Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 29.11.2019 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI състав, в закрито съдебно заседание от двадесет и девети ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ
БРАТОЕВА
АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от съдия Маджев ч.гр.д. № 1282/2019 г., възприе
следното :
Производството
е по реда на чл. 463 от ГПК във връзка с чл. 278 от ГПК.
Образувано е вследствие на упражнена
жалба с вх. №9161/14.12.2018г., която изхожда от длъжника по изпълнението - А.Б.М.,
и има за предмет извършено от съдебния
изпълнител разпределението на суми, което е инкорпорирано и предявено на
участниците в производството с изготвен протокол за предявяване на 11.12.2018 г.
от ЧСИ - А.П., в пределите на образуваното пред него изпълнително дело № 20158490400711.
Реализираното разпределение се отнася до суми, които са постъпили вследствие на
осъществена в пределите на изпълнителния процес публична продан на
идеални части от апартамент № 21, находящ се в гр. София, ул. „*******.
Оплакванията на субекта упражнил
жалбата са в насока, че осъщественото от органа по изпълнението действие по
разпределение на суми е незаконосъобразно, респективно подлежащо на отмяна. М.
отрича да е легитимен длъжник, като посочва, че изпълнителното основание, с
което се е снабдила взискателката – Ж.е последица от проведен симулативен
процес. Заема позиция, че образуваното спрямо нея изпълнително дело е без
необходимите процесуални предпоставки, като такива липсвали и по отношение на
исковия процес, послужил за издаването на изпълнителния лист, по който е
стартирало принудителното изпълнение насочено към нея. Изтъква се, че с
обжалваното разпределение се засягат нейния права върху несеквестируема вещ,
което означава, че от органа по изпълнението е допуснато императивно нарушение
на чл. 444, т.7 от ГПК. Определя като фиктивен и недействителен изготвения от
ЧСИ протокол за разпределение, защото не притежавал необходимите реквизити /изходящ номер, печат на ЧСИ, подписи/.
Въвежда се и довод, че оспорваното разпределение на парични средства касае
събрани по принудителен ред суми в резултат на осъществена преди това незаконна
публична продан, което говорело за допусната злоупотреба с права. Маркира се и
това, че съдебния изпълнител е допуснал пропуск, когато е извършвал проданта на
недвижимия имот –апартамент, като не е оповестено, че се продава идеална част
от същия, респективно, че втория съсобственик в него е лицето – М.М..
Последният чрез съобщения с фиктивен характер бил напълно изключен от участие в
изпълнителния процес. Опонира се, че разпределението на суми в полза на НАП и
общината относно публични държавни и общински вземания е недопустимо и
недействително, защото се касаело за парични средства получени от реализацията
на имот, който е несеквестируем, а кредиторите по посочените вземания не били
легитимирани да получат удовлетворение, като те изобщо не е трябвало да бъдат
присъединявани по изпълнителното дело. Резерви са изказани и по отношение
присъединяването в качеството на взискател на лицето - П.Б.С., като се
поддържа, че обезпечителната заповед, с която този субект се е снабдил в
рамките на съдебен процес не може да му осигури участие в образувания
изпълнителен процес, защото спорът по исковете, за които е допуснато
обезпечение все още не е разрешен от исковия съд, и производството по тях е
висящо. Добавя аргумент, че тя се явява ощетена от проява на недобросъвестност
от страна на П.С. спрямо когото тя няма задължения. Жалбата завършва с искане
за отмяна на извършеното от ЧСИ разпределение, но наред с него се формулират и
искания за отмяна на описаните от М. нередовни съдебни актове обслужващи
интересите на лицето – П.С., включително присъединяването му по образуваното
изпълнително дело, а така също да се прекрати изцяло изпълнителното дело,
защото се провежда в разрез със закона, без да е налице подлежащ на събиране по
принудителен ред дълг, а така също без налични предпоставки за неговото
иницииране.
От страна на взискателката - И.Ж. е
изразено писмено становище по означената по-горе жалба, като са релевирани
аргументи за частична недопустимост на същата, респективно неоснователност на
обжалването в рамките на допустимия му предмет. Позовава се на това, че по
въпроса третиращ несеквестируемостта на имота е налице влязло в сила решение,
като на основание чл. 299 от ГПК е недопустимо да се извършва повторно
пререшаване в рамките на настоящия процес.
Присъединеният взискател П.Б.С. също
се е възползвал от правото си да изрази становище по упражнената от страна на
длъжника по изпълнението жалба от 14.12.2018 г. Той я оспорва привеждайки
конкретни съображения, като настоява, че в едната си част обжалването е
недопустимо и жалбата трябва да се остави без разглеждане. Съответно по
допустимият предмет на обжалване въвежда съображения за неоснователност на
правените от М. оплаквания. Отбелязва това, че относно редовността на
извършената публична продан има влязло в сила съдебно решение по
гр.д.№1548/2018г. на СГС, ІІ състав.
След дадени от състав на Софийски
апелативен съд указания с решение от 18.06.2019 г., излъченият нов съдебен
състав при СГС, на когото е поверено разглеждането на жалбата е осигурил
възможност на Националната агенция по приходите и на Столична община, в
качеството им на присъединени взискатели по изпълнително дело № 20158490400711,
на основание чл. 276 ГПК да упражнят писмен отговор по нея, като в нормативно
разписания 1-седмичен срок, считано от получаване на препис от жалбата, не се
констатира това процесуално право да е реализирано от носителите му.
ЧСИ А.П. е депозирал подробни
писмени мотиви, в които сочи, че жалбата е допустима, но неоснователна по
изказани в мотивите съображения.
Софийски градски съд след като
отчете групата от оплаквания въведени от субекта упражнил жалбата срещу
разпределението и други действия в инициираното изпълнително производство, и се
запозна с книжата по приложеното в препис изпълнително дело, намира че в
пределите на стартиралия изпълнителен процес понастоящем е създадена следната
процесуална обстановка :
Изпълнителното производство е образувано след искане
на И.Г.Ж. въз основа на два изпълнителни листа от 11.06.2014г. за 240 лв. –
разноски и такъв от 22.12.2014г., издаден от САС, 4 състав по гр. д. № 4012/2011г.
за сумата от 130 100 евро, ведно със законната лихва от 24.09.2007г. Видно
от изпълнителният лист е посочено, че той се издава въз основа на описаното
съдебно решение, като и акта на СГС, І г.о. и на САС са приложени от
жалбоподателката към делото и по тях е постановен осъдителен диспозитив, като
тя е осъдена да заплати на взискателката описаните суми.
На следващо място се
констатира, че въз основа на решение от 30.11.2017г., което е окончателно, и е постановено
от СГС по ч.гр.д.№10079/2017г. подадена от А.Б.М. жалба имаща за предмет
насочването на изпълнението върху процесния имот – идеални части от апартамент
№21, находящ се в гр. София, ул.“Лидище“ № 14, ет.5 е оставена без уважение. Това
решение е влязло в сила.
Същевременно в рамките на друго
обжалване предприето отново в пределите на изпълнително дело №
20158490400711 и пак от длъжника по изпълнението е постановено решение на СГС,
ІІ е състав от 21.03.2018г. по ч.гр.д.№1548/2018г., с което жалбата на А.М. този
път срещу постановлението за възлагане от 01.12.2017 г. на същия назован
по-горе недвижим имот е оставена без уважение. Актът по това произнасяне е
влязъл в сила.
Срещу насочването на изпълнението върху
процесния имот като несеквестируем е била подадена и оставена без уважение и
друга жалба, чиито инициатор е отново А.Б.. Произнасянето по тази жалба е станало
в пределите на образуваното гр. д. №15945/2016 г. по описа на III с-в,
посредством постановено решение от 24.03.2017г., което също е добило стабилитет.
От книжата оформени в изпълнителния процес се
разбира и това, че в резултат на реализираната публична продан на коментирания
недвижим имот, по сметката на ЧСИ е постъпила сумата от 115 300.00 лв., като
това парично постъпление е било разпределено от съдебния изпълнител, с
протокола, предявен на 11.12.2018г. Съгласно удостоверяванията налични в този
протокол се констатира, че длъжника по изпълнението и инициатор на настоящото
обжалване - А.Б.М. е присъствала лично, и е отказала да го подпише, защото
смята, че няма качеството на длъжник, а реализирания имот не може да се
секвестира.
В рамките на процесуалното действие по
предявяване на разпределението се установява, че не се е явил представител на И.Г.Ж.,***.
Единственият представител на кредиторите участващи в изпълнителния процес е
адвокат Х., в качеството му на пълномощник на взискателя – П.С..
Анализът на разпределението показва, че съдебният
изпълнител е посочил за удовлетворяване вземанията за разноски по изпълнението
(пункт I от разпределението) в размер на сумата от 2 722,65 лв., представляващи
авансово заплатените разноски по принудителното изпълнение, както и сумата от
1117.80 лв. - дължими, но незаплатени разноски по отношение на публичната
продан. В пункт II от разпределението, съдебният изпълнител е отнесъл за
удовлетворяване публичното задължение за незаплатените данъци по ЗМДТ в размер
на 1 972.58 лв., както и пропорционалната такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ в
размер на 213.37 лв. върху събраната сума в полза на Столична община - ПАМДТ. В пункт III и
пункт IV от разпределението, съдебния изпълнител е отразил удовлетворяване на
задълженията към Столична община, представляващи начислена ТБО в размер от 289,28 лв.
и пропорционална такса – 31,88 лв. На следващо място в пункт ІV, т.2 за
удовлетворяване дълга към взискателката Ж. са предвидени 102 361,86 лв.,
ведно с пропорционална такса -3 168,53 лв., а за присъединения взискател –
П.С. се заделя сумата от 3 149,12 лв. и съответната пропорционална такса,
като изрично е посочено, че тази сума ще е за евентуално плащане, след
представяне на изпълнителен лист от субекта в чиято полза са заделени сумите.
С оглед на така установената
фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата в частта й, с която се
атакува извършеното от съдебния изпълнител разпределение в рамките на
изпълнително дело № 20158490400711 се явява процесуално допустима, защото се
отнася до изрично възприето, като подлежащо на ожалване действие на съдебния
изпълнител – чл. 462, ал. 2 ГПК, и е упражнена в пределите на процесуално
установения 3-дневен срок, тъй като жалбата е подадена на 14.12.2018 г., а
предявяването на разпределението на участниците в производството е сторено от
ЧСИ- А. Петров на 11.12.2018 г. На последно място жалбата е с автор лице, което
процесуално легитимирано да възрази по извършеното разпределение, тъй като има
качеството на страна в изпълнителния процес /длъжник по изпълнението/.
Недопустима обаче се явява
жалбата в частта й отнасяща се до обжалване на нередовни съдебни актове
обслужващи интересите на лицето – П.С., включително присъединяването му по
образуваното изпълнително дело, а така също да се прекрати изцяло изпълнителното
дело. Възможността за обжалване действия на органа по изпълнението е установена
от законодателя, но при ясно дефинирани ограничения в същите – чл. 435, ал. 2 ГПК, като тези ограничения са императивни и не търпят тълкуване в разширителен
смисъл. Действието по присъединяване на субекти, като страни в изпълнителния
процес е такова, което не е уредено от законодателя, като подлежащо на съдебен
контрол. Принципно съществува възможност страна в изпълнителния процес да
поиска прекратяване на същия, респективно да оспорва решението на съдебния
изпълнител в тази насока, но съгласно чл. 435, ал. 2 т. 6 ГПК на обжалване
подлежи отказът на съдебния изпълнител да удовлетвори искане за прекратяване, и
това законодателно разрешение почива на диференциацията на правомощията на
съдебния изпълнител и на съда, когато става дума за изпълнителен процес. Съдът
не е властен да прекрати по искане на участник в даден изпълнителен процес,
образуваното изпълнително дело. Това може да направи единствено съдебния
изпълнител, а отказът му е акт подлежащ на съдебен контрол. В случаят изобщо не
се твърди от лицето упражнило жалбата подобен отказ да е постановяван. На
последно място няма процесуална хипотеза, в която по реда на обжалване действия
на съдебен изпълнител да се търси елиминиране действието на допуснато
обезпечение на предявени искове. Ако А.М. е имала резерви по обезпечителната
защита предприета спрямо нея, то тя е разполагала с изричен процесуален
механизъм да я оспори по реда на чл. 396, ал. 1 ГПК, като по този начин осуети
привеждането в изпълнение на издадената срещу нея обезпечителна заповед, от
чието действие се ползва – взискателя П.С.. По така изказаните съдът обобщава,
че жалбата в упоменатите й части е недопустима, и като такава тя трябва да се
остави без разглеждане.
Относно правилността на
извършеното и обжалвано действие по разпределение на суми в изпълнителния
процес, Софийски градски съд намира следното :
Съгласно правилото на чл. 460 от ГПК в случай, че събраната по изпълнителното дело сума е недостатъчна за
удовлетворяване на всички взискатели, съдебният изпълнител извършва
разпределение, като най-напред отделя суми за изплащане на вземанията, които се
ползват с право на предпочтително удовлетворение, а остатъкът се разпределя между
другите вземания по съразмерност.
В разпределението участват
взискателите, предявили вземанията си в рамките на съответното изпълнително
дело преди изготвяне на разпределението. Взискател по изпълнителното дело е
кредитор, който се е снабдил с изпълнителен лист и който е образувал
изпълнителното дело или се е присъединил в последствие по реда на 456 от ГПК.
Взискател е и този кредитор, за когото е предвидено, че е присъединен по право
– чл. 458 и чл. 459 от ГПК. Разпределението се извършва между взискателите по
реда на привилегиите по чл. 136 от ЗЗД и особените закони. От сумата подлежаща
за разпределение се удовлетворява притезанието, което е първо по реда на
привилегиите и ако остане свободна сума от нея се удовлетворява следващото по
реда на привилегиите и така до изчерпване на сумата. При няколко вземания от
един и същи ред, общия размер на които надхвърля оставащата за този ред сума за
разпределение, те се удовлетворяват съразмерно, т.е. пропорционално на размера
на вземанията.
Трябва да се отбележи, че в настоящото
производство съдът действа като контролно-отменителна инстанция по отношения на
действията на ЧСИ при твърдения за тяхната незаконосъобразност, като делото
няма за предмет разрешаване на спор относно наличието или не на задължения на А.М.
към дадени нейни кредитори и техния размер. Това е така, защото същите са се
легитимирали с титул, който няма данни да е отменен или обезсилен. Както се
приема безспорно в теорията и съдебната практика, съдебните
решения, постановени в производство по жалби срещу действия на съдебен
изпълнител, пораждат правни последици, която не покрива съдържанието на силата на пресъдено нещо. Спорът по
законосъобразността на действията или отказите на изпълнителния орган е
различен от спора за наличието на изпълняемо право и постановеното решение не
се ползва със сила на пресъдено нещо, дори когато има за предмет
материалноправни въпроси, които са преюдициални за жалбата. Следователно в настоящото
производство по жалба с предмет чл. 462-463 от ГПК съдът няма как да разреши
материално-правния спор между А.М. и И Ж., както и възраженията й по вземанията
на кредиторите, участващи в изпълнителния процес, като присъединени взискатели
/НАП, Столична община и П.С./. Съдът не може да пререшава въпросите свързани
със съществуването, изискуемостта, правото на принудително изпълнение и размера
на тези вземания. За разрешаването на спорове от подобно естество,
законодателят е уредил специален исков ред. Това изцяло важи и за доводите на М.,
че е била осъдена в рамките на процес, който е симулиран. С оглед на това целия
спектър от доводите ориентирани към това, че тя няма качеството на надлежен
длъжник е надлежен длъжник не може да се
сподели в преценката по настоящото обжалване, защото по изпълнителното дело е
представен титул – изпълнителен лист срещу нея и няма данни същият да е
обезсилен. Отсъства каквато и да е било нормативна опора в исканията на
длъжника по изпълнението, в полза на НАП и Столична община да не бъдат
предвиждани суми за удовлетворяване на публични вземания за данъци и ТБО.
Сведенията по изпълнителното дело показват, че за реализирания на публична
продан недвижим имот е имало натрупани и необслужени задължения за местни
данъци и такса битови отпадъци, поради което
те трябва да получат съответното отражение в разпределението на сумата,
която е постигната, като приход от продажбата на имота. Спазена е заложения в
закона ред за удовлетворяване на тази категория вземания, поради което съдебния
изпълнител не е допуснал каквото и да е нормативно отклонение, което да
опорочава направеното от него разпределение в тази му част.
По отношение на заделените суми в полза на
присъединения взискател П.С.. Констатира се, че същия е носител на права по
издадена обезпечителна заповед от Софийски районен съд, 88 с-в по гр. д. №
69745/2015 г., като издалият я състав на СРС е постановил определение, с което
е допуснал обезпечение на предявения от ищеца в производството П.Б.С. иск
посредством възбрана върху идеални части от реализирания на публична продан
недвижим имот. Определението, с което се допуска обезпечение на бъдещ или
предявен иск, подлежи на самостоятелен инстанционен контрол в исковото производство,
и няма данни да то да е било атакувано и отменено. Същевременно процесуалното
правило въведено с чл. 459 от ГПК вменява на съдебният изпълнител задължението
да присъедини обезпечен кредитор. Няма съмнение, че обсъденото по-горе
процесуално положение на П.С. му придава именно такова качество. С извършеното
от органа по изпълнение разпределение на
парични постъпления в полза на обезпечения кредитор – Славов единствено се
заделят суми, като същите подлежат на изплащане едва при положение, че на
съдебния изпълнител се представи изпълнителен лист за присъдени парични
вземания по предявения за разглеждане и обезпечен осъдителен иск. Това
пояснение е изрично направено от ЧСИ-А. Петров в изготвеното разпределение.
Що се касае до оплакването, че
сумите по разпределението са с източник публична продан на имот за който не може да
има секвестиране се констатира, че А.М. вече се е възползвала от правото си да
атакува конкретните действия на ЧСИ, както по насочване на изпълнението относно
имота, така и относно публичната продан, като с гореописаните съдебни решения,
част от които и тя представя с жалбата си, действията са потвърдени. Съдът в
настоящото съдебно производство, чийто допустим предмет е единствено
конкретните доводи срещу извършеното разпределение не може да извършва нова
/повторна/ преценка внася промени в осъществени произнасяния по стабилизирани
съдебни решения, тъй като с това би излязъл отвъд поверената му процесуална
компетентност.
По отношение на заявените с
жалбата пороци засягащи самото разпределение и процедурата по неговото
предявяване, сезираният съд не споделя възраженията изнесени от длъжника в
изпълнението, че липсата на поставени печат и изходящ номер върху протокола за
предявяване на разпределението водят до незаконосъобразност на това действие.
Отсъства нормативно изискване за конкретни реквизити, с които да се означава
протокола за предявяване на разпределение на суми по изпълнително дело.
Съгласно разпоредбата на чл. 462 от ГПК протоколът се предявява при призоваване
на длъжника и взискателите, но няма процесуално задължение за същите да се явят
и да го подпишат. Всяка страна преценява дали да участва в конкретното
изпълнително действие лично или чрез представител, но неявяването на взискателя
лично и неподписването от него на протокола за разпределение при положение, че
липсва законово изискване за такъв подпис, не сочи на липса на реквизит и
нередовност на документа отразяващ извършеното действие. Няма данни протоколът
да е неистински, като оспорването му предвид характеристиката му на официален
документ е в тежест на оспорващата го страна, като доказателства в това
направление не са ангажирани от лицето упражнило жалбата. На последно място
относно процедурата по изготвяне на протокола за предявяване на извършеното
разпределение се констатира, че същия е подписан от ПЧСИ, което обяснява и
положения различен подпис от този на ЧСИ-А.П.. ПЧСИ разполага с правомощието да
съставя подобни книжа в рамките на изпълнителния процес, което означава, че
това не е аргумент за опорочаване на действието по разпределение.
Предвид гореизложените доводи и като съобразява, че
няма данни при извършеното разпределение да са нарушени разпоредбите на чл. 460
и следващите от ГПК, и същевременно съобразена предписаната от законодателя
последователност на удовлетворяване на вземанията по чл.136 от ЗЗД, като съдебният
изпълнител е спазил привилегиите по чл. 136, т. 1 ЗЗД, а именно първо е
удовлетворил вземанията за разноски по изпълнението - пункт I от
разпределението, които се ползват с привилегията по чл. 136, ал. 1, т. 1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 136 ал. 1, т. 2 от ЗЗД, съдебният изпълнител
законосъобразно е постановил предпочитаното удовлетворение на Столична община
по отношение на дължимите за продаденият недвижим имот местни данъци и такси, защото е
уредена изрична привилегия за удовлетворяване на вземания възникнали под
формата на начислени данъци и такси по повод притежание на конкретен недвижим
имот, чиято продажба е генерирала приходи за извършваното разпределение. Остатъкът
от получения приход от реализирано имущество е разпределен по правилото на чл.
460, изр. 2 ГПК, като съдебния изпълнител е предвидил удовлетворяване на
вземанията, за които няма предвидена привилегия в съразмерно процентно
съотношение, отчитайки техните размери и остатъчния размер на
постъплението.
Предвид посоченото жалбата в допустимата си част се
явява неоснователна и трябва да се остави без уважение.
Воден от горното съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от А.Б.М., с ЕГН **********, и адрес ***№ 9161/14.12.2018г.,
в частта й, с която са формулирани искания за отмяна на описаните в същата
нередовни съдебни актове обслужващи интересите на лицето – П.С., включително
присъединяването му по образуваното изпълнително дело, а така също за цялостно
прекратяване на изпълнително дело № 20158490400711.
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ подадената
от А.Б.М., с ЕГН **********, и адрес ***№ 9161/14.12.2018г., в частта й, с
която се обжалва извършеното от ЧСИ-А.П. разпределение на суми в индивидуалното
принудително изпълнение, което е предявено с протокол за предявяване от
11.12.2018г. по образуваното изпълнително дело № 20158490400711.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните по реда на
чл. 274 от ГПК съгласно разпоредбата на чл.463, ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.