Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,
16.03.2022 г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-В състав в публично съдебно заседание на девети декември
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
Мл.с-я: ДЕСИСЛАВА ЧЕРНЕВА
при
секретаря Цветелина Пецева, като разгледа докладваното от съдия ДИМОВ в.гр.дело № 9483 по описа за 2020
год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 и сл. ГПК.
С решение от 02.05.2019 год., постановено по
гр.дело № 56080/2018 г. на СРС, І Г.О., 124 състав, е отхвърлен предявения
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, срещу А.В.Н.,
ЕГН **********, с адрес: ***, иск по чл.422 от ГПК, че ответникът дължи 460,00
лв. главница, представляваща остатъкът от незаплатена цена на доставена
топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.до 30.04.2017 г. за имот с аб.№
220368, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.02.2018 г. до
окончателното й плащане, както и 150 лв., представляваща остатъкът от размера
на лихвата за забава, изтекла върху главното вземане в периода от 16.09.2015 г.
до 27.06.2016 г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК от
15.02.2018 г. по гр.дело № 8198/ 2018 г. по описа на СРС, І ГО, 124 с-в, като
погасени по давност. С решението на съда е осъден А.В.Н., ЕГН **********, с
адрес: ***, да заплати по сметка на Софийски районен съд 100 лева-
възнаграждение на вещо лице. С решението на съда е отхвърлена молбата на „ Т.С.“
ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:***, за присъждане на
разноски по делото. С решението на съда е отхвърлена молбата на процесуалния
представител на ответника за присъждане на разноски по делото. С определение,
постановено на 17.06.2020 год. в закрито заседание по гр.дело № 56080/2018 г. на СРС, І Г.О., 124 състав, са оставени без
уважение молбите на А.В.Н. за изменение на решението, постановено по делото, в
частта му за разноските.
Срещу решението на СРС, 124 с-в е постъпила въззивна жалба от „Т.-С.“-ЕАД, гр.София, подадена чрез юрк.С.Д., с искане същото да бъде отменено и вместо това да
бъде постановено друго, с което бъдат уважени предявените искове. В жалбата се излагат доводи, че обжалваното решение е неправилно и
незаконосъобразно, като постановено в нарушение на
материалноправни разпоредби на закона. Претендира
присъждане на направени разноски по делото.
Въззиваемата
страна- ответник А.В.Н., чрез пълномощника си адв.М.Л.оспорва жалбата, по съображения подробно изложени в депозирания по
делото писмен отговор по чл.263, ал.1 от ГПК. Моли жалбата да бъде оставена без
уважение, като неоснователна, а първоинстанционното решение -потвърдено, като
правилно и законосъобразно.
Третото лице- помагач на страната на ищеца-„Н.“-ЕАД, гр.София, не взема
становище по подадената въззивна жалба.
Постъпила е и частна жалба от А.В.Н. и адв.К.И.Б., подадена чрез пълномощника им адв.Н.И. срещу определение № 123733 от 17.06.2020 г.,
постановено в закрито заседание по гр.дело № 56080/2018
год. по описа на СРС, І Г.О., 124 с-в, с което са оставени без
уважение молбите
на А.В.Н. за изменение на решението, постановено по делото, в частта му за
разноските.
Ответникът
по частната жалба- „Т.С.“-ЕАД, гр.София, чрез юрк.Ж. Г., в депозирано по делото
писмено становище, оспорва частната жалба и моли съда да остави същата без
уважение, като неоснователна.
Третото лице - помагач - „Н.“-ЕАД, гр.София, не взема становище по
подадената частна жалба.
Софийски градски съд, като обсъди
събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно
разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
Въззивната жалба е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса срещу
първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване, поради
което следва да се разгледа по същество.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
В
случая в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, при извършената
служебната проверка по чл. 269,
изр. 1 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за НИЩОЖНО.
Предмет на производството пред
първоинстанционния съд са искове с правно
основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД за установяване на
вземането по издадената заповед за изпълнение по ч.гр.дело № 53921/ 2017 год. на СРС, Г.О., 124
състав.
В настоящия
случай, съдът намира, че в постановеното от СРС, 124 с-в, решение, липсва разбираемо изразена воля на
съда по гореочертания предмет на делото. Видно от същото, както в мотивите,
така и в диспозитива на решението не се съдържа индивидуализация на спорното
материално право- предмет на делото, за което се претендира вземането, както и
индивидуализиране на процесния топлоснабден недвижим имот. Това от своя страна
не позволява да се очертаят обективните предели по които се формира сила на
пресъдено нещо /СПН/ и които следва да обхваща спорното материално право така
както е въведено с исковата молба, като предмет на делото. Решението в този
смисъл е напълно неразбираемо, тъй като волята на съда не може да бъде изведена
и чрез тълкуване, доколкото и в мотивите и в диспозитива на решението липсват
конкретни данни и белези индивидуализиращи спорното материално право, по което
съдът се е произнесъл, поради което и решението не може да изпълни
предназначението си да постави край на правния спор. Както в доктрината, така и
в съдебната практика /вкл. и задължителното тълкуване, дадено от ВКС в решение
№ 668/15.11.2010 г. по гр.дело №1790/2009 г. на І г.о./ е прието, че когато
волята на съда е абсолютно неразбираема, т.е
не може да бъде разкрита и по пътя на тълкуването, решението на съда е
нищожно - така и ТР № 1/10.02.2012 г. - ОСГТК на ВКС. Абсолютно неразбираемо е решение, при което не е ясно какво съдът е
постановил. При това изискването се преценява само спрямо диспозитива на
решението, тъй като само той представлява съдебното решение съгласно чл.236,
ал.1 ГПК и се ползва със сила на пресъдено нещо по отношение на спорното право,
въведено с основанието и петитума на иска, а не и мотивите на решението, които
не са част от съдебното решение - така ал. 2 на чл.236 ГПК, а също и т. 18 от
ТР № 1/4.01.2001 г. на ОСГК - ВКС. В случая, такава нищожност е налице,
доколкото освен липсата на мотиви по смисъла чл.236, ал.2 от ГПК, в диспозитива
на обжалваното решение, даващ констатация относно спорното право и ползващ се
със сила на присъдено нещо, също не е
изразена разбираема воля на съда по спорния предмет на делото.
В процесния
случай, диспозитивът на решението на първостепенният съд не изяснява предмета,
по който се е произнесъл – посочени са страните и правната квалификация на
предявения иск- чл.422 от ГПК /друг е въпросът, че нормата на чл.422, ал. 1 ГПК
е процесуалноправна и обща, точната правна квалификация на спорното материално
право е чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД/. Предметът на иска се
индивидуализира със страни, правопораждащи юридически факти и петитум, и той
следва да е ясно посочен в резултативната част на съдебното решение. В
диспозитива на обжалваното съдебно решение е посочено неясно, че съдът отхвърля
„предявен иск по чл.422 от ГПК, че ответникът дължи 460,00 лв. главница, представляваща остатъкът от
незаплатена цена на доставена топлинна енергия за периода 01.05.2014 г.до
30.04.2017 г. за имот с аб.№ 220368, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от 05.02.2018 г. до окончателното й плащане, както и 150 лв.,
представляваща остатъкът от размера на лихвата за забава, изтекла върху
главното вземане в периода от 16.09.2015 г. до 27.06.2016 г.“. Този порок не може да бъде отстранен по пътя на
тълкуването, тъй като нито от мотивите, нито от диспозитива на решението става
ясно по какви установителни искове е приел, че е сезиран първоинстанционният
съд, и на какво правно основание са предявени, както и по отношение на кой
топлоснабден недвижим имот. Ето защо и като абсолютно неразбираемо, обжалваното
решение се явява нищожно и тази нищожност следва да бъде прогласена, а делото
върнато на СРС за произнасяне от друг състав с ново валидно решение.
На следващо място, с оглед изхода на спора по
въззивната жалба, неправилно се явява и следва да бъде отменено обжалваното с
частната жалба, подадена от А.В.Н. и адв.К.И.Б., чрез
пълномощника им адв.Н.И., определение №
123733 от 17.06.2020 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 56080/2018 год. по описа на СРС, І Г.О.,
124 с-в, с което са оставени без уважение молбите на А.В.Н. за изменение на решението,
постановено по делото, в частта му за разноските.
Предвид изхода по делото и липсата на
произнасяне по съществото на спора разноски в настоящето производство при
спазване на разпоредбата на чл.78 от ГПК не следва да бъдат присъждани. Такива
следва да присъди СРС при новото разглеждане на делото.
Така мотивиран
Софийски градски съд, Г.О., ІІІ-В с-в,
Р Е Ш И :
ПРОГЛАСЯВА
ЗА НИЩОЖНО решение от 02.05.2019 год.,
постановено по гр.дело № 56080/2018 г. на СРС, І Г.О., 124 състав.
ОТМЕНЯ определение № 123733 от
17.06.2020 г., постановено в закрито заседание по гр.дело № 56080/2018
год. по описа на СРС, І Г.О., 124 с-в.
ВРЪЩА
делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд.
РЕШЕНИЕТО
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване по арг. на чл.280, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието в процеса
на „Н.“-ЕАД, гр.София, като трето лице – помагач на ищеца “Т.С.” ЕАД, ***.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.