О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 425
гр.Пловдив, 22.02.2019 г.
ПЛОВДИВСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХVІ състав, в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и деветнадесета
година, в състав
СЪДИЯ: Росица Кюртова,
разгледа докладваното от съдията т.дело №1004 по описа на съда за 2018 г., и
като констатира, че е проведена процедурата по размяна на книжа по реда на
глава XXXII ГПК, предприе действия по подготовка на делото в закрито заседание,
извърши проверката по чл.374, чл.377 и чл.140 ГПК, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото
е образувано по искова молба на Д.А.Н., ЕГН **********,***, чрез пълномощник
адв.Р.Д., съдебен адрес ****, подадена против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“АД,
ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр.София, бул.”Черни връх” №51, с
която е предявен иск по чл.432, ал.1 КЗ. Ищецът твърди, че е претърпял пътно транспортно
произшествие на 30.03.2017 г., причинено виновно от водач на лек автомобил,
чиято отговорност е застрахована по реда на задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Посочва
нанесените му телесни повреди и описва вредите – болки и страдания, които е
претърпял в резултат от същите. Твърди, че е предявил извънсъдебна
застрахователна претенция пред ответника, по повод която е била заведена щета
от 12.01.2018 г., както и, че застрахователят му е заплатил обезщетение в
размер 30 000 лв. Ищецът счита, че дължимото му се обезщетение е в
справедлив размер от 100 000 лв., поради което предявява иск за заплащане
на сумата 70 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени
вреди в резултат от пътнотранспортното произшествие на 30.03.2017 г., причинено
виновно от водача на застрахованото при ответника МПС. Претендира и законна
лихва от датата на увреждането до окончателното плащане.
В отговор на исковата
молба ответникът твърди, че страните са постигнали споразумение, с което са
уредили взаимоотношенията си по повод посоченото от ищеца ПТП и причинените от
него имуществени и неимуществени вреди. Сочи, че по това споразумение е
заплатил частично 30 000 лв. Представя самото споразумение от 15.06.2018
г., според което „ЗК ЛЕВ ИНС“АД се задължава да заплати на Д.А.Н., ЕГН **********,
застрахователно обезщетение в размер 100 000 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди – болки и страдания заради причинени телесни повреди при
ПТП, осъществено на 30.03.2017 г., като страните се съгласяват, че крайният и
окончателен размер на обезщетението за компенсиране на вредите от същото ПТП
възлиза на общата сума 100 000 лв. Уговорено е разсрочено плащане на
обезщетението с последна вноска в размер 20 000 лв., чийто падеж настъпва
на 12.10.2018 г. Представени са и доказателства за това, че на ищеца е
заплатена сумата 30 000 лв. на 09.11.2018 г.
С молба от 20.02.2019 г.
ищецът признава сключването на горното споразумение. Поддържа, че правният му интерес
от иск по чл.432, ал.1 КЗ произтича от неизпълнението на същото споразумение,
по което след изтичане на крайния срок за плащане застрахователят му е изплатил
само сумата 30 000 лв.
Във връзка с горното
съдът намира следното:
Соченото от ищеца пътно транспортно
произшествие е настъпило на 30.03.2017 г., при действието на КЗ (обн.ДВ, бр.102
от 29.12.2015 г., в сила от 1.01.2016 г.), следователно приложим е сега действащият
Кодекс за застраховането. В последния е уредена задължителна рекламационна
процедура преди предприемане на действия пред съд, при която увреденото лице е
задължено да се обърне първо към застрахователя за извънсъдебно уреждане на
спора – чл.432, ал.1 във връзка с чл.380, чл.496 и чл.498 КЗ. Идеята на
законодателя е споровете да се уреждат извънсъдебно по взаимно съгласие на
страните и само когато в резултат от рекламационната процедура не се достигне
до разрешаване, да бъде инициирано съдебно производство по уреждане на
застрахователния спор, респективно да се предотврати предявяването на
неоснователни искове в случаите, когато застрахователят е съгласен да обезщети
доброволно претърпените в резултат на настъпило застрахователно събитие вреди. В
този смисъл е изричната разпоредба на чл.498, ал.3 КЗ, според която увреденото
лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда, само ако
застрахователят не е платил в срока по чл.496, откаже да плати обезщетение или
ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното
обезщетение.
В конкретната хипотеза
ищецът се е обърнал към застрахователя и при него е образувана застрахователна
преписка по щета през януари 2018 г. Няма спор между страните, че макар и след
изтичане на срока по чл.496 КЗ, но преди образуване на настоящото исково
производство, между тях е постигнато споразумение, с което е определено
дължимото застрахователно обезщетение. Ищецът е съгласен с така определеното му
обезщетение, което е видно, както от самото споразумение, сключено от адв.Р.Д.
като негов пълномощник, така и от съдържанието на исковата молба, в която се
сочи, че справедливото обезщетение е 100 000 лв., каквото е съгласувано и
в споразумението. Нито една от страните по делото не спори по действителността
на споразумението. Ето защо съдът намира, че е налице последната хипотеза по
чл.498, ал.3 КЗ – увреденото лице е съгласно с размера на определеното от
застрахователя обезщетение, при която спорът относно дължимостта на
застрахователно обезщетение и неговия размер е разрешен извънсъдебно и съдебна
процедура по същия спор е недопустима. Щом не се спори по действителността на
спогодбата, с която е приключила рекламационната процедура, нито една от
страните по последната не може да повдига застрахователния спор пред съда –
нито увредения за вредите, включени в постигнатото споразумение, нито
застрахователя с възражения за изключване или намаляване на обезщетението по
причини, коренящи се в прилагането на деликтното право. Ако твърди, че е
съгласен с определеното от застрахователя обезщетение, но не е получил пълно
плащане на последното, ищецът има интерес само от иск за неизпълнение на
договор, защото обезщетението е определено с договор между страните, в който са
уговорени и конкретни срокове за плащане. Не такъв иск е предявен в настоящия
случай, тъй като обстоятелствената част и петитума на исковата молба сочат
единствено към пряк иск по чл.432, ал.1 КЗ, елементите на който – деликтна
отговорност и застрахователно правоотношение, вече са безспорно установени в
отношенията между страните. Въпросът за обезщетението за забава също следва да
се счита уреден със споразумението, респективно доколкото с него е уговорено
разсрочено плащане, ищецът може да претендира за забава в плащането на вноските
по договора, което отново е друг иск, различен от предявения.
Успешното приключване на
процедурата пред застрахователя с доброволно уреждане на спора е абсолютна отрицателна
предпоставка за правото на иск по чл.432, ал.1 ТЗ и за допустимостта на
процеса, за която съдът служебно трябва да следи. Доколкото в случая тази
предпоставка е налице, съдът намира, че производството по делото е недопустимо
и същото следва да бъде прекратено. Ето защо,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА
производството по т.д.№1004/2018 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, ТО, ХVI
състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на
обжалване с частна жалба пред Пловдивския апелативен съд в едноседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: