 / 24.02.2000 г.„ е отказана пререгистрация на процесното МПС. Заповедта за отказ е връчена на заявителя на 27.10.2011 г. и е оспорена пред Административен съд - Силистра с жалба, подадена на 31.10.2011 г.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е допустима - подадена в рамките на законоустановения срок, съгласно чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, което притежава процесуална легитимация, по смисъла на чл. 147, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна.

Административният акт е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 2 от Наредба № I-45/24.03.2000 г. за регистрацията, отчета, пускането в движението и спирането от движение на моторни превозни средства и ремаркета, теглени от тях. Спазена е предписаната от закона писмена форма. В административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения. Досъдебната трасологична експертиза, чието заключение е обективирано в протокол № 27 от 18.11.2010 г., извършена в хода на досъдебно производство № *** / 2010 г., не следва да бъде обсъждана в настоящото производство, тъй като не е изготвена в рамките на предвидения в разпоредбата на чл. 49 от АПК процесуален ред. Съгласно разпоредбата на  чл. 143, ал. 3 от Закона за движение по пътищата, пътно превозно средство с подправен, заличен или повреден идентификационен номер не се регистрира, докато не бъде установен автентичният идентификационен номер, поставен от производителя. По силата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I-45/24.03.2000 г., превозните средства, на които не може да се установи поставеният от производителя идентификационен номер, не се регистрират. В разглеждания случай, посредством оглед на автомобила е установено наличие на въздействие и промяна, извършена спрямо първоначалния номер на рамата. Констатирана е невъзможност за установяване на автентичността му. Д.Д., в качеството си на собственик на автомобила, е лицето, за което ще възникнат благоприятни правни последици от акта за регистрация на притежаваното от него моторно превозно средство. Следователно, в негова тежест е да докаже наличието на положителната предпоставка за регистрация на МПС, а именно действителния номер на рамата. Представените писмени доказателства от страна на жалбоподателя удостоверяват фактите на закупуване на процесния автомобил, който е с предходна регистрация към ОД на МВР-гр.Стара Загора, но същите са неотносими към спора, разглеждан в настоящото производство. Целта на нормативната уредба в тази насока – ЗДвП и Наредба № I-45 / 24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи за регистрацията, отчета, пускането в движение и спирането от движение на моторни превозни средства и на ремаркета, теглени от тях е да не се допусне регистрирането на моторни превозни средства с подменен, заличен или повреден идентификационен номер, поставен от производителя. Без значение е обстоятелството, че закупеният автомобил е бил регистриран вече към ОД на МВР-Стара Загора, а в свидетелството за регистрация е бил посочен видимият номер на рамата.Условието, което поставя законът, е свързано единствено с възможността да се установи автентичният идентификационен номер, независимо дали регистрацията на автомобила е първоначална или последваща, както е в процесния случай. ППС се регистрира по поставения от производителя ръчно набит идентификационен номер, като всяка промяна в регистрацията се съпътства от проверка за идентификация на превозното средство.В тези случаи се прилагат разпоредбите на чл.7, ал.2, ал.3 и ал.4 от Наредба I-45 / 2000 г. на министъра на вътрешните работи, като регистрация на МПС може да се извърши само, ако действителният номер на рамата е установен, какъвто факт е липсващ в процесното производство. Корелативно на тази липса съответства субективното право на административния орган да откаже пререгистрация на автомобила на цитираното в акта основание. В обхвата на осъществявания съдебно-административен контрол не се включва задължение за изясняване на причините за подмяна на номера, поради което резултатите от висящото досъдебно производство не обуславят изхода на настоящия спор.

„Независимо от постановения отказ  на административния орган, регистрацията на превозното средство може да се извърши и впоследствие, при възстановяване на поставения от производителя идентификационен номер по реда на Инструкция № I-185 / 06.12.2002 г. на министъра на вътрешните работи за определяне на реда за възстановяване на идентификационния номер на ППС. За да се произнесе по искане за възстановяване на автентичния номер, компетентният орган следва да образува ново производство / арг. чл. 143, ал.4 от ЗДвП и чл.4, т.2 и чл.5 от Инструкцията/, различно от това, което е образувано чрез сезиращото заявление за пререгистрация”- цитат от трайната съдебната практика на ВАС на Р България, обективирана в Р № 4 226 от 26.04.2007 г. на ВАС по адм.дело № 1 094 / 2007 г., V отд.;Решение № 10 578 от 16.12.2004 г. на ВАС по адм.дело № 5 748 / 2004 г.,V отд.; Решение № 336 от 11.01.2010 г. на ВАС по адм.дело № 12 604 / 2009 г., VII отд.

В заключение, предвид факта, че по делото е установен отрицателният факт, че  към момента на произнасянето на административния орган не може да се установи автентичния номер на рамата на процесното МПС, поставен от производителя, следва да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 7, ал. 1 от Наредба № I- 45/24.03.2000 г., обуславяща отказ за пререгистрация на моторното превозно средство. От последното следва, че издадената на цитираното правно основание заповед на началника на сектор ПП – ОД на МВР-Силистра съответства на действащите законови разпоредби, а подадената срещу заповедта жалба е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд - Силистра

Р Е Ш И:

 

Отхвърля оспорването на Заповед № 711/26.10.2011 г., издадена от началник на сектор "Пътна полиция", при Областна дирекция на МВР-Силистра по подадена жалба от Д.И.Д., ЕГН:********** ***, чрез адв.П.Й., с която е отказана пререгистрация на МПС, марка "***", модел "***", с регистрационен номер *** и номер на рама ***, с номер на двигател ***, със собственик  Д.И.Д. ***.

Решението подлежи на касационно оспорване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                                              СЪДИЯ:………………..