Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом, 19.10.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен съд, четвърти състав, в
публично заседание на 20.09.2021 г. в състав:
Председател: И. Йорданов
при участието на
секретаря А. Рангелова, като разгледа докладваното от съдия Йорданов гражданско дело № 287 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на И.Б.М.
с ЕГН ********** ***.
В същата се твърди, че ищецът е в трудово правоотношение с ответника. На 19.10.2018
г. при изпълнение на трудовите си задължения (изпълняване на нареждане да вземе
инструменти от склад на дружеството), при опит да се отмести от пътя на
електрокар, излизащ на заден ход от склада, М. се спъва и пада на дясната си
страна, като получава фрактура на бедрена кост. На 24.10.2018 г. претърпява
хирургична операция. Причинените травми и последвалото оперативно лечение му
причиняват многобройни и силни болки и страдания, които продължават и в
следоперативния период. Движението е силно затруднено, а възстановяването
продължава повече от година. Затова иска да бъде осъден ответникът да му плати 40
000,00 лв. като обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
настъпила трудова злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането
до окончателното плащане на сумата.
Ответната страна
- „Б.Б. - ББ” ЕООД с ЕИК *
в отговора си твърди, че ищецът не е претърпял описваните болки и страдания в
описаната степен и продължителност, както и че претендираният размер на
обезщетение е силно завишен. Навежда и аргументи за съпричиняване на вредата от
страна на ищеца, тъй като същият е проявил груба небрежност при упражняване на
трудовите си функции: в работно време употребил алкохол и нарушил правилата за
безопасност на труда като застанал на пътя на работещ мотокар.
Предявеният иск е с правно основание чл.
200, ал. 1 от КТ.
В с. з. ищецът не се явява. Постъпило е становище от
процесуалния му представител – адв. А.Г. от САК, с което поддържа исковата
молба и моли същата да бъде уважена. Претендира направените по делото разноски.
За ответното дружество се явява упълномощен
представител – адв. С.И. от САК, която поддържа становището, изразено в
отговора на исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена. Подробни
съображения излага в писмена защита. Претендира и направените по делото
разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и исканията и
възраженията на страните, приема за установено следното:
От фактическа страна:
И.Б.М. заемал длъжността
„стругар“ в търговско дружество „Б.Б. ББ“ ЕООД. В същото дружество работел и * И. като общ работник. На 19.10.2018 г. около
15:00 ч. И.М. отишъл да вземе клеми за електрожен от склада за строителни
материали на дружеството, находящ се в гр. Лом, ул. „*, където изпълнявал
служебните си задължения Е.И.. М. отишъл в склада с велосипеда си. В двора
видял Кирил Лашков, спрял велосипеда, обкрачил го и се заприказвал с него. През
това време Е.И. управлявал електрокар марка „Perpetuum“, който изкарвал от
склада на заден ход със скорост на движение от около 1,8 км/ч. Поради
отклонение на вниманието И. не възприел М. и достигайки до него с електрокара предизвикал
падането му с велосипеда на земята. След сигнал на ЕЕН 112, на място пристигнал
екип на спешна помощ, който транспортирал И.М. ***, където останал на лечение.
На място пристигнала и дежурно-оперативна група, извършила оглед на
местопроизшествие. В хода
на образуваното досъдебно производство № 752/2018 г. по описа на РУ – Лом е изготвена съдебномедицинска
експертиза, от която е видно, че вследствие настъпилата злополука, на
пострадалия И.Б.М. е причинено увреждане: счупване на дясна бедрена кост в
горна трета, за което увреждане е претърпял съответно оперативно лечение. Видно
от приложената по делото епикриза е, че И.М. е приет в отделение по ортопедия и
травматология на 19.10.2018 г. и е изписан на 02.11.2018 г. с диагноза:
счупване на диафиза на бедро. Според изготвената съдебно-медицинска екпертиза, механизмът на
счупване е индиректен - падане върху трохантерния масив на дясна бедрена кост.
Заключението на вещото лице е, че на пострадалия И.М. е причинено трайно затруднение
на движенията на долен десен крайник с оздравителен период 8-10 месеца.
Нараняванията са от естеството на причинена средна телесна повреда по см. на чл. 129, ал. 2 НК. С Решение № 33/05.03.2020 г. по АНД № 393/19 г. по
описа на РС – Лом, Е.И. е признат за виновен
в това, че на 19.10.2018 г. в двора за склад на строителни материали на
търговско дружество „Б.Б. ББ“ ЕООД чрез действия, които спадат към правно
регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност - при
работа с електрокар, която той е нямал право да упражнява, при движение на
заден ход, по непредпазливост причинил на И.М. средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна бедрена кост в горна трета, което увреждане е
причинило на М. трайно затрудняване движението на долен десен крайник -
престъпление по чл. 134, ал. 2 във вр. с ал. 1, във вр. с чл. 129, ал. 1 от НК. От управителя на дружеството
работодател - Б.Б., е подадена декларация за трудова злополука от 22.10.2018 г.
и с протокол № 5103-11-9 от 07.11.2018 г. и Разпореждане
№ 5104-11-24 от 09.11.2018 г. на комисия
в ТП на НОИ - Монтана злополуката е приета за трудова.
От правна
страна:
Разпоредбата
на чл. 200, ал. 1 КТ урежда безвиновната отговорност на работодателя за
причинени вреди от трудова злополука или професионална болест, които са
причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, като работодателят отговаря
имуществено независимо от това, дали негов орган или друг работник или служител
има вина за настъпване им. В настоящия случай от материалите по делото се
установява по безспорен начин, че ищeцът И.М. на 19.10.2018 г. е
претърпял трудова злополука, вследствие на която е получил счупване на дясна бедрена кост, както и че
към датата на злополуката е престирал труд за ответното дружество, по силата на
трудов договор № 37 от 07.05.2003 г. и допълнително споразумение № 4/01.11.2007 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 55, ал. 1 КСО „трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето станало през време
и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа,
извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна
неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт“. В тази
връзка съдът намира, че доколкото от ответната страна не е направено и
проведено оспорване на Разпореждане
№ 5104-11-24 /което е официален документ/, следва да се приеме, че това разпореждане по чл. 60, ал. 1 КСО е доказателство за установените в него факти, а именно: наличието
на трудова злополука като положителен юридически факт, който е елемент от
фактическия състав на имуществената отговорност на работодателя. В този смисъл
е и Решение № 410 от 29.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 599/2009 г.,
III г.о., ГК. От всички
събрани по делото доказателства
се установява по безспорен начин, че причина за злополуката е движението назад на електрокара,
управляван от Е.И. в двора на ответното дружество. В тази насока са както
приобщените писмени доказателства: медицинска документация, АНД № 393/2019 г.
по описа на РС – Лом, изготвените съдебно-медицинска, съдебна видеотехническа и
съдебно-счетоводна експертизи, така и свидетелските показания на разпитаните *,
*и Б.Б.. Съдът кредитира показанията на свидетелите, доколкото същите отразяват
личните им възприятия и съдействат за изясняване на фактическата обстановка по
делото.
При анализа на така събраните доказателства по отделно
и в тяхната съвкупност съдът намира, че в настоящия
случай са налице изискуемите кумулативно предвидени предпоставки за възникване
на отговорността на ответното дружество по чл. 200, ал. 1 КТ, а именно: наличие на
трудово правоотношение между ищеца и ответното
дружество, трудова злополука, настъпило
увреждане и причинна връзка между тях.
Разпоредбата
на чл. 200 КТ предвижда, че задължението на работодателя за обезвреда възниква
независимо от това дали той самият, негов орган или друг негов работник или
служител е виновен за увреждането.
Съдът намира
за основателно направеното от ответното дружество възражение за намаляване
отговорността му по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ поради допусната от страна на пострадалия „груба небрежност“. За да е налице такава, следва пострадалият да е предвиждал настъпването на неблагоприятния
резултат, но лекомислено да се е надявал, че той няма да настъпи или че ще
успее да го предотврати. Небрежността в гражданското право е неполагане на
дължимата грижа според един абстрактен модел – поведението на определена
категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на дейността и условията за
извършването й. Грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел – грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. Преценката за
наличието на груба небрежност е конкретна и зависи изцяло
от фактите по делото. В този смисъл са и Решение № 291 от 11.07.2012 год. на ВКС по гр. дело № 951/2011 г.
IV г. о., ГК; Решение № 348 от 11.10.2011 год. на ВКС по гр. дело № 387/2010 г., IV г. о., ГК и др.
В случая ищецът е употребил алкохол в работно време.
Този факт е признат от самия него в хода на образуваното досъдебно производство
№ 752/2018 г. по описа на РУ – Лом. Едно
от основните законово установени задължения на работника при изпълняване на
трудовите му задължения е да се явява на работа в състояние, което му позволява
да изпълнява възложените задачи и да не употребява през работно време алкохол
или друго упойващо вещество - чл. 126, т. 2 КТ. ВКС в задължителната си
практика (например Решение № 551 по гр. д. № 64 от 2009 г. на IV Г.О.) приема,
че употребата на алкохол по време на работа представлява нарушение на трудовата
дисциплина, като тежестта на нарушението зависи от отражението на алкохолното
повлияване върху способността да се изпълняват трудовите задължения и
безопасността на условията на труд. Безусловният извод за осъществяване на
нарушение на трудовата дисциплина в случай на употреба на алкохол в работно
време, съчетан с характера на осъществяваната работа, явната възможност от
настъпване на трудова злополука поради нарушаване на правилата за безопасност
на труда и лекомисленото предвиждане на пострадалия, че може да предотврати
настъпването й, довеждат до заключението
за липса на полагане на дължимата грижа, каквато и най-небрежният би положил. Ето
защо основателни се явяват изложените от адв. И. аргументи, че употребата на
алкохол от пострадалия вследствие на нарушаване на задълженията по чл. 126, т.
2 КТ следва да се преценява в контекста на чл. 201, ал. 2 КТ. Налице е допусната от
ищеца М. груба небрежност, довела до съпричиняване на увреждането, поради което
и претендираното обезщетение следва да се намали. Внимание в тази насока
заслужава и още един момент – в деня на злополуката ищецът се е отклонил от
обичайното си работно място и от съдържанието на вменените му трудови функции и
е отишъл в склада за строителни материали на работодателя си, находящ се в гр.
Лом, ул. „*. От разпита на св. * - счетоводител в ответното дружество, се
изяснява механизма на получаване на стоки от склада. На въпросната дата обаче
няма никакъв документ за получаване на стоки, издаден на нито един работник,
включително и на ищеца. От заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
след проверка на относимите документи в счетоводството на ответното
предприятие, вещото лице установява също, че в деня на инцидента няма подадено
искане за отпускане на материали от склада от страна на ищеца. Тези
обстоятелства сочат на извода, че ищецът не е имал причина да ходи в склада,
където е станала злополуката. При разпит в с. з. на 13.10.2020 г. бившият
управител на дружеството към момента на злополуката - Б.Б., заявява, че не е
пращал ищеца да ходи в склада и „просто няма какво да прави там“. Това отклонение
ищецът е извършил без заповед или нареждане от работодателя, без разрешение,
както и без налична необходимост, поради което и същото обосновава
отговорността на ищеца за съпричиняване на вредата и съответно – намаляване отговорността
на работодателя. Колкото и да бъде намалявано обезщетението в този случай обаче,
то не се изключва напълно.
Отговорността
на работодателя по чл. 200 КТ за обезщетение на
пострадал от трудова злополука работник/служител, макар и да произтича от
договор, е по естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са
приложими към нея. В този смисъл обезщетението за неимуществени вреди от претърпяна трудова
злополука възмездява страданията и болките, които лицето е претърпяло
вследствие на получени увреждания. Съгласно чл. 52 ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта,
като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, изисква
индивидуална преценка на същите за всеки конкретен случай. При определяне на сумата, която следва да обезщети пострадалия за
претърпените болки и страдания, настъпили в резултат на трудова злополука,
следва да се отчитат поотделно редица фактори, между които конкретните
обективно установени факти и обстоятелства - характер и степен на увреждането,
обстоятелства, при които е получено, продължителност на лечението и извършените
медицински манипулации, перспективата и трайните последици, вкл. козметични и
др. външни дефекти, възраст на увреденото лице и възможност да продължи
трудовата си кариера и да се социализира, обществено и социално положение. Тези
обстоятелства се установяват на базата на житейските правила и конкретните
доказателства по делото. В настоящото производство такива доказателства са показанията на свидетелите *, И. * и Б.Б.,
които са имали преки наблюдения над физическото, емоционално и психическо
състояние на пострадалия непосредствено след инцидента, в периода на възстановяване и към настоящия
момент. Фактът, че
св. * е съпруга на ищеца, не води автоматично до дискредитиране на нейните
показания. Същата е била постоянно с ищеца и потвърждава, че е изпитвал силни болки по време на обездвижването, в периода на раздвижване
и последващите оперативни намеси. Отделно от изложеното, страданията
на ищеца са били свързани и с факта, че в началото въобще не е можел да става, не е можел сам да се придвижва и да се обслужва, което е наложило полагане на грижи
за него от страна на съпругата
му. Периодът на
възстановяване е продължил дълго, а и към настоящия момент ищецът все още не се
е възстановил напълно. От друга
страна, свидетелите И. * и Б.Б. (чиито показания също се кредитират с доверие
от съда) посочват, че след физиотерапията е настъпило подобрение, ищецът се е
придвижвал, макар и с помощни средства. Независимо, че М. е претърпял болки и
страдания, оперативни и следоперативни интервенции и периодът на възстановяване
е бил дълъг, то все пак подобрение във физическото му здраве е налице. Видно от
заключението на съдебно-медицинската
експертиза, изготвена от вещото лице д-р П.Г. „Следоперативният период е
протекъл гладко, без данни за усложнения от съдов, неврологичен и сухожилно-мускулен
характер....От проведения преглед е видно, че оздравителният и
възстановителният процес са изтекли без данни за съдови или неврологични
усложнения. Ишецът може да се придвижва самостоятелно. Интензитетът на
търпяните от него физически болки прогресивно намалява, считано от датата на
настъпване на трудовата злополука до около третия месец от настъпването й, като
след този момент болките се проявяват инцидентно и в невисока степен…“.
Недоказано се явява твърдението, че М. е преживял
депресия. Действително, св. * посочва, че съпругът й е бил стресиран, преживял
е множество болки и страдания, приемал е много болкоуспокояващи, „изпаднал е като
в депресия“ /л. 139 от делото/. Дали обаче едно лице страда от депресия,
може да се установи само от лице със специални знания и компетентност –
психиатър, а доказателства в тази насока няма.
Твърдението в исковата молба за преустановяване на
социалните контакти на ищеца, също се явява недоказано. Същият е можел да се придвижва
с помощни средства - патерици, а и състоянието му е позволявало да поддържа
социални контакти и в домашна среда. В този смисъл са показанията на св. И.
Петров, който заявява, че многократно са ходили при ищеца в дома му - той и
негови колеги, за да го взимат и превозят до мястото на физиотерапия, че ищецът
ходи и го е срещал на пазара и из града.
Следва да се обърне внимание, че св. Б. е съдействал
на ищеца от самото начало след настъпилия инцидент, а и впоследствие. Проявил е
лично отношение и грижа, заплатил е здравните му осигуровки, дал е пари за
планките на ортопедичната операция (в тази насока са показанията и на св. *, на
които съдът също дава вяра). Ето защо е основателно възражението на адв. И., че
претендираният от ищеца размер за обезщетение е силно завишен.
Съобразявайки
изложеното, настоящият състав намира за справедливо искът за причинените на ищеца
неимуществени вреди вследствие претърпяната трудова злополука да бъде уважен за
сумата от 15 000 лева., като искът
се явява неоснователен и недоказан за разликата до пълния претендиран размер от
40 000 лв.
Така определеното обезщетение в
максимална степен отговаря на принципа на справедливостта по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и би спомогнало за компенсиране на причинените неимуществени
вреди. В този
смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно: Решение № 57 от 12.07.2018 год. на ВКС по гр. дело № 798/2017 год., III г. о., ГК; Решение № 60 от 5.03.2014 год. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г., IV г. о., ГК; Решение № 227/25.10.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1405/2016 г., IV г. о., ГК; Решение № 32/19.02.2015 г. по гр. д.
№ 2269/2014 г. на ВКС, IV г. о.; Решение № 32/19.02.2016 год. по гр. д. № 3335/2015
год. на ВКС, III г. о.
Основателна е претенцията на ищеца за присъждане на осн. чл.
84, ал. 3 ЗЗД на
законната лихва върху главницата от 15 000 лв., считано от датата на увреждането – 19.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата.
По
разноските:
При този
изход на делото право на разноски възниква и за двете страни, които са ги
претендирали своевременно.
Ищецът е направил разноски за депозит
за вещо лице - 150.00 лв. + 69.60 лв., общо 219.60 лв., от които му се следват 82.35 лв., съразмерно с уважената
част от иска.
От ответника са сторени разноски за депозит за вещо
лице - 150.00 лв., заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3 360.00 лв.
– общо 3 510,00 лв. От адв. Г. е
направено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждениe (л. 225 от делото),
което се явява основателно. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението
при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. е 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10
000 лв. Според чл. 7, ал. 9 от същата Наредба „При защита по дело с повече от
две съдебни заседания за всяко следващо заседание се заплаща допълнително по
100 лв.“ По делото са проведени общо 6 заседания. Искът е предявен за размера
от 40 000 лв. При това положение адвокатското възнаграждение за
процесуалния представител на ответника би следвало да е: 830 лв. + 900 лв. +
400 лв., или общо 2 130 лв. Затова и на ответното
дружество следва да се присъдят 2 130 лв. от претендираните 3 360 лв. за
направените разноски за адвокатско възнаграждение. При така намаленото
възнаграждение разноските, сторени от ответника възлизат на общо 2 280 лв., от които му се следват 1425.00 лв., съразмерно
с отхвърлената част от иска.
При компенсация (прихващане) на вземанията на
страните, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 1342,65 лв. разноски
съобразно отхвърлената част от иска.
По отношение особеното искане на процесуалния
представител на ответното дружество за постановяване на разсрочено плащане,
съдът намира същото за основателно. Съгласно чл. 241, ал. 1 ГПК „съдът може да
отсрочи или да разсрочи неговото изпълнение с оглед имотното състояние на
страната или на други обстоятелства“. С оглед задължението, което ответникът
има да изплаща периодично трудови възнаграждения и осигуровки на работници и
служители, както и с оглед на намаляване обема на работата и съответно – на
приходите поради настъпилото извънредно положение, ответното дружество би било
обективно затруднено да заплати така присъдената сума от 15 000 лв.
еднократно или двукратно. Затова следва да бъде постановено плащането да се извършва на 10 равни месечни вноски.
Така мотивиран, Ломският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл. 200, ал. 1 от КТ „Б.Б. - ББ” ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Лом, ул. „*да заплати на И.Б.М.
с ЕГН ********** *** сумата 15 000.00
лева, представляващата обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди в резултат на настъпила трудова злополука, ведно със законната лихва от 19.10.2018 г. - датата на увреждането
до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска по чл.
200, ал. 1 КТ за разликата от уважения размер от 15 000.00 лв. до пълния
предявен размер от 40 000.00 лв.
На осн. чл. 241, ал. 1 ГПК плащането
да се извършва на 10 равни месечни вноски.
ОСЪЖДА основание чл.
78, ал. 1 от ГПК И.Б.М. с ЕГН ********** *** да заплати на „Б.Б. -
ББ” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Лом, ул. „Крали Марко” № 4 сумата 1342,65 лева, представляваща направени
по делото разноски за депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен
съд - Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: