Решение по дело №8796/2014 на Районен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 2062                                                        21.12.2015г.                                           град Бургас

 

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

                                                              

           

Бургаски районен съд                                                          ХХХVІ-ти граждански състав  

на двадесет и четвърти ноември                                                     две хиляди и петнадесета година               

в публично заседание в следния състав:

                                                                          

                                                                    

                                                                              Районен съдия: Дарина Йорданова

 

при секретаря Елена Христова

като разгледа докладваното от съдия Дарина Йорданова

гражданско дело № 8796 по описа за 2014 година,

за да се произнесе,  взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 422 ГПК и е образувано по искова молба подадена от Д.Х.А., ЕГН **********, адрес: ***, срещу М.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, с която се иска да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 4550 евро (четири хиляди петстотин и петдесет евро), представляваща неустойка за забава по договор за строителство от 26.04.2011 г., за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2014 г., общо 273 дни, съгласно т. 19 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 05.11.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените от заявителя разноски, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7741/2014 г. по описа на Бургаски районен съд.

В исковата молба се излагат твърдения за това, че между страните са възникнали валидни облигационни правоотношения породени от договор за строителство сключен на 26.04.2011 г. По силата на договора Д.Х.А. и А. Х.А. като възложители и собственици на недвижим имот се задължили да учредят право на строеж в полза на изпълнителите М.Д., “Стомар” ООД и “Домино” ЕООД, а последните се задължили да изградят в определена степен на завършеност самостоятелни обекти, които да бъдат придобити от ищците. Ответниците не изпълнили задължението си за изграждане на обектите описани в нотариален акт за учредяване право на строеж от 26.04.2011 г., в установения в договора за строителство срок – осемнадесет месеца от даване на строителна линия, като съгласно т. 19 от последния дължат неустойка за забава за всеки ден. Ищецът сочи, че забавата продължава 273 дни в периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2014 г. затова се претендира заплащане на неустойка от 100 евро на всеки ден. Доколкото сумата е дължима на двама кредитори разделно и поради липсата на солидарна отговорност на тримата длъжници, ищецът счита, че към него задължението на ответника възлиза на 4550 евро. Представят се писмени доказателства и се моли за присъждане на направените по делото разноски.

В предоставения срок по чл. 131 ГПК от ответника е подаден писмен отговор, с който претенциите се оспорват като недопустими и неоснователни. Сочи се, че договорът за строителство не обвързва ответника, тъй като е нищожен поради липса на основание, доколкото с него не е била уговорена насрещна престация като цена на извършените строителни работи. Твърди се, че с договорът се накърняват и добрите нрави, същият е с невъзможен предмет и противоречи на разпоредбата на чл. 8 ЗЗД, тъй като между страните не е било налице съгласие относно основните белези и съществени елементи на договора. Отделно от посоченото се оспорва действителността на договорната клауза предвиждаща заплащане на неустойка и се твърди, че същата е прекомерна. Оспорват се твърденията за наличие на неизпълнение на задълженията по договора от страна на изпълнителите. Ангажирани са доказателства.

От ответника е направено искане за привличане на дружествата “Стомар” ООД и “Домино” ЕООД като трети лица помагачи, което е уважено с определение от 17.03.2015г.

Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 92 ЗЗД

Направените възражения за нищожност са с правно основание чл. 26, ал1 и ал. 2 ЗЗД.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

По делото е изискано и приложено ч.гр. д. № 7741 / 2014 г. по описа на БРС, по което е издадена заповед № 4462 от 06.11.2014 год. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, за сумата от 4550 евро главница. В заповедното производство длъжникът е възразил своевременно, че не дължи вземането по издадената заповед по чл. 410 от ГПК. В указания от съда срок заявителят е предявил иск за установяване на вземането си, който настоящият състав намира за допустим.

