Р Е Ш Е
Н И Е
№
гр.Русе, 01.09.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в публичното съдебно заседание на деветнадесети
август, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАЙЛО И.
при
секретаря Елисавета Янкова, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7499
по описа за 2019г., за да се произнесе, съобрази следното:
Ищецът “Теленор
България” ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик,
твърди, че с ответника на 25.08.2017г. сключили договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 0895/419370 по програма „Тотал 24.99”, с неограничени
национални минути и роуминг в ЕС, за срок от 24 месеца, по силата на който Г.А.
следвало да заплаща стандартен месечен абонамент от 24.99 лева. Като лоялен
абонат на Оператора и при възползване от преференциални условия за повече от
една услуга, ищецът сключил с ответника
на 20.09.2017г. втори договор
за мобилни услуги с предпочетен номер 0896/781871 с избрана абонаментна
програма Интернет 20.99 лева/18.99 лева промо, за срок от 24 месеца при
заплащане на месечен абонамент. Ответникът не изпълнил договорното си
задължение по двата договора, като не заплатил месечни абонаменти такси за
ползваните и потребени мобилни услуги за периода 05.09.2017г. до 04.02.2018г. в
общ размер от 276.09 лева. По повод на цитирания втори договор за мобилни
услуги, на 20.09.2017г. ищеца сключил с Г.А. договор за лизинг, с който
предоставил на последния за временно и възмездно ползване мобилно устройство
марка „TABLET” модел „nJoy Tityos 10 4G Metal” срещу заплащане на обща
лизингова цена на 23 месечни лизингови вноски в размер на 1.11 лева. За периода
м.02.2018г. до м.08.2019г. лизингополучателят не заплатил дължимите лизингови
вноски в общ размер на 22.20 лева. Поради неизпълнението на абоната – ответник
да заплати цената на потребените и фактурирани услуги на стойност 276.09 лева,
на основание чл.75 във вр.с чл.19Б, в/ от Общите условия на „Теленор България”
ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги и чл.12,
ал.2 от Общите условия към договора за лизинг, ищецът е прекратил едностранно
индивидуалните договори за мобилни услуги и лизинговите вноски по договора за
лизинг станали предсрочно изискуеми. Поради прекратяването на договора за
мобилни услуги, по вина на ответника, била начислена и неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер на 347.89 лева. За тези горепосочени дължими
парични суми ищцовото дружество издало фактура № **********/05.10.2017г.;
фактура № **********/05.11.2017г. и фактура № **********/15.12.2017г. и
кредитно известие № **********/05.01.2018г. За паричните суми по процесните фактури, ищцовото дружество
подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз
основа на което е образувано ч.гр.дело № 2868/2019г. по описа на РРС.
Издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била
изпратена за връчване на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ
адрес, където не е бил открит, поради което същата е счетена за връчена на
основание чл.47, ал.5 от ГПК и указано на ищеца да предяви иск относно
вземането си. Поради това моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че му дължи сумите от 276.09 лева, представляваща неплатени потребени
мобилни услуги по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер 0895/419370 от 25.08.2017г. и договор
за мобилни услуги с предпочетен номер 0896/781871 от 20.09.2017г., потребени в периода от
05.09.2017г. до 04.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.05.2019г. до
окончателното й изплащане; 347.89 лева, представляваща договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на три
стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси и 22.20 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода м.02.2018г. до
м.08.2019г. по договор за лизинг на мобилно устройство от 20.09.2017г., въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 2868/2019г. по описа на РРС. Претендира и направените по
настоящото дело разноски, както и тези направени по заповедното производство.
Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата
молба фактически обстоятелства, на които основава претенцията си и формулирания
петитум, квалифицира правно предявения положителен установителен иск по чл.422
от ГПК.
Ответникът Г.А.А. призован по регистрираните му
постоянен и настоящ адрес не е открит. Назначеният му особен представител оспорва
изцяло предявения иск, като твърди, че Г.А. е изпълнил задълженията си по
договора за мобилни услуги и е плащал редовно дължимите от него лизингови
вноски.
От събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
На 25.08.2017г. страните сключили договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 0895/419370 по програма „Тотал 24.99”, с неограничени
национални минути и роуминг в ЕС, за срок от 24 месеца, по силата на който Г.А.
следвало да заплаща стандартен месечен абонамент от 24.99 лева. Като лоялен
абонат на Оператора и при възползване от преференциални условия за повече от
една услуга, ищецът сключил с ответника
на 20.09.2017г. втори договор
за мобилни услуги с предпочетен номер 0896/781871 с избрана абонаментна
програма Интернет 20.99 лева/18.99 лева промо, за срок от 24 месеца при
заплащане на месечен абонамент. По повод на цитирания втори договор за мобилни
услуги, на 20.09.2017г. ищеца сключил с Г.А. договор за лизинг, с който
предоставил на последния за временно и възмездно ползване мобилно устройство
марка „TABLET” модел „nJoy Tityos 10 4G Metal” срещу заплащане на обща
лизингова цена на 23 месечни лизингови вноски в размер на 1.11 лева. Поради
неизпълнението на абоната – ответник да заплати цената на потребените и
фактурирани мобилни услуги на стойност 276.09 лева за периода 05.09.2017г. до
04.02.2018г., на основание чл.75 във вр.с чл.19Б, в/ от Общите условия на
„Теленор България” ЕАД за взаимоотношенията с потребителите на мобилни
телефонни услуги и чл.12, ал.2 от Общите условия към договора за лизинг, ищецът
е прекратил едностранно индивидуалните договори за мобилни услуги и лизинговите
вноски по договора за лизинг били обявени за предсрочно изискуеми. На ответника,
била начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на
347.89 лева и за тези парични суми ищцовото дружество издало фактура №
**********/05.10.2017г.; фактура № **********/05.11.2017г. и фактура №
**********/15.12.2017г. и кредитно известие № **********/05.01.2018г.
За
паричните суми по процесните фактури, ищцовото дружество подало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, въз основа на което е
образувано ч.гр.дело № 2868/2019г. по описа на РРС, като издадената заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК е била изпратена за връчване
на ответника на регистрираните му постоянен и настоящ адрес, където не е бил
открит, поради което същата е счетена за връчена на основание чл.47, ал.5 от ГПК
и указано на ищеца да предяви иск относно вземането си, което той е и направил
по настоящото дело.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът прави следните правни изводи:
“Теленор България” ЕАД и ответникът били в
облигационни правоотношения по силата на сключен между тях на 25.08.2017г. договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 0895/419370 по програма „Тотал 24.99”, с неограничени
национални минути и роуминг в ЕС, за срок от 24 месеца, по силата на който Г.А.
следвало да заплаща стандартен месечен абонамент от 24.99 лева. Като лоялен
абонат на Оператора и при възползване от преференциални условия за повече от
една услуга, ищецът сключил с ответника
на 20.09.2017г. втори договор
за мобилни услуги с предпочетен номер 0896/781871 с избрана абонаментна
програма Интернет 20.99 лева/18.99 лева промо, за срок от 24 месеца при
заплащане на месечен абонамент. По повод на цитирания втори договор за мобилни
услуги, на 20.09.2017г. ищеца сключил с Г.А. договор за лизинг, с който
предоставил на последния за временно и възмездно ползване мобилно устройство
марка „TABLET” модел „nJoy Tityos 10 4G Metal” срещу заплащане на обща
лизингова цена на 23 месечни лизингови вноски в размер на 1.11 лева. По
делото не се спори относно фактите, че поради неизпълнението на абоната –
ответник да заплати цената на потребените и фактурирани мобилни услуги на
стойност 276.09 лева за периода 05.09.2017г. до 04.02.2018г., на основание
чл.75 във вр.с чл.19Б, в/ от Общите условия на „Теленор България” ЕАД за
взаимоотношенията с потребителите на мобилни телефонни услуги и чл.12, ал.2 от
Общите условия към договора за лизинг, ищецът е прекратил едностранно
индивидуалните договори за мобилни услуги и лизинговите вноски по договора за
лизинг били обявени за предсрочно изискуеми, както и че на ответника, била
начислена и неустойка за предсрочно прекратяване на договорите в размер на
347.89 лева. За тези парични суми ищцовото дружество издало фактура №
**********/05.10.2017г.; фактура № **********/05.11.2017г. и фактура №
**********/15.12.2017г. и кредитно известие № **********/05.01.2018г. По делото
не е доказано от страна на ответника, че е заплатил дължимите от него парични
суми по фактурите за месечните абонаменти такси за ползваните услуги за периода
от 05.09.2017г. до
04.02.2018г. и лизинговите вноски за периода м.02.2018г. до м.08.2019г. по
договор за лизинг на мобилно устройство от 20.09.20167г., тежестта за доказването на които
факти е негова, както му е било указано и с доклада по делото. Доказателствата
за плащането следва да са писмени, тъй като задълженията са установени с
писмени актове – сключените договори. В тази връзка е недоказано възражението
на назначения на ответника особен представител, че Г.А. е изпълнил задълженията
си по договора за мобилни услуги и е плащал редовно дължимите от него лизингови
вноски, поради липса на доказателства за това, а от там и неоснователно.
Основателен е и искът в
частта за претендираната неустойка. В подписаните и неоспорени от особения
представител на ответника договори за мобилни услуги изрично е предвидено, че в
случай на прекратяване на договора през първоначалния срок за която и да е СИМ
карта/номер, посочена в него, по вина или инициатива на потребителя, последният
дължи неустойка. Разпоредбата на чл.229а, ал.1, изр. трето ЗЕС
предвижда, че абонатът има право да прекрати безсрочния договор с едномесечно
предизвестие, без да дължи неустойки за това. По аргумент от противното, при
прекратяване на срочен договор преди изтичането на неговия срок, както е в
настоящия случай, е допустимо уговарянето на такава неустойка. Известно е, че
освен обезщетителна, неустойката има и санкционна функция. В този смисъл от
гледна точка на кредитора тя съставлява не само обезщетение за вредите от
неизпълнението, каквито безспорно съставляват месечните такси и лизинговите
вноски, от които последният се е лишил и е щял да получи, ако
договорите с ответника не бяха предсрочно прекратени, но и санкция за
неизправния длъжник за неговото неизпълнение. Тази санкция, разбира се, не
следва да бъде прекомерна. При извършената служебна проверка за валидност
/чл.146, ал.1 вр.чл.143, т.5 от ЗЗП/ съдът не констатира прекомерност на
уговорената сума на неустойката, съпоставена със стойността на договорите,
която да обуславя нищожност на клаузата. Неустойката не е прекомерна, тъй като
тя е в размер на 347.89 лева, представляваща стойността на три месечни
абонаментни такси на ползваната програма за всеки ползван номер. По изложените съображения
иска и в тази му част е основателен.
Предвид гореизложеното съдът намира,
че предявения иск се явява изцяло основателен, поради което следва да се уважи
изцяло, като се признае за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца сумите от 276.09 лева, представляваща неплатени
потребени мобилни услуги по договор
за мобилни услуги с предпочетен номер 0895/419370 от 25.08.2017г. и договор
за мобилни услуги с предпочетен номер 0896/781871 от 20.09.2017г., потребени в периода от
05.09.2017г. до 04.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК – 15.05.2019г. до
окончателното й изплащане; 347.89 лева, представляваща договорна неустойка за
предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на три
стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси и 22.20 лева,
представляваща незаплатени лизингови вноски за периода м.02.2018г. до
м.08.2019г. по договор за лизинг на мобилно устройство от 20.09.2017г., въз
основа на издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 2868/2019г. по описа на РРС.
Съгласно дадените задължителни
указания на съдилищата с Тълкувателно решение № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по заповедното
производство – ч.гр.дело № 2868/2019г. по описа на РРС, разноски в размер на
25.00 лева – заплатена държавна такса за производството по делото и 180.00 лева
– заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК и
предвид уважаването на предявения иск, ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски в размер на 125.00
лева – заплатена държавна такса за производството по делото, 300.00 лева –
заплатено възнаграждение на назначения му особен представител и 180.00 лева -
заплатено възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Мотивиран така и на основание чл.422
от ГПК, съдът
Р Е Ш И
:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на
Г.А.А., с ЕГН: ********** и регистриран постоянен и настоящ адрес:***, че дължи
на “Теленор България”
ЕАД със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори
Джейсън Кристос Кинг и Марек Слачик, сумите
от 276.09 лева /двеста седемдесет и шест лева и
девет стотинки/, представляваща неплатени потребени мобилни услуги по договор за мобилни услуги с
предпочетен номер 0895/419370 от 25.08.2017г. и договор
за мобилни услуги с предпочетен номер 0896/781871 от 20.09.2017г., потребени в периода от
05.09.2017г. до 04.02.2018г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 15.05.2019г. до окончателното й изплащане; 347.89 лева /триста
четиридесет и седем лева и осемдесет и девет стотинки/, представляваща
договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги
в размер на три стандартни за ползваната програма месечни абонаментни такси и
22.20 лева /двадесет и два лева и двадесет стотинки/, представляваща незаплатени
лизингови вноски за периода м.02.2018г. до м.08.2019г. по договор за лизинг на
мобилно устройство от 20.09.2017г., въз основа на издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, по ч.гр.дело № 2868/2019г.
по описа на РРС.
ОСЪЖДА Г.А.А., с ЕГН: ********** и
регистриран постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 205.00
/двеста и пет/ лева – направени по заповедното производство – ч.гр.дело № 2868/2019г.
по описа на РРС, разноски.
ОСЪЖДА Г.А.А., с ЕГН: ********** и
регистриран постоянен и настоящ адрес:***, да заплати на “Теленор България” ЕАД със
седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост 4”, Бизнес Парк София,
сграда 6, ЕИК *********, представлявано от изпълнителните директори Джейсън
Кристос Кинг и Марек Слачик, сумата от 605.00 /шестстотин и пет/ лева -
направени по настоящото дело разноски за заплатени държавна такса,
възнаграждения за особен представител и редовно упълномощения адвокат.
Съобщението за изготвеното решение и
препис от същото да се изпратят на ответника чрез назначения му особен
представител.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: