№ 8492
гр. София, 10.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20231110126237 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 135719/16.05.2023 г. от ЗД „.“ АД, ЕИК ., със
седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс Баучер“ № 87, представлявано
от ., чрез адвокат Мариян Г. против А. Д. Б., ЕГН **********2, с адрес в гр. Пловдив, ул.
„Севастопол“ № 5, с която е предявен иск с правно основание иск с правно основание чл.
500, ал. 1, т., 1 КЗ за осъждане ответникът да заплати на ищеца сумата от 590,22 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение с включени ликвидационни
разноски в размер на 25 лева, ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на
исковата до пълното изплащане на дължимите суми.
В исковата молба се твърди, че на 18.06.2022 г. в района на гр. Пловдив на
бензиностанция „Лукойл“ е настъпило застрахователно събитие с участието на МПС
„Лексус РХ-300“ с рег. № РВ 4933 ТР, собственост на Мария Атанасова Рашева,
управлявано от А. Д. Б., който не се съобразява с указанията на поставените табли, поставя
маркуча за зареждане на автомобила и потегля без да го разкачи. Според представения
протокол № 1737144/28.07.2020 г., съставен от органите на КАТ причините за
застрахователното събитие се дължат по вина и противоправно поведение на водача на
МПС „Лексус РХ-300“ с рег. № РВ . - управляван от А. Д. Б.. Лек автомобил „Лексус РХ-
300“ с рег. №РВ . е бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ при ищеца
със застрахователна полица № BG – 02-119002966865, която е била валидна към момента на
събитието. След направена оценка на щетата е било изплатено обезщетение в размер на
565,22 лева на собственика на увреденото имущество – „Лукойл България“ ЕООД. Видно от
протокола за ПТП 28.07.2022 г. Ответникът е напуснал мястото на ПТП–то, в следствие на
което виновно се е отклонил от проверка за алкохол, поради което ищецът има право да
получи от него платеното застрахователно обезщетение. С уведомително писмо ответникът
е бил поканен да плати, но до момента на предявяване на исковата молба, сумата не е
заплатена. Претендира разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание ответникът представя отговор
на исковата молба. Процесуалният представител на ответника оспорва твърдението, че А.
1
Б. е напуснал мястото на ПТП. Сочи, че след събитието, служителят на бензиностанцията му
е казал, че няма необходимост да остава и да попълва документи във връзка с факта на
увреждане на маркуча за зареждане на гориво. Твърди, че нееднократно е зареждал на тази
бензиностанция и никога не е търсен от служителите на същата за съдействие.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 и чл.
235 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно от Кодекса за
застраховането (КЗ), застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от
застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач
виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества.
Регресното право възниква тогава, когато застрахователят се освобождава от
отговорност по застрахователния договор с делинквента на основанията, изрично посочени
в закона. Разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ дава право на
застрахователя да предяви регресен иск срещу причинителя, застрахован по договора за
застраховка "Гражданска отговорност", когато последният при настъпването на ПТП
виновно се е отклонил от проверка за алкохол – при наличието на така предвиденото в
закона основание застрахователят се освобождава от отговорност по застрахователния
договор с делинквента, но не се освобождава от задължението си да престира на увреденото
лице. Налице е хипотеза на изпълнение на чуждо задължение – чл. 74 от ЗЗД, като
регресното право на застрахователя не е същинско застрахователно право, подобно на
суброгацията по общия състав, предвиден в чл. 410 КЗ, а възниква по силата на закона при
наличие на някое от регламентираните в действащата правна уредба основания (в този
смисъл е Решение № 20 от 2.04.2021 г. на ВКС по т. д. № 2695/2019 г., II т. о., ТК).
Регресното си вземане за процесната сума от 590,22 лв. с включени 25 лв.
ликвидационни разноски се основават на тези правопораждащи факти, а именно, че
ответникът е напуснал мястото на ПТП, като по този начин виновно се е отклонил от
проверка за алкохол.
По предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ, в
доказателствена тежест на ищеца е да докаже следните факти: че е налице договор за
застраховка "Гражданска отговорност" между него и собственика на увреждащото МПС;
настъпване на застрахователно събитие; плащане на застрахователно обезщетение;
причинените от ответника вреди; причинна връзка между посоченото ПТП и настъпилите
вреди; размерът на вредите, както и наличие на предпоставка за възникване на регресното
право по чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ, а именно - че ответникът виновно се е отклонил от
извършване на проверка от контролните органи за употреба на алкохол.
Между страните по делото не е спорно и от извършена справка за сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ от информационната система на Гаранционен фонд,
се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало
валидно застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на управляваното от
ответника МПС „Лексус РХ-300“ с рег. №РВ.
Относно механизма на процесното произшествие, същият се установява по безспорен
начин от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т. ч. приетия
Протокол за ПТП № 1737144/28.07.2020 г., Акт за установяване на административно
нарушение № 996088/28.07.2020 г., Наказателно постановление № 20-1030-008697 от
26.08.2020 г., влязло в сила на 22.09.2020 г., както и от останалите писмени доказателства,
съдържащи се в представената от ОДМВР – Пловдив, ОПП административно-наказателна
преписка, образувана във връзка с процесното ПТП.
От представения по делото Протокол № 1737144/28.07.2020 г. се установява, че на
18.06.2020 г., около 00:50 часа, водачът на лек автомобил „Лексус РХ 300”, с рег.№ РВ.,
поставя маркуч за зареждане на газ пропан-бутан на бензиностанция „Лукойл“, намираща се
в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“, след което предприема маневра за потегляне, без да
откачи маркуча, вследствие на което нанася увреждания на маркуча и колонката за
2
зареждане, след което е напуснал мястото на произшествието. В настоящия случай
изложените в протокола констатации не се опровергават, а се потвърждават от приобщената
по делото административно-наказателна преписка във връзка с описания протокол за ПТП,
както и от експертното заключение по съдебно-автотехническата експертиза.
В процесния протокол за ПТП е посочено, че водачът на лек автомобил „Лексус РХ
300”, с рег.№ РВ., предприема маневра за потегляне, без да откачи, поставения за зареждане
на пропан-бутан маркуч, като по този начин не е съобразил поведението си като участник в
движението по пътищата да не създава опасност и пречки за движението и причинил
имуществени вреди, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗДвП.
От заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана в настоящото
производство съдебно-автотехническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.
202 от ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че всички описани в представените
от ищеца писмени доказателства щети върху колонката за зареждане с газ на
бензиностанция „Лукойл“ се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото на
18.06.2020 г. ПТП в гр. Пловдив.
От представените с исковата молба доказателства се установява, че „Лукойл
България“ ЕООД е предявило претенция пред ищеца в качеството му на застраховател по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с което е образувана
преписка по щета № **********/09.12.2022 г. По преписката е извършен оглед на
увреденото имущество, въз основа на които е съставен доклад по щетата, с който е
определено за изплащане застрахователно обезщетение в размер на 565,22 лв., както и 25
лв. ликвидационни разноски, което е било заплатено от ЗД „.” АД на дружеството,
собственик на увреденото имущество.
От приетото и неоспорено заключение по САТЕ се установява, че стойността,
необходима за възстановяване на уврежданията по колонка за зареждане с газ, изчислена на
база средни пазарни цени към датата на ПТП е 678,26 лв.
Следователно от събраната по делото доказателствена съвкупност се установява по
безспорен начин, че изплатеното от ищеца-застраховател обезщетение за вредите от
процесното ПТП, причинени виновно от ответника, не надхвърля действителната стойност
на вредите по средни пазарни цени.
Относно основанието за възникване на суброгационното право на ищеца срещу
ответника, а именно дали А. Д. Б. е напуснал мястото на ПТП, като по този начин виновно
се е отклонил от проверка за алкохол, съдът намира следното.
Бягството от местопроизшествието е категорично установено, ако е налице влязла в
сила присъда или друг акт с последиците на влязла в сила присъда за това деяние, но то
може да бъде установено в производството по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ (в т. ч.
със съставен от контролния орган протокол за ПТП, АУАН, Наказателно постановление,
признание на водача на МПС). В чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "в" ЗДвП и чл. 201 ППЗДвП е
установено правилото, че когато при произшествието са причинени само имуществени
вреди и ако между участниците в произшествието няма съгласие относно обстоятелствата,
свързани с него, те, без да напускат местопроизшествието, уведомяват съответната служба за
контрол на МВР на територията, на която е настъпило произшествието, и изпълняват
дадените им указания. В този смисъл, отклоняването от местопроизшествието като
фактическо действие, нарушаващо императивни законови норми, винаги е виновно (ако не е
осъществено обратно доказване), като то може да бъде признато и за престъпление с влязла
в сила присъда, респ. споразумение (в този смисъл е и Решение № 1350 от 7.06.2022 г. на
СГС по в. гр. д. № 12481/2021 г.).
В Наредба № Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при
пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерство на
вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Информационния център към
Гаранционния фонд (обн., ДВ, бр. 8 от 30.01.2009 г., в сила от 30.01.2009 г.), издадена на
основание чл. 125а, ал. 2 ЗДвП вр. с чл. 487, ал. 4 и чл. 574, ал. 3, т. 3 и ал. 5 КЗ, са
3
регламентирани видовете документи, които се съставят за настъпило ПТП, а именно:
констативен протокол за ПТП с пострадали лица – приложение № 1; протокол за ПТП с
материални щети – приложение № 2 и двустранен констативен протокол за ПТП –
приложение № 3 (чл. 2, ал. 1), както и тяхното съдържание, включващо данни за употреба на
алкохол от водача. Съответно в чл. 99, т. 4 от издадената на основание чл. 30, ал. 2 вр. с ал.
1, т. 5 ЗМВР Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за
осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение (издадената на основание чл.
30, ал. 2 вр. с ал. 1, т. 5 ЗМВР, Обн. ДВ, бр. 90 от 31.10.2014 г.) е предвидено, че когато са
причинени само материални щети и ПТП не се разследва от ДОГ, нарядът е длъжен да
изясни обстоятелствата и причините за неговото настъпване, като задължително изпробва
участниците в ПТП за употреба на алкохол, а при съмнение и за наркотични вещества или
техни аналози. Резултатът от тази проверка, също така задължително, с оглед нормативно
установеното съдържание на протокола за ПТП, се отразява в него. В този смисъл
императивният регламент на тези правоотношения води до извода, че са налице
предпоставките по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно КЗ в случаите, когато ответникът не е
оспорил твърденията на ищеца, нито е доказал, че напускането на мястото на ПТП се дължи
на обстоятелство, изключващо неговата вина, с оглед предприети действия от неотложен
характер – например при спасяване на пострадали (чл. 200 ППЗДвП) или при получена от
него телесна повреда и т. н. – виж. Решение № 152 от 15.11.2014 г. на ВКС по т. дело №
2080/2013 г., I т. о, ТК, Решение № 195 от 09.11.2017 г. на ВКС по т. дело № 2628/2016 г., II
т. о., ТК и Решение № 81 от 30.07.2020 г. на ВКС по т. дело № 889/2019 г., II т. о., ТК.
В разглеждания случай фактът, че ответникът е избягал от местопроизшествието е
установен въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, в т.ч.
представената административно-наказателна преписка и издаденото наказателно
постановление, в което изрично е посочено, че при наличие на разногласия относно
обстоятелствата за ПТП, водачът на пътното превозно средство, който е участник в
пътнотранспортно произшествие – А. Д. Б., го е напуснал, не е уведомил службата за
контрол, както и не е изпълнил указанията й, с което виновно е нарушил разпоредбата на
чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ ЗДвП.
В отговора на исковата молба процесуалният представител на ответника е оспорил
съществуването на претендираното регресно право на застрахователя поради липса на
елемента "виновно отклонение от проверка за алкохол", но не е изложил конкретни
твърдения за наличие на обстоятелство, изключващо неговата вина, с оглед предприети
действия от неотложен характер. Поради това и с оглед установеното напускане от
ответника на мястото на ПТП непосредствено след настъпването му и направеното от
процесуалния му представител бланкетно оспорване, както и при съобразяване на
императивната нормативна уредба относно дължимото поведение на деликвента и органите
на МВР при ПТП, настоящият съдебен състав намира за установени фактите, релевантни за
основателността на предявената регресна претенция по чл. 500, ал. 1, т. 1, предл. последно
КЗ (в този смисъл Решение № 1350 от 7.06.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 12481/2021 г.). Не
на последно място следва да се отбележи, че възраженията в подаден отговор на исковата
молба извън срока, предвиден в ГПК за депозиране на отговор на исковата молба, се явяват
преклудирани и не пораждат правно действие, поради което и съдът не дължи тяхното
разглеждане. Именно такъв се явява и подадения в първото открито съдебно заседание
отговор на исковата молба на ответника по настоящото производство.
Ето защо, съдът счита, че предявеният иск е основателен изцяло, като регресното
вземане за платено застрахователно обезщетение възлиза в размер на 565,22 лв., както и
сумата от 25 лв. ликвидационни разноски за образуваната пред ищеца щета, или общо 590,22
лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата
молба (16.05.2023 г.) до окончателното ѝ изплащане.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени сторените от ищеца разноски в общ размер на 500 лева, от които
50 лева държавна такса, 350 лева депозит вещо лице и 100 лева – определено от съда
4
юрисконсултско възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, съобразено с фактическата
и правна сложност на производството по делото.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА А. Д. Б., ЕГН **********, с адрес в гр. Пловдив, ул. „Севастопол“ № 5, да
заплати на ЗД „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Джеймс
Баучер“ № 87, представлявано от ., чрез адвокат Мариян Г., по предявения иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т., 1 КЗ, сумата в размер на 590,22 лева (петстотин и деветдесет
лева и двадесет и две стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение с
включени ликвидационни разноски в размер на 25 лева, представляващо регресно вземане
на ищеца срещу ответника с оглед нанесени щети при ПТП, настъпило поради виновното и
противоправно поведение на А. Б., който на 18.06.2020 г. предприема маневра за потегляне,
без да откачи маркуча, вследствие на което нанася увреждания на маркуча и колонката за
зареждане на бензиностанция „Лукойл“, намираща се в гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“,
след което е напуснал мястото на ПТП и виновно се е отклонил от проверка за алкохол,
ведно със законната лихва върху нея от 16.05.2023 г. до пълното изплащане на дължимите
суми.
ОСЪЖДА А. Д. Б., ЕГН **********2, с адрес в гр. Пловдив, ул. „Севастопол“ № 5,
да заплати на ЗД „.“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр. София, бул.
„Джеймс Баучер“ № 87, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 500 лева (пестотин лева),
представляваща сторените разноски в производството пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5