Решение по дело №7762/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 4120
Дата: 6 декември 2022 г.
Съдия: Недялка Николова Вълчева
Дело: 20225330107762
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 май 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 4120
гр. Пловдив, 06.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III БРАЧЕН СЪСТАВ, в закрито
заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Недялка Н. Вълчева
като разгледа докладваното от Недялка Н. Вълчева Гражданско дело №
20225330107762 по описа за 2022 година
Предявен иск с правно основание чл. 150 СК. Ищецът А. С. И. ЕГН
**********- непълнолетен , действащ лично и със съгласието на своята
майка и законен представител – В. Ц. И. ЕГН ********** , е предявил иск за
увеличаване размера на определената месечна издръжка ,която ответникът
С. Х. И. ЕГН ********** му заплаща съгласно Решение *****/********г ,
постановено по гр.д.****/****. на ПРС 2 БР.С. – а именно от 250лв. в размер
на 350лв.
Твърди се в исковата молба, че ответникът е баща на детето, като
същият е осъден с решение № *****/******** година по гр. дело №
****/**** г. по описа на ПдРС, ІІ брачен състав да заплаща на сина си А. И.
месечна издръжка в размер на 250,00 лева. От постановяване на решението до
момента значително са се променили социално- икономическите условия за
живот в страната. Към момента детето ученик в ***** клас и има по- големи
потребности, свързани с обучението, образованието, със здравословните му
нужди. Твърди се, че ежегодно само за закупуване на учебни пособия са
нужни около 500,00 лева, като извън тези разходи са необходими средства и
за творческото развитие на детето за придобиване на знания в света на
високите технологии, за спорт.Твърди, че майката в момента не е в състояние
1
да заплаща тренировките на детето, нито да му осигури телефон, таблет,
компютър, защото й е непосилно. Майката работи като с. в ******* и изпитва
сериозни финансови затруднения, дори със заплащането на ежемесечните
разходи на домакинството.
Твърди се, че ответникът работи , реализира добри доходи и има
възможност за заплащане на по- висока издръжка, като от съда се иска
издръжката да бъде увеличена от 250,00 месечно на 350,00 лева месечно.
Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 от ГПК по делото не е постъпил отговор на
исковата молба от ответника.
Не се спори от страните, че страните са родители на непълнолетния А.
С. И. и не живеят заедно ,като детето се отглежда от майката .Не се спори, че
бащата С. И. заплаща издръжка в размер на 250,00 лева месечно до настоящия
момент.Разпределена е доказателствената тежест между страните ,като са
посочени фактите ,по които не се спори .
Правната квалификация на иска е чл. 150 от СК.


Пловдивският районен съд, като взе предвид становищата на страните и
прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Между страните не се спори, и от представеното по делото
удостоверение за раждане се установява, че непълнолетният А. С. И. ЕГН
********** е син на В. Ц. И. ЕГН ********** и ответника С. Х. И. ЕГН
********** .
Видно от представеното съдебно решение №*****/********,
постановено по гр.д.****/****. на ПРС,2бр.с. бащата е осъден да заплаща
месечна издръжка за детето А. в размер на 250 лева,начиная от ********г.
От събраните по делото гласни доказателства- св. Е. /без родство/ се
установява, че той живее на съпружески начала с майката на непълнолетния
ищец от около 7 години . Обитават жилище под наем в гр.П. ул,,*****,, №***
ет. *** ап. ***.Детето А. живее с тях ,като му предстои завършване на
средното образование и абитуриентска вечер . Детето учи в училище
2
,,******** ,, гр. П. ,не посещава тренировки и частни уроци ,тъй като
семейството му не може да си позволи това ,въпреки че детето има желание .
Детето има свой мобилен телефон и таблет ,които са стари ,но семейството
няма възможност да ги подмени с актуални модели .През миналата учебна
година не успели да му закупят учебници ,но въпреки това детето се справило
много добре с учебния материал .Джобните му всеки ден са по 3-4 лв.,
понякога и 2 лв.,когато нямат повече . Майката на детето работи като с. във
****** гр.П. ,получава минимална работна заплата,свидетелят работи в
,,*****,, .За началото на учебната година само подготовката на детето за
училище възлиза на 400-500лв. .Живеят в едностаен апартамент ,като А.
обитава хола на жилището . Майката има и по-голям син ,чийто баща е
ответникът ,но момчето вече работи и е самостоятелно .Свидетелят също има
ангажимент към голяма дъщеря и внучка и не може да отдели повече
средства за А. ,прави каквото му е по силите ,за да помага .Непълнолетният А.
е в период на активен растеж и често му се закупуват дрехи и обувки ,тъй
като са му станали малки .Необходими са и значителни средства за храна на
детето ,пак поради периода на израстване .
От приетата по делото справка от ,,ГРАО ,, се установява,че и двамата
родители на А. нямат задължения към други ненавършили пълнолетие деца .
От приобщената справка от НАП-ТД П. се установява,че майката
работи в ************* , ,гр.П. ,а бащата реализира минимална работна
заплата за страната .

Съдът кредитира показанията на разпитания свидетел, КАТО ВЗЕМА
ПРЕДВИД ,ЧЕ СЪЩИЯТ ИМА БЛИЗЪК КОНТАКТ И ПРЕКИ
НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ ЖИВОТА НА МАЙКАТА И ДЕТЕТО .
Показанията се кредитират като логични,безпротиворечиви и
кореспондиращи с останалите доказателства по делото .
Вземат се предвид приложените по делото писмени
доказателства,КОИТО НАПЪЛНО СЪОТВЕТСТВАТ НА СЪБРАНИТЕ
ГЛАСНИ ТАКИВА .
При така установените факти от значение за спора ,съдът достигна до
следните правни изводи:
3
За да бъде уважен искът за увеличаване размера на месечна издръжка на
детето следва да се установи, че ответникът е баща на детето, като следва да
бъде установен размерът на доходите на всеки от родителите на детето ,с
оглед преценката на възможностите им да осигурят издръжка на дъщеря си.
Задължението за издържане на детето до навършване на пълнолетие
възниква за родителите с факта на раждане на детето, като съгласно
разпоредбата на чл. 143, ал. 2 от СК, в сила от 01.10.2009 г. ,те дължат
издръжка независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си. Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите
на детето и възможностите на родителите, които я дължат - чл. 142, ал.1 СК.
Алинея втора на чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна
заплата. Правото на детето да получи издръжка от своите родители е
безусловно и е достатъчно наличието на качеството „ненавършило
пълнолетие дете”. При новата нормативна уредба съдът не е обвързан от
определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства по
всяко дело за издръжка, може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
Съдът намира ,че действително от определяне размера на
издръжката /*****г./ е изминал значителен период от време-*** години и 6
месеца , през който нуждите на детето драстично са се увеличили. Към
момента детето е ученик в **** клас ,предстои му завършване на средно
образование ,държавни зрелостни изпити ,абитуриентска вечер .
Приобщено и кредитирано по делото е удостоверение /л.8/ ,че детето е
ученик ,дневна форма на обучение ,както и предходното съдебно решение -
№*****/********г. за увеличение на издръжката до размера от 250лв
месечно ,начиная от ********г.
Драстично променени за последните *** и половина години са и
условията на живот в страната ,повлияни от ръста на инфлацията у нас и по
света .
Размерът на дължимата издръжка, според закона, се определя от една
страна според нуждите на лицето , което има право на издръжка , а от друга –
от възможностите на лицето , което я дължи –чл. 142 ал.1 от СК.
От една страна Съдът следва да прецени нуждите на детето , като
4
потребностите се ограничават до обикновените условия на живот.Разбира се
,това понятие е различно за различните семейства и се взема предвид начина
на живот на семейството ,стандартът ,доходите ,социално обкръжение и т.н.
Важно е детето да живее така ,както би живяло и без да се е случила
раздялата между родителите му .Всеки един от тях ,въпреки раздялата ,е
длъжен да поеме своята част от отговорността към детето си.
Другият критерий за определяне на размера на издръжката са
възможностите на родителя.При определяне на конкретния размер, Съдът
отчита и размерът на собствената издръжка на задълженото лице , както и
дали има задължение за издръжка към други лица .
От приобщената справка от ГРАО се установява ,че ответникът няма
други ненавършили пълнолетие деца .Същият ,видно от справка от НАП
последните му доходи са били в рамките на минимума за страната
.Приобщен е анекс към трудов договор на ответника с ,,****** ,, ООД
,ВИДНО ОТ КОЙТО СЪЩИЯТ РАБОТИ КАТО ******* ПРИ ОСНОВНО
ТРУДОВО ВЪЗНАГРАЖДЕНИЕ ОТ 720лв. ,с увеличение от 0,6 процента
всяка година .
От събраните гласни и писмени доказателства,посочени по-
горе,кредитирани от съда в пълен обем ,като обективни и
безпротиворечиви,кореспондиращи с другите доказателства по делото , съдът
намира за доказано ,че детето е ученик в последен курс на обучение ,като
му предстоят определящи за бъдещата му професионална и житейска
реализация събития – завършване на средно образование ,държавни зрелостни
изпити, а майката не е в състояние сама да поема разходите му .Определената
издръжка от 250лв. е крайно недостатъчна за нуждите на детето ,с оглед
порастването му и промяната в социално-икономическите условия в страната
. Съдът приема за доказано ,че детето е в период на активен растеж и се
налага често да му се закупуват дрехи , обувки ,които предвид възрастта му
са на значителна стойност . Детето ежедневно има разходи за джобни
средства,които майката му предоставя в минимален размер ,поради липса на
възможност .През изминалата учебна година на детето не са били закупени
учебници поради същата причина .
Като ученик в гимназиален курс на обучение ,разходите за учебници
,помагала,облекло / униформа/ ежегодно са на значителна стойност .Взема се
5
предвид ,че възрастта на детето предполага един по-активен социален живот
,срещи с приятели, занимания,свързани с личностовото развитие на
детето,които безспорно са в негов интерес .Безспорни са обичайните битови
разходи – за храна , отопление ,облекло ,които детето има ежемесечно . На
детето следва да се осигури възможност за подготовка за предстоящите
зрелостни изпити и успешно завършване на гимназия .
При така констатираните разходи на детето,подкрепени с гласни и
писмени доказателства, съдът намира ,че месечно за неговите обикновени,
обичайни нужди ,които стоят в основата на определяната издръжка ,са
необходими поне около 600лв . Вземат се предвид разходите за
храна,битови разходи , облекло,дневни ,джобни средства , социални
мероприятия ,здравни и образователни потребности,развлечения в рамките
на обичайното за възрастта .
Относно възможностите на бащата – същият има регистриран трудов
договор при основна заплата от 720лв. . Съдът приема за доказано ,че
ответникът няма задължения за издръжка към други лица,ненавършили
пълнолетие ,което се установява от справката за родствени връзки,приобщена
към материалите по делото . Установи се безспорно по делото ,че
бащата не участва в разходите на детето извън дължимата издръжка,като
същите са изцяло в тежест на неговата майка.
Съдът намира ,че с оглед на това ,че е здрав и работоспособен,млад
човек ,без задължения към други деца , ответникът може и е длъжен да
работи и да реализира поне средна за страната заплата ,за да осигурява
подобаваща издръжка на сина си ,да осигури базовите му
потребности,както и възможности за развитие . Дори и след развода или
раздялата ,родителите следва да обезпечат децата си така ,че те да имат
стандарт, какъвто семейството е имало преди прекратяването на брака и
детето не бива да бъде поставено в различно положение от това ,при което би
било като отглеждано от двамата си родители .
От определянето със съдебно решение на издръжка от 250лв. месечно е
изминал период от повече от 2 години ,като за такъв период и възрастта на
детето ,нуждите му естествено са нараснали . Претендираният от ищците
размер на издръжка от 350лв ,Съдът намира за реален с оглед доказаните
по делото разходи на детето А. и съответстващ на принципа на разпределяне
6
на издръжката му между двамата родители .Тъй като детето се отглежда
единствено от майката и тя полага всички преки грижи за него ,а бащата не е
ангажиран с отглеждането и възпитанието на сина си ,то логично последният
следва да поеме по-голямата част от доказаните месечните разходи ,които
има детето , а именно 350лв.
Морално укоримо и несправедливо е всички грижи да се поемат от
майката на детето, независимо дали същата има възможност за това,работи ли
или не , и какво заплащане за труда си получава . Първо и най-важно
задължение на родителя е да се грижи за децата си ,да им осигури условия да
отраснат здрави ,да се образоват ,за да имат добра житейска реализация
Останалата част от 250лв от месечните разходи на непълнолетния
,ведно с непосредствените грижи следва да продължат да се поемат от
майката на детето ,предвид установеното положение до момента .
Ето защо искът за увеличаване размера на определената издръжка от
250 лв. на 350 лева месечно се явява основателен и доказан,начиная от
депозиране на исковата молба пред съда , поради което и следва да бъде
уважен така ,както е предявен .
С оглед уважаването на иска ,на ищеца ще се присъдят и разноските по
делото ,възлизащи в размер на 1000лв. –заплатен адв. хонорар , за който са
приложени надлежни доказателства . За сигурност и стабилност в
ежедневието на детето, следва да се определи дата ,на която да се заплаща
така определената издръжка – а именно – до 10-то число на месеца ,за който
се отнася.
С оглед уважаването на иска ответникът дължи ДТ в размер на 48 лв.
върху увеличения размер на издръжката до завършване на средното му
образование .
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
УВАЖАВА ИСКА на А. С. И. ЕГН **********- непълнолетен ,
действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител –
В. Ц. И. ЕГН ********** , за увеличаване размера на определената месечна
издръжка ,която ответникът – негов баща - С. Х. И. ЕГН ********** ,му
7
заплаща съгласно Решение *****/********г , постановено по гр.д.****/****.
на ПРС 2 БР.С., от 250лв. на 350лв. месечно /,като осъжда С. Х. И. ЕГН
**********, да заплаща месечна издръжка на сина си А. С. И. ЕГН
**********, в размер на 350лв./ триста и петдесет лева/ ,начиная от
депозиране на исковата молба пред съда –31.05.2022г. занапред ,до
завършване на средно образование от детето,но не по-късно от 20-годишна
възраст , или настъпване на други обстоятелства,водещи до изменение или
прекратяване на задължението за издръжка ,ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска от падежа до окончателното и изплащане.
Издръжката следва да се заплаща до 10-то число на месеца, за който се
отнася .
ОСЪЖДА С. Х. И. ЕГН **********, да заплати на В. Ц. И. ЕГН
********** ,сумата от 1000 лв. / хиляда лева / разноски по делото .
ОСЪЖДА В. Ц. И.а ЕГН ********** , да заплати по сметка на ПРС
сумата от 48лв/ четиридесет и осем лева /,дължима държавна такса по
настоящото производство .
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд –
гр. Пловдив в двуседмичен срок от съобщението
Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: __________/П/_____________
8