Р Е Ш Е Н И Е
№ 63
гр. Перник, 03.05.2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Перник, I касационен състав, в публично
съдебно заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Наталия Симеонова и
с участието на прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като
разгледа докладваното от съдия Гоцова КАД № 136 по описа на съда за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на ****- Перник, чрез
пълномощник, против Решение № 260000/08.12.2021г., постановено по адм.д. № 5/2021 г. по
описа на Районен съд Перник.
С решението е отменен индивидуален административен акт,
обективиран в писмо изх. № ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД
"Земеделие" – Перник, в частта, с която е определено ****,
представлявана от председателя Л.А., да заплати на Министерство на земеделието,
храните и горите /МЗХГ/, сумата в размер на 60 954. 36 лева – наем за поземлен
имот с идентификатор ****с площ от 10026 кв. м. по КККР на гр. Перник, общ.
Перник за периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г., начислен на основание § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ, като
незаконосъобразен, и преписката е върната за ново разглеждане в отменената част.
Касационният
жалбоподател твърди, че решението на районния съд е недопустимо, поради това,
че писмо изх. №
ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД "Земеделие" – Перник няма характер на индивидуален административен акт.
Алтернативно, твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния
закон, съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост. Представя писмени доказателства
с касационната жалба. Искането
към касационния съд е да отмени обжалваното решение.
Касационната жалба е връчена на
ответника като в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК е постъпил отговор, с който се
оспорва касационната жалба.
В съдебно заседание касационният
жалбоподател се представлява от директор дирекция „Административно-правна,
финансово-стопанска дейност и човешки ресурси“ Л.Л.. Поддържа жалбата и иска
същата да се уважи. Претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът по
касационната жалба, се представлява от адв. К.Б.. Оспорва жалбата и иска съда
да остави в сила решението на първата съдебна инстанция. Претендира разноски.
В съдебно заседание
представителят на Окръжна прокуратура – Перник дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага на касационния съд да остави в
сила решението на Районен съд – Перник като правилно и законосъобразно.
Настоящият касационен състав, на
основание чл. 218 от АПК, като прецени процесуалните предпоставки за
допустимост, обсъди доводите в жалбата и провери служебно валидността,
допустимостта и съответствието със закона на обжалваното решение, намери
следното:
Касационната жалба е подадена в
срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК – страна в
производството по делото пред първа съдебна инстанция, за която решението е
неблагоприятно, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е
допустима за разглеждане.
В пределите на извършената
касационна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият състав намира решението
на районния съд за валидно и допустимо. Оспореното писмо изх. №
ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД "Земеделие" – Перник,
макар и в уведомителна форма, носи белезите
на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК и
подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите на чл. 146 АПК.
Същото засяга пряко и непосредствено правата и законните интереси на
кооперацията, в него са определени задължения за заплащане на наем в периода от
09.02.2011г. до 07.10.2020г., като съдържа и разпоредителна част – сумата да се
плати по банкова сметка ***не в ОД „Земеделие“.
По същество съдът намира
касационната жалба неоснователна по следните съображения:
В хода на първоинстанционното съдебно дирене са установени следните факти:
**** е
призната за собственик по давност на пет сгради с поземлен имот с идентификатор
****по КККР на гр. Перник /съставляващи имущество на прекратено ****видно от нотариален акт № 93, том
I, рег. № 2088, нот. дело 51/2012 г. от 12.09.2012 г /. От нотариален акт № 95,
том I, рег. № 2131, нот. дело 91/2020 г. от 07.10.2020 г. се установява, че ****
е продало посочените сгради на трето лице ****ООД. ****ООД е направило искане за
закупуване на поземлен имот с идентификатор ****– частна държавна собственост с
площ от 10026 кв. м., който терен е прилежаща площ към петте сгради, описани в
цитираните нотариални актове.
Видно от писмо изх. №
ПО-02-1023-4/24.02.2021 г. на директора на ОД "Земеделие" – Перник по
подаденото от ****ООД заявление е образувана преписка по реда на чл. 27, ал. 6 от ЗСПЗЗ. Предвид
предстоящото закупуване на имот с идентификатор ****според писмото бил изготвен
оценителски доклад за пазарна оценка на недвижим имот, използван за определяне
дължимата сума по § 16 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ.
Въз основа на определената пазарна оценка дължимият наем бил изчислен по реда
на чл. 56д, ал. 6 от ППЗСПЗЗ за
периода от 09.02.2011 г. до 07.10.2020 г. и възлизал на 60954. 36 лева.
Видно от писмо изх. № РД-10.02.1401/24.02.2021 г. на директора на ОД
"Земеделие" – Перник при подаване на заявлението за придобиване на
поземления имот с идентификатор ****пред административния орган бил представен
оценителски доклад за пазарната стойност на имот с идентификатор ****. Същата
обаче била по-ниска от актуалната данъчна оценка на имота. Поради това и като
основа за начисляване на наема била ползвана данъчната оценка съгласно чл. 90 от Правилника за приложение на
Закона за държавната собственост /ППЗДС/.
По делото е изготвена и приета съдебно оценителна експертиза и
допълнителна съдебно оценителна експертиза. Съгласно същите към м. 09. 2021 г.
пазарната оценка на поземлен имот с идентификатор № ****възлиза на 101 470
лева. В тази връзка наемът на същия за периода от 09.02.2011 г. до 06.10.2017
г. възлиза на ЗЗ 781. 05 лева, а за периода от 07.10.2017 г. до 07.10.2020 г.
на 15 220. 50 лева.
От правна страна, районният съд е приел, че
настоящият случай попада в хипотезата на чл. 27а от ЗСПЗЗ, при която собствениците на сгради и на
съоръжения от имуществото на прекратените организации по § 12 от ПЗР /в случая
ТКЗС/ дължат суми за ползването на земята до придобиване на правото на
собственост върху застроените и прилежащите площи. При разпореждане със
собствеността върху сградите и съоръженията по ал. 1 се представя документ за
платени суми за ползване на земята до датата на разпореждането със сградите или
съоръженията. От своя страна § 16 от ПРЗ към ЗИД на ЗСПЗЗ предвижда, че
собствениците на сгради и на съоръжения от имуществото на прекратените
организации по § 12 от ПЗР, придобити след влизането в сила на този закон, при подаване на
заявление за придобиване на право на собственост върху застроените и прилежащи
площи към сградите и съоръженията представят документ, удостоверяващ, че е
заплатена дължимата сума за ползване на земята до датата на разпореждането със
сградите или съоръженията. Районният съд е достигнал до изводи, че мотиви за начина на определяне на
размера на наема в оспореното писмо липсват, както относно основата за изчисляване на претендираната сума, така и относно
размера й. В
тази връзка и в случая административният орган е следвало да изложи мотиви дали
и защо ползва за основна именно актуалната данъчна оценка респ. пазарна оценка
на имота, каквито мотиви обаче липсват.
Липсата на фактически основания за издаване на акта е
мотивирала РС да приеме, че оспорваният акт е незаконосъобразен на основание чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК, поради нарушение
на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и на
чл. 35 от АПК.
Решението е правилно.
С касационната жалба са представени
удостоверение за данъчна оценка изх. № **********/07.01.2021г., издадено от
дирекция „МДТ“, оценителски доклад за пазарна оценка на недвижим имот от инж. Г.,
с възложител ****ООД, сертификат за оценителска правопособност, заявление вх.№
ПО-02-1023-3/24.02.2021г., заявление вх. № ПО-02-1023/11.02.2020г., писмо изх.№
ПО-02-1023-1/18.02.2020г. Тези доказателства не са били представени при
първоинстанционното разглеждане на делото.
В тежест
на ответника е да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в
административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му
– чл. 170, ал. 1 АПК. Първоинстанционният съд
правилно е съобразил разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от АПК, че когато административният акт се
издава в писмена форма, той безусловно трябва да съдържа фактическите и правни
основания за неговото постановяване. Значението на изискването за мотиви според
АПК е такова, че тяхното неизлагане към административния акт, съставлява
съществено нарушение на закона и е основание за отмяна на акта, като в този
смисъл е Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. на ВАС по дело № ТР-4/2002
г. А съобразно
Тълкувателно решение № 16 от 31.03. 1975 година на ОСГК на ВС, мотивите към
административния акт могат да бъдат изложени и отделно от самия акт - в
съпътстващата документация по неговото издаване или най-късно до изпращането на
жалбата срещу акта, в съпроводителното писмо или в друг документ към
изпратената преписка, но не могат да се излагат едва в съдебното заседание по
оспорване на акта, още по-малко пред касационната инстанция. Изложените в
касационната жалба съображения също не следва да се ценят от касационната
инстанция като мотиви. Излагането на
същите пред касационната инстанция представлява въвеждане на нови факти, а съгласно разпоредбата на чл. 220 АПК, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон въз
основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Мотивите на акта позволяват на страната своевременно да се запознае със съображенията, по които е
издаден актът, и да организира защитата си срещу него. Недопустимо е обаче,
мотивите на един административен акт, когато такива са задължителни с оглед
наличието и на изрична нормативна разпоредба, да се излагат в касационна жалба против съдебно решение, с
което на основание липса на мотиви, актът е отменен и преписката върната за
ново произнасяне. Практиката на съдилищата, началото на която е поставено с ТР № 16/31.03.1975
г. на ОСГК на ВС на НРБ позволява
излагането на мотиви отделно от самия административен акт най-късно до
изпращането на жалбата срещу него до горестоящия административен орган. Предвид
разпоредбата на чл. 82, ал. 1, т. 2 от АПК, за казуса следва да се приеме,
че това е могло да стане до изпращането на първоначалната жалба до съда.
Настоящият състав
приема за неоснователен и последния довод насочен срещу решението в частта му
за присъдените разноски. Видно от доказателствата по делото, дружеството чрез
процесуалния си представител своевременно е поискало присъждане на направените
в хода на съдебното производство разноски, като са надлежно представени изискуемите
писмени доказателства за това. От страна на ответника не е направено възражение за прекомерност,
процесуален представител не е присъствал въобще в съдебното заседание. Съдът не
може служебно да приложи чл. 78, ал.5 ГПК при липса на направено искане от
насрещната страна.
По така изложените съображения
касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и
законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора,
касационния жалбоподател следва да заплати на ответника направените от него
разноски за касационната инстанция, като същите са своевременно поискани и
доказани в размер на 500 лв.,
представляващи адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита и
съдействие /л.32/.
Съдът констатира, че
по делото не е внесена изцяло дължимата държавна такса от 70 лв. съгласно чл.
227а, ал. 1 АПК, поради което следва да
се осъди касационния жалбоподател да довнесе държавна такса по сметка на
Административен съд – Перник в размер на 45 лв.
По изложените съображения и на
основание чл. 221 от АПК, Административен съд – Перник.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260000/08.12.2021г., постановено по адм.д. № 5/2021 г. по
описа на Районен съд Перник.
ОСЪЖДА ОД "Земеделие" –
Перник да заплати на ****, представлявана от председателя Л.А., сумата от 500/петстотин/
лева разноски за адвокатско възнаграждение в настоящото производство.
ОСЪЖДА ОД "Земеделие" –
Перник да заплати по сметка на Административен съд –
Перник държавна такса в размер на 45 /четиридесет и пет/ лева.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ:/п/
/п/