№ 10901
гр. София, 07.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. Д.А
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
20211110136926 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК.
Предявен е иск от „Т.С.“ ЕАД срещу С. И. К., за осъждане ответника да заплати
на ищеца следните суми: 239,68 лв. – главница, представляваща стойност на доставена
и неплатена топлинна енергия за имот в гр.София, ***** за периода от м.05.2017г. до
м.04.2019г., както и 50,42лв. лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 28.05.2021г.,
ведно със законната лихва, считано от 25.06.2021г. до изплащане на вземането, както и
сумата от 28,61лв. – главница за дялово разпределение за периода от м.05.2018г. до
м.04.2019г., ведно със законната лихва считано от 25.06.2021г. до изплащане на
вземането, както и сумата от 7,12лв. – лихва за забава за периода от 01.07.2018г. до
28.05.2021г.
Ищецът твърди, че ответникът е бил клиент на топлинна енергия за битови
нужди за имот в гр.София, ***** като за периода от м.05.2017г. до м.04.2019г. била
доставена топлинна енергия остойностена на сумата от 239,68лв., като се дължала
лихва за забава за периода от 15.09.2018г. до 28.05.2021г. в размер на 50,42лв., както
била неплатена и дължимата цена на за услуга дялово разпределение за периода от
м.05.2018г. до м.04.2019г. в размер на 28,61лв., като се дължали лихва за забава за
периода от 01.07.2018г. до 28.05.2021г. в размер на 7,12лв.
Съобщение с указания по чл.131 ГПК е изпратено до ответника С. И. К., който
чрез особения представител в изискуемия от закона срок е подал отговор на исковата
молба, в който оспорва исковете като неоснователни и недоказани и прави възражение
1
за погасяване на вземанията по давност.
Конституирано е трето лице-помагач на ищеца - „Т.С.“ ЕООД.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК,
установи следното от фактическа страна следното:
От приетия по делото договор за прехвърляне право на собственост от
03.12.1997г. (л.21) се установява, че ответникът (заедно с М. С. К., починала на
27.03.2014г. с единствен наследник синът С. И. К.) е собственик на недвижим имот:
Ап.№6, гр.София, район Връбница, ж.к. Обеля-2, бл.252, вх.А, ет.2 (процесния
недвижим имот).
От представения Договор № 1854 от 13.11.2001г., така и от Протокола от
проведено ОС на ЕС от 10.11.2011г., се установява, че е проведено ОС на ЕС за
имотите в сградата на ЕС за извършване на монтаж на индивидуални топлинни
разпределители и е сключен на договор за услугата „дялово разпределение“ с ТЛП. От
представения Договор от 29.07.2015г. се установява, че между ищеца и ТЛП е сключен
договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия по
чл.139в, ал.2 ЗЕ. Приети са като доказателства и индивидуални справки за отопление и
топла вода от страна на ТЛП, както и формуляри за отчети за процесния период.
С приетия за окончателен доклад по делото са обявени за служебно известни
Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за
битови нужди в гр.София, в които в чл.33 е уредено, че клиентите на топлинна енергия
били длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45–дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят, като след изтичане на срока, се дължи законна лихва от
деня на забава до плащането (чл.33, ал.5). Съгласно чл.22, ал.2 от Общите условия –
при извършване на услугата дялово разпределение – клиентите заплащат на Продавача
(Т.С. ЕАД) стойността на услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от
тях (клиентите) Търговец (в случая третото лице – помагач).
От заключението на вещото лице по допуснатата и приета по делото СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установява, че в
процесното жилище за процесния период абонатът не е ползвал топлинна енергия за
отопление на имота, като е начислена топлинна енергия за сградна инсталация и за
битово горещо водоснабдяване, като за процесния период абонатът осигурил достъп за
проверка и отчет на водомера и главните отчети от 05.05.2018г. и от 08.05.2019г. били
подписани. Вещото лице дава заключение, че за процесния имот и в процесния период
е начислена сума само за сградна инсталация, която след изравняване е в общ размер
на 239.68лв.
2
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, намира от правна страна следното:
Исковете са предявени по реда на чл.124 ГПК осъдителни искове с правно
основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За да бъде уважен главният иск за топлинна енергия, следва да са налице
следните материални предпоставки: 1. наличието на действително правоотношение
(валидно сключен) по договор за продажба (доставка) на топлоенергия, по силата на
което продавачът се е задължил да прехвърли правото на собственост върху
процесните стоки и ги е предал на потребителя (т.е. следва да бъде доказано доставено
количество топлинна енергия, качеството на потребител на топлинната енергия на
ответника) и 2. продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на
купувача.
Във връзка с твърденията на страните, ищецът следва да докаже, че ответникът
има качеството потребител на топлинна енергия за процесния обект, че е доставено
твърдяното количество топлинна енергия за процесния обект в процесния период. По
иска за заплащане цена на услугата за дялово разпределение - във връзка с
твърденията, че за процесния имот била начислена сума за топлинна енергия по
прогнозни месечни вноски за дялово разпределение, ищецът следва да установи
наличието на договор между ищеца и дружеството извършващо дялово разпределение,
както и между последното и потребителите в сградата, размерът на дължимата цена,
както и извършване на услугите от дружеството, съответно основание за събиране на
сумите.
От приетия договор за прехвърляне право на собственост съдът приема за
установено, че за процесния период ответникът е имал качеството потребител на
топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, в качеството на собственик на имота.
Съдържанието на договора за доставка на топлинна енергия е уредено в
служебно известните Общи условия, в които клиентите на топлинна енергия били
длъжни да заплащат месечните дължими суми в 45–дневен срок от изтичане на
периода, за който се отнасят.
Съгласно констатациите на СТЕ се установява, че за процесния недвижим имот
за процесния период е била доставяна топлинна енергия за сградна инсталация. От
заключението на СТЕ, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно
изготвено, се установява, че стойността на потребената топлинна енергия за процесния
период е в общ размер на 239.68лв.
3
Съвкупно от приетите по делото Договор № 1854 от 13.11.2001г., така и от Протокола
от проведено ОС на ЕС от 10.11.2011г.,, и Договор от 29.07.2015г. (в който е
определена цената), индивидуални справки за отопление и топла вода от страна на
ТЛП, както и заключението на вещото лице по приетата СТЕ, съдът приема за
доказано, на база цитираните писмени доказателствени средства, вкл. с оглед
неоспореното заключение на вещото лице, че услугата дялово разпределение е била
осъществена от ТЛП, като с оглед чл.22, ал.2 от Общите условия ответницата дължи
заплащането на ищеца на осъществената услуга дялово разпределение, която е в
размер на 28,61лв. главница.
С оглед основателност на главните искове за главници за топлинна енергия и за
дялово разпределение, основателни се явяват и акцесорните искове за лихва за забава,
чиято дължимост е уредена в чл.33, ал.5 ОУ.
По възражението за погасителна давност:
Процесният период за главницата за топлинна енергия е от м.05.2017г. до
30.04.2019г, като исковата молба е подадена на 25.06.2021г., приложимата давност по
отношение на вземанията за топлина енергия е по чл.111, б. „в“ ЗЗД, поради което
възражението се явява частично основателно за периода до м.02.2018г. (с оглед чл.33
от ОУ уреждащ изискуемостта на дължимите суми за доставена топлинна енергия,
така и с оглед чл.3, т.2 ЗМДВИП давностният срок е спрял за периода от 13.03.2020г.
до 22.05.2020 г., т.е. 70 дни), поради което погасени по давност се явяват вземанията за
доставена топлинна енергия за периода от м.05.2017г. до м.02.2018г. вкл., поради което
искът се явява основателен за сумата от 166,06лв., (с оглед заключението на вещото
лице), съответно неоснователен за разликата поради погасяване по давност.
Претендираната лихва за забава върху частично погасената главница за топлинна
енергия, определена по чл.162 ГПК е в размер на 34,93лв. Претендираната главница за
дялово разпределение, съответно за лихвата върху главницата за дялово разпределение
не се обхваща от възражението за давност.
По разноските:
С оглед изхода на делото право на такива има ищеца съобразно уважената част
от иска, доколкото ответникът е бил представляван от особен представител. Ищецът е
сторил разноски в размер на 100лв. за държавна такса, 200лв. за депозит за вещо лице,
300лв. депозит за особен представител, вкл. претендира за юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100лв., поради което и с оглед
частичната основателност на исковете следва да му се присъдят разноски в размер на
72,65 за д.т. 72,65лв. за юрк.в., 145,30лв. за в.л., 217,95лв. за особен предст., или общо в
размер на 508,55лв.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.200 ЗЗД вр. чл. 150, ал.1 ЗЕ, и с правно основание
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД С. И. К., ЕГН: **********, гр.София, **** да заплати на „Т.С.“
ЕАД, с ЕИК ***** и със седалище и адрес на управление: гр. София, ****, сумите от:
166,06лв., представляваща стойност за потребена топлинна енергия за периода от
м.03.2018г. до м.04.2019г., за топлоснабден имот гр.София, **** ведно със законната
лихва от 25.06.2021г. до изплащане на вземането, сумата от 34,93лв. мораторна лихва
за периода от 15.09.2018г. до 28.05.2021г., както и сума за дялово разпределение в
размер на 28,61лв. главница за периода от м.05.2018г. до м.04.2019г., ведно със
законната лихва от 25.06.2021г.. до изплащане на вземането, както и сумата от 7,12лв.
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.07.2018г.
до 28.05.2021г., като ОТХВЪРЛЯ исковете: за топлинна енергия за разликата над
уважената част до пълния претендиран размер от 239,68лв.; за лихва за забава върху
сумата за топлинна енергия за разликата над уважената част до пълния претендиран
размер от 50,42лв. поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК С. И. К., ЕГН: **********,
гр.София, **** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК ***** и със седалище и адрес на
управление: гр. София, ****, разноски по делото в размер на 508,55лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С.“ ЕООД - трето лице
помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5