Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1387/24.11.2022 година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на 02.11.2022
г. в състав
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина
Димитрова
като разгледа
докладваното от съдия Григоров административно дело № 1502 по описа на
съда за 2022 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от на община
Руен, представлявана от кмета И.Ю.О., срещу отказ за възстановяване на
отчисления и обезщетения по чл.60 и чл.64 от ЗУО, обективиран
в писмо изх. № УО-792(1) от 07.06.2022 г. на и.д. директор РИОСВ – Бургас.
В жалбата се излага възражение,
според което административният орган приложил неправилно относимите
правни норми. Твърди, че същите единствено определят срок, в който РИОСВ следва
да възстанови от банковата сметка за чужди средства преведените и неусвоени от
общината месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и
чл.64, ал.1 от ЗУО, за които има решение на ОбС, а
именно до 30.04.2022 г. Не бил предвиден срок, в който следвало да бъде прието решението
на общинския съвет. По тази причина било нужно единствено прието решение, което
било основание за възстановяване на внесените отчисления за 2021 г. Прави се
извод, че възможността общината да претендира възстановяване на отчисленията и обезпеченията по чл.60 и чл.64 от ЗУО не е преклудирана. Иска се отмяна на отказа. Разноски не се
претендират.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно
уведомен, се представлява от адв. Т.Ж., която
поддържа жалбата и искането за отмяна на обжалвания отказ. Излага възражение,
че отказът е постановен в нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила. Представя писмени бележки с подробни аргументи в подкрепа на
възраженията. Не претендира разноски.
Ответникът, директор на РИОСВ – Бургас, редовно призован, не се
явява. За него се явява гл. юрисконсулт А.К.. Оспорва жалбата и излага
възражения за нейната недопустимост, тъй като писмото не било индивидуален
административен акт. Касаело се за разяснение как следва да се процедира по
отношение на процесните начисления, като за 2021 г.
те не се дължали на общината във връзка с писмо на МОСВ. Алтернативно изразява
становище за неоснователност на жалбата. Претендира възнаграждение за
юрисконсулт.
С писмено становище, съпровождащо административната
преписка излага аналогични съображения за недопустимост, алтернативно за
неоснователност на жалбата.
Факти:
С решение № 265 по протокол № 34/31.03.2022 г., на
основание чл.21, ал.1, т.23 и чл.21, ал.2 от ЗМСМА, вр.
с §60 ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр.105/11.12.2020 г.,
изм. Бр.23/19.03.2021 г., изм. и доп. бр.17 от 01.03.2022 г., в сила от
01.01.2022 г.) и чл.66, ал.1 от ЗМДТ, Общински съвет – Руен дал съгласие
месечните обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл.64 от ЗУО, внесени от
община Руен по банкова сметка *** – Бургас в размер на 542 210 лв. да се
заявят за възстановяване и същите да се разходват за финансиране на извършените
от общината услуги по чл.62 от ЗМДТ. Със същото решение общинският съвет
одобрил актуализация на план сметка за необходимите средства за предоставяне на
услугите по събирането, извозването и
обезвреждането в депа или други съоръжения на битови отпадъци,както и за
поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване в населените
места на община Руен. Съгласно приложение №1 (л.10).
С решение № 276 по протокол № 35/21.04.2022 г., на
основание чл.21, ал.1, т.23 и ал.2 от ЗМСМА, общински съвет – Руен допълнил
решение № 265 по Протокол № 34/31.03.2022 г. като в изречение първо на т.1 след
… отчисления за 2021 г. се добавило „по чл.60 и” … и в размер на „542 210
лв.” се заменило с „599 076 лв.”. В приложение №1 – т.2 от I. Сумата на колона 4 от 585 745 лв. била
променена на 528 879 лв. и сумата по т.3 на колона 4 била променена от
542 210 лв. на 599 076 лв. Съгласно чл.60, ал.1 от АПК било допуснато
предварително изпълнение на решението.
Въз основа на взетото решение, кметът на община Руен подал
заявление до директора на РИОСВ – Бургас с изх. индекс № ББ-69/29.04.2022 г.
(вх. № на РИОСВ – Бургас → УО-792/04.05.2022 г.), с което поискал натрупаните
от община Руен обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл.60 и чл.64 да бъдат
предоставени за ползване от община Руен, съгласно решението на общински съвет
Руен. Към заявлението били приложени посочените решения на общинския съвет.
Писмото постъпило в РИОСВ – Бургас с вх. № УО-792/04.05.2022
г. и в отговор било изготвено и изпратено на общината писмо с изх. № УО-792(1)/07.06.2022
г., с което директорът на РИОСВ – Бургас отказал възстановяването, като изложил
съображения, че решение на общинския съвет за разходване на отчисленията за
2021 г., прието през 2022 г. противоречи на задължителните норми на чл.60, ал.6
и чл.64, ал.8 от ЗУО, защото не може да отмени тяхното действие. Изведен е
извод, че не може да бъде прието законосъобразно решение на общински съвет през
2022 г. за изразходване на средства от отчисленията за 2021 г.
Правни
изводи:
По делото няма данни кога процесното
писмо е било съобщено на община Руен. Същото не съдържа указания дали подлежи
на обжалване, в какъв срок и пред кого. В този смисъл жалбата е допустима, като подадена в срок, удължен при условията
на чл.140,
ал.1 от АПК. Същата изхожда от
надлежна страна – адресат и е подадена срещу годен за оспорване индивидуален
административен акт, като съдът намира за неоснователно възражението за липса
на предмет на оспорването по следните съображения:
С §8, т.2, б.Б от ЗИ на ЗКПО (обн.
ДВ., бр.17 от 01.03.2022 г.), в ЗИД на ДОПК (обн., ДВ, бр.105 от 2020 г.; изм., бр.23 от 2021 г.) са
направени изменения и допълнения в преходните и заключителните разпоредби, с
които в §60, ал.2 се създава второ изречение със съдържание: „Регионалната
инспекция по околната среда и водите, на чиято територия се намира съответното
депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства преведените и
неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО, за
които има решение на общинския съвет по ал.1, в срок до 30 април 2022 г.” С
цитираната разпоредба законодателят е предоставил на РИОСВ правомощието, при
наличие на предпоставките, предвидени в §60, ал.2 на ЗИД на ДОПК,
да възстанови на съответната община средствата от преведените и неусвоени от
нея месечни обезпечения и отчисления за 2021 г. по чл.60, ал.1, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО.
Съдът намира, че по този начин, възстановяването на
средствата на общините е предоставено в правомощията на РИОСВ, на чиято
територия се намира съответното депо. Оспореният отказ на директора на РИОСВ – Бургас
да възстанови средствата по чл.60, ал.1 и чл.64, ал.1 от ЗУО, не е писмо
с тълкувателен и разяснителен характер, а отказ да се извърши определено
действие, предвидено в §60, ал.2 от ЗИД на ДОПК.
От съдържанието на писмото е видно, че отказът за възстановяване на средствата
за 2021 г. е обоснован с преценка за липса на предпоставка по §60, ал.2 от ЗИД на ДОПК,
тъй като в него е посочено, че решенията на общинските съвети за разходване на
средствата по чл.60 и чл.64 от ЗУО, взети през
2022 г. не се отнасяли за натрупани средства през 2021 г.
Изложеното мотивира съда да приеме, че процесното писмо с изх. № УО-792(1)/07.06.2022 г. съдържа властническо
волеизявление на директора на РИОСВ – Бургас, засягащо правата и законните
интереси на общината, свързани с предвидена в закона възможност да разходва по
решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени месечните
обезпечения и отчисления за 2021 г. и за 2022 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО, поради
което същото има всички белези на индивидуален административен акт по смисъла
на чл.21, ал.4 от АПК
(Определение № 6615 от 5.07.2022 г. на ВАС по адм. д.
№ 5168/2022 г.).
Разгледана по същество жалбата е основателна.
1. Съгласно чл.60, ал.1
от ЗУО, за извършване на дейности по
обезвреждане на отпадъци чрез депониране всеки собственик на депо предоставя
обезпечение, покриващо бъдещи разходи за закриване и следексплоатационни
грижи на площадката на депото. За осигуряване на обезпечението е отговорен и
всеки ползвател на депото, като ежемесечно превежда на собственика на депото
дължимите средства за осигуряване на обезпечението на база на количествата
отпадъци, които е депонирал.
Според ал.2, т.1 на същата
разпоредба, обезпечението по ал.1
може да бъде под формата на месечни отчисления в банкова сметка ***, на чиято
територия се намира депото или т.2 – месечни
отчисления в банкова сметка ***, блокирана за периода до приключване и приемане
на мерките по закриване и следексплоатационни грижи
на площадката на депото, с изключение на случаите, когато е разрешено тяхното
ползване по реда на чл.62 и т.3.
банкова гаранция в полза на съответната РИОСВ,
на чиято територия се намира депото.
Съгласно чл.60, ал.3 от ЗУО, когато собственик на депото е община или бюджетно
предприятие, обезпечението по ал.1 е под формата на месечни отчисления по ал.2,
т.1 или 2. В чл.10, ал.1 от
Наредба № 7 от 19.12.2013 г. на
МОСВ за реда и начина за изчисляване и определяне на обезпеченията
и отчисленията, изисквани при депониране на отпадъци е регламентирано, че
собственикът на депото превежда до последно число на текущия месец определените
месечни вноски по обезпечението по чл.4, ал.3 или по ал.4 за предходния месец.
2. Съгласно чл.64, ал.1 от ЗУО
за обезвреждане на отпадъци на регионално или
общинско депо за неопасни отпадъци и на депа за строителни отпадъци се правят
отчисления в размер и по ред, определени с наредбата по чл.43, ал.2 (Наредба № 7/2013 г. на МОСВ). В чл.21, ал.3
и чл.23, ал.1 от Наредбата
е указано, че отчисленията се превеждат от общините
на общината собственик на депото до 10-о число на месеца за предходния месец и
се отчитат като трансфери, а от кмета на общината, собственик на депото, се превеждат ежемесечно по банкова сметка ***, на чиято
територия се намира депото, до последното число на месеца за предходния месец.
3. Със ЗИД на ДОПК (обн., ДВ, бр.105 от 11.12.2020 г., в сила от 1.01.2021 г.),
в ПЗР са създадени § 58, § 59 и § 60, които влизат в сила от датата на
обнародване на закона в ДВ → 11.12.2020 г.
3.1. Съгласно § 58, ал.1, месечните обезпечения и
отчисления за 2020 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО за
периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г. остават по сметка на общината, която
ги е събрала, и се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни
компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския съвет начин на
определяне и размер на таксата за битови отпадъци. Според ал.2, РИОСВ, на чиято
територия се намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди
средства преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления
за 2020 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО за
периода от 01.03.2020 г. до 31.12.2020 г. в срок до 31 януари 2021 г.
Възстановените средства по изречение първо се разходват по решение на общинския
съвет при условията на ал. 1.
3.2. Съгласно § 60, ал.1, месечните обезпечения и отчисления
за 2021 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО може да
се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени,
без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на
таксата за битови отпадъци. Според ал.2, дължимите месечни отчисления за 2021
г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО се
внасят в срок до 31.12.2021 г.
Съгласно ал.3, за периода от 1 януари до 31
декември 2021 г. не се начисляват лихви върху дължимите суми за месечни
отчисления по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО.
Анализът на разпоредбата на § 58 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ,
бр.105/2020 г.) сочи, че се въвежда изключение от правилото, според което обезпеченията по чл.60, ал.2, т.1 и т.2 от ЗУО и
отчисленията по чл.64, ал.1 от ЗУО се
превеждат по съответната сметка на РИОСВ или по такава със специално
предназначение, като за 2020 г. е указано, че тези средства остават по сметка
на общината, която ги е събрала, т.е. не се дължи превеждането им към РИОСВ. В
същото време изрично е предвидено, че когато средствата вече са били преведени
на РИОСВ, то РИОСВ дължи възстановяването им в срок до 31.01.2021 г. като
възстановените средства се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешно
компенсирани промени, без да се изменя приетия от общинския съвет начин на
определяне и размер на таксата за битови отпадъци, т.е. след възстановяването се
взема решение от общинския съвет и средствата за 2020 г. се разходват по
предвидения в §58 от ПЗР на ЗИД на
ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.) ред.
За месечните обезпечения и отчисления за 2021
г., които предстои да бъдат внасяни след влизане в сила на ЗИД на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.), § 60 предвижда
те да могат да се разходват по решение на общинския съвет, т.е. в рамките на
годината (2021 г.) и ако не бъдат разходвани дължимите суми да бъдат внесени по
сметката на РИОСВ до 31.12.2021 г. В тази връзка е въведено и допълнително
изключение, че макар да става въпрос за месечни вноски, предвид специалната
уредба, приета с § 60, ал.1 и ал.2 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ,
бр. 105/2020 г.) не се дължи лихва върху дължимите суми за периода от 1 януари
до 31 декември 2021 г.
Разпоредбите на § 58 и § 60 от ПЗР на ЗИД на ДОПК (ДВ,
бр. 105/2020 г.) в тази редакция са действали до 31.12.2021 г., към която дата
дължимите обезпечения и отчисления по чл.60, ал.2, т.1 и т.2 и чл.64, ал.1 от ЗУО, ако не
са били разходвани през годината по решение на общинския съвет, е следвало да
бъдат преведени на РИОСВ по сметката за чужди средства.
4. С § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗКПО (обн. ДВ, бр. 17 от 01.03.2022 г., в сила от 01.01.2022 г.)
е прието изменение на § 60 от ПЗР на ЗИД
на ДОПК (ДВ, бр. 105/2020 г.), съгласно което:
§ 60, ал.1 → месечните обезпечения и
отчисления за 2021 г. и за 2022 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО може да
се разходват по решение на общинския съвет чрез вътрешни компенсирани промени,
без да се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на
таксата за битови отпадъци:
ал.2 → дължимите месечни отчисления за
2021 г. и за 2022 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО се
внасят в срок до 31 декември на съответната година, когато не е прието решение
на общинския съвет по ал.1 за съответната година. РИОСВ, на чиято територия се
намира съответното депо, възстановява от банковата сметка за чужди средства
преведените и неусвоени от общините месечни обезпечения и отчисления за 2021 г.
по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО, за
които има решение на общинския съвет по ал.1, в срок до 30 април 2022 г.
ал.3 → не се начисляват лихви върху дължимите
суми за месечни отчисления за 2021 г. и 2022 г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО.
В мотивите към законопроекта е посочено
следното (https://parliament.bg/bg/parliamentarycommittees/2963/reports/13069):
„Предлага се създаване на специална
разпоредба, осигуряваща възможност месечните обезпечения и отчисления за 2021
г. по чл.60, ал.2, т.1 и 2 и чл.64, ал.1 от ЗУО за
периода от 1 януари 2021 г. до 31 декември 2021 г. да остават по сметка на
общината, която ги е събрала, и да се разходват по решение на общинския съвет
чрез вътрешни компенсирани промени, без да се изменя приетият от общинския
съвет начин на определяне и размер на таксата за битови отпадъци.
Предложението е свързано с продължаващата
извънредна епидемична обстановка, която с Решение от 24.11.2021 г. на МС беше
удължена до 31.03.2022 г. В тази връзка и с цел подкрепа на усилията на
общините за овладяване и преодоляване на последиците от Ковид
— кризата, се предлага и през настоящата 2022 г. тези собствени средства на
общините да не се блокират по сметки на РИОСВ, а да могат да се ползват по
решение на общинските съвети за дейности свързани с управление на отпадъците.
По този начин ще се осигури и необходимата
по-голяма гъвкавост и оперативност при ползването от общините на отчисленията и
обезпеченията по Закона за управление на отпадъците.”
Съдът намира, че както от мотивите на
вносителя на проекта на ЗИД на ЗКПО, така и от текста на разпоредбата е видно,
че същата запазва основното си съдържание като е удължено действието й вкл. за
2022 г.
Във връзка с това е допълнена нормативната
уредба, като вече изрично е регламентирано на първо място, че дължимите
обезпечения и отчисления се внасят в посочения срок до 31 декември на
съответната година, но само когато не е прието решение на общинския съвет по
ал.1 за съответната година. От своя страна за внесените обезпечения и
отчисления за 2021 г., т.е. по действалите до 31.12.2021 г. правила и ред
на § 60 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105/2020 г.) е предвидено изрично, че подлежат
на възстановяване от РИОСВ в срок до 30.04.2022 г. ако за тях има взето решение
от общинския съвет за разходването им чрез вътрешни компенсирани промени, без да
се изменя приетият от общинския съвет начин на определяне и размер на таксата за
битови отпадъци.
Сравнението на двете редакции на § 60 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп.
ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 1.01.2022 г.), действали преди и след
01.01.2022 г., сочи, че и преди и след изменението законът предвижда възможност
средствата за обезпечения и отчисления по чл.60, ал.2, т.1 и т.2 и чл.64, ал.1 от ЗУО да
останат по сметка на общината като за това се изисква да е взето решение от
общинския съвет за разходването им чрез вътрешни компенсирани промени. Съгласно
предходната редакция на § 60 от ЗИД на ДОПК неразходваните
по този ред средства за 2021 г. следва да бъдат внесени до 31.12.2021 г., т.е.
ако не е било взето решение от общинския съвет за разходването им по реда
на § 60, ал.1 от ЗИД на
ДОПК обн. ДВ, бр. 105/2020 г.). В
този смисъл е направено и изрично допълнение на разпоредбата с изменението от
01.01.2022 г. С изменената разпоредба, обнародвана на 01.03.2022 г., в сила от 01.01.2022
г., е предвидена възможност и за възстановяване на внесените средства за 2021
г. като за възстановяването се изисква да има решение на общинския съвет за
разходването им.
Съдът намира, че такова решение не може да
бъде взето през 2021 г., каквито са мотивите на ответника, за да откаже на община
Руен възстановяването на средствата за обезпечения и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО за 2021
г., тъй като ако такова решение е налице през 2021 г. то средствата щяха да
останат по сметката на общината по реда на § 60, ал.1 от ЗИД на ДОПК в
редакцията до 01.01.2022 г., а щеше да липсва основание за внасянето им (дори и
със закъснение) и след 01.01.2022 г. по силата на § 60, ал. 2, изр. второ от
ЗИД на ДОПК в редакцията от 01.01.2022 г. Не може да се приеме, че взетото от ОбС – Руен решение на 31.03.2022 г. може да намери
приложение само за средствата за 2022 г., тъй като ако през 2022 г. бъде взето
решение от общинския съвет относно средствата за 2022 г., то тези средства
въобще няма да подлежат на внасяне по сметката за чужди средства на РИОСВ.
Законодателят е разрешил на общините да
използват средствата по чл. 60 и чл. 64 от ЗУО през
2021 г., като с приетата промяна в нормативната уредба е предоставил и
допълнително възможност, ако тези средства не са били разходвани по реда
на § 60, ал. 1 от ЗИД
на ДОПК през годината и са внесени към 31.12.2021 г. по
сметката на РИОСВ да бъдат възстановени на общината в срок до 30.04.2022 г. ако
бъде взето нужното решение от общинския съвет.
В настоящия случай не се спори, че в рамките
на 2021 г. общински съвет – Руен не е взел решение и не е намерила приложение
нормата на § 60, ал.1 от ЗИД на
ДОПК и дължимите суми за обезпечения и отчисления по ЗУО са
били внесени по сметка на РИОСВ. След обнародване на измененията в § 60, ал.2 от ЗИД на ДОПК в
ДВ, бр.17 от 01.03.2022 г. и предоставената възможност за възстановяване на
общината на внесените средства за 2021 г. ОбС – Руен
е взел решение от 31.03.2022 г., допълнено с решение от 21.04.2022 г. за
използването им за посочените в решението дейности. Община Руен е отправила
своевременно (преди крайния срок 30.04.2022 г.) искане за възстановяване на
средствата за 2021 г., с което са изпълнени всички предпоставки на § 60, ал. 2 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп.
ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 1.01.2022 г.) и директорът на РИОСВ – Бургас неоснователно
е отказал възстановяване на процесните средства като
неправилно не тълкувал и приложил цитираната разпоредба.
Предвид изложеното оспореният отказ на
директора на РИОСВ – Бургас, обективиран в писмо изх.
№ 792(1)/07.06.2022 г. следва да бъде отменен като преписката да бъде върната
на административния орган за ново произнасяне по заявлението на община Руен
изх. индекс № ББ-69/29.04.2022 г., вх. № на РИОСВ – Бургас →
УО-792/04.05.2022 г., при което ново произнасяне да бъдат съобразени указанията
на съда по тълкуването и прилагането на разпоредбата на § 60 от ЗИД на ДОПК (обн. ДВ, бр. 105 от 2020 г., в сила от 11.12.2020 г., доп.
ДВ, бр. 17 от 2022 г., в сила от 1.01.2022 г.).
Предвид изложеното и на основание чл.172, ал.1
и ал.2, вр. чл.173, ал.2, вр.
чл.174 от АПК
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ отказ на директора на РИОСВ – Бургас, обективиран в писмо изх. № УО-792(1)/07.06.2022 г., за
възстановяване на преведените и неусвоени обезпечения и отчисления по чл.60 и чл.64 от ЗУО на
община Руен за 2021 г., по заявление на общината изх. индекс № ББ-69/29.04.2022
г. и вх. № на РИОСВ – Бургас УО-792/04.05.2022 г.
ВРЪЩА преписката на директора на РИОСВ – Бургас за
ново произнасяне по заявление на община Руен изх. индекс № ББ-69/29.04.2022 г.
и вх. № на РИОСВ – Бургас УО-792/04.05.2022 г.
ОПРЕДЕЛЯ 14-дневен срок за произнасяне от съобщението.
Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването.
Съдия: