Решение по дело №136/2022 на Административен съд - Перник

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 3 май 2022 г.
Съдия: Цветелина Борисова Гоцова
Дело: 20227160700136
Тип на делото: Касационно административно дело
Дата на образуване: 9 март 2022 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 63

гр. Перник, 03.05.2022 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Административен съд - Перник, I касационен състав, в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:    ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА

                                                                                                 СИЛВИЯ ДИМИТРОВА                                                                                    

 

при секретаря Наталия Симеонова и с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от съдия Гоцова КАД № 136 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе,  взе предвид следното:


           Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от
директора на ****- Перник, чрез пълномощник, против Решение № 260000/08.12.2021г., постановено по адм.д.5/2021 г. по описа на Районен съд Перник.

С решението е отменен индивидуален административен акт, обективиран в писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД "Земеделие" – Перник, в частта, с която е определено ****, представлявана от председателя Л.А., да заплати на Министерство на земеделието, храните и горите /МЗХГ/, сумата в размер на 60 954. 36 лева – наем за поземлен имот с идентификатор ****с площ от 10026 кв. м. по КККР на гр. Перник, общ. Перник за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г., начислен на основание § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, като незаконосъобразен, и преписката е върната за ново разглеждане в отменената част.

Касационният жалбоподател твърди, че решението на районния съд е недопустимо, поради това, че  писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД "Земеделие" – Перник няма характер на индивидуален административен акт. Алтернативно, твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон,  съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представя писмени доказателства с касационната жалба.  Искането към касационния съд е да отмени обжалваното решение.

Касационната жалба е връчена на ответника като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор, с който се оспорва касационната жалба.

В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от директор дирекция „Административно-правна, финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ Л.Л.. Поддържа жалбата и иска същата да се уважи.  Претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът по касационната жалба, се представлява от адв. К.Б.. Оспорва жалбата и иска съда да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира разноски.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.

Настоящият касационен състав, на основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността, допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима за разглеждане.

В пределите на извършената касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението на районния съд за валидно и допустимо. Оспореното писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД "Земеделие" – Перник, макар и в уведомителна форма, носи белезите на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК. Същото засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на кооперацията, в него са определени задължения за заплащане на наем в периода от 09.02.2011г. до 07.10.2020г., като съдържа и разпоредителна част – сумата да се плати по банкова сметка ***не в ОД „Земеделие“.

По същество съдът намира касационната жалба неоснователна по следните съображения:

В хода на първоинстанционното съдебно дирене са установени следните факти:

**** е призната за собственик по давност на пет сгради с поземлен имот с идентификатор ****по КККР на гр. Перник /съставляващи имущество на прекратено ****видно от нотариален акт № 93, том I, рег. № 2088, нот. дело 51/2012 г. от 12.09.2012 г /. От нотариален акт № 95, том I, рег. № 2131, нот. дело 91/2020 г. от 07.10.2020 г. се установява, че **** е продало посочените сгради на трето лице ****ООД. ****ООД е направило искане за закупуване на поземлен имот с идентификатор ****– частна държавна собственост с площ от 10026 кв. м., който терен е прилежаща площ към петте сгради, описани в цитираните нотариални актове.

Видно от писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД "Земеделие" – Перник по подаденото от ****ООД заявление е образувана преписка по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Предвид предстоящото закупуване на имот с идентификатор ****според писмото бил изготвен оценителски доклад за пазарна оценка на недвижим имот, използван за определяне дължимата сума по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Въз основа на определената пазарна оценка дължимият наем бил изчислен по реда на чл. 56д, ал. 6 от ППЗСПЗЗ за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. и възлизал на 60954. 36 лева.

Видно от писмо изх. № РД-10.02.1401/24.02.2021 г. на директора на ОД "Земеделие" – Перник при подаване на заявлението за придобиване на поземления имот с идентификатор ****пред административния орган бил представен оценителски доклад за пазарната стойност на имот с идентификатор ****. Същата обаче била по-ниска от актуалната данъчна оценка на имота. Поради това и като основа за начисляване на наема била ползвана данъчната оценка съгласно чл. 90 от Правилника за приложение на Закона за държавната собственост /ППЗДС/.

По делото е изготвена и приета съдебно оценителна експертиза и допълнителна съдебно оценителна експертиза. Съгласно същите към м. 09. 2021 г. пазарната оценка на поземлен имот с идентификатор № ****възлиза на 101 470 лева. В тази връзка наемът на същия за периода от 09.02.2011 г. до 06.10.2017 г. възлиза на ЗЗ 781. 05 лева, а за периода от 07.10.2017 г. до 07.10.2020 г. на 15 220. 50 лева.

От правна страна, районният съд е приел, че настоящият случай попада в хипотезата на чл. 27а от ЗСПЗЗ, при която собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР /в случая ТКЗС/ дължат суми за ползването на земята до придобиване на правото на собственост върху застроените и прилежащите площи. При разпореждане със собствеността върху сградите и съоръженията по ал. 1 се представя документ за платени суми за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията. От своя страна § 16 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ предвижда, че собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР, придобити след влизането в сила на този закон, при подаване на заявление за придобиване на право на собственост върху застроените и прилежащи площи към сградите и съоръженията представят документ, удостоверяващ, че е заплатена дължимата сума за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или съоръженията. Районният съд е достигнал до изводи, че мотиви за начина на определяне на размера на наема в оспореното писмо липсват, както относно основата за изчисляване на претендираната сума, така и относно размера й. В тази връзка и в случая административният орган е следвало да изложи мотиви дали и защо ползва за основна именно актуалната данъчна оценка респ. пазарна оценка на имота, каквито мотиви обаче липсват.

Липсата на фактически основания за издаване на акта е мотивирала РС да приеме, че оспорваният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на чл. 35 от АПК.

Решението е правилно.

С касационната жалба са представени удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/07.01.2021г., издадено от дирекция „МДТ“, оценителски доклад за пазарна оценка на недвижим имот от инж. Г., с възложител ****ООД, сертификат за оценителска правопособност, заявление вх.№ ПО-02-1023-3/24.02.2021г., заявление вх. № ПО-02-1023/11.02.2020г., писмо изх.№ ПО-02-1023-1/18.02.2020г. Тези доказателства не са били представени при първоинстанционното разглеждане на делото.

 В тежест на ответника е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му – чл. 170, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд правилно е съобразил разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, че когато административният акт се издава в писмена форма, той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото постановяване. Значението на изискването за мотиви според АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт, съставлява съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта, като в този смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по дело № ТР-4/2002 г. А съобразно Тълкувателно решение № 16 от 31.03. 1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към изпратената преписка, но не могат да се излагат едва в съдебното заседание по оспорване на акта, още по-малко пред касационната инстанция. Изложените в касационната жалба съображения също не следва да се ценят от касационната инстанция като мотиви. Излагането на същите пред касационната инстанция представлява въвеждане на нови факти, а съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Мотивите на акта позволяват на страната своевременно да се запознае със съображенията, по които е издаден актът, и да организира защитата си срещу него. Недопустимо е обаче, мотивите на един административен акт, когато такива са задължителни с оглед наличието и на изрична нормативна разпоредба, да се излагат в касационна жалба против съдебно решение, с което на основание липса на мотиви, актът е отменен и преписката върната за ново произнасяне. Практиката на съдилищата, началото на която е поставено с ТР16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС на НРБ позволява излагането на мотиви отделно от самия административен акт най-късно до изпращането на жалбата срещу него до горестоящия административен орган. Предвид разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 2 от АПК, за казуса следва да се приеме, че това е могло да стане до изпращането на първоначалната жалба до съда.

Настоящият състав приема за неоснователен и последния довод насочен срещу решението в частта му за присъдените разноски. Видно от доказателствата по делото, дружеството чрез процесуалния си представител своевременно е поискало присъждане на направените в хода на съдебното производство разноски, като са надлежно представени изискуемите писмени доказателства за това. От страна на ответника не  е направено възражение за прекомерност, процесуален представител не е присъствал въобще в съдебното заседание. Съдът не може служебно да приложи чл. 78, ал.5 ГПК при липса на направено искане от насрещната страна.

По така изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, касационния жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него разноски за касационната инстанция, като същите са своевременно поискани и доказани  в размер на 500 лв., представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и съдействие /л.32/.

Съдът констатира, че по делото не е внесена изцяло дължимата държавна такса от 70 лв. съгласно чл. 227а, ал. 1 АПК,  поради което следва да се осъди касационния жалбоподател да довнесе държавна такса по сметка на Административен съд – Перник в размер на 45 лв.

По изложените съображения и на основание чл. 221 от АПК, Административен съд – Перник.

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение 260000/08.12.2021г., постановено по адм.д.5/2021 г. по описа на Районен съд Перник.

ОСЪЖДА ОД "Земеделие" – Перник да заплати на ****, представлявана от председателя Л.А., сумата от 500/петстотин/ лева разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.

ОСЪЖДА ОД "Земеделие" – Перник да заплати по сметка на Административен съд – Перник държавна такса в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

 

ЧЛЕНОВЕ:/п/

                  /п/