РЕШЕНИЕ
гр. София, 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, ХIII въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
БОРИСОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕН М.
РОСИ
МИХАЙЛОВА
с участието на
секретаря Камелия Стоянова и в присъствието на прокурора Снежана Станчева след
като разгледа докладваното от съдия Борисова внохд № 2604/2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на глава XXI
НПК.
Образувано е по въззивна жалба
от 12.03.2020 г. на адв. М.К. от САК, служебен защитник на подсъдимия Л.К.М.
срещу присъда от 27.02.2020 г. постановена по НОХД № 6384/2018 г. по описа на
СРС, НО, 108 състав, с която подсъдимия М. е признат за виновен по повдигнатото
му обвинение за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл.26, ал.1 НК
за това, че в
периода от 20.01.2015 г. до 10.03.2015 г. в гр. София при условията на
продължавано престъпление - с две деяния, които осъществяват поотделно състав
на едно и също престъпление, извършени през непродължителен период от време,
при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна
продължение на предшестващото, с цел да набави за себе си и за другиго имотна
облага възбудил и поддържал у С.М.С. заблуждение, че ще му закупи, достави и
транспортира от Италия млекомат (машина за
автоматична дистрибуция на сурово и пастьоризирано мляко) и с това му причинил
имотна вреда в общ размер на 4800 лева (четири хиляди и осемстотин лева), като
отделните деяния са извършени както следва:
На
20.01.2015 г. в гр. Годеч, област София, с цел да набави за себе си и за сина
си Л. Л.М. имотна облага възбудил и подържал у С.М.С. заблуждение, че ще му
закупи и достави от Италия млекомат (машина за
автоматична дистрибуция на сурово и пастьоризирано мляко), и с това му причинил
имотна вреда в размер на 4000 лева (четири хиляди лева), представляващи платен
от С.С. аванс за млекомата;
На
неустановена дата в периода от 08.03.2015 г. до 10.03.2015 г. в гр. София с цел
да набави за себе си имотна облага подържал у С.М.С. заблуждение, че ще му
достави и транспортира от Италия млекомат (машина за
автоматична дистрибуция на сурово и пастьоризирано мляко), и с това му причинил
имотна вреда в размер на 800 лева (осемстотин лева), представляващи платена от С.С. сума за транспортиране на млекомата.
За престъплението, за което подсъдимия М. е признат за виновен, първият съд го
е осъдил като му е наложил наказание „Лишаване
от свобода” в размер на 2 /две/ години, което на основание чл.66, ал.1 НК е
отложено за изпитателен срок от 4 /четири/ години.
Първият съд е осъдил на
основание чл.45 ЗЗД подсъдимия М. да заплати на гражданския ищец С.С. сумата от 4800,00 лева, представляваща причинени от
деянието имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 10.03.2015 г.
до окончателното изплащане на сумата, както и го е осъдил за направените
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лева.
Районният съд е постановил
приобщеното по делото веществено доказателства – 1 /един/ брой компакт диск да
остане на съхранение по делото.
Първият съд е присъдил на основание чл.189,
ал.3 НПК в тежест на подсъдимия М. направените по делото разноски в размер на
сумата от 522,00 лева, които да бъдат платени в полза на СРС, както и сумата от
192,00 лева, представляваща държавна
такса от 4% върху уважената част от гражданския иск, която да бъде платена в
полза на СРС. На основание чл.190, ал.2 НПК районния съд е осъдил подсъдимия М.
да заплати и 5,00 лева държавна такса за служебно издаване на всеки брой
изпълнителен лист в полза на СРС.
С депозираната въззивна жалба от
адвокат К., служебен защитник на подсъдимия М. се твърди, че обжалваната
присъда е неправилна, незаконосъобразна, необоснована и постановена в нарушение
на материалния закон. Моли присъдата постановена от първоинстанционния съд да
бъде отменена, а подсъдимия признат за невиновен в извършване на престъпление
по чл.209, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК.
Възражение и становище не е
депозирано от страна на гражданският ищец и неговият повереник
– адвокат М., както и от страна на СРП срещу въззивната жалба.
С въззивната жалба не се иска
събиране на нови доказателства.
С
определение, постановено по реда на чл. 327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се
налага събиране на нови доказателства и не се налага провеждане на въззивно
съдебно следствие, както и разпит на подсъдимия М., свидетели и вещи лица.
Процесуалният представител на
подсъдимия М., адвокат К. поддържа жалбата и моли постановената от първоинстанционния
съд присъда да бъде отменена и вместо нея постановена нова, с която подсъдимият
бъде признат за невинен. Твърди, че районния съд е постановил една неправилна,
немотивирана и незаконосъобразна присъда при съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон. Счита, че допуснатите съществени
процесуални нарушения се изразяват в най-голяма степен в нарушение на
императивните изисквания на чл. 13, чл.14 и чл. 107 НПК. Счита, че същества
процесуален порок и в самата аналитична дейност на съда, в основата на която
стоят единствено сведенията дадени от свидетеля С.С.,
за който коректно е посочено, че е страна в процеса, а именно пострадало лице и
частен тъжител. Счита, че са игнорирани вътрешните противоречия в дадените от
същия показания, които са неясни, нелогични и непоследователни. Намира, че по
делото не е доказано подсъдимия М. да е имал изначално намерение да не извърши
действията по сключения между страните договор, поради което и счита, че същия
не е извършил деянието от обективна страна, защото отношенията между страните са гражданско правни, касаят
облигационни отношения и свързаното с тях неизпълнение. Защитата счита, че в
хода на проведеното съдебно производство не е доказана по несъмнен начин и субективна
страна на престъплението, а именно намерението на подсъдимия да извърши измама.
Освен това намира, че допуснатите съществени процесуални нарушения по делото са
довели до установена не по предвидения процесуален ред фактическа обстановка,
вследствие на която първият съд е достигнал до незаконосъобразни фактически и
правни изводи. По така изложените съображения се моли за отмяна на постановената
от първия съд присъда и постановяване на нова, с която подсъдимия М. бъде оправдан
по повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебното
производство пред въззивната инстанция, представителят на Софийска градска
прокуратура намира първоинстанционната присъда за
правилна и законосъобразна и като такава моли да бъде потвърдена. Твърди, че в
случая е доказана по делото изначалната липса на намерение у подсъдимия да се
задължи по процесния договор сключен със свидетеля С..
Според прокурора този извод се подкрепя не само от поведението на подсъдимия
след получаване на паричните суми, т.к. се е укрил от пострадалия, но в случая е
налице и липсва обективна възможност за изпълнение на уговореното, защото подсъдимия
не е предприел каквито и да е конкретни действия по изпълнение на обещаното.
В хода на съдебното
производство пред въззивната инстанция, повереникът на гражданския ищец –
адвокат М. поддържа становището на прокуратурата. Повереникът
твърди, че в хода на проведеното досъдебно производство и последвалото съдебно
следствие е доказано чрез всички извършени възможни доказателствени средства
допустими по НПК, че подсъдимия е извършил престъпното деяние, поради което
районния съд е произнесъл справедлива присъда. Моли да се отхвърли жалбата на
подсъдимия и се потвърди решението на първия съд. Посочва, че в мотивите на
обжалваното решение е описано подробно престъплението от обективна и субективна
страна, което е и доказано.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, подсъдимият Л.М. не се явява.
Съдебното производство пред въззивния съд е проведено при условията и
предпоставките по чл.269, ал.3 НПК, а именно в отсъствие на подсъдимия М., по
отношение на който въззивния съд е положил максимални усилия да го установи и
призове като подсъдим по делото. Независимо от проведените множество
процесуални действия извършени в съответствие с установените от законодателя
хипотези по чл.269, ал.3 НПК с цел осигуряване на подсъдимия за нуждите на съдопроизводствения процес, то същия не бе установен на
територията на Република България и извън нея.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт,
съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че при постановяване на
присъдата си контролираната съдебна инстанция е положила значителни усилия за изясняване на правно значимите обстоятелства
относими към предмета на доказване по делото. При пълната служебна
проверка на присъдата, въззивният съд намира, че фактическата обстановка
е изяснена правилно и не се налага внасянето на съществени корекции и/или допълнения в нея. Волята на контролирания съд е обективирана
ясно, което позволява проверка на изведените фактически констатации от
страна на въззивния съд.
Районният съд правилно е приел
за установено въз основа на проверените в хода на съдебното следствие
доказателства, че от обективна страна подсъдимият М. е осъществил престъплението
за което му е повдигнато обвинение. В съответствие с изискванията на чл. 14, ал. 1 НПК, районният
съд е постановил своята присъда на основата на обективно, всестранно и пълно
изследване на всички обстоятелства по делото, като е счел, че подсъдимият е
осъществил от обективна страна инкриминираното престъпно деяние, квалифицирано
като престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. В конкретния случай не се установи да
са допуснати процесуални нарушения по чл.13, чл.14 и чл.107 НПК, с които да са
ограничени права на страни в наказателното производство, защото първия съд
именно в изпълнение на задължението си да изясни делото от фактическа страна, с
цел разкриване на обективната истина е събрал и проверил необходимия обем от
доказателства по същото. Формираното вътрешно съдийско убеждение почива на приетите
за установени фактически положения, които се споделят и от настоящата
инстанция, т.к. са основани на комплексния анализ на събраните по делото
доказателства относими към фактите и обстоятелствата,
които са включени в предмета на доказване. Ето защо, приетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка почива и е съответна на всички
събрани по делото гласни доказателствени средства, писмени и веществени доказателства,
а именно: обясненията на подсъдимия Л.М. приобщени към доказателствената
съвкупност чрез прочитането им от първия съд по реда на чл.279, ал.2, вр. ал.1,
т.2 НПК и показанията на свидетелите – С.С. и М.Г.-З.,
както и писмени и веществени доказателства - заявление; вносна бележка; разпечатка на
кореспонденция по електронна поща; писмо от „Уникредит
Булбанк” от 27.11.2015 г.; извадка от ТР за „И.” АД; справки от НАП; справки от
„Уникредит Булбанк”; договор за наем на недвижим имот
от 02.02.2015 г. и анекси към него; разписка; справки
от банки; разпечатка от интернет кореспонденция и оферта; справка за съдимост
за подсъдимия и компактдиск.
Въззивният съд подложи на
внимателен анализ всички детайлно обсъдените в мотивите към присъдата на
първата съдебна инстанция доказателства, при което установи, че първия съд правилно
е извел фактическата обстановка по делото въз основа на тях, поради което прие
за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият Л.К.М. е
роден на *** ***, българин, български гражданин, неосъждан, неженен, с висше
образование, постоянен адрес ***, ЕГН **********.
В края на 2014 година, като клиент подсъдимият М. посетил магазин за млечни
продукти находящ се в гр. София, ул. „******, който бил стопанисван от фирма „С.Т.” ЕООД с
управител свидетеля С.С.. Търговското дружество имало
за предмет на дейност производство
и търговия с млечни продукти, а седалището му се намирало в гр.Годеч. В магазина работела като продавач
свидетелката Г.. При посещението си подсъдимия М. провел разговор със
свидетелката Г., при който й казал, че желае да продава
млечните продукти произвеждани
в мандра находяща се в гр. Годеч, поради което поискал да се срещне със
свидетеля С.. Свидетелката Г. завела подсъдимият в дома на свидетеля С., където двамата се срещнали и запознали. На тази среща,
подсъдимият М. казал, че желае
да продава в свой собствен обект млечни продукти произведени в мандрата в гр. Годеч, въпреки, че знаел,
че не притежава такъв обект. На тази среща двамата не постигнали съгласие по
предложението на подсъдимия М.. След срещата, подсъдимият М. звънял на
свидетеля С., като му казал, че желае да закупи млекомат - машина за автоматична дистрибуция на сурово и пастьоризирано
мляко, поради което и иска свидетеля С. да му доставя млякото.
В началото на месец януари 2015 г. подсъдимият М. в телефонен разговор предложил
на свидетеля С. да си помисли и той да закупи млекомат,
тъй като така, ако се поръчат две машини можело да се договори по-ниска цена.
Свидетелят С. обмислил предложението на подсъдимия М. и се съгласил да закупи
един брой млекомат на цена от 4000 лева. След това
подсъдимият М. казал на свидетеля С., че ще поръча двата млекомата
от негови познати в Италия, както и че ще уреди тяхната доставка до България. Във
връзка с покупката на двата млекомата подсъдимият М.
и свидетелят С. започнали да кореспондират посредством електронна поща, при
което подсъдимият изпращал на свидетеля С. спецификации на машините. При една
от срещите им подсъдимият завел свидетеля С. *** с автомобил, където му казал,
че магазина е на негови роднини и смятал в него да развива дейност, но двамата
не влезли в магазина. В действителност казаното не било вярно.
На 18.01.2015 г. свидетелят С. изпратил електронно писмо на подсъдимия М.,
в което написал, че бил поръчал и платил двата млекомата,
но не изпратил на подсъдимия документи, от които да е видно извършеното плащане.
В писмото подсъдимия М. бил вписал банкова сметка, *** - Л.М., на която свидетеля
С. трябвало да преведе сумата от 4000 лева, представляваща стойността на един млекомат. В електронното писмо било посочено, че млекоматът ще бъде доставен към средата на месец март 2015
г., в което свидетелят С. не се усъмнил. След проведени допълнително разговори
между двамата, свидетелят С. отишъл на 20.01.2015 г. в клон на банка „Уникредит Булбанк” находящ се в гр. Годеч, където внесъл по
посочената му от подсъдимия сметка с IBAN: ***ева, като аванс за млекомата. В дните от 08.10.2015 г. до 10.03.2015 г.
подсъдимият и свидетеля С. провели телефонни разговори, в които подсъдимият
поискал от свидетеля С. още и сумата от 1 000 лева за транспортни разходи,
необходима за доставката на машините. В действителност подсъдимият не бил
поръчал млекомати и не ги бил платил. Свидетелят С.
казал на подсъдимият, че не може да даде така поисканата му сума. Двамата се
разбрали да се видят на 10.03.2015 г. в магазина в гр. София, ул. „******, където
свидетеля С. да му даде по-малка парична сума, защото не можел цялата. Подсъдимият
М. не пристигнал в уговореното време за среща със свидетеля С., поради което
последния оставил на свидетелката Г. сумата от 800,00 лева, които тя да му
предаде, както и оставил бланка на разписка за заем, която да се попълни за
даването на парите и си тръгнал. Подсъдимият М. пристигнал в магазина в
по-късен час от уговорения на същия ден и свидетелката Г. му предала сумата от
800,00 лева. В разписката оставена й от свидетеля С., свидетелката Г.
собственоръчно вписала, че подсъдимият е получил от свидетеля С. сумата от
800,00 лева като аванс за млекомат и подсъдимия се
подписал в разписката. След 10.03.2015 г. подсъдимият прекъснал контактите със
свидетеля С.. Млекоматът не бил доставен в срока,
посочен от подсъдимия и свидетеля С. започнал да го търси по известния му
ползван от него телефон, но той не отговарял. Свидетелят С. написал писма на
подсъдимия М. и ги изпратил на електронния му пощенски адрес, но не получил
отговор. След като дълго време свидетелят С. не успял да установи контакт с
подсъдимият М. и млекоматът не бил доставен, то и на
29.04.2015 г. подал заявление в РУ-гр. Годеч. Свидетелят С. търсил подсъдимия М.
с полиция и в магазина находящ се на ул. „Аксаков” в гр. София, за който бил
казал, че е на негови роднини и ще го използва в дейността си. При посещението
в магазина се установило, че обекта се стопанисва от лица, които били негови
наематели и които казали, че не познават подсъдимия М.. Подсъдимият М. не
доставил на свидетеля С. млекомат и не му върнал
дадената парична сума от 4 800 лева.
При така
установената фактическа обстановка от въззивния съд, която не се различава от
възприетата и от първия съд, както и след самостоятелен анализ на събраните по
делото доказателства, настоящият съдебен състав
намира за правилен и законосъобразен и извършения доказателствен анализ
от контролирания съд. При правилното и законосъобразно интерпретиране на доказателствената съвкупност от първия съд, то и настоящия
съд намира, че показанията на разпитаните по делото свидетели са обективно и
безпристрастно дадени, чрез тях се установяват релевантните за предмета на
доказване факти и обстоятелства, които са от значение за делото. Показанията на
разпитаните свидетели С. и Г. корелират по своето
съдържание с данните отразени в приобщените по делото писмени доказателства,
поради което и въззивния съд им се довери изцяло. В случая показанията на
двамата свидетели правилно и законосъобразно са кредитирани от първия съд,
защото същите по своето естество представляват основен източник на информация,
т.к. са очевидци на инкриминираното деяние. Вярно е, че показанията на свидетеля
С. биха могли да се ценят като заинтересовани от изхода на делото, но в случая
този свидетел съвсем добросъвестно, логично и последователно разказва за
извършените действия от подсъдимия М., които са го мотивирали да се разпореди общо
със сумата от 4800 лева в негова полза. Така изложеното е относимо
и към показанията на свидетелката Г., която също посочва обстоятелствата, при
които е предала лично на подсъдимия М. сумата от 800 лева, която й е била
оставена от свидетеля С. и която срещу разписка попълнена от нея и подписана от
подсъдимия е предала. Така показанията и на двамата свидетели са еднопосочни
при изясняване на съставомерните признаци от състава
на процесното престъпление, т.к. същите категорично
посочват периода на инкриминираното деяние – от 20.01.2015 г. до 10.03.2015 г.,
или в който на 20.01.2015 г. на подсъдимия М. е била преведена по банков път
сумата от 4000 лева от свидетеля С. и впоследствие на 10.03.2015 г. му е
предадена от свидетелката Г. и сума в размер на 800 лева. По делото се установи
несъмнено, че именно подсъдимия М. е
лицето, на което са били преведени инкриминираните суми от 4000 лева по банков
път и 800 лева предадени срещу разписка за закупуване на процесния
млекомат. В случая правилно първия съд е дал вяра на
показанията на свидетелката Г., т.к. същата е очевидец на действията извършени
от подсъдимия М. по възбуждане на заблуждението у свидетеля С. в дома на
последния, до който го е завела тя лично, както и последващото
поддържане на същото, изразяващо се в това, че е предала инкриминираната сума
от 800 лева на подсъдимия по указание на свидетеля С. ***, във връзка с
уговорката между двамата да се закупи млекомат от М.,
която сума представлявала според уговорката - транспортни разходи. По делото се
установи още, че именно свидетелката Г. е написала текста в разписката, с която
е предала сумата от 800 лева на подсъдимия М., а в последствие е очевидец и на
полагането от подпис на подсъдимия в процесната разписка. Показанията на
свидетелката Г. кореспондират не само с данните в показанията на свидетеля С.,
но също така са съответни и на информацията съдържаща се в събраните и
приобщени по делото писмени доказателства, които са обсъдени от първия съд
обективно и безпристрастно, поради което и в тази част фактическите изводи на
контролирания съд се отличават със своята аналитична задълбоченост. Така от
приложените по делото писмени доказателства представляващи разпечатки от
осъществена електронна кореспонденция между подсъдимия М. и свидетеля С. се
установява, че между двамата са водени преговори във връзка с предложението на
подсъдимия М. да закупи млекомат за свидетеля С.. На
следващо място от вносната
бележка с дата 20.01.2015 г. се установява, че по банкова сметка *** „Уникредит Булбанк” с титуляр синът на подсъдимия М. - Л. Л.М.,
е внесена от свидетеля С. сума в размер от 4 000 лева, чийто номер е бил лично
посочен от подсъдимия М. в изпратено от него електронно писмо на 18.01.2015 г.
до свидетеля С., и която сума представлява посочената от подсъдимия стойност на
млекомата. Обстоятелството, че свидетеля С. е внесъл
по банкова сметка ***но и от справка от 27.11.2015 г. изхождаща от „Уникредит Булбанк”, от която е видно, че като основание за
внасяне на сумата е вписано „аванс за млекомат”. От
друга страна несъмнено чрез изисканата справка за роднински връзки се
установява по делото, че лицето Л. Л.М., който е неин титуляр е син на
подсъдимия М.. Тук е мястото да се посочи, че дадените от подсъдимия М. обяснения
в хода на досъдебното производство, които са прочетени и приобщени в хода на
съдебното следствие пред първоинстанционния съд по предвидения процесуален ред
регламентиран в процесуалната норма на чл.279, ал.2, вр. ал.1, т.2 НПК са
обективно дадени, но само за данните относими към
обсъжданите по-горе релевантни за делото факти и обстоятелства, поради което в
тази им част корелират с останалите събрани гласни
доказателствени източници обсъдени вече, поради което и обясненията на
подсъдимия не могат да бъдат определени в тази им част като такива, чрез които
същият се стреми да изгради защитна своя теза за случилото се независимо от двуякия им характер.
По делото безспорно се установява, че подсъдимия М. не е доставил процесният
млекомат, нито е върнал на свидетеля С. дадените от
него суми. Това е така, защото след като подсъдимия М. е получил
инкриминираната последна дадена му от свидетелката Г. сума от 800,00 лева е
спрял да отговаря на обажданията на подсъдимия С., както по телефона, така и на
изпратените му на електронната поща писма. В случая правилно не са кредитирани
от първия съд обясненията на подсъдимия М. в частта, в която същия посочва, че
не той, а свидетеля С. е спрял да отговаря на обажданията му, защото същите са
лишени от житейска логика, което обстоятелство е отчетено от контролирания съд
обективно. Това е така, защото свидетеля С. не само е дал инкриминираните суми
за закупуване на процесния млекомат,
но и за да ги даде е следвало да бъде убеждаван от подсъдимия М. в един
относително продължителен период от време, поради което и правилно е приетото
от първия съд, че липсва разумна причина свидетеля С. да не отговаря на
обажданията на подсъдимия. Обясненията на подсъдимия М. в тази част се оборват
по категоричен начин и от показанията на свидетелката Г., която в своите
показания категорично заявява, че подсъдимият не е отговарял на обажданията на
свидетеля С., както и че не е виждала подсъдимия след като му е предала сумата
от 800 лева по указание на свидетеля С.. От анализа на доказателствената
съвкупност е видно, че от вниманието на първия съд не е убегнало
и заявеното от подсъдимия М., че магазин находящ се на ул. „Аксаков” в гр.
София е е собственост на негови роднини и в него той смята да развива бизнес с
млечни продукти. В тази насока първият съд е събрал и анализирал необходимия
писмен доказателствен материал, вследствие на което чрез приобщеното по делото
писмено доказателство - договор за наем на недвижим имот от 02.02.2015 г. и анекси към него е установил, че помещението е
било отдадено под наем на търговското дружество „Батиста” ЕООД за срок от 2
години, считано от 02.02.2015 г., поради което и е
обективно невъзможно същото да се ползва от подсъдимия по начина, по който подсъдимия
е заявил пред свидетеля С..
Ето защо в случая не може да бъде упрекнат първия съд в твърдените от
защитата нарушения на чл.13 и чл.14 НПК, т.к. същият е анализирал подробно и е
съпоставил заедно и поотделно всеки един доказателствен източник по делото, както
и в изпълнение на задължението си по чл.107, ал.3, вр. ал.2 НПК е събрал
необходимия за правилното изясняване на делото от обективна страна
доказателствен материал, с което е съобразил своето процесуално задължение и с
разпоредбата на чл.305, ал.3 НПК.
При проверка на
обжалваната присъда настоящата съдебна инстанция констатира, че районния съд въз
основа на правилно установената фактическа обстановка по делото, която е
изведена въз основа на събраните и проверени в хода на съдебното следствие
гласни доказателствени средства и писмени доказателства е достигнал не само до
верни фактически изводи, но също така и до законосъобразни правни изводи, а
именно, че подсъдимия М. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъплението по чл. 209, ал. 1, вр. с чл.26, ал.1 НК, за което му е повдигнато
обвинение с внесения в съда обвинителен акт.
За да бъде налице съставомерно извършено от подсъдимия М. престъплението по
чл.209, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение от държавното обвинение, то
от обективна страна, следва подсъдимия да е осъществил изпълнителното деяние на
състава визиращ престъплението „измама”, а именно като възбужда или поддържа заблуждение да мотивира
заблуденото лице да извърши действия на разпореждане. В настоящият случай се
установи, че подсъдимия М. е въвел и поддържал в заблуждение свидетеля С., че
ще закупи, достави и транспортира от Италия млекомат (машина за автоматична
дистрибуция на сурово и пастьоризирано мляко). При измамата деецът заблуждава пострадалия, който в резултат на това се
разпорежда с вещта (в случая парични средства) и тя неоснователно излиза от
неговия патримониум, като това заблуждение следва да
е налице още преди да е започнало самото разпореждане от пострадалото лице, т.е.
дееца изначало да е имал намерението да не изпълни онова свое намерение, за
което е мотивирал друго лице да се разпореди със свои лични вещи и по този
начин да му нанесе имотна вреда. Също така престъплението „измама“ по чл.209,
ал.1 НК предполага наличие на установени няколко групи обстоятелства: деецът
умишлено с пряк умисъл и с конкретни действия да е въвел в заблуждение лицето,
от което се стреми да получи имотна облага, а именно, че ще му извърши някаква
услуга, или достави определена стока, извърши определена работа и т.н.; същият
да не е имал намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент и с поемането
му е целял единствено да набави за себе си имотна облага, като в резултат на
тези му действия пострадалият е бил мотивиран да извърши определено имуществено
разпореждане в негова полза.
В конкретния случай по делото
по безспорен начин се установиха противоправно извършените действия от страна
на подсъдимия М. по въвеждане на свидетеля С. в заблуждение, а именно, че ще закупи
и достави процесния млекомат
от Италия, а в последствие и че ще го транспортира, поради което и свидетеля С.
се е разпоредил със сумата от 4800 лева в полза на подсъдимия. Тези действия се
изразяват в отправените от подсъдимия към свидетеля С. уверения, че той лично
ще закупи, достави и транспортира млекомат от Италия,
като за целта е изпратил оферта за такива машини на български и италиански език на свидетеля С. чрез електронно
писмо, за да удостовери
пред последния, че е отправено запитване и е налична активност за изпълнение на
уговореното между тях, като действията му в тази насока са били единствено
извършени с цел да мотивира свидетеля С. да се разпореди с паричната сума от
4800 лева в негов интерес.
Така създадените неверни
представи у свидетеля С. от страна на подсъдимия са мотивирали същия да се
разпореди със свои лични парични средства в полза на подсъдимия, които той е
получил – по банков път чрез извършен превод на сумата от 4000 лева по посочена
от подсъдимия банкова сметка *** М., а в последствие и чрез предадената от
свидетелката Г. срещу разписка сума от 800,00 лева. Ето защо по делото няма
съмнение, че са налице и останалите признаци, съставляващи обективната страна
на престъплението измама – пострадалият С. се е разпоредил с материални
ценности (пари), въз основа на предварително формирана у него невярна представа
от страна на подсъдимия (че ще закупи, достави и транспортира млекомат от Италия); инкриминираните парични средства (в
размер от 4800 лева) са излезли неоснователно от патримониума
на свидетеля С. и са преминали в този на подсъдимия М., с което последният
реално се е обогатил за сметка на пострадалия С.. При това положение безспорно
и несъмнено се доказва и наличието на пряка причинно-следствена връзка между
инкриминираното деяние и настъпилия престъпен вредоносен резултат.
В
конкретния случай двете отделни деяния са осъществени от подсъдимия М. при
условията и предпоставките на чл. 26, ал.1 НК, а именно при продължавано
престъпление, защото осъществяват един и същи състав на едно и също
престъпление, извършени са през непродължителен период от време, при една и
съща фактическа обстановка, при еднакъв механизъм на осъществяване на деянията
и при еднородност на вината, като последващите се
явяват от обективна и субективна страна продължение на първото, както и, че в
случая са извършени по отношение на едно и също пострадало лице.
От субективна страна подсъдимия
М. е извършил инкриминираното деяние при форма на вина – пряк умисъл. Подсъдимият
М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието
си, предвиждал е настъпването на общественоопасните
последици и е искал те да настъпят. Всичките му действия са извършени в логична
последователност и показват, че той е
съзнавал, че създава у свидетеля С. представа, несъответстваща на
действителността (че ще закупи, достави и транспортира от Италия млекомат), в резултат на което той се разпорежда в негова
полза с парична сума в размер на 4800 лева и по този начин му е причинил имотна
вреда, т.к. тази парична сума е излязла от неговия патримониум,
и се явява недължима на подсъдимия М.. Този извод за съзнаване на посочените
факти се установява по безспорен и категоричен начин от установените
обстоятелства по делото, т.к. подсъдимия не само не е бил направил постъпки за доставяне на млекомат, но и не е имал изобщо такова намерение. В случая
се установи, че подсъдимия М. се е укрил след получаване на инкриминираните
парични средства и не е осъществил доставка на млекомата.
Тези му действия сочат на това, че подсъдимият е целял да получи от свидетеля С.
единствено инкриминираната сума пари, за да се облагодетелства, а не да
осъществи сделка. Индиция
за изначална липса на намерение да изпълни уговореното е поведението на подсъдимия
М., който е спрял да отговаря на обажданията на свидетеля С. и се е укрил, като
не е възстановил инкриминираната сума на свидетеля С.. По изложените
съображения законосъобразно първия съд е приел, че подсъдимият изобщо не е
възнамерявал да изпълни уговореното със свидетеля С. да закупи и достави млекомат за него, а го е въвел и поддържал у него заблуда
за това, че има такова намерение.
Въззивният съд намира за
правилно и справедливо наложеното на подсъдимия М. наказание „Лишаване от
свобода“ за извършеното от него престъпление по чл.209, ал.1 НК. Правилно
първият съд е отмерил и размера на наказанието, определяйки го на две години
съобразявайки условията на чл. 54 НК в
тази насока. В случая размера на наказателната санкция е съобразен с всички
смекчаващи отговорността обстоятелства при индивидуализиране на наказателната
отговорност – необремененото съдебно минало на подсъдимия към момента на
извършване на деянието и изтеклия период от време от извършване на деянията.
Правилно са отчетени и отегчаващите вината обстоятелства, които се изразяват в
значителния по своята стойност размер на причинената имуществена вреда,
упоритостта в поведението на подсъдимия при осъществяване на своите противоправни действия, с цел да постигне вредоносния за
свидетеля С. резултат. Въззивният съд не се съгласява с отчетеното от първия
съд като отегчаващо вината обстоятелство
- извършените от подсъдимия две деяния, защото същите като обуславящи
признаците на продължаваното престъпление са част от правната квалификация на
престъплението, за което подсъдимия М. е признат за виновен. Независимо от това
обаче, не може да бъде упрекнат първият съд, който е определил наказанието на
подсъдимия М. при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства.
Въззивният съд намира, че в случая правилно първия съд не е приложил
разпоредбата на чл. 55 НК при определяне на размера на наложеното наказание
„Лишаване от свобода“, т.к в случая не са налице изключителни и/или многобройни
смекчаващи вината обстоятелства. С оглед личността на подсъдимият, така
определеното наказание и размер за извършеното от него престъпление би
постигнало в достатъчна степен целите на наказанието по чл.36 НК или по-скоро специалната,
индивидуална превенция в конкретиката на настоящия случай
и по този начин би мотивирало подсъдимия М. за в бъдеще да спазва установения в
Република България правов ред, както и да зачита чуждата собственост.
Въззивният съд споделя извода
на първата инстанция, че в случая следва да се
приложи института на условното осъждане по смисъла на чл. 66, ал. 1 НК,
тъй като подсъдимият не е осъждан на наказание „Лишаване от свобода“ за
престъпление от общ характер и за постигане целите на наказанието и преди
всичко за поправяне на подсъдимия, не е наложително ефективното му изтърпяване
чрез изолирането му в пенитенциарно заведение. Ето защо съвсем правилно и
закономерно в случая районния съд, след като е наложил на подсъдимия М.
наказание „Лишаване от свобода” за срок от две години, го е отложил за
изтърпяване за изпитателния срок от три години на основание чл.66, ал.1 НК.
На основание чл.45 ЗЗД пред
първия съд е предявен граждански иск от свидетеля С.М.С. срещу подсъдимия М. за
сумата от 4800 (четири хиляди и осемстотин лева) лева за претърпени от него
имуществени вреди в резултат на деянието, ведно със законната лихва, считано от
датата на извършването му – 10.03.2015 г. до окончателното изплащане на сумата.
Съгласно чл. 45 ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил
другиму. За да бъде уважен иска с правно основание чл. 45 ЗЗД следва да са
налице кумулативно следните две предпоставки: да има вреди от непозволено
увреждане и те да са причинени виновно от другиму, като вината се предполага до
доказване на противното. От всички събрани доказателства се установи, че
гражданския ищец С.С. е претърпяла вреди в резултат
на виновното поведение на подсъдимия М.. Предвид изложеното, настоящият съдебен
състав счита, че граждански иск е доказан по правното си основание и размер,
поради което и правилно е уважен от първия съд.
На последно място въззивния
съд намери, че правилно са определени и разноските по делото от първия съд,
поради което и в тази част присъдата като правилна и законосъобразна следва да
бъде потвърдена.
С
оглед изложеното и при осъществената в
цялост служебна проверка на обжалваната присъда постановена от районния съд, не бяха
констатирани неправилно приложение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила или
необоснованост на атакувания съдебен акт от въззивния съд, даващи основание за изменение или отмяна на присъдата, поради което
същата следва да бъде потвърдена изцяло.
Мотивиран от горното и на
основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 НПК, Софийски градски съд, НО, ХIII въззивен състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
изцяло присъда
от 27.02.2020 г., постановена по нохд № 6384/2018 г. по описа на Софийски
районен съд, НО, 108 състав.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.