 Видно от представения по делото договор за строителство от 26.04.2011 г. ищецът Д.Х.А. и Ане Х.А., като възложители са възложили на ответника М.Г.Д. и дружествата “Стомар” ООД и “Домино” ЕООД, да построят смесена сграда в поземлен имот № 07079.610.462, за която е учредено право на строеж с договор от същата дата - 26.04.2011г. Страните са уговорили възложителите да придобият в собственост като обезщетение за учреденото право на строеж самостоятелни обекти в сградата. В договора се съдържа подробно описание на вида и степента на завършеност на сградата, срокове за изпълнение, както и обектите, които следва да придобият възложителите, в следствие на реализираното от изпълнителите право на строеж. Съгласно чл. 6 от договора изпълнителят се е задължил да завърши строителството и да въведе в експлоатация сградата в срок от 18 месеца от даване на строителна линия и ниво. Също така с чл. 19 страните са уговорили при забава в срока на строителството по т. 6 от договора изпълнителят да заплати неустойка в размер на 100 евро на ден за всеки ден на забавата, като падежът на задължението за плащане на неустойка е уговорен ежемесечно. 

По делото е прието за безспорно обстоятелството, че строителството на сградата не е завършено изцяло в уговорения срок.

По делото са представени още и предварителен договор за проектиране и строителство на недвижим имот от 21.06.2010 г., с който Д.Х.А., Ане Х.А. и М.Г.Д., заедно с още шест физически и две юридически лица се задължават взаимно да си учредят право на строеж за бъдеща сграда в поземлен имот № 07079.610.462.

Видно от представения нотариален акт за учредяване на право на строеж № 153, том І, рег. № 2518, дело № 133 от 26.04.2011 г. съсобствениците на имот с идентификатор 07079.610.462, като учредители и третите ползващи се лица, са учредили помежду си и са разпределили собствеността по отношение на обектите в сградата.

Представено е и разрешени за строеж от 31.03.2011 г., за сграда от смесен тип в имот № 07079.610.462, както и протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво от 12.05.2011 г.

От приетото по делото заключение на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа експертиза се установява, че степента на завършеност на сградата, констатирана при техническия оглед от експерта, е в завършен груб строеж, но акт обр. 14 не е издаден. От довършителните работи са били налице фасадна облицовка, фасадна дограма, частични вътрешни мазилки по стени, частични цим.мазилки по под, частични ВиК и ел. инсталации. Вещото лице е посочило в съдебно заседание, че изграденият груб строеж съставлява около 47 % от пълния обем на сградата. С приетото допълнително заключение се установява, че общата стойност на завършените дейности се равнява на 59.25 % от сградата.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

От представените и неоспорени по отношение на авторството договор за строителство от 26.04.2011 г. и суперфиция от 26.04.2011 г. се установява несъмнено, че страните са били обвързани от облигационно правоотношение по повод на строителството на сграда от смесен тип, в съсобствен поземлен имот. Не се спори относно съществуването на договорната клауза за заплащане на неустойка по т. 19 от предварителния договор, в случай на неизпълнение на задължението на изпълнителя за завършване на сградата в 18 месечен срок от откриване на строителна линия за обекта. Също така безспорно по делото е и обстоятелството, че сградата не е била завършена в уговорения срок от 18 месеца от издаване на протокол за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво, който е съставен на 12.05.2011 г.

Съгласно чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Затова, предвид констатираното неизпълнение съдът намира предявеният иск за доказан по своето основание.

С оглед на така представените доказателства съдът намира за неоснователно възражението на процесуалния представител на ответника Д., че последният не е валидно обвързан от сключения договор и съответно не следва да отговаря за вредите от неговото неизпълнение. Съгласно разпоредбата на чл. 20 ЗЗД при тълкуване на договорите следва да се търси действителната обща воля на страните. Така от съдържанието на представения договор за покупко-продажба и СМР несъмнено се установява, че М.Д. е поел задължението да изработи обекта и прехвърли собствеността върху него, в уговорените срокове.

Също така неоснователно се явява и възражението на ответника за нищожност на договора поради липсата на основание и предмет. На първо място следва да се посочи, че в чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД се съдържа оборима презумпция за съществуване на основанието (причината) на един каузален договор, като то се предполага до доказване на противното. Затова в тежест на оспорващата страна е да установи липсата на основание, като възражение за нищожност, което е указано на ответника с определението на съда по чл. 140 ГПК. В случая от представения договор за строителство от 26.04.2011 г. се установяват всички характеристики на сделката, включително и нейното основание, като е видно задължението за строителство и полученото в съответствие с това задължение право на собственост върху обекти в построената сграда. Също така с договора не се нарушават добрите нрави, а се извършва търговска сделка, при която всяка от страните получава обект в следствие на реализираното право на строеж. Не е налице и нарушение на чл. 8 ЗЗД – напротив, с процесния договор е постигнато съглашение между повече от две лица за създаване на правна връзка между тях, с цел построяване на сграда в съсобствения поземлен имот. Фактът, че правото на собственост върху отделни обекти е предоставено на дружеството Стомар ООД не могат да обосноват отпадане на отговорността на М.Д. по чл. 6 от договора.

На следващо място съдът намира за неоснователни и наведените възражения за нищожност на клаузата за неустойка по чл.19 от договора. Съгласно дадените задължителни указания с тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, но не и такава уговорена без краен предел или без фиксиран срок. В случая претенцията неустойка касае забава в изпълнението за изграждане на сградата в пълен обем и срок. С оглед заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, което следва да бъде кредитирано изцяло като обективно и компетентно изготвено, съдът према, че неизпълнението на задължението е съществено, тъй като е налице изграждане на 59.25 % от сградата и то повече от две години след уговорения краен срок. Доколкото прекомерността на неустойката следва да се преценява към момента на неизпълнение и чрез съпоставяне на настъпилите от неизпълнението вреди, в настоящата хипотеза не е налице основание за приложението на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, въпреки твърденията на ответника. От значение е и обстоятелстото дали кредиторът е могъл да избегне вредите като положи грижата на добър стопанин, като се съобрази и обичайната практика за уговаряне на неустойка при договори от същия вид. (В този смисъл решение № 65 от 14.04.2009 г. на ВКС по т. д. № 589/2008 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Тодор Домузчиев). Съдът намира, че макар и в част от периода от издаване на протокол за откриване на строителна линия и ниво до крайния уговорен момент за изпълнение да е била налице забрана за строителство (от 01.07 до 01.10), това не изключва нито намалява отговорността на изпълнителя.

По отношение на размера на дължимата неустойка по делото е установена забава в изпълнението в процесния период 01.01.2014 г. до 30.09.2014 г. обхващащ 273 дни, като съгласно чл. 19 от договора на двамата възложители следва да бъде заплатено общо 100 евро на ден, респ. 27300 евро или по 13650 евро за всеки от тях. Доколкото задължението за плащане е поето общо от тримата изпълнители, без да е налице уговорка за солидарната им отговорност, то ответникът следва да отговаря за сумата от 4550 евро. При тези изводи предявеният иск се явява изцяло основателен и доказан.

С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да бъде възложено заплащането на направените от ищеца разноски, а именно сумата от общо 1134.98 лв, от които 177.98 лв. – заплатена държавна такса, 27 лв. – възнаграждеине за вещо лице, 930 лв. адвокатско възнаграждение.

Съгласно задължителните указания на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, в тежест на ответника следва да се възложат и разноските направени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7740/2014 г. на БРС, възлизащи на общо 177.98 лв. – заплатена държавна такса.

Мотивиран от горното и на основание чл. 235 ГПК, Бургаски районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, че в полза на Д.Х.А., ЕГН **********, адрес: ***, съществува вземане в размер от 4550 евро (четири хиляди петстотин и петдесет евро), представляваща неустойка за забава по договор за строителство от 26.04.2011 г., за периода от 01.01.2014 г. до 30.09.2014 г., общо 273 дни, съгласно т. 19 от договора, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението - 05.11.2014 г. до окончателното й изплащане, както и направените от заявителя разноски, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 7741/2014 г. по описа на Бургаски районен съд.

ОСЪЖДА М.Г.Д., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Д.Х.А., ЕГН **********, адрес: ***, сумата от 1134.98 лв. (хиляда сто тридесет и четири лева и деветдесет и осем стотинки), представляващи направените по делото съдебно – деловодни разноски, както и сумата от 177.98 лв. (сто седемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки) – представляващи направените разноски по ч.гр.д. № 7741/2014 г. на БРС.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ не се чете

                                                                       Вярно с оригинала: З.М